№ 403
гр. Пазарджик, 18.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500398 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателя Н. Н. А., не се явява лично редовно призован. За него се
явява назначения особен представител адв. П. М. Г..
За ответника Главна Дирекция "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА"
гр. София се явява юрк. Р. Т. Р..
Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.
Юрк. Р.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.д.№ 2170 по
описа за 2024 година е отхвърлен предявеният от ищеца Н. Н. А., ЕГН-
**********, излежаващ присъда в Затвора в гр. Пазарджик срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с
1
адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Директора
Ивайло Йорданов, иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита
от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация, за
осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието , да заплати на ищеца Н. Н. А., ЕГН-
**********, сумата от 5 000.00 лева /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са били претърпени в
резултат от противоправно третиране на лишения от свобода по смисъла на
чл.86,ал.1,т.1 от ЗИНЗС - неспазване на полагащия се на А. и регламентиран
престой на открито в периода 05.04.2014г. - 23.05.2024г.; ведно с мораторна
лихва , считано от 05.04.2014г. до 23.05.2024г. и със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/28.05.2024г./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
Осъден е Н. Н. А., ЕГН-********** от Затвора в гр. Пазарджик, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство
на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н.Столетов” № 21, сторените
съдебно-деловодни разноски по производството в размер на 200.00 лева
/двеста лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.
В срок постановеното решение е обжалвано от Н. А..
Решението било неправилно, незаконосъобразно постановено в
нарушение на материалния закон, при съществени нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано, поради което моли да бъде
отменено и предявения иск – уважен.
Съдът направил извод, че не са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки на закона, за да бъде ангажирана отговорността на ответника,
доколкото изложените фактически твърдения в исковата молба се
опровергават от приетите доказателства.
Съдът приел за безспорно обстоятелство, че ищецът А. изтърпява
наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик, като е настанен в
килия в зона с повишена сигурност и охрана, при „специален режим“. Съдът
неправилно приел, че от представените от ответника и приети по делото
доказателства се установява, че в това отделението, в което изтърпява
наказанието ищецът са обособени 5 категории лишени от свобода, като
съгласно чл.71,ал.1О от ППЗИНЗС, престоят на открито на настанените в
2
зоните за повишена сигурност се провежда отделно от останалите. Осъдените,
настанени в тази зона, провеждат престой на открито на две площадки- каре
№ 3 и каре №4 по утвърден от Началника на Затвора график, копие от който е
10 приложен по делото. На всички тях е осигурено време за провеждане на
престой на открито в размер на 1 час и 30 минути и се ползва в посочен
времеви диапазон, като за осъдените на доживотен затвор- от 10.25 часа до
11.55 часа, което е видно от представеният Дневен режим и ищецът А. се е
възползвал от този престой на открито.
Съдът не обсъдил събраните гласни доказателства в цялост, както и не е
отчел изявлението на представител на ГД „ИН“, че ищецът от 2014г. до 2020г.
е ползвал престой на открито от 1 час и 5 мин дневно във времевия диапазон
от 16:00 до 17:00 часа.
На следващо място съдебният състав, не обсъжда и приетото като
доказателство по делото Решение № 3 82/25.09.2018г. на КЗД по преписка
317/2015г„ от което се установява че престоят на открито за всички категории
лица в това число и осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без
замяна следва да е 1 час и 30 минути, а за този период ищецът е провеждал
престой от 1 час и 5 мин.
Съдът не обсъдил показанията на свидетелите Г. и св. Я.. Те депозирали
показания, че ползват престой на открито от 1 час и 30 минути, а ищецът А. за
периода от 2014г. до 2020г. винаги е провеждал престой на открито от 16:00
часа до 17:00 часа в рамките на един астрономически час, сам в трето каре, без
значение има ли график или не. Други лишени от свобода, в същия период от
2014г. до 2020г., изтърпяващи наказание в същото отделение на Затвора гр.
Пазарджик, провеждали престой на открито за 1 час и 30 мин. На следващо
място изрично св. Я. посочва, че по отношение на ищеца А. винаги
администрацията е спазвала този един астрономически час, доколкото има
случай, при които администрацията по изпълнение на наказанията дава
възможност да лишените от свобода да провеждат престой на открито 1:45-2
часа, без да имат изрична бележка от лекар.
Жалбоподателят счита, че от доказателствата по делото е установено, че
ищецът е дискриминиран по признак лично положение.
Неправилен бил извода на съда, че за всички категории лишени от
свобода , настанени в Затвора в гр. Пазарджик в периода от 01.01.2014г. до
3
31.03.2020г. времето за престой на открито е било съобразено с разпоредбата
на чл.86 ,ал.1 от ЗИНЗС- 1 час и 10 минути. В периода 01.04.2020г. -
05.04.20241. предстоят на открито на всички категории лица, настанени в
Затвора бил 1 час и 30 минути.Всички лица, настанени в зоната за повишена
сигурност и охрана провеждат престой на открито с продължителност 1 час и
30 минути ежедневно, па карета №3 или 4, с оглед на което по отношение на
ищеца А. ответната страна не с проявила дискриминационно отношение.
Установено било, че администрацията не третира равно всички лица,
изтърпяващи наказание „доживотен затвор“. Налице била пряка
дискриминация.
На следващо място, решението е постановено при съществени
процесуални нарушения, доколкото съдът, не се произнесъл и по въведения
допълнителен признак по чл. 4 от ЗЗДискр., а именно признака „пол“. Ищецът
е поддържал, че е дискриминиран, досежно провеждане по - кратък „престой
на открито“ в сравнение лишени от свобода лица от „женски пол“,
изтърпяващи наказанието в Затвора в гр. Сливен. В тази насока бе
поддържано, че лишените от свобода лица от женски пол, осъдени на
„доживотен затвор“ провеждат престой на открито от 1 час и 45 мин, като
тези факти, бях потвърдени и от постъпилата и приета по делото справка от
Началника на Затвор в гр. Сливен.
Неправилен бил и извода на съдебния състав, че ищецът не е
дискриминиран по признак „обществено положение“, тъй като по делото са
приети като писмени доказателства справки от Затвора гр. София, Варна,
Бургас, Сливен, Ловеч, Бобов Дол, Плевен и др., от които безспорно се
установи, че лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор провеждат
престой на открито за поддържания в ИМ период от 1,30 мин на ден.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът по жалбата ГДИН я оспорва като неоснователна.
В Затвора Пазарджик лишените от свобода от „зоната с повишена
сигурност“, в която е настанен Н. А., като осъден на доживотен затвор,
провеждали престоя си на открито на 3-то и 4- то „каре“ отделно от други те
лишени от свобода.
Съгласно чл. 86, ал. I, г. 1 от ЗИПЗС - лишените от свобода имат право на
4
престой, на открито не по-малко от един час на ден, като в случая в Затвора
Пазарджик, е осигурено време от 1ч. и 30- минути за престой на открито.
Реализирането на това право изцяло било осигурена за ищеца и той се
възползвал от него ,като дори при негови оплаквания за невъзможност
едновременно с друг лишен от свобода –св.Г. да използва престоя си на
открито ,била направена промяна.
За целия исков период от 05.04.14г., до 23.05.24г. времето за престой на
открито, определено за лишените от свобода в „зоната с повишена сигурност“
не било винаги 1 час и 30 минути.
От 2016 година до получаването на писмото за уеднаквяване престоя на
открито във всички затвори на 1 ч. и 30 минути, този престой бил реализиран
в такъв размер , съгласно установени графици.
Само през 2014 и 2015г. времето за престой на открито изтърпяващите
наказания „доживотен затвор“ било различно.
Ищецът не се бил възползвал от възможностите ,дадени от чл. 71, ал от 2
от приложимия ППЗИНЗС.
Обсъждат се данните за здравословното състояние на ищеца.
Съгласно разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 2 от
Правилника, на лишените от свобода е гарантирано правото на престой на
открито не по- малко от един час дневно, като допълнителен престой на от кри
то се предоставя по предложение на медицинско лице или от Инспектора
социални дейности и възпитателна работа.
За да се извърши преценка налице ли е дискриминация – пряка или
непряка, следвало да се направи сравнение между начина, по който лицето е
третирано и начина на третиране на други липа, които са в същото или сходно
положение, Не било достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на
определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това
неблагоприятно третиране е извършено по някой от защитените признаци,
като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното третиране и причината за него, коя то при всички случаи
следва да се изразява в признак по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр.
В подобни“ сравними сходни обстоятелства“ по смисъла па чл.4, ал.2 от
ЗЗДискр ищецът се намирал единствено с лицата, настанени но чл. 197 и сл.
5
от ЗИНЗС, осъдени на доживотен затвор в същия затвор.
Неоснователни били оплакванията у,че съдът не е обсъдил гласните
доказателства.
Правилно съдът приел,че не са доказани и твърденията на ищеца, че
спрямо него е имало негативно индивидуално, лично отношение, поради
което да е бил изготвян индивидуален график за престоя му на открито, както
твърди . Подържат възражение за погасителна давност, като развиват доводи,
че срока е тригодишен, евентуално се позовават на чл. 110 от ЗЗД според,
който с изтичане на пет годишната погасителна давност се погасяват всички
претенции. Тъй като претенцията е за период от дата 23.05.2024 год.,
претенцията за вземания за неимуществени вреди до 23.05.2019г. считат за
погасена по давност.
Адв.Г.: - Поддържам жалбата. Оспорвам отговора. Няма да соча
доказателства.
Юрк. Р.: - Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча
доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Г.: - Ще Ви моля да постановите решение, с което отмените
обжалваното решението на РС и постановите ново такова по съществото на
спора, с което уважите предявените искове. Подробни съображения съм
изложени във въззивната жалба, искам да добавя, че считам, че решението е
незаконосъобразно макар, че е изложено в жалбата, но не го чух във вашия
доклад, че изрично в протокола от о.с.з. пред РС – Пазарджик проведено на
16.01.2025г. изрично е признат факта от ответника чрез процесуалният му
представител, че за период от 2015г. -2020г. включително Н. А. е упражнявал
право на престой само за 1 час, а безспорно има влезли в сила актове на ВАС, с
което е потвърдено решението на Комисията за защита от дискриминация, че
правото на престой включително и в зоната за повишена сигурност за
лишените от свобода - доживотен затвор е 1,30 часа. Тези факти, които са
установени по делото не са обсъдени. В тази насока поддържам изцяло
необоснованост на постановения съдебен акт.
6
Юрк. Р.: - Така подадената въззивна жалба от Н. А. е неоснователна и
необоснована. По делото бяха представени достатъчно писмени
доказателства, че престоя на открито на лишения от свобода Н. А. е бил 1 час
и 10 минути, а не един час за периода от 2016-2020г. За периода от 2014-2016г.
е бил 1,45 ч. Считам, че лишеният от свобода не е при сравними сходни
условия с останалите лишени от свобода от Зоната за повишена сигурност,
които са настанени при условията на чл. 68 от ЗИНЗС и чл. 248 от ЗИНЗС, тъй
като лишеният от свобода е по чл. 197 – в случая това са осъдените на
доживотен затвор. Не е в сравними със сходни условия и с другите затвори, за
което сме представили съдебна практика, поради което моля да отхвърлите
въззивната жалба. Представям писмени бележки, моля за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 18.07.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.11
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7