РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Свиленград, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и п.а
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200394 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 169/2024 от
28.04.2025 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „ГАЛЯ ИСУСЕВА“ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Свиленград,6500,
ул.Витоша №6,представлявано от управителя И.Р.М. за нарушение на чл.18 от
Закона за храните във вр. с чл.15, параграф 1 от Регламент /ЕО/ №1169/2011
на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004година за предоставяне на
информация за храните на потребителите на основание чл.131,ал.2 вр с
ал.1,т.1 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.
Недоволен от така издаденото НП е останало дружеството-
жалбоподател,което в предвидения за това срок обжалва същото. В жалбата се
твърди,че описаните в АУАН стоки са били незначителни количества и за тях
имало билети на български език за залепване,Отделно от това стоките не били
индивидуализирани,което нарушавало правото му на защита. Твърди още,че
липсвало вредни последици,доколкото магазинът бил подготвян за затваряне
към датата на проверката ,а в момента вече затворен,като счита че се касае за
маловажен случай и излага съображения в тази насока.
По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП,като
неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебната фаза, дружеството- жалбоподател редовно призовано, не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат
представител,който оспорва жалбата по подробно изложени аргументи в
представеното в съдебно заседание писмено становище.
В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
представя списък.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Във връзка с извършване на планова проверка във връзка с издадена
Заповед №939/05.04.2023г на Директора на ОДБХ Хасково на 20.11.2024г. от
св.С.М. А.а и св.Р. И. С., и двете служители при АНО/инспектори в отдел
Контрол на храните/,същите извършили проверка на обект-Магазин за
хранителни стоки с рег.№*********, находящ се в гр.Любимец,УПИ
ХХХVI,кв.57, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
При извършване на проверката в обекта в присъствието на Г.Е.Й./продавач
консултант/ и И.Р.М./управител на дружеството/,инспекторите
констатирали,че дружеството жалбоподател в качеството му на бизнес
оператор с храни, предлага в стопанисвания от него обект-в търговската зала
на обекта,по стелажи,с посочени цени на брой наличието на храни от
неживотински и животински произход,с поставен на турски език,без превод на
български език,както следва : баклава,лютеница,тахан,маслини, консервиран
патладжан в буркани и други,а в хладилната витрина при температура +4
градуса по целзия се съхраняват с цел продажба млечни продукти с поставен
етикет на турски език без превод на български език,както следва :
сирене,кашкавал лабне,масло,айран и тъй като обекта бил регистриран по
реда на Закона за храните и притежавал валидно Удостоверение за
регистрация №*********/21.04.2023г., проверяващите приели ,че
дружеството извършило нарушение на чл.15,пар.1 от Регламент №1169/2011
на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за предоставяне на
информация за храните на потребителите вр. с чл.18 от ЗХ , доколкото
предлага в обекта храни от неживотински и животински характер,без
задължителната информация за храната, поставена на етикета,която да е
предоставена до крайният потребител на български език.
За така констатираното бил съставен Констативен протокол от
20.11.2024г. от двамата проверяващи,но тъй като управителя напуснал обекта
проверяващите не успели да връчат покана за явяване и връчване на АУАН
2
В последствие при извършена проверка на търговски обект ,стопанисван
от същото дружество,находящ се в Тополовград от св.Р. С.,установила ,че в
обекта продава самият управител,поради което му връчила по негова молба
всички действия да бъдат в Тополвград,тъй като нямал продавач и не можел да
отсъства от обекта,както констативния протокол ,така и като едновременно с
него била връчена покана за явяване на 11.12.2024г. от 10ч. в сградата на АНО
в Тополовград, за съставяне и връчване на АУАН на управителя-
И.Р.М./управител на дружеството/.
В следствие на извършената проверка и констатираното с Констативен
протокол от 20.11.2024г и връчената покана , на 11.12.2024година, свидетелят
Р. И. С., в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател ,
съставил АУАН № 305-2024 от същата дата/11.12.2024г. / в присъствието на
свидетелите п.я Н. Терзиева-п.рова и К. Р. Н..
В Акта са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и
правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.15,пар.1 от
Регламент №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2011г.за предоставяне на информация за храните на потребителите вр с
чл.18 от ЗХ , като същият е подписан от актосъставителя, свидетелите, както
и от управителя на дружеството,като екземпляр от акта е връчен на
управителя на дружеството на същата дата.
В законоустановения седмодневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
постъпило Възражение по Акта,а е постъпило предложение за сключване на
писмено споразумение по така съставения АУАН и на основание чл.58г,ал.1
от ЗАНН.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства,
Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП, като е приел,че не
следва да се сключи споразумение с нарушителя,за което е изложил мотиви в
санкционния акт.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл.15,пар.1 от Регламент
№1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за
предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ ,
видно от диспозитива на обжалвания акт.
Обжалваното НП е редовно връчено на адреса на жалбоподателя на
29.04.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с
отбелязване и имената на получателя й, а именно че е получено от Р.М. -
служител в дружеството-жалбоподател.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателя е извършил нарушение по чл.15,пар.1 от Регламент
№1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за
3
предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ .
За това нарушение на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1от Закона за
храните/ЗХ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 4000 лв.
Налично по делото е Констативен протокол за проверка при
регистрация/одобрение на обект за производство,преработка и /или
дистрибуция с храни и Удостоверение за регистрация № *********/
21.04.2023г.
Бяха представени и приети като доказателства по делото –Заявление от
управителя до Директора на ОДБХ Хасково за заличаване на процесния обект
и Заповед №637/17.02.2025г.,с която е заличен от регистъра по чл.24,ал.1 от
ЗХ –процесния обект,стопанисван от дружеството жалбоподател.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда,
кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство.
Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите
п.я Н. Терзиева-п.рова ,К. Р. Н. ,С.М. А.а и Р. И. С. са относими към
релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради
вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите п.я Н.
Терзиева-п.рова ,К. Р. Н. ,С.М. А.а и Р. И. С., разпитани по делото. Дава им
вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични,
последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото
доказателства. Не се установява свидетелите д п.я Н. Терзиева-п.рова ,К. Р. Н.
,С.М. А.а и Р. И. С. да имат личностно отношение към представителя на
дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – инспектори по официалния контрол , т.е. служители
на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените и гласните такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на
посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на
обективната истина по делото.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
4
доказателства, приложени в АНП и представени в съдебно заседание,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в
настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН /доколкото НП е връчена на 29.04.2025г. лично на служител на
дружеството,а жалбата е входирана в регистратурата на съда на
дата-05.05.2025г./,като липсва плащане на процент от наложената
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ,съгласно посоченото в придружителното
писмо до съда.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити и
минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. В обстоятелствената част на Акта, така и в тази
на НП е налице фактическо описание на нарушението, за което е наказано
дружеството-жалбоподател. В обстоятелствените части на АУАН и НП
нарушението е описано подробно от актосъставителя и от АНО; изчерпателно
са посочени и са налице факти, описващи от обективна страна нарушението;
посочени са обстоятелствата, при които е извършено; датата и мястото на
извършването му. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за
наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното
нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно
материализираното описание на деянието и обстоятелствата при
извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което
позволява безспорната му индивидуализация като нарушение във фактически
5
състав с правна квалификация чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011,
вр.чл. 18 от ЗХ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата
на изпълнителното деяние и неговия механизъм.
Правилно е определен и субектът на визираното нарушение и това
е „ГАЛЯ ИСУСЕВА“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. ****************,представлявано от управителя И.Р.М..
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и
НП Съдът констатира, че същите са издадени от комп.ентните длъжностни
лица съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХ и чл. 47,
ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 139, т. 1 от ЗХ. Обжалваното НП е издадено от
комп.ентен орган предвид това, че съгласно чл. 139, т. 1 от ЗХ НП се издават
от ръководителя на съответния комп.ентен орган в зависимост от
подчинението на длъжностното лице, установило нарушението. Доколкото
актосъставителят е Главен инспектор в отдел „Контрол на храните” при ОБДХ
- Хасково (в тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито
съдебно заседание, т.е. в процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към датата на съставяне на АУАН актосъставителят Р. И. С. е
заемала длъжността „Главен инспектор” в отдел „Контрол на храните” при
ОБДХ - Хасково), то комп.ентен да издаде НП е именно Директорът на ОДБХ
- Хасково, тъй като осъществява правомощия на АНО по смисъла на чл. 47, ал.
1, б. „а” от ЗАНН. Лицето, подписало НП – Г.Б.И., е заемало към момента на
издаването му длъжността „Директор на ОДБХ - Хасково”, което
обстоятелство е служебно известно на Съда и деянието е извършено в зоната
на отговорност на ОДБХ - Хасково.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
6
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по
отношение на посоченото нарушение.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, вр.чл. 18 от ЗХ, приета от АНО,
която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената
част на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в
хода на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод
за осъществяването на изпълнително деяние от страна на дружеството-
жалбоподател, обективно съставомерно като нарушение във фактическия
състав на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, вр.чл. 18 от ЗХ.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗХ в съответствие с чл. 15, §
1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, информацията за храните, предлагани на
територията на Република България, включително тази на етикета, се
предоставя на български език.
Същевременно нормата на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) №
1169/2011 предвижда, че без да се засяга чл. 9, § 3, задължителната
информация за храните се предоставя на език, който е лесно разбираем за
потребителите от Държавите-членки, в които се предлага на пазара храната.
В тази връзка следва и с оглед горепосоченото, Съдът държи да отбележи,
че нормата на чл. 18 от ЗХ не е бланкетна, тъй като в нея е посочено
конкретното правило за поведение.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се че в търговската зала (в търговската част на магазина) на
стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект – Магазин за хранителни
стоки, на стилаж и в хладилната витрина (откъдето пряк достъп е имал всеки
един потребител, желаещ да закупи някоя от процесните хранителни стоки) се
предлагат (чрез излагането им за продажба, търговия) храни от животински и
неживотински произход без задължителната информация за храната,
поставена на етикета, да е предоставена на крайния потребител на български
език като етикетите са на турски език.
Дружеството-жалбоподател има качеството на бизнес оператор по смисъла
на чл. 9 от ЗХ – юридическо лице с дейност дистрибуция на храни, което
вписано в Регистъра на ОДБХ - Хасково като магазин за хранителни стоки с
рег.№ №*********/21.04.2023г по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗХ, тъй като е разпространявал посочените храни от
неживотински и животински произход чрез търговията с тях.
При това положение Съдът приема, че е налице особеното качество на
субекта на административното нарушение, предвидено в нормата на чл. 131,
ал. 2 от ЗХ и Регламент (ЕС) № 1169/2011, а именно: бизнес оператор и
следователно се явява задължено лице по вменените му разпоредби.
Ето защо наведените от адвокат И. възражения, касаещи, че дружеството-
7
жалбоподател не е бизнес оператор и че не носи отговорност, тъй като е краен
търговец са неоснователни.
Изпълнителното деяние по повдигнатото административно обвинение е под
формата на бездействие. А едно бездействие, както е и в конкретния случай,
може да бъде квалифицирано като административно нарушение, тогава когато
представлява неизпълнение на нормативно установеното задължение за
определено действие. От съдържащото в обстоятелствената част на НП
фактическо описание на нарушението е видно, че деянието, за което е
санкционирано дружеството-жалбоподател се изразява в това, че като бизнес
оператор извършва дейност по дистрибуция на храни (баклава, лютеница,
тахан, маслини, консервиран патладжан в буркани и млечни продукти,както
следва : сирене,кашкавал лабне,масло,айран) като не предоставя на крайните
потребители задължителната информация за предлаганите храни, поставена
на етикета, на български език. Следователно за дружеството-жалбоподател е
съществувало задължение да следи информацията за предлаганите от него
храни на територията на Република България, включително тази на етикета, да
се предоставя на български език.
Безспорно са осъществени всички съставомерни признаци от състава на
нарушението, доколкото процесните млечни продукти и баклава, лютеница,
тахан, маслини, консервиран патладжан в буркани не са имали етикети на
български език в съответствие с конкретното европейско законодателство със
задължителна сила на територията на страната.
Безспорно продуктите са били „предлагани” за продажба на крайни
потребители в този си вид, за което потвърдиха в показанията си свидетелите
С.М. А.а и Р. И. С., категорично описващи къде са били съхранявани същите в
търговския обект. Безспорно магазинът за хранителни продукти е бил в
работен режим.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и безвиновна, поради което и
не подлежи на изследване от субективна страна.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че фактът, че
въпреки отправеното Предложение до АНО не е сключено Споразумение, не
може да бъде основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като
споразумението е доброволно съглашение между две страни. От друга страна
законодателят не задължава АНО при отправено искане до него непременно да
сключи Споразумение с нарушителя - нормата на чл. 58г от ЗАНН е
диспозитивна, а не императивна. Споразумението е правна възможност, която
се реализира единствено при постигане на съгласие по въпросите, визирани
в чл. 58г, ал. 4, т. 7 – т. 9 от ЗАНН. Очевидно до такова съвпадане на волята на
АНО и на нарушителя в случая не се е стигнало, поради което е било издадено
8
и НП.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения по чл. 18 от ЗХ. Следва да се посочи, че
административното нарушение по чл. 18 от ЗХ, вр.чл. 15, § 1 от Регламент
(ЕС) № 1169/2011 е формално такова, поради което е ирелевантно дали от
същото са настъпили вредни последици. Също така е необходимо да се
отбележи, че една от основните цели на посоченото задължение,
регламентирана в чл. 3, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е постигане на
високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите чрез
предоставяне на крайните потребители основа за информиран избор и
безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид
съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен
характер, в частност чрез получаване на достъпен език на информация за
съставните характеристики, които могат да бъдат вредни за здравето на
определени групи потребители; трайността, съхранението и безопасната
употреба; въздействието върху здравето, включително рисковете и
последиците, свързани с вредна или опасна консумация на дадена храна (чл. 4,
§ 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011). В настоящия случай тази съществена
информация, необходима на потребителите, за да направят информиран избор
относно консумацията на храните, не е била предоставена на български език, с
което реално потребителите са били лишени от възможността да се запознаят
на достъпен език със съставните им характеристики и въздействието им върху
здравето във връзка с консумацията им. Без значение е дали действително е
била извършена продажба в конкретния случай, на какво количество или
продажбата е била предстояща и дали обекта е бил пред затваряне и в
последствие е бил затворен/каквито доводи се изтъкват в жалбата/.
Достатъчно е стоката да бъде предложена за продажба, като също така
достатъчен е само един брой от нея да бъде предложен. Не без значение е, че в
разглежданата хипотеза се касае за немалък брой и разнообразие на
предлаганите за продажба храни, които са били без поставени етикети на
български език, с което в значителна степен са засегнати обществените
отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 18 от ЗХ. Иначе казано,
обективираната преценка на АНО в санкционния акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател,
Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни
съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно
нарушение. Поради което и наведеното в тази насока възражение на адвокат
И. е неоснователно.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
9
което е осъществено от обективна страна и правилно е приложил съответната
административнонаказателна разпоредба на ЗХ, като се е съобразил с
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Санкционната разпоредба на чл. 131, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от ЗХ предвижда
за нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1169/2011 за
предоставянето на информация за храните на потребителите от страна на
бизнес оператор административно наказание „Имуществена санкция” в
размер от 4 000 лв. до 6 000 лв. Санкционната разпоредба е правилно
приложена с оглед специалното (професионалното) качество на лицето-
нарушител: бизнес оператор.
Административното наказание „Имуществена санкция” е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в минималния предвиден от закона такъв, което налага
извод за невъзможност за намалянето му.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение, както и за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди дружеството-нарушител към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите юридически лица и граждани.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател и
НП следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
дружеството-жалбоподател в размер на 400 лв. (съобразно представения
Договор за правна защита и с съдействие) и от страна на АНО – 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО
действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК.
Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
10
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на Писмени бележки, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 и чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 169/2024 от 28.04.2025 година на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на
„ГАЛЯ ИСУСЕВА“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. **********************,представлявано от управителя
И.Р.М. за нарушение на чл.18 от Закона за храните във вр. с чл.15, параграф 1
от Регламент /ЕО/ №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004година за предоставяне на информация за храните на потребителите
на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
4000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН „ГАЛЯ
ИСУСЕВА“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. *********************,представлявано от управителя И.Р.М. ДА
ЗАПЛАТИ на „Областна дирекция по безопасност на храните“ - Хасково с
БУЛСТАТ ********* и с адрес: град Хасково, бул.„Освобождение” № 57,
сумата от 80 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 394/2025 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11