Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад
подпис на актаВарна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20203100502597 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.396 чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 37096/15.06.2020г. на „ВАСИ“ ЕООД,ЕИК
*********, чрез адв. М.Й. против Определение № 6438/20.05.2020г. по гр. дело №
11469/2018г. по описа на ВРС, 10 св., с което е отхвърлена молбата на въззивника за
отмяна на допуснато обезпечение, обективирано в Определение № 8839/03.08.2018г. по гр.д.
с номер 11469/2018г. на ВРС, с което е наложена обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху
Апартамент 3, с площ от 125,86 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Драгоман“
47,ет.2,представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.135.4.2.
В жалбата е изложено становище за неправилност на изводите на съда, че с отмяната
на допуснато обезпечение претенцията на ищеца няма да бъде обезпечена при решаване на
спора в негова полза. Излагат се аргументи,че с Определение от 03.04.2020г. на ВКС,3 г.о.
по ч.гр.дело 941/2020г. изпълнението на Решение № 196 от 13.02.2020г. на ВОС, 2 в.св. е
спряно на основание чл.282 ал.2 от ГПК, като е внесена парична гаранция в размер на
14919.22 лева.Твърди се, че с оглед на това интереса на ищеца Калин Кръстев от
наложеното обезпечение с мярка възбрана на недвижим имот е отпаднал.Твърди се, че с
внасянето на посочената по-горе гаранция, претенцията на ищеца се явява обезпечена
двойно. Претендира отмяна на наложената обезпечителна мярка и заличаване на вписаната
възбрана.
В срока по чл.276 от ГПК ответната по жалбата страна – К. А. К. ,чрез пълномощника
си е депозирала отговор на жалбата, в който същата се оспорва. Излагат се аргументи, че
спиране на изпълнението на въззивното решение е различно от обезпечаването на
претенцията на ищеца, както и, че при отмяна на наложеното обезпечение при позитивно за
него решение по правния спор, удовлетворяването му би било невъзможно или значително
затруднено. Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. дело № 11469/2018 г. по описа на ВРС,10 св. е образувано по
предявени от К. А. К. срещу „ВАСИ“ ЕООД,ЕИК *********, гр.Варна искове с правно
основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата от общо 33741.67 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени, имуществени вреди, както и
мораторна и законна лихва в резултат на претърпяна от ищеца на 27.07.2017г. трудова
злополука.
С Определение № 8839/03.08.2018г. по гр.д. №11469/2018г. по описа на ВРС,съдът е
уважил молбата на ищеца с правно основание чл. 389 от ГПК и е допуснал обезпечение на
предявения от него иск, чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху
Апартамент 3, с площ от 125,86 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Драгоман“ 47, ет. 2,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.135.4.2.
Решението на ВРС е обжалвано пред ВОС , като с Решение № 196 от 13.02.2020г. на
ВОС, 2 в.св., съда частично е уважил жалбата на ответника и е намалил присъденото в полза
на ищеца обезщетение. Срещу постановения акт е депозирана касационна жалба, като през
върховната инстанция е направено искане за спиране изпълнението на решението на
въззивния състав.
С Определение от 03.04.2020г. на ВКС,3 г.о. по ч.гр.дело 941/2020г. изпълнението
на Решение № 196 от 13.02.2020г. на ВОС, 2 в.св. е спряно на основание чл.282 ал.2 от
ГПК, като е внесена парична гаранция е в размер на 14919.22 лева- обхващаща всички суми
присъдени от двете инстанции.
Настоящия съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно
отликите на визираните в чл.282 ал.2 от ГПК и 402 и чл. 398 ал.2 от ГПК хипотези.
Правилно и законосъобразно в обжалваното определение е прието,че внесената по сметка на
ВКС гаранция на основание чл.282 ал.2 от ГПК не е може да обоснове извод за отпадане на
обезпечителната нужда по смисъла на чл.402 от ГПК , както и да се приеме за замяна на
вече допуснатото в полза на ищеца обезпечение по смисъла на чл.398 ал.2 от ГПК.
Обезпечаването на иска, като правен институт цели да даде защита на заплашеното
материално право, като прави възможно практическото осъществяване на търсената с иска
защита и подготвя последващото удовлетворяване на ищеца във връзка с евентуалното
положително за него решение. За да поиска отмяна на обезпечението дадена страна /било
ищец или ответник/, трябва да обоснове своя правен интерес, т. е. наличието на определени
предпоставки, посочени в нормата на чл. 402, ал. 2 от ГПК. След като по делото е
постъпила касационна жалба, решението на въззивния съд не е влязло в сила и
обезпечителната нужда е налице. В противен случай, ищецът ще бъде лишен от
обезпечителна защита преждевременно. Докато по делото няма влязъл в сила съдебен акт и
удовлетворяване на ищеца, обезпечителната нужда за същия не е отпаднала, т.е. към
настоящия момент не е отпаднала причината поради която същото е допуснато.
Неоснователни са аргументите на въззивника, че внесената по сметка на ВКС сума
служи за обезпечаване на вземането на ищеца, поради което същия се явява двойно
обезпечен. Следва да се има предвид , че в настоящия случай спирането на изпълнението на
въззивното решение е институт различен от хипотезата на чл. 389 ал.2 от ГПК -
обезпечаване от ответника със залог в пари или ценни книжа съгласно чл.180 и чл.181 от
ЗЗД. Внесеното обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 от ГПК в размер на присъдената/с
въззивното решение/сума не представлява залог върху сумата по смисъла на чл.180 ЗЗД,
предназначен за обезпечи предявения иск, а обезпечение предназначено да гарантира
2
изпълнение на осъдителното въззивно решение, чиито спиране е постановено по посочения
ред- Определение № 203/17.03.2011г. по ч.т.д.№ 156/2011г. първо т.о. ВКС.
По изложените съображения, първоинстанционния съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
2.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6438/20.05.2020г. по гр. дело № 11469/2018г. по
описа на ВРС, 10 св.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3