Решение по дело №267/2015 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 февруари 2017 г. (в сила от 27 март 2018 г.)
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20153300100267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №2

                           24.02.2017 г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

На двадесет и шести януари, две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

При секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова  гр.дело №267 по описа  за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на по    чл. 441 ГПК във  вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с  чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ,  във вр. с чл.663, ал.3 ТЗ във р с чл.53 ЗЗД.

           Делото е образувано по искова молба, подадена от  „С.” ООД, ЕИК ***, гр.Шумен, с която против ответниците Н.П.Г. *** и Б.В.М. *** са предявени  обективно и субективно съединени искове  за солидарно, алтернативно поотделно  дължима от тях сума за обезвреда на претърпени от ищеца имуществени вреди в общ размер на 238 957.90лв., от които 154 962.81лв. главница и 83 995.09лв., мораторна лихва за забава върху  главницата.

           Дължимата в обезщетение главница от 154 962,81лв.  се претендира  като сбор от две суми,както следва:

           1/ 35 962.81лв., направени от  ищеца разходи по отстраняване на материални щети/строителни материали и оборудване/, причинени върху собствения му недвижим имот /почивна станция-бунгала/ в резултат на предприетите    от ответниците действия по принудително изпълнение върху същия.Твърденията си по тази претенция обосновава на проведено по гр.д.№2418/2012г по опис на ВнРС производство по обезпечаване на доказателства, чрез назначена и извършена в хода на същото СТЕ.

            2/ 119 000.00лв. пропуснати ползи- очаквани, но нереализирани в приход доходи  по договори за наем, съответно в размер на 23 000,00лв. за 31 бр.бунгала за всяка от годините-2007, 2008, 2009, 2010 и за 2011, и 4000,00лв. за 2012г., нереализиран  наем от 7 бунгала.

        Заявява се претенция и за дължима мораторна лихва до датата на завеждане на иска,която се формира като обща сума в р-р на  83 995.09лв. и се сочи като сбор от:

            1/ 11 873.46лв. за забава, на  дължима в обезщетение за материални щети главница от 35 962.81лв., обективирана в периода 9.03.2012г.-3.VІ.2015г.

            2/ мораторна лихва за забава на дължима в обезщетение за пропуснати ползи главница, както следва:

-       20 351.05лв за забава на  главница от 23 000.00лв., дължима за периода 30.08.2007г.-03.06.2015г.;

-        16 913.23лв. за забава на  главница от 23 000.00лв. , обективирана в периода 30.08.2008г.-03.06.2015г.;

-       13 668.52лв. за забава на  главница от 23 000.00лв., дължима за  периода 30.08.2009г.-03.06.2015г.;

-       11 219.85лв. за забава на  главница от 23 000.00лв. , обективирана в периода 30.08.2010г.-03.06.2015г.;

-       8 844.59лв. за забава на  главница от 23 000.00лв., дължима за  периода 30.08.2011г.-03.06.2015г.;

-       1 124.39лв. за забава на  главница от 4 000.00лв. , обективирана в периода 30.08.2012г.-03.06.2015г.;

      ІІІ Вредите се претендират като виновно и противоправно причинени в резултат на конкретно предприети от всеки от ответниците действия по принудително изпълнение срещу имущество, считано от тях за собственост  на обявен в несъстоятелност търговец,а именно:

                 1/Ответникът Н.Г., в качеството си на ЧСИ по образувано при него  изп.д.№20067160400178 , е осъществил деликта чрез:  предприети в нарушение на чл.41 ГПК/отм./ действия по образуваното му на производство изп.дело; незаконосъобразно действие на принудително изпълнение –неправомерно извършено на 29.09.2006г.запечатване на недвижимо имущество на поставен в производство по несъстоятелност търговец,   което   към дата на извършването му се е намирало в собственост и владение на ищеца, в качеството му на трето по отношение на изпълнителното производство лице.Претендираните до обезвреда вреди се твърдят като установени на 09.03.2012г. 

                2/ Ответникът Б.М.   като синдик-орган в производството по несъстоятелността на „Д.”АД, осъществил деликт ,  неполагайки вменената му по см. на чл.660, ал.1 ТЗ „грижа на добрия търговец”

                   - чрез  действия по предоставяне  на съда по несъстоятелността на невярна информация относно собствеността на процесните имоти, респ. за принадлежността им към масата на несъстоятелността, което довело до постановяване на дължимата от съда по несъстоятелността обща възбрана и запечатване на процесното имущество, по отношение на което, към дата на така предприетите действия, ищецът твърди качеството си на собственик.

                   - чрез действия по подадена до съда по несъстоятелността молба вх.2639/27.07.2006г. по т.д.№430/2001 на РОС за вписване на възбрана върху процесните имоти, наложена с Определение №245/26.VІІ.2006г. по чгрд №410/2006 на РОС;

                  - чрез предприети по реда на чл.650 ТЗ действия – подадена молба за запечатване на процесните имоти, допуснато от съда по несъстоятелността с Определение №285/20.ІХ.2006г. по т.д.№410/2002г.

                  - бездействия във връзка с  вменени му  в производството по несъстоятелността задължения за сезиране на съда по несъстоятелността с искане за отмяна на постановените върху имуществото обезпечителни мерки-възбрана и запечатване, при доказана непринадлежност на същото към масата на несъстоятелността.

                 Обосновавайки интерес от търсената с исковете защита, твърди качеството си на собственик върху процесните имоти, индивидуализирани, както следва: недвижим имот „ЛАГЕР” (бивша почивна станция), състоящ се от  построени върху имот №558, в землището на с.Шкорпиловци, общ.Долни чифлик, масивни и полумасивни сгради, заедно с право на строеж. А именно:1/Бунгало, тип сандвич(канцелария) със  застроена площ от 50кв.м.;

               2/ Осем броя бунгала , тип „Сандвич” със застроена площ от 39кв.м.;

               3/ десет  бунгала-тип „сандвич”(малко) със застроена площ от 30кв.м.;

               4/ десет бунгала –тип „Чехско”(малко) със застроена площ от 14кв.м.;

               5/ две  бунгала-тип „Чехско”голямо) със застроена площ от 30кв.м.;

               6/ Бунгало със за8строена площ от 50 кв.м.;

               7/ масивна монолитна сграда-клуб (барче) със застроена площ от 156кв.м.;

               8/ масивна сграда с метална конструкция –столова със застроена площ от 315,50кв.м.;

                9/ Масивна постройка-тоалет с яма, със застроена площ от 52кв.м.

              Твърди придобиване на собствеността върху така описаните имоти по силата на възмездна сдЕ., обективирана в приложен като доказателство нот.акт №141, т.ІІ, дело №282/2003г. на нотариус Ж. К., рег.№214 към НК, с р-н на действие при Районен съд Варна;

           Твърди отписване на процесните имоти от активите на обявеното в несъстоятелност „Д.”АД на 01.10.2002г., респ. оспорва принадлежност на същите към масата на несъстоятелността му през 2006г.; Твърди безспорност на това обстоятелство, позовавайки се на вл. в сила на 20.11.2011г. решение №4553/23.12.2010г. по гр.д.№513/2007г. на Варненски РС. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме наличие на предпоставки за ангажиране солидарната отговорност на ответниците, ищецът моли съда да осъди  ответника Н.Г. да му заплати в обезщетение за причинените му от него, в качеството му на ЧСИ  имуществени вреди в размер общо на 238 957.90лв., от които 154 962. 81лв. главница и 83 995.09лв., изтекла до дата на иска мораторна лихва за забава на главницата.

                   Претендира за солидарното осъждане на ответниците за горните дължими суми.

                    В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме наличие на предпоставки за ангажиране солидарната отговорност на ответниците, както и че такава отговорност не се следва от ЧСИ Н.Г., ищецът претендира обезвреда на имуществени вреди в посочения по-горе общ размер от ответника Б.М. в качеството му на освободен от несъстоятелността на  „Д.”  АД синдик.

            В законоустановения  срок,  чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Е. Н.,  ответникът Н.Г. е депозирал отговор вх.№5166, ангажиращ становището му по предявения срещу него иск, както следва:

        1/Признава изложените в обстоятелствена част на иска факти, касаещи образуваното при него изп.д.№20067160400176-по молба на синдик и срещу обявен в несъстоятелност длъжник-„Д.”АД, както и предприети в хода на същото действия на принудително изпълнение/възбрани, запечатване на имущество/, считано до 18.ХІІ.2006г.,когато след като е бил десезиран от взискателя, делото е  изпратено на производство пред ЧСИ З. Д..

        2/ Оспорва предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани; Счита действията си  по изп.д.№20067160400176 за законово регламентирани и предприети в изпълнение на съдебни актове: Определение №245/26.07.2006г. по гр.д. №430/2001г на РОС; Опр. №285/20.09.2006г. по гр.д.№430/2001 на РОС. Твърди, че възложените му и предприети от него действия не са довели до разпореждане с принадлежащо към масата на несъстоятелността имущество, което да е довело до намаляването й, респ. до увреда на ищеца.

3/ Възразява срещу основателността на иска, позовавайки се на погасяването му давност за периода от 18.ХІІ.2006г. до дата на предявяване на иска;

4/Сезира съда с искане по чл.219 ГПК-за привличане на ЗАД”Армеец”, гр.София като трето, подпомагащо го в производството лице.Обосновава искането си с приложена като доказателство застрахователна полица №06-130-1321-**********/10.V.2006г. по застрахователен договор за професионална отговорност;

Не прави доказателствени искания, не оспорва приложните от ищеца писмени доказателства и не сезира съда с инцидентен иск за установяване истинността им; не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; не предявява насрещни искове  и преклудиращи  се в срока за отговор възражения за прихващане;

ІІ. Ответникът Б.М. също в срок депозира  чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Н.К. отговор на исковата молба,в който застъпва становище, както следва:

1/ Признава изложен в обстоятелствена част на иска факт, касаещ  качеството му на назначен в производството на -„Д.”АД синдик;

2/ Оспорва предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани; Твърди действията си  на орган в  производството по несъстоятелността на    „Д.”АД   като законово регламентирани и предприети в изпълнение на съдебни актове /Определение №245/26.VІІ.2006г. по гр.д №410/2006г на РОС/, и на вменените му по см. на ТЗ задължения по издирване, съхраняване, попълване и осребряване масата на несъстоятелността. 

       Оспорва заявената от ищеца активна материално правна легитимация. Твърди, че същият не е собственик на имотите във връзка, с които се претендират процесните обезщетения, позовавайки се на:  вл. в сила Решение №4553/23.ХІІ.2010г. по гр.д.№513/2007г. по опис на Варненски РС  Твърди: липса на взети от ОС на обявеното в несъстоятелност дружество решения  за действия на разпореждане с имуществото му; липса на дадено от него, в качеството му на синдик, съгласие по чл.646, ал. ТЗ;  липса на прието от синдика плащане на изпълнено към несъстоятелния длъжник задължение по чл.636, ал.1 ТЗ ;

     Оспорва заявеното от ищеца право на собственост  върху процесните имоти. Твърди, че сдЕ.та на която същият позовава придобиването на имота,     обективирана в нот.акт №141/14.05.2003г. по нот.д.№202/2003 г. по опис на нотариус Ж. К. с рег.№214 и р-н на действие при ВнРС , не е предизвикала целения със сключването й вещно прехвърлителен ефект, тъй като  е сключена с несобственик. При сключване на сдЕ.та, прехвърлителят по същата е легитимирал правото си на собственост на неистински официален документ-Констативен нот.акт №84, т.І, дело №79/14.02.2003г. по опис на нотариус Ш., с рег.№147 и р-н на действие при РС-Варна, за съставянето на който срещу нотариуса е образувано  Досъдебно производство №3736/2007г. по опис на ОД на МВР Варна за инкриминирано от по реда на чл.308 НК престъпление.  Понастоящем по това обвинение на производство пред Варненски РС е образувано и висящо НОХД №5192/2014г.

  Във  връзка с висящото наказателно производство, прави искане за спиране на делото при хипотеза на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, което е оставено без уважение от съда.

             В срока за отговор, на осн. чл.110 и сл. ЗЗД   прави възражение за погасяване на предявените с исковете вземания по давност.

           Сезира съда с доказателствени искания,като не оспорва приложените от ищеца писмени доказателства и не сезира съда с инцидентен иск за установяване истинността им; не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; не предявява насрещни искове  и преклудиращи  се в срока за отговор възражения за прихващане;

        На осн.чл.219 ГПК ЗАД”Армеец”, гр.София е конституирано като трето, подпомагащо отв.Н.Г. в производството лице.Заявява становище за неоснователност на претенцията срещу ЧСИ.

       В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.В хода по същество заявява становище за тяхната основателност и доказаност с искането за уважаването им,така както са предявени в условията на евентуалност.Депозира подробни писмени  бележки.Претендира разноски.

           Двамата ответници, Н.П.Г. и Б.В.М.,чрез своите повереници оспорват  предявените искове,като неоснователни и недоказани,поддържат и възражението за погасяване на исковете по давност.В хода по същество заявяват становище за отхвърлянето им.Ответникът Б.М.,чрез повереника си адв.Н. К. депозира писмени бележки.Всеки от тях претендира сторените разноски.

В  първото по делото съд.заседание на 11.04.2016г. поради оттегляне на исковите претенции за мораторна  лихва,върху главници,представляващи пропуснати ползи от наем за 2007г.,2008г. и 2009г. производството по делото е прекратено.Изменена е по размер претенцията за пропусната полза от наем за 2012г.от 4 000 лв.на 10 110.10 лв.без посочване на от страна на ищеца от къде произтича разликата между заявената с исковата молба и увеличената претенция.

            Ищецът поискал и е допуснато увеличение на иска по отношение на вредите,претендирани като материални щети от 35 962.81 лв. на 37 024.52 лв.

          По искане на ищеца е допуснато и изменение на иска, предявен за пропуснати ползи от наем, по следния начин: претендираните с исковата молба пропуснати ползи от наем за 2007г. в р-р на 23 000 лв.да се считат като такива предявени за 2013г. и 2014г.; : претендираните с исковата молба пропуснати ползи от наем за 2008г. в р-р на 23 000 лв.да се считат като такива предявени за 2015г; претендираните с исковата молба пропуснати ползи от наем за 2009г. в р-р на 23 000 лв. да се считат като претенция за обезщетяване на имуществени вреди,а именно увредени осем бунгала и сумата от 23 000 лв.представлява средства, необходими за тяхното отремонтиране. 

           Съдът,в този си състав намира,че така направеното изменение е недопустимо, тъй като претенциите за пропуснати ползи от нереализиран наем за новите посочени три години 2013г.,2014г.и 2015г. представлява по същество предявяване на нов иск, поради това, че  този нов период от време е различен  от вече посочения в исковата молба.Отново за недопустимо съдът намира направеното изменение на претенцията от пропуснати ползи от наем за 2009г. в р-р на 23 000 лв.,да се счита като такава за причинени вреди върху осем броя бунгала,тъй като вредите по същите не са посочени в исковата молба.И след оставяне на исковата молба в частта й за вредите,представляващи щети по бунгалата и тяхното отстраняване ищцовата страна не конкретизира претенцията си в тази част,касателно осемте броя бунгала,за щетите по които претендира сума 23 000 лв.,вместо пропуснати ползи от наем за 2009г.    

              Съдът за да се произнесе намери за установено,с оглед становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, следното:

С Решение № 189/02.01.2002г., постановено по гр. дело №430/ 2001 год. Разградски окръжен съд открил производство за обявяване в несъстоятелност на “Д.”АД гр.Разград ЕИК *** и е постановил обща възбрана върху имуществото на дружеството на основание чл.630, ал.1, т.4. от ТЗ. С Решение №191/20.08.2003год. съдът е обявил длъжника в несъстоятелност, като е постановил обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството на основание чл.711 ал.1 т.2 от ТЗ.Със същото съдът  е назначил за временни синдици на дружеството ответникът Б.М. и Г. Т..С Определение от 05.02.2002 г. същите двама са назначени за постоянни синдици на ТД/н/.Г. Т. е освободен  от длъжността синдик с определение на съда от 26.09.2005г. ,поради смъртта му,като Б.М. е овластен самостоятелно да изпълнява функциите на синдик на ТД/н/ до 28.10.2010 г.,когато съдът на осн.657,ал.1,т.3 от ТЗ го е освободил.

 На 21.10.2002год. с Договор за покупко-продажба на движими вещи „Д.” АД представлявано от изп. директор Е. Г., в качеството на продавач е прехвърлил на Купувач „Р.„ООД, гр. Шумен, Булстат ***, представлявано от управител Т. Х., собствеността върху движими вещи срещу сумата от 14 400лв. с включен ДДС. Договора е заведен в счетоводството на „Д.”АД под №1690/21.10.2002год. В документацията на „Д.”АД към цитирания договор са заведени Данъчна фактура №19192- 21.10.2002год. с платец „Р.”ООД гр.Шумен и Приходен касов ордер №1243/21.102002год. за сумата от 14 400лв. Към договора не е изготвена, приложена и заведена в документацията на дружеството спецификация на движимите вещи предмет на договора. Между посочените страни е подписван на същата дата единствено договор за продажба на движими вещи.

В регистъра на Служба по вписванията при Районен съд гр.Варна е вписана общата възбрана и запор постановени с Решение №191/20.08.2003год. по гр.дело №430/2001год., на Разградски окръжен съд по отношение на недвижимите имоти находящи се в землището на Община Горен Чифлик заведени съгл. ЗМДТ като собственост на “Д.”АД гр.Разград.

           Ищецът С.” ООД  се легитимира като  собственик на недвижим имот - „Лагер”, състоящ се от сгради, построени върху имот № 558, в землището на с. Шкорпиловци, Община Долни Чифлик, а именно: ЛАГЕР /бивша почивна станция/ ,подробно описан в исковата молба,въз основа на  договор за покупко-продажба,сключен на 14.05.2003г., с НА № 141, том II, дело № 282/2003 год. на Нотариус Ж. К., per. № 214 в НК, с район на действие Районен съд Варна, между дружеството,като купувач и физическите лица Р. Р. П. и съпругата му Е. К. П.,като продавачи.

Преюдициално С НА №84,том 1,рег.№1032, дело №79/2003г. на Нотариус, рег.№147,с район на действие РС-Варна ”Р.” ООД,гр.Шумен е признато за собственик на процесния имот въз основа на договора за покупко-продажба на материални активи от 21.10.2002г.,сключен с продавача „Д.“АД.

Видно от материалите по изп.дело №20068080400003 на ЧСИ З. Д., рег.№808,с район на действие ОС Варна на 01.09.2006г.ответникът Б.М.,в качеството му на синдик на”Д”АД/н/депозирал молба до съда по несъстоятелността на дружеството,с искане да разпореди запечатване на помещенията в бивша почивна станция в с.Шкорпиловци,поради опасност от разпиляване или унищожаване.По така депозираната молба РОС запечатване на имотите ,описани в молбата.Запечатването било извършено от ЧСИ Н.Г.,*** действие ВОС по образуваното при него изп.дело №20067160400178 на 29.09.2006г. с протокол от същата дата,като била дадена възможност на наемателя да изнесе от  столовата бързо развалящи се продукти,както и да бъдат изнесени вещите от бунгало,ползвано като административно помещение.За пазач на запечатените вещи ЧСИ назначил Б.П.,служител при ищеца.На 03.10.2016г. ищеца депозирал до РОС молба,с искане съдът сам да отмени постановеното от него определение от 20.09.2006г.за запечатване на сградите.Така депозираната молба била изпратена по компетентност на ВнАС, който с определение от 24.11.2006г.по в.ч.т.дело №405/2006г. оставил без разглеждане жалбата на „С.”ООД,гр.Шумен,като недопустима,тъй като дружеството не е кредитор на несъстоятелния длъжник.Указал му, че може да защити правата си чрез обжалване действията на съдебния изпълнител.Такова обжалване на страна на дружеството-ищец не е предприето.

Действията на ответника ЧСИ Н. Д. по запечатването на са обжалвани от ЕТ „***,“гр.Шумен, легитимиращ се като наемател на обекта,като с Решение №829¢12.07.2007г. състав на ВОС е оставил така подадената жалба без уважение по съображения, че съдебният изпълнител е провел атакуваното изпълнение съобразно изпълнителното основание и,че е налице спор за материално право,който не може да бъде решаван от същия.  

С молба,без дата синдикът Б.М. е поискал от ЧСИ Н. Д. същия да вдигне печатите върху имуществото,запечатано на 29.09.2006г. и да му  го предаде ,като е посочил,че е назначил охранителна фирма,която да отговаря за същото,без посочване на фирмата.По делото не са представени доказателства за назначаване на фирма пазач на имуществото от страна на синдика,като такива твърдения липсват и в исковата молба.ЧСИ Г. на 20.10.2006г. е насрочил вдигане на печатите на 26.10. 2006г.от 11.00ч.,като е разпоредил да се уведоми „Д.”АД.На 25.10.2006г. ЧСИ Н.Г. е сезиран с молба за вдигане на печатите,подадена от управителя на ищцовото дружество и с втора такава от синдика Б.М.,с искане за отлагане на насроченото за същата дата вдигане на печатите,с мотива,че е необходимо да бъдат издирени и уведомени трети лица,собственици на движими вещи в част от запечатаните помещения.

На 08.12.2006 от  РОС по гр.дело №430/2001г. по молба на синдика на „Д.”АД/н/ е постановено разпореждане №377, с което съдът указва на ЧСИ Н.Г. да изпълни процедурата по чл.652 и чл.653 от ТЗ.Същото е изпратено на ЧСИ Н.Г.,който на 12.12.2006г. е постановил разпореждане за уведомяване на „Д.”АД  за съгласуване и по насрочване на процедура по чл.652 от ТЗ и с отказ от негова страна за изпълнение на такава по чл.653 от ТЗ.Преди 15.12.2006г. синдиците на „Д.”АД/н/ Б.М. и М. М.  депозирали молба до ЧСИ Н.Г. образуваното при него изп.дело да бъде продължено от ЧСИ З. Д.,от последния на същата дата е поставена резолюция да се образува,като насрочил дата на изпълнение 22.12.2006г.,за която уведомил синдиците на „Д.”АД/н/.На посочената дата ищецът представил на ЧСИ З. Д. Обезпечителна заповед от 21.12.2006г., издадена от РС Шумен по ч.т.дело №3341/2006г.,с която съдът допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ ,който молителят „С.“ООД следвало да предяви срещу „Д.“АД/н/ за да установи,че дружеството не е собственик на недвижим имот Лагер/бивша почивна станция / в с.Шкорпиловци чрез спиране на изпълнението по изп.дело №  20068080400003 по описа на същия.На 17.01.2012г. ищцовото дружество депозирало пред ЧСИ З. Д.  молба с искане за разпечатване на сградите, собственост на дружеството,представляващи Лагер в с.Шкорпиловци,като към същата са приложени нот.акт за собственост  и ,скици за имота  и влязлото в сила на 20.10.2011г.решение №4553/23.12.2010 г. на РС Варна,по гр.дело №513/2007 г.,с което съдът уважил предявения от „С.“ООД отрицателен установителен иск против „Д.“АД/н/, като приел в отношенията между страните, че несъстоятелното дружество не е собственик на подробно,описаните  обекти, находящи се в имот №000558 в землището на с.Шкорпиловци,община Долни Чифлик,както и решение №658/18.05.2011 г. на ВОС и определение на ВКС по гр.дело №969/2011г.  

ЧСИ З. Д. насрочил разпечатване на имотите на 09.03.2012 от 11.00 ч.,за когато са били уведомени синдиците на „Д./н/ и ищцовото дружество.На посочената дата при разпечатването е съставен от помощник  ЧСИ Желязкова  протокол,видно от който повечето бунгала са намерени без налични лепенки,поставени при запечатването, като при извършване на действието не са присъствали представители на „Д.“АД/н/,присъствал е пълномощник на ищеца и лицето назначено за пазач Б.П..   

За обосноваване претенцията за пропуснати ползи от реализиран наем ищецът представя     четири броя договори за наем на обектите, находящи се в имота „Лагер“,сключени между него като наемодател от една страна и от друга като наемател ЕТ“***“ за годините 2004,2005,2006 и 2007г.,като съобразно наетият брой обекти наемната цена е уговорена,както следва:за първата година 4000 лв.,за втората 22 000 лв.,за третата 23 000 лв. и за четвъртата също 23 000 лв.

Пред ВРС се е развило производство по обезпечаване на доказателства по молба на ищеца и е било образувано гр.дело №2418/2012г.По същото е изготвено и изслушано заключение по СТЕ на в.л.инж.П. К. със задача  след оглед на място да опише състоянието на описаните в протокол за запечатване, от 29.06.2006г. на ЧСИ Н Г.  сгради и настъпилите повреди на същите, вследствие на повреда на канализационната и отводнителна система и опише повредите на канализационната система.

Според вещото лице недвижим имот „Лагер", състоящ се от дървени бунгала и сгради, построени върху имот №558 в землището на с.Шкорпиловци, община Долни Чифлик.Дървените бунгала ,намерени в обекта са с  експлоатационна годност 30 години,а  младежки клуб - масивна монолитна сграда на един етаж, с експлоатационна годност - 80години. Дървените бунгала са с изтекла експлоатационна годност - на много места в тях има изметнати врати и прозорци.В следствие на това, че не е била източена водата при запечатването на сградите на 29.0б.200бг. от ЧСИ Н.Г., водата в системата е замръзнала.В много от бунгалата има спукани тръби, спукани спирателни кранове, такива на мивки, на тоалетни и на душ батерии. Също така в някои от бунгалата има спукани бойлери. На някои места е налице теч от покрива, в резултат на което са повредени таваните на помещенията. По данни от ищеца има спукана външна водопроводна тръба, в резултат на което шест от бунгалата към момента на разпечатване на същите, както и при допълнителния оглед на 09.05.2012г. не са водоснабдени - водоподаването не стига до тях. В санитарните възли на някои от бунгалата има пукнати мивки и пукнати тоалетни чинии. При запечатването няма оглед и не съществува опис на  санитарните прибори,поради което  не е ясно кога са били пукнати - преди или след запечатването.

Всички бунгала се нуждаят от вътрешно боядисване по стени и тавани, както и външно боядисване - това са текущи ремонтни работи и те не са следствие от запечатването на бунгалата и младежкия клуб.

Движимото имущество - дюшеци, матраци, одеала, възглавници, хладилници и някои вградени шкафове са силно амортизирани - върху някои от тях е текла вода, други са изядени от мишки, хладилниците са ръждясали и не работят.

Необходимите СМР, които трябва да се извършат в процесиите дървени бунгала и младежкия клуб, за да се отстранят получените дефекти, в следствие на това, че сградите са били запечатани вещото лице е оценило в нарочна таблица по средни пазарни цени на Република България, без ДДС.

По настоящото дело по искане на ищеца са назначени две единични експертизи,съответно  съдебно-счетоводна и съдебно-техническа, както и допълнителна такава комплексна,изготвени от вещите лица Г.Д. и инж.В.К..

Вещото лице по единичната съдебно-счетоводна експертиза заключава,че съществува записване на описаните в исковата молба недвижими обекти в актив на „Д.”АД ,с наименование ДМА в база Шкорпиловци. Дружеството към 31.10.2002г. в резултат на продажба отписва от сметка 203.1 Търговски и административни сгради в кореспонденция със сметка 709.4Други продажби и сметка 241.1 Амортизация на сгради тези обекти, които, съгласно записите по картоните, са придобити в различни периоди и след придобиването им до датата на продажбата са заведени като ДМА в дружеството,като ги посочва в табличен вид.:                   

              В.л. е  определило наемна цена е за процесните обекти наемна цена като съвкупност при отдаването под наем за активен (летен) сезон по години,както следва:- 2007г - 11 800.00лв.. 2008г. - 12 800.00лв.. 2009г. - 14 400.00лв.. 2010г. - 14 800.00лв.. 2011г. - 15 150.00лв. и 2012г. - 15 800.00лв.,като посочва,че наемни договори за периода 2007г.-2011 г. не са приложени.

            При проверката на наличната счетоводна документация  при ищеца ,в.л. е установило следните факти във връзка с плащания по наемни договори::

- за стопанската 2004г. - с ГДД вх. № 22643/31.03.2005г. дружеството е декларирало приходи от туристическа дейност в размер на 12 058,25лв., в т.ч. общ оборот по извлечение от ЕКАФП - 11531,90лв.Не са  представени  банкови извлечения и дневници на сметките 501 Каса и 503 Разплащателна сметка с поради изтекъл давностен срок за съхранение на документите.

-                      за стопанската 2005г. - с ГДД по чл, 51, ал.1 от ЗКПО, вх. № 27000320/14.03,2006г. дружеството е декларирало приходи от наеми и други продажби в размер на 18 686,30 лв., в т.ч. от наеми 14 000лв. и префактуриране на вода, телефон и ел. енергия - 4 686,30лв. за стопанската 200бг. - с ГДД по чл. 51, ал.1 от ЗКПО, вх. № 27001774/29.03.2007г. дружеството е декларирало приходи от наеми и други продажби в размер на 16 111 лв., в т.ч. от наеми 11 000лв. и префактуриране на вода, телефон и ел. енергия - 5 111лв. За трите стопански години дружеството не е  представило банково извлечение и дневници на сметките 501 Каса и 503 Разплащателна сметка с мотив за изтекъл давностен срок за съхранение на документите.

-                     за стопанските 2007г.. 2008г.. 2009г.. 2010г. - с ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчен финансов резултат и дължим годишен корпоративен данък дружеството е декларирало, че не е извършвало дейност и не дължи данъци по ЗКПО.

-                      за стопанската 2011г. дружеството не е обявило приходи от стопанска дейност.

-                      за стопанската 2012г. са декларирани приходи в размер на 14 000,28лв. в т.ч. 14000лв. от наем по договор, фактурирани с ф. 1 / 08.08.2012г. - 7 000,00лв. и ф. 2 / 31.08.2012г. - 7 000,00лв. Съгласно извлечение от банковата сметка за периода 01.01.2007г.-11.03.2016г. плащания на наемни цени по договори са регистрирани след 25.07.2013г. Регистрирани са касови плащания.

Счита се, че декларираните с ГДД приходи реално са постъпили в дружеството, тъй като в приложените ГФО не са обявени вземания на дружеството, с изключение за 2012г. когато са обявени просрочени вземания в размер на 2х.лв.

            Определило е размерът на мораторната лихва, следваща се върху претендираните от ищеца главници по разходи за отстраняване на вреди, считано от датата на извършването им до датата на иска , а именно  9809.24лв.,както и размерът на мораторната лихва, следваща се върху претендираните от ищеца главници за пропуснати ползи, считано от дата на дължима наемна цена до дата на иска е 72 048.53лв.

        При установено различие в размера на главниците във вариант дава   заключение за мораторна лихва и върху установения размер на главници за пропуснати ползи в размер на 41 919.72лв.

При установено различие в размера на главниците във вариант дава заключение за мораторна лихва и върху установения размер на главници за отстраняване на вреди, считано от датата на извършването им до датата на иска в размер на 8 763.11 лв.

Вещите лица по комплексната експертиза заключават, че при ищеца на  14.05.2003 г. са  заприходени дълготрайни материални активи - сгради по нотариален акт № 141/ 2003 г., придобити по стопански начин и заплатени с парични средства от касата на дружеството. Заприходени са 39 активи без конкретно наименование под общо име База „Д.” на обща стойност 17 000.00 лв., посочени в табличен вид/таблица2/Няма осчетоводено заприхожден  стопански инвентар или оборудване в процесиите имоти при закупуването.Всички новозакупени активи за обзавеждане и оборудване на процесиите бунгала през периода от 2003 г. до 2013 г. са под прага на същественост, възприет от дружеството - 500 лв. до 2007 г. и 700 лв. след 2007 г. При закупуването са изписани като текущи разходи и са заведени извънбалансово. В края на отчетния период - 31 декември на текущата година задбалансовите активи и пасиви на дружеството са отписани съгласно Мемориални ордери.Дружеството не води отчетност чрез задбалансови сметки за наличността и движението на активите, за които не са предвидени други сметки, в случая активи под прага на същественост, но се използват повече от един отчетен период - оборудване.За констатираните от ищеца повреди е съставен Констативен протокол от 09.03.2012г.. Закупени са материали за отстраняване на повредите, които са изписани като текущ разход на дружеството. Вложеният труд не е начислен и осчетоводен.Видовете повреди и необходимите за отстраняването им средства в.л. са посочили  в Приложение № 10 към а експертизата.Общата реална стойност на извършеното СМР  са приели, че е   50 026.34 лв., а изписаните материали за ремонта са 19 959.13лв.Установили са извършвани от ищеца разходи за отстраняване на вреди по водоснабдителната и канализационна системи на процесиите бунгала, по оборудване на същите.Реалната стойност на ремонтните работи на В и К са посочили на стойност 4 819.91 лв., а тази на  новозакупеното оборудване от   14 342.39 лв.Посочват,че тези разходи са изписани като текущ разход и не се водят като активи на дружеството.Установили са изготвена документация за бракуване на съществуващото оборудване по натурални показатели без стойностна оценка /Приложение 11/.При изготвяне на експертизата не са им представени  ревизионни описи, сравнителни протоколи, такива за  брак на активи и за физическо унищожаване на бракувани активи от проведени годишни инвентаризации на активите,както и  заповеди за назначаване на годишни инвентаризации на активите и пасивите.Установили са извършените разходи по осчетоводени фактури за 2012 г. и 2013 г.  в общ размер на 37 024.52 лв., от които 31 546.53 лв. по приложените към делото фактури за периода.,които намират за относими  към извършените по бунгалата и оборудването им разходи до размера на 31 546.53 лв.

По делото е назначена ,изготвена, изслушана и приета и допълнителна комплексна счетоводна и техническа експертиза, задачите по която са посочени от ищеца и касаят измененията на исковете,които този съд намира за недопустими,поради което не обсъжда допълнителната експертиза.По делото от страна на ищеца са сочени и гласни доказателства.

Свидетелят Б.П.,назначен за пазач от ответника ЧСИ Н.Г. при запечатването сочи, че при извършването му ЧСИ не му е разрешил да спре водата, да източи бойлерите и да сложи  сол в клекалата,поради което при разпечатването установили спукани бойлери,тръби и кранове,влага по балатума и стените,течове от таваните и прозорците.Матраците  и одеялата били мухлясали и проядени от мишки.

Свидетелят Й. З.,собственик на ЕТ-наемател на обекта за трите години преди запечатването, присъствал на  същото като ЧСИ му разрешил да вземе бързоразвалящите се продукти от ресторанта, заявява, че два дни след  разпечатването също установил многобройни повреди по бунгалата и оборудването  в тях,същите не можел да се използват без ремонт.

Собственикът на ЕТ „***“ безспорно е знаел какво е състоянието на бунгалата още през 2007 г.,видно от приложената към исковата молба нот.покана,отправена от него до дружеството-ищец.

Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:

Безспорно дружеството ищец е претъпяло вреди, вследствие на   запечатването на обектите,представляващи „Лагер“/бивша почивна станция/ в с.Шкорпиловци,община Долни Чифлик, чийто собственик се легитимира въз основа на НА  за покупко-продажба от 14.03.2003г.,извършено от ответника ЧСИ Н.Г. на 29.09.2006г.и продължило до 09.03.2012г.

 Тези вреди,с допустимото изменение на иска  представляват  главница в общ размер  от 161 864.62лв.  и формирана като сбор от  две суми,както следва:

           1/ 37 024.52лв., направени от  ищеца разходи по отстраняване на материални щети/строителни материали и оборудване/, причинени върху собствения му недвижим имот /почивна станция-бунгала/ в резултат на предприетите    от ответниците действия по принудително изпълнение върху същия.

            2/ 125 110.10лв. пропуснати ползи- очаквани, но нереализирани в приход доходи  по договори за наем, съответно в размер на 23 000,00лв. за 31 бр.бунгала за всяка от годините-2007, 2008, 2009, 2010 и за 2011, и 10 110.10лв. за 2012г., нереализиран  наем от 7 бунгала.

         3/сумата 11 873.46 лв.,представляваща законна лихва за забава върху първоначално претендираната главница за материални щети от 35 962.81 лв.,дължима за периода 09.03.2012.-03.06.2015г.

         Претенциите за мораторна лихва върху главницата, представляваща пропуснати ползи от наем са оттеглени и производството по тях е прекратено.

Запечатването е извършено от ответника ЧСИ по образуваното при него изп.дело №20067160400178   в изпълнение на Определение №285/20.09.2006г.на РОС по гр.дело №430/2001г., постановено на осн.чл.650 от ТЗ.Безспорно запечатването е инициирано от втория ответник Б.В.М., синдик на „Д.“АД/н/,който след това действие имащо обезпечителен характер и след като е считал, че запечатаното имущество принадлежи на несъстоятелното дружество не е предприел каквито и да било действия във връзка с връщане на същото в патримониума на „Д.“АД/н/чрез предявяване на  някой от специалните отменителни искове,предвидени в ТЗ. Но солидарната отговорност на двамата ответници не може да бъде реализирана, предвид на това,че всеки от тях отговаря на различно основание.

На следващо място по отношение на ответника ЧСИ Н.Г. и във връзка с направеното от него възражение за погасяване на претенцията за обезвреда по давност съдът намира същото за основателно.

Изпълнително дело  №20067160400178 по описа на същия е образувано на 28.09.2006г.по молба на втория ответник Б.М.,в качеството му на синдик на „Д.“АД/н/,въз основа на посоченото вече Определение №285/20.09.2006г.на РОС по гр.дело №430/2001г.Безспорно е по делото, че преди да изпълни   разпореждане  на РОС от  08.12.2006г. , с което съдът  му е указал  да изпълни процедурата по чл.652 и чл.653 от ТЗ по молба на синдика,ответника Б.М. от 18.12.2006г.изпълнителното дело е изпратено на друг ЧСИ З. Д. и е образувано под №№20068080400003.От 18.12.2006г.,датата на която ответникът ЧСИ Н.Г. е дължал действие по образуваното при него изп.дело до датата на предявяване на настоящия иск,03.06.2015г. са изминали повече от пет години,което прави претенцията по отношение на този ответник погасена по давност,поради което се следва нейното отхвърляне именно поради изтекла давност и не се следва обсъждане по същество за нейната остнователност.

Неоснователно обаче се явява  възражението на втория ответник Б.М. за погасяване на претенцията на ищеца за обезвреда на имуществени вреди спрямо него по давност.Същата ищецът обосновава, както с извършени действия, така и с бездействия от страна на Б.М. в качеството му на синдик на „Д.“АД/н/.Това качество втория ответник е имал от 05.02.2002 г. до 28.10.2010 г.,когато съдът на осн.657,ал.1,т.3 от ТЗ го е освободил.От 28.10.2010 г. до датата на предявяване на иска 03.06.2015 г. не са изминали пет години,поради което претенцията за обезвреда по отношение на него,предвид разпоредбата на чл.110 от ЗЗД не се явява погасена по давност.

Претенцията за обезвреда на дружеството ищец по отношение на втория ответник Б.М. съдът обаче намира за неоснователна по следните съображения:

Съдът счита,че този втори ответник не е изпълнявал вменените му правомощия като синдик на „Д.“АД/н/,с грижата на добрият търговец,каквато изисква от него законът.Поискал е от съда и последният е запечатал имуществото,собственост на ищеца,което синдикът е считал,че принадлежи на несъстоятелното дружество.Впоследствие обаче не е предприел каквито и да било действия с цел установяване на тази принадлежност, вкл.и отменителните искове, предвидени в ТЗ.Липсва според съда обаче пряка причинна връзка между твърдяните от ищеца действия,съответно бездействия на синдика и причинените на „С.“ООД имуществени вреди,представляващи пропуснати ползи,от нереализиран наем и материални щети по конкретните обекти на собственост.Видно от установеното по-горе от фактическа страна ищецът сам се е поставил в невъзможност да ползва собствените си обекти в недв.имот,представляващ „Лагер“/бивша почивна станция/ и съответно да ги отдава под наем,както и сам е допуснал настъпването на материалните щети в съответните отделни бунгала и постройки.Това е така, защото сам не е защитил своето право на собственост адекватно.Поискал като обезпечителна мярка по бъдещия  отрицателен установителен иск,който е предявил срещу „Д.“АД/н/ „спиране на изпълнението“ по изп.дело №20068080400003 по описа на ЧСИ З. Д..Обезпечението е било допуснато от РС Шумен по ч.т.дело №3341/2006г.и издадената на същата дата Обезпечителна заповед от 21.12.2006г.,ищецът представил на ЧСИ З. Д.,който вече бил насрочил разпечатване на обектите за следващия ден 22.12.2006г.Сам ищецът е изчакал приключването на производството по гр.дело №513/2007г. с влязлото в сила на 20.10.2011г решение, с което съдът уважил предявения него против „Д.“АД/н/отрицателен установителен иск и близо три месеца по-късно на 17.01.2012г. депозирал пред ЧСИ  молба с искане за разпечатване на сградите, собственост на дружеството, представляващи Лагер в с.Шкорпиловци, което разпечатване е станало на  09.03.2012г. от 11.00ч.На разпечатването е присъствало и лицето, назначено за пазач на имотите, Б.П., служител при ищеца, който безспорно също не е положил за повереното му за пазене имущество грижата на добрия стопанин,каквато законът му вменява.По делото не се представиха доказателства същия да е изисквал от ЧСИ разрешение да предприеме действия  съответно по зазимяването на обектите и по тяхната поддръжка с цел запазването им в течение на периода от образувано на ИД до приключването му. Ищецът сам се е поставил в невъзможност да ползва собствените си обекти и да ги отдава под наем,както и е допуснал същите да претърпят увреди.

 Ето защо следва да се постанови решение,с което претенцията за обезвреда, предявена солидарно срещу двамата ответници следва да се отхвърли като неоснователна.Тази срещу ЧСИ Н.Г. да се отхвърли в цялост ,поради погасяването й по давност.Следва да се отхвърли  като неоснователна и недоказана и претенцията за обезвреда срещу втория ответник Б.В.М. както в частта й за претендираната главница,така и за мораторна лихва.

Предвид изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на    ответника Н.П.Г. понесените от него разноски в размер на 2 500 лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът Б.М. не представя доказателства за заплатено възнаграждение и разноски не следва да му се присъждат.      

Водим от горното,Разградският окръжен съд

                          РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „С.” ООД, гр.Шумен,ЕИК *** против ответниците ЧСИ Н.П.Г. *** действие ОС Варна и Б.В.М.,*** за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца  обща сума за обезвреда в размер на 161 864.62лв.,представляваща сбор от  две суми,както следва: 37 024.52лв., направени от  ищеца разходи по отстраняване на материални щети/строителни материали и оборудване/, причинени върху собствения му недвижим имот /почивна станция-бунгала/ в резултат на предприетите    от ответниците действия по принудително изпълнение върху същия и 125 110.10лв. пропуснати ползи- очаквани, но нереализирани в приход доходи  по договори за наем, съответно в размер на 23 000,00лв. за 31 бр.бунгала за всяка от годините-2007, 2008, 2009, 2010 и за 2011, и 10 110.10лв. за 2012г., нереализиран  наем от 7 бунгала.Отхвърля като неоснователна и претенцията на ищеца за заплащане солидарно от страна на двамата ответници на сумата 11 873.46 лв.,представляваща законна лихва за забава върху първоначално претендираната главница за материални щети от 35 962.81 лв.,дължима за периода 09.03.2012.-03.06.2015г.

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, предявен от „С.” ООД,гр.Шумен, ЕИК *** против ЧСИ Н.П.Г. *** действие ОС Варна за осъждането му да заплатят на ищеца  обща сума за обезвреда в размер на 161 864.62лв.,представляваща сбор от  две суми,както следва: 37 024.52лв., направени от  ищеца разходи по отстраняване на материални щети/строителни материали и оборудване/, причинени върху собствения му недвижим имот /почивна станция-бунгала/ в резултат на предприетите    от ответниците действия по принудително изпълнение върху същия и 125 110.10лв. пропуснати ползи- очаквани, но нереализирани в приход доходи  по договори за наем, съответно в размер на 23 000,00лв. за 31 бр.бунгала за всяка от годините-2007, 2008, 2009, 2010 и за 2011, и 10 110.10лв. за 2012г., нереализиран  наем от 7 бунгала.Отхвърля като неоснователна  претенцията на ищеца за заплащане от страна на ЧСИ Н.П.Г. *** на сумата 11 873.46 лв.,представляваща законна лихва за забава върху първоначално претендираната главница за материални щети от 35 962.81 лв.,дължима за периода 09.03.2012.-03.06.2015г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от „С.” ООД, ЕИК ***, гр.Шумен против Б.В.М. ***, ЕГН-**********  за осъждането му да заплати на ищеца  обща сума за обезвреда в размер на 161 864.62лв.,представляваща сбор от  две суми,както следва: 37 024.52лв., направени от  ищеца разходи по отстраняване на материални щети/строителни материали и оборудване/, причинени върху собствения му недвижим имот /почивна станция-бунгала/ в резултат на предприетите    от ответниците действия по принудително изпълнение върху същия и 125 110.10лв. пропуснати ползи- очаквани, но нереализирани в приход доходи  по договори за наем, съответно в размер на 23 000,00лв. за 31 бр.бунгала за всяка от годините-2007, 2008, 2009, 2010 и за 2011, и 10 110.10лв. за 2012г., нереализиран  наем от 7 бунгала.Отхвърля като неоснователна  претенцията на ищеца за заплащане от страна на Б.В.М. на сумата 11 873.46 лв.,представляваща законна лихва за забава върху първоначално претендираната главница за материални щети от 35 962.81 лв.,дължима за периода 09.03.2012.-03.06.2015г.

ОСЪЖДА С.” ООД, ЕИК ***, гр.Шумен да заплати на ЧСИ Н.П.Г. понесените по делото разноски в размер на 2 500 лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трета подпомагаща страна ЗАД“Армеец“.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 Съдия: