Р Е Ш Е Н И Е № 262412
гр.
Пловдив, 26.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 14.10.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14155 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Ю.К.Д., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 204.41 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.07.2018 г. до 22.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление …, с ИТН … и сумата от 36.74 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.09.2018 г. до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.07.2020 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9135/2020 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е ползвател на електроснабден имот, находящ се ….., с ИТН ... При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9135/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. Оспорва качеството на потребител на ответника. Оспорва ответникът да е ползвал имота в процесния период. Иска се отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 9135/2020
г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.2 ГПК, вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска по чл.
422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия и достъп до разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество ел. енергия в имот в …., че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, че ответникът дължи цена за достъп до разпределителната мрежа, размер на вземането си, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, следва да докаже, че е изпълнил в срок задълженията си.
По
делото не е спорно, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е търговско дружество, което
притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от ЗЕ, “ЕВН България Електроснабдяване” АД, като
краен снабдител продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Спорно по делото е дали ответникът има качеството потребител, както и дали е доставена за процесния период претендираното от ищеца количество електроенергия, както и размера на същата.
Съгласно
Глава първа „Общи положения“, т. I,
т. 4 от Общите условия на ищцовото дружество, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г. клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице
-собственик или ползвател на имот /носител на вещно право на ползване,
аргумент от чл.6, ал.2 от ОУ/, присъединен към електроразпределителната мрежа
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В чл.6, ал.2 от Общите условия е предвидено,
че потребител може да бъде и трето лице, в случай, че искането му е придружено
с изрично писмено съгласие от собственика и лицето на което е учредено вещно право
на ползване /представено лично пред ЕВН или нотариално заверено/. Законът за
енергетиката, който регулира отношенията по повод на ползването на услугите,
предоставяни от ищеца също свързва
потребителя с титулярството на вещното право на собственост, респективно
вещното право на ползване, когато за електроснабдения имот няма сключен договор
между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на ел.
енергия в същия имот. В този изричен смисъл е Решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. III ГО на ВКС, което настоящият състав споделя и което е съпоставено и
съобразено с ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК.
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. №
2/2017 г. ОСГК в т.1 е дадено разяснение на понятието ползвател на услугите,
предоставяни по реда на Закона за енергетиката, което макар и да касае
правоотношенията по доставка на топлоенергия е приложимо и по отношения на
електроснабдителните дружества, доколкото правоотношенията, свързано с доставка
на топло – и електроенергия се регулират от един същи закон – Закона за
енергетиката. В цитираното ТР се приема, че ползватели са и лицата, които
ползват имота, в който се доставят услугите от топлопреносните дружества, на
облигационно основание, стига да имат сключен договор с доставчика, като
последното обстоятелство се установява и със завеждане на индивидуална партида
на името на ползвателя въз основа на заявление-декларация от ползвателя с
искане за доставка на топлинна енергия.
В тази връзка видно от заявление- декларация за продажба на електрическа енергия от 08.10.2019 г. /л.7/ ответникът е е поискала да получава ел. енергия за обект, находящ се в …. От ответника е подписана и декларация за достъп до мрежата /л.8/.
Сключен е и индивидуален договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР“.
Въз основа на искането на ищеца и посочения договор при ищеца имотът на …е заведен на името на ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че между ответника и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия за обект на потребление ……… считано от 08.10.2015 г.
Ответникът не доказа, че за периода 23.07.2018 г. до 22.09.2018 г. е загубил качеството си потребител и потребител е трето лице.
От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза /л.56/ се установява, че в процесния период няма данни за отсъединяване от електроразпределителната мрежа и прекратяване на ел.захранването на процесния имот. Установява се, че потребеното количество ел. енергия за процесния период е 776 кWh – дневна и 300 kWh – нощна, така както е начислено от ищеца.
Съдът кредитира така обсъдената експертиза като обективно и компетентно изготвена, базирана на професионалния опит и знания на вещото лице. Същата не е оспорена и опровергана от страните.
От
изслушаната и приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.67/ се
установява, че правилно са остойностени количествата потребена ел. енергия,
съобразно цените по действащите за съответния период Решения на КЕВР. Вещото
лице дава заключение, че стойността на потребеното количество ел. енергия за
периода 23.07.2018 г. до 22.09.2018 г. е в размер на 204.41 лева, а
обезщетението за забава е в размер на 36.74 лева за периода 11.09.2018 г. до
27.07.2020 г. Първото неплатено задължение е от месец 07.2018 г. Падежът на
задължението е на 10.09.2018г. за него ответникът е изпаднал в забава на
11.09.2018 г., а за всяко следващо в 30-дневен срок след изтичане на периода за
който се отнася. Съдът приема, че периодът на претенцията за забава е този
посочен в обстоятелствената част на исковата молба, за който именно е издадена
и заповед за изпълнение, за който период именно спорът на обезщетението за забава е
в размер на търсената сума.
Цената на така потребеното количество ел. енергия е определена съгласно Решение № Ц-11/01.07.2018 г. на КЕВР, което е действащото за процесния период и е в размер на търсената сума, което не се оспорва от ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени в пълен размер.
Като законна последица от уважаване на иска за главница се явява основателно и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.07.2020 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба и за което вземане е издадена заповед по чл.417 ГПК.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 75 лева за заповедното производство, които на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 75 лева, платена държавна такса, 150 лева – платен депозит за особен представител на ответника, 200 лева – депозит СТЕ и 120 лева – депозит за ССчЕ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство в размер на 645 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени изцяло.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 204.41 лева – главница, представляваща
стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от
23.07.2018 г. до 22.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
…, с ИТН … и сумата от 36.74 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 11.09.2018 г. до 27.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
– 28.07.2020 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9135/2020 г. по описа на Районен
съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Ю.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, сумата в
размер на 645 лева – разноски в исковото
производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 9135/2020
г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП