Р Е Ш
Е Н И Е № 55
09.03.2020г., гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Стара Загора на дванадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в закрито заседание, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №31 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и
сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №79/29.11.2019г.,
постановено по АНД №274/2019г., Районен съд – Гълъбово отменил наказателно постановление №447А-373
от 08.10.2018г. на Началник РУ Гълъбово, с което на И.Г. *** с ЕГН- ********** за нарушение на чл.6 от ЗБЛД и на осн. чл.80, т.5 от ЗБЛД била наложена санкция „глоба“ в
размер на 50 лв.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно-наказващият орган, който чрез пълномощник
и с касационна жалба, подадена в срок, го обжалва с довод за постановяването му
в нарушение на материален закон.
Според касационния жалбоподател РС
не отчел и не обсъдил фактическата обстановка при която било извършено
нарушението, нито изложил мотиви, въпреки че бил длъжен да мотивира своето
решение за приложимост на правилото на чл.28 от ЗАНН.
Касаторът,
редовно призован в с.з. не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – И.Г.,
редовно призован, се явявали лично и с представител адв. П.. В нарочно писмено
възражение се възразява по допустимостта на касационната жалба с доводи, че
същата не съдържала наведени касационни основания. По същество на спора се
сочи, че събраните по делото доказателства подкрепяли извода на РС за
маловажност на деянието. Сочи се още, че наказаният бил лишен от възможността
да представи на проверящия го полицейски служител
друг свой личен документ- шофьорска книжка, която се намирала в колата му, от
управлението на която бил лишен, а там
се намирал и документът. Навежда се и довода за неустановеност на деянието от
субективна страна. В заключение се навеждат и доводи касателно нарушение на
процедурата по издаване на процесното наказателно постановление, вкл. и че
същото не съдържа точна квалификация на деянието и не се сочи точната
разпоредба, на която се налага санкцията.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и за правилност на решението на РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в
неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За да отмени процесното наказателно постановление, въззивният съд приел от
фактическа страна, че на 06.08.2018г. срещу И.Г. *** бил съставен АУАН за това,
че на същата дата около 02,30 часа в землището на с. Главан в местността
„Трансформатора“ при полицейска проверка не представил личната си карта на
служители от РУ Гълъбово при ОДМВР Стара Загора. Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и наказателно постановление от 8.10.2018г., с което на осн. чл.80, т.5 от ЗБЛД и за извършеното нарушение на чл.6
от с.з., на дееца била наложена глоба в размер на 50
лева. Тази фактическа обстановка РС възприел за безспорно установена пред него,
позовавайки се на показанията на разпитаните в с.з.
свидетели, които били кредитирани от него.
От правна страна РС приел, че АУАН
бил съставен от компетентния орган, а НП издадено също от такъв, в сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН били възпроизведени и
в НП и тъй като се доказвали от показанията на разпитаните свидетели съдебният
състав извел извод, че пред него се доказвало по несъмнен начин от обективна
страна извършване на нарушение на чл.6 от ЗБЛД от конкретния деец. Въпреки този
извод за доказаност на деянието от обективна страна, РС извел извод за наличие
на предпоставките за приложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН и по този довод
постановил отмяна на жаленото наказателно постановление.
Настоящата касационна инстанция
споделя крайния правен извод на РС за отмяна на наказателното постановление
№447А-373 от 08.10.2018г., но не по така изложения единствен довод за наличие
на предпоставките за прилагане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Тази теза не се
споделя за правилна.
На първо място, в решението няма нито един конкретен фактически довод,
който да подкрепя този извод на въззивния съд. Там се съдържат само общи правни
положения, които са принципно верни, но нямат нищо общо с това дали в
обективната действителност има проявление на конкретни обстоятелства при извършването
на инкриминираното деяние от И.Г. от дата 06.08.2018г., които да налагат
прилагане на този текст от ЗАНН. Данните от делото сочат, че в конкретния
случай на извършено нарушение на чл.6 от ЗБЛД няма предпоставки за приложимост
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице обстоятелства, които да налагат това.
Отмяната на процесното наказателно постановление обаче се налага от
следното:
Видно от приложения АУАН от 06.08.2018г. на И.Г. е повдигнато
административно-наказателно обвинение за това, че на същата дата около 02,30
часа в землището на с. Главан, м. Трафопоста при полицейска проверка за
удостоверяване на самоличност, същият не може да представи лична карта. В
наказателното постановление обаче обективните предели на
административно-наказателното обвинение са коренно различни, а именно: на
06.08.2018г. И.Г. около 02,30 часа в землището на с. Главан, м. Трафопоста при
проверка на документи за самоличност от компетентните органи, не представя
такива.
От една страна е налице недопустимо изменение на вече повдигнато
административно-наказателно обвинение и това изменение касае релевантни за
отговорността на дееца факти от обективната действителност, поради което не
може да намира място правилото на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Личната карта безспорно
е документ за самоличност, съгласно чл.1, ал.5, т.1 от ЗБЛД, но тя не е
единствения такъв съгласно чл.13, ал.1 от ЗБЛД, където и съгласно т. 3 такъв се
явява и СУМПС, а съгласно т.2 и паспорта. Т.е., ако първоначалното обвинение е
само за непредставяне на личната карта за
удостоверяване самоличността на лицето, то по един недопустим начин и едва в
наказателното постановление то се променя, като се разширяват неговите обективни
предели и вече АНО претендира, че Г. при извършената му проверка не представя
никакъв документ за самоличност /използвано е общото понятие/, което означава
не само лична карта, но и/или СУМПС, и/или паспорт.
Това не е констатирано от въззивния състав, а нарушението е съществено
такова, поради водещо до нарушаване правото на защита на засегнатото лице и в
този смисъл издаденото при това нарушение наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени само на това основание.
Дори и разгледано по съществото си, повдигнатото с НП обвинение /не
представя документ за самоличност/ не се и доказва по безспорен начин, вкл. и
чрез показанията на самия актосъставител и свидетеля
по акта. В показанията на разпитания пред РС св. Т. /актосъставител/
е налице явно объркване, какво точно е искал да представи дееца при
извършваната му проверка. Така в с.з. от 07.01.2019г.
на въпрос на адв. П. „какъв документ поискахте“, св. Т. не дава ясни отговори, а
само сочи, че „най-вероятно е искано“ да се представи документ за самоличност,
но не си спомня /не може да каже/ дали е искано конкретно и представяне на
СУМПС. Въпреки това в последствие сочи, че „били извикани в землището на с.
Главан и там установих, че лицето няма лична карта“. Много по категоричен в
отговорите си е св. П. /свидетел по съставяне на акта/, който при разпита си в
същото с.з. изрично заявява, че „господинът /Г./ беше
без лична карта“ и че „баща му представи лична карта, но господинът нямаше и
колегата му състави акт“. Категорични са показанията на същия свидетел, че на Г.
е искана само личната карта за проверка, като същият отново на въпроси на адв. П.
по изричен начин казва : „лицето нямаше документ за самоличност – лична карта“,
както и че е знаел какъв документ е поискал актосъставителят,
а именно лична карта.
Тези показания подкрепят напълно обвинението, така както се описва в АУАН,
но не кореспондират с обективираните факти в наказателното постановление, а
именно то подлежи на съдебен контрол. Нещо повече, чрез показанията на
свидетелите на органа по никакъв начин, още по-малко по безспорен, се
удостоверява, че от Г. е искано да представи и друг документ за самоличност, а
не само личната му карта и че той не може да представи такъв друг документ напр. СУМПС. Ето защо описаното в НП деяние
от обективна страна не се доказва да е извършено от И.Г. по така посочения там
начин, което сочи на недоказаност на обвинението от обективна страна, вкл. и от
субективна и поради това издаденото наказателно постановление и на това
основание подлежи на отмяна.
По тези доводи, касационната инстанция намира жалбата на РУ Гълъбово за
неоснователна, а касираното решение за правилно като краен резултат. От
ответника по касация не се прави искане за разноските по това дело, поради
което такива не му се следват.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №79/29.11.2019г.,
постановено по АНД №274/2019г., Районен съд – Гълъбово.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.