№ 34
гр. Пловдив, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20245001000566 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от В. В. Г., ЕГН ********** и Т. П.
Г., ЕГН **********, двамата от с. Я.“ № 17 въззвна жалба против
постановеното по т. дело № 36/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен
съд решение № 293 от 27.08.2024 г. в частта, с която е признато за установено
по отношение на В. В. Г., ЕГН ********** и Т. П. Г., ЕГН **********, двамата
от с. Я.“ № 17, че „П.и.б.“, № 37 има вземане към тях при условията на
солидарност за сумата от 2 773, 84 евро ведно със законната лихва от
16.12.2020 г., която сума се равнява на разликата между признатото с
решението за съществуващо вземане за остатъчна главница по Договор за
банков кредит № ..... от 17 685, 05 евро и действителния размер на същото от
14 911, 21 евро, за което вземане е издадена Заповед № 260548/18.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч.гр.дело № 3142/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част,
отправено е искане за отмяната му, постановяване на друго отхвърлящо иска
1
за тази сума и изменящо присъдените разноски за заповедното и
първоинстанционното производство с оглед на това.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 02.02.2023 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от
„П.и.б.“ АД искова молба против В. В. Г., ЕГН ********** и Т. П. Г., ЕГН
**********, двамата от с. Я..
В обстоятелсвената част на същата се сочи, че на 18.06.2007 г. между
банката като кредитодател и двамата ответници като солидарни длъжници
бил сключен Договор за банков кредит № ..... С него на ответниците била
предоставен кредит от 19 000 евро за рефинансиране и закупуване на
недвижим имот. Уговорената между страните възнаградителна лихва на
годишна база била едномесечния ЕУРОБОР плюс надбавка от 5 пункта.
Наказателната лихва била договорната възнаградителна лихва увеличена с
надбавка от 20 пункта, а крайният срок за погасяване на кредита бил
определен на 18.06.2027 г. Страните постигнали и уговорка, че банката може
да обяви кредита за предсрочно изискуем с писмено предизвестие до
кредитополучателите ако те не извършат, което и да е плащане по договора за
банков кредит повече от 5 дни след като то е станало изискуемо.
Сочи се, че кредитът бил усвоен 22.06.2007 г.
По-надолу са изложени доводи, че от 18.01.2011 г. двамата
кредитополучатели спрели да погасяват дължимите по договора вноски като
неплатените такива били в 119 на брой. Те не плащали и начисляваната им
наказателна лихва за забава на тези вноски.
Това станало причина банката да изпрати до ответниците писмени
предизвестия, с които кредитът бил направен предсрочно изискуем от
01.12.2020 г.
Плащане не последвало и на 16.12.2020 г. било подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК до Казанлъшкия
районен съд. Било образувано ч.гр. дело № 3142/2020 г и на 18.12.2020 г. била
издадена заповед за незабавно изпълнение за сумите:
- 17 685,06 евро - главница,
2
- 2658,12 евро - възнаградителна лихва от 15.12.2017 г. до 12.03.2020
г.,
- 3045,15 евро - наказателна лихва за забава от 15.12.2017 г.
до12.03.2020 г.,
- 308,37 евро - възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020
г.,
- 562,38 евро - възнаградителна лихва от 14.05.2020 г. до 30.11.2020
г.,
- 1021,79 евро - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до
30.11.2020 г.
- 73,69 евро - законна лихва от 01.12.2020 г. до 15.12.2020 г.,
- 233,96 евро разноски за подновяване на договорна ипотека.
Със заповедта в полза на банката били присъдени и разноските за
заповедното производство в размер на 1053, 34 лв. ДТ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Плащане на сумите предмет на заповедта не било извършено и след
издаването й.
На 16.01.2023 г. ищецът получил съобщение от Казанлъшкия районен
съд, с което на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК му било указано в
едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуване на вземанията
предмет на заповедта.
В тази връзка е направен извод, че банката има правен интерес да
предяви иск за установяване на същите и е отправено искане до съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че „П.и.б.“ АД има по
отношение В. В. Г., ЕГН ********** и Т. П. Г., ЕГН ********** в условията
на пасивна солидарност описаните по- горе вземания по Договор за банков
кредит № ....., за които възоснова на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дел №
3142/2020 г. на Кз РС била издадена заповед за незабавно изпълнение №
260548 от 18.12.2020 г.
Отправено е и искане да се присъди законна лихва върху главницата от
16.12.2020 г., както и направените деловодни разноски от ищеца в заповедното
и първоинстанционното производство.
3
По делото е извършена двойна размяна на книжа. В отговора на
ответниците е изразено становище за неоснователност на иска базиращи се на
твърдения за нищожност на договора с оглед липсата на реквизити
предвидени в ЗПК действал към 2007 г. Споменава се и за липса на
предсрочна изискуемост, липса на основание за начисляване на наказателна
лихва, недоказаност на исковете и т.н. Направено е и възражение, че някои от
вземанията за главница и лихва са погасени по давност с оглед на факта, че са
падежирали повече от 5, респ. 3 години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил решение по спора.
В него са намерени за неоснователни възраженията за пълна
нищожност на договора и тези за липса на предсрочна изискуемост. На тази
база е направен извод, че в патироминума на ищеца са налице претендираните
с исковата молба вземания към двамата ответници с изключение на тези за
наказателна лихва. По отношение на тях е прието, че уговорката за дължимост
на същата е нищожна.
По повод на извода, че претендираните с ИМ вземания без тези за
наказателни лихви съществуват е посочено и че възражението за частично
погасяване на същите по давност е неоснователно.
На база изложено Сз ОС е отхвърли иска за сумите от 3045,15 евро -
наказателна лихва за забава от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и 1021,79 евро -
наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г.
В останала си част исковата претенция е била уважена в пълния
предявен размер.
Недоволни от решението в частта признаващо за съществуващо вземане
от 2 773, 84 евро ведно със законната лихва от 16.12.2020 г., която сума се
равнява на разликата между признатото с решението за съществуващо вземане
за остатъчна главница по Договор за банков кредит № ..... от 17 685, 05 евро и
действителния размер на същото от 14 911, 21 евро са останали ответниците и
са обжалвали същата.
В жалбата основните доводи се базират на това, че вземанията в този
размер представляват падежирана главница за времето преди 16.12.2015 г. и са
4
погасени по давност.
По повод на тази жалба следва да се посочи, че решението в
обжалваната част е валидно и допустимо, което налага да се извърши
преценка за неговата правилност.
Във връзка със същата следва да ес има предвид, че спорът пред ПАС е
пренесен единствено по въпроса за това дали вземанията за падежиралите
вноски за главница преди 16.12.2015 г. са погасени по давност или не.
В тази връзка следва да се посочи, че според чл. 430, ал. 1 от ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а той се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. От така даденото определение е логично заключението, че
задължението за връщане по принцип се поражда с изтичане на уговорения
между страните срок, т.е. от този момент започва да тече определената в чл.
110 от ЗЗД пет годишна давност.
По конкретния казус обаче между банката и кредитополучателите е
постигната уговорка за плащане на предоставената в заем сума на части и е
определен момент за плащане на всяка отделна част от същата. Тази
доброволна уговорка за погасяване на дълга е от типа позволяващ
преодоляване на забраната по чл. 66 от ЗЗД. Наличието на уговорки за
плащане на задължението на части винаги са водели до логично заключение,
че страните по договора са променили изискуемостта на всяка отделна част и
по отношение на нея давността по чл. 110 от ЗЗД започва да тече от
настъпване на падежа й. В случая правилността на това заключение се
потвърждава и от приетото в ТР № 3/2024 г. постановено по т. дело № 3/2023
г. на ОСГТК на ВКС.
От тези разсъждения следва логичния извод, че в случая вземанията за
вноски за главница падежирали повече от пет години преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнени са погасени по
давност. То е подадено на 16.12.2020 г. Видно от заключението на вещото лице
падежиралите и неплатени вноски преди 16.12.2015 г. са в размер на 2773, 84
евро. Това сочи, че вземания в този размер не съществуват в патирмониума на
банката и дължимата при условията на солидарност главница от двамата
ответници е в размер на 14 911, 23 евро, а не претендирания такъв от 17 685,
5
05 евро. По тази причина искът за 2773, 84 евро ще следва да се отхвърли.
Не в този смисъл е решението на Сз ОС, което налага отмяната му в тази
част и постановяване на друго отхвърлящо установителната исковата
претенция за споменатия по - горе размер.
Така изложеното налага решението да се отмени и за сумата от 114, 43
лв. присъдени на банката разноски по съразмерност за заповедното
производство и за сумата от 598, 72 лв. разноски по съразмерност за
първоинстанционното производство.
На особения представител на жалбоподателите следва да се изплати
внесеното от банката възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред ПАС. Дължимата сума с оглед обжалваемия интерес е
много по- малка от тази посочена от Сз ОС в разпореждане № 1557 от
09.10.2024 г. Пренесеният с жалбата спор е за дължимост на сумата от 2773, 84
евро с левова равностойност от 5425, 16 лв. Това сочи, че дължимото
възнаграждение е в размер на 542 лв. Тази сума следва да се изплати на
особения представител от внесените по сметка на ПАС 3450 лв., а остатъкът
от същите в размер на 2908 лв. да се върне на вносителя след подаване на
специална молба с посочена в нея банкова сметка.
Съответно банката ще следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд ДТ в
размер на 108, 50 лв. за въззивното производство.
Води от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 36/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 293 от 27.08.2024 г. в частта, с която
е признато за установено по отношение на В. В. Г., ЕГН ********** и Т. П. Г.,
ЕГН **********, двамата от с. Я.“ № 17, че „П.и.б.“ АД, ЕИК ....“ № 37 има
вземане към тях при условията на солидарност за сумата от 2 773, 84 евро
ведно със законната лихва от 16.12.2020 г., която сума се равнява на разликата
между признатото с решението за съществуващо вземане за остатъчна
главница по Договор за банков кредит № ..... от 17 685, 05 евро и
6
действителния размер на същото от 14 911, 21 евро, за което вземане е
издадена Заповед № 260548/18.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 3142/2020
г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.и.б.“ АД, ЕИК ....“ № 37 против В. В. Г.,
ЕГН ********** и Т. П. Г., ЕГН **********, двамата от с. Я.“ № 17 иск да се
признае за установено, че банката има вземане към тях при условията на
солидарност за сумата от 2 773, 84 евро ведно със законната лихва от
16.12.2020 г., която сума се равнява на разликата между признатото с
решението за съществуващо вземане за остатъчна главница по Договор за
банков кредит № ..... от 17 685, 05 евро и действителния размер на същото от
14 911, 21 евро, за което вземане е издадена Заповед № 260548/18.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.дело № 3142/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 36/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 293 от 27.08.2024 г. в частта, с която
В. В. Г., ЕГН ********** и Т. П. Г., ЕГН **********, двамата от с. Я.“ № 17 са
осъдени да заплатят на „П.и.б.“ АД, ЕИК ...., гр. С. разноски по съразмерност
за заповедното производство в размер на 114, 43 лв. и разноски по
съразмерност за първоинстанционното производство в размер на 598, 72 лв.
ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД, ЕИК ....“ № 37 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд ДТ за въззивното
обжалване в размер на 108, 50 лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат П. А. К., гр. С.З. № 112, ет.4, оф.3 от
внесения от „П.и.б.“ АД, ЕИК ...., гр. С., бул. „...“ № 37 по особената сметка на
ПАС депозит за възнаграждение на особен представител сумата от 542 лв.
равняваща се на дължимото му се възнаграждение за извършените от него
действия пред ПАС като особен представител на В. В. Г., ЕГН ********** и Т.
П. Г., ЕГН **********, двамата от с. Я..
ДА СЕ ВЪРНЕ на „П.и.б.“ АД, ЕИК ...., гр. С., бул. „...“ № 37 след
подаване на специална молба с посочена в нея банкова сметка остатъка от
внесения от нея по особената сметка на ПАС депозит за възнаграждение на
особен представител равняващ се на сумата от 2908 лв.
Решението подлежи на обжалване в месечн срок от получаване на
7
съобщението за изготвянуето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8