№ 259
гр. гр. Добрич, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20253200500400 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод подадена от Т. А. Т. с ЕГН ********** от гр. Варна, ***, въззивна жалба
с вх.№ 1206/09.04.2025г. срещу решение № 34 от 05.03.2025г. по гр.д.№
340/2024г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е допусната съдебна
делба на следните движими вещи: ловна гладкоцевна пушка – успоредка,
марка „ИЖ-58“, 16-ти калибър, с №РИ200 и ловна карабина с нарезна цев,
марка „Бърно – 1“, 22-ри калибър LR №125101, между съделители и при
квоти: за Ж. А. Т. с ЕГН ********** от гр. Варна, *** – ½ ид.части. и за Т. А.
Т. с ЕГН ********** от гр. Варна, ***– ½ ид. части.
Въззивницата намира решението за неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно районният съд посочил в решението си, че тя е направила
изявление за постигане на спогодба – такова нямало нито в отговора на
исковата молба, нито в становището й за първото съдебно заседание. Съдът
обсъдил в мотивите си неотносими към придобиването на правото на
собственост обстоятелства, а именно положения от ищцата изпит за
придобиване право на лов и издаденото й от Трето РУ при ОД на МВР-Варна
разрешение да придобие цитираните в него огнестрелни оръжия. Съдът не
съобразил и не зачел правните последици на представената от въззивницата
заповед на началника на РУ на МВР гр. Шабла рег.№ 5811-94/03.10.2024г., с
която на осн. чл. 213, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, тъй като въззивницата не
била подала заявление за издаване на разрешение за притежаване, носене и
1
съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, нито била представила
доказателства, че е прехвърлила собствеността на притежаваните от нея
оръжия на лице, притежаващо разрешение, било разпоредено отнемане на
огнестрелните оръжия в полза на държавата. Заповедта била получена от
въззивницата на 08.11.2024г., и в двуседмичния срок, изтекъл на 22.11.2024г.,
тя не я била обжалвала, респ. заповедта била влязла в сила спрямо нея към
датата на първото заседание и към датата на постановяване на решението.
Въззивницата била уведомена, след запитване от нейна страна, от началника
на РУ на МВР - Шабла, че ищцата е подала жалба срещу издадената заповед
на 13.11.2024г., в която като основание било посочено заведеното делбено
производство и, че по повод подадената жалба с решение на Директора на
ОДМВР - Добрич е било спряно отнемането в полза на държавата до
приключване на съдебното производство. Препис от жалбата на ищцата
въззивницата не била получавала, както и не й било връчвано решение с per.
№ 357000-11086/11.12.2024г. на Директора на ОД на МВР - Добрич.
Въззивницата счита, че с оглед влязлата в сила спрямо нея заповед за
отнемане на огнестрелно оръжие в полза на държавата, тя не следва да бъде
страна в настоящия процес. Моли да бъде постановено решение, с което
обжалваното решение на РС – Каварна да бъде отменено и да бъде
конституирана като страна по делото Държавата, в чиято полза са отнети
оръжията.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор по въззивната жалба, в който е изразила становище, че исковата молба
за делба е подадена от нея на 23.07.2024г., когато ответницата по делото е била
съсобственик на двете пушки, останали в наследство от техния баща. Моли
делото да бъде разгледано с нейното участие, въпреки последващото й
бездействие, в резултат на което Държавата била конституирана като ответна
страна. Към момента Държавата само съхранявала пушките до постановяване
на решение по спора за делба и не се легитимирала като собственик на
вещите.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (на
дата 08.04.2025г., когато е предадена на куриер), с начало 25.03.2025г., когато е
връчено решението на обжалващата страна, и край 08.04.2025г., от страна в
първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на
решението.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното:
Решението е постановено от надлежен състав на Районен съд – Каварна,
в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, по искова молба на Ж. А. Т., с която срещу Т. А. Т. е предявен
иск за делба на две движими вещи – ловна гладкоцевна пушка – успоредка,
2
марка „ИЖ-58“, 16-ти калибър, с №РИ200 и ловна карабина с нарезна цев,
марка „Бърно – 1“, 22-ри калибър LR №125101.
Ищцата е твърдяла, че вещите, които се намирали в служба КОС в гр.
Шабла, са съсобствени между страните по делото, като съсобствеността е
възникнала по наследяване след смъртта на техния баща А. Т. А..
Ответницата е представила писмен отговор, с който не е оспорила, че
страните са наследници на А. Т. А. и приживе баща им е притежавал двете
оръжия, които били иззети на 24.08.2023г. от служба КОС РУ Шабла, тъй като
и двете страни нямали право да боравят с тях и да ги съхраняват. Поискала е
прекратяване на производството по делото поради започнало производство по
издаване на административен акт за отнемане в поза на държавата на двете
огнестрелни оръжия, а ако това искане не бъде уважено, е настоявала за
постановяване на решение, с което да се допусне делба на двете вещи при
равни квоти за двете страни.
По делото е установено, че Ж. А. Т. и Т. А. Т. са наследници – дъщери на
А. Т. А., починал на ***г. (така удостоверение за наследници изх.№ АУГ
269/23.07.2024г.).
Не е спорно между тях, че преди смъртта си наследодателят им е
придобил посочените в исковата молба ловна гладкоцевна пушка – успоредка,
марка „ИЖ-58“, 16-ти калибър, с № РИ200 и ловна карабина с нарезна цев,
марка „Бърно – 1“, 22-ри калибър LR № 125101. За закупуването на нарезната
карабина е представена и фактура № **********/10.07.2009г. с издател
„Снайпер“ ЕООД и получател А. Т. А.. За съхранение, носене и употреба на
двете оръжия е било издадено разрешение на наследодателя №
20160287714/01.04.2022г.
На основание чл. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗН, след смъртта на А. Т. А. на ***г.,
правата му върху двете вещи са преминали по наследяване към неговите две
деца - Ж. А. Т. и Т. А. Т., в равни части от ½ ид.част.
С протокол за приемане на ОБВВПИ, съставен на 24.08.2023г., ищцата е
предала двете пушки на служител в РУ на МВР – Шабла за съхранение в РУ –
Каварна.
Съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ българските граждани могат да
придобиват огнестрелни оръжия чрез закупуване, дарение, замяна или по
наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от
компетентен орган. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ЗОБВВПИ предвижда, че
при наследяване на огнестрелни оръжия наследникът в 14-дневен срок от
приемане на наследството подава писмено или по електронен път заявление
по образец до компетентен орган за издаване на разрешение за придобиване.
Като съсобственици на огнестрелни оръжия, придобити по наследяване,
страните следва да отговарят на изискванията на чл. 76 и сл. от ЗОБВВПИ за
издаване на разрешение за придобиване на оръжия. Въведените ограничения
на правото на собственост върху огнестрелните оръжия със ЗОБВВПИ не
дерогират последиците на осъществилия се придобивен способ. Предмет на
3
делбата са вещи, чието притежание е под разрешителен режим, но съгласно чл.
51 от ЗОБВВПИ огнестрелно оръжие може да се придобива по наследство.
Верно е, че наследниците имат задължение да поискат в определен срок
разрешение за притежание на оръжието, но това не означава, че вещите са
извадени от гражданския оборот респ., че спрямо тях не е допустима делба.
По делото се установява, че въз основа заявление с вх.№ 387400-
1265/29.10.2024г. е издадено разрешение № 20240966189/11.11.2024г. от РУ 03
Варна – ОД на МВР Варна, с валидност до 10.02.2025г., ищцата Ж. А. Т. да
придобие един брой дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев над
44 см, за ловни цели. За придобиване на същите вид и брой оръжия от Ж. А. Т.
са издадени също разрешение № 20250990477/07.05.2025г., с валидност до
06.08.2025г. и разрешение № 20251007449/18.09.2025г., с валидност до
17.12.2025г.
След смъртта на наследодателя на страните, за тях е възникнала и
възможност да прехвърлят собствеността в срок една година от изземването (в
случая от приемането за съхранение в РУ – Каварна) на лица, получили
разрешение за производство, търговия или придобиване (така чл. 213, ал. 2 от
ЗОБВВПИ). Съгласно чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не
прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на
съответно разрешение, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на
органа по чл. 155, ал. 1 от с.з.
С влязла в сила на 22.11.2024г. заповед № 5811з-94 от 03.10.2024г. на
началника на РУ на МВР – Шабла, на осн. чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, са
отнети в полза на държавата ловна гладкоцевна пушка – успоредка марка
„ИЖ-58“, кал. 16 с № РИ 200 и ловна пушка с нарезна цев марка „Бърно-1“,
кал. 22LR № 125101 от Т. А. Т..
С влязло в сила на 17.01.2025г. решение № 357000-11086/11.12.2024г. на
директора на ОД на МВР – Добрич, на осн. чл. 97, ал. 2 вр. ал. 1 от АПК, по
повод подадена от Ж. А. Т. жалба, е отменена като незаконосъобразна друга
заповед № 5811з-93 от 30.10.2024г. на началника на РУ на МВР – Шабла, с
която заповед са отнети в полза на държавата, на осн. чл. 213, ал. 5 от
ЗОБВВПИ, ловна гладкоцевна пушка – успоредка марка „ИЖ-58“, кал. 16 с №
РИ 200 и ловна пушка с нарезна цев марка „Бърно-1“, кал. 22LR № 125101 от
Ж. А. Т.. С решението е постановено спиране на осн. 54, ал. 1, т. 5 от АПК на
производството за отнемане в полза на държавата до приключване на
съдебното производство (по делото за делба, видно от изложените мотиви) с
влязъл в сила съдебен акт.
Съдебното производство за делба е образувано с подаване на исковата
молба на 23.07.2024г. В хода на производството само от ответницата Т. А. Т.,
т.е. до размера на нейните права в съсобствеността, са отнети в полза на
държавата, на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, двете пушки (в обема от
½ ид.част). Това отнемане в полза на държавата е деривативен способ за
придобиване на собственост, при осъществяването на който приложение
4
намира разпоредбата на чл. 226 от ГПК. Под „прехвърляне“ на спорното право
по смисъла на цитираната разпоредба не се разбира само разпоредително
действие от съсобственика, а и всеки деривативен способ, който води до
промяна на титуляра на правото на собственост (в този смисъл - определение
№ 1680 от 15.06.2023г. на ВКС по гр. д. № 349/2023г., I г.о.). Тъй като
отнемането на пушките в полза на държавата от Т. А. Т. е извършено в течение
на производството, е налице хипотеза на прехвърляне на спорното право при
висящността на делото за делба в неговата първа фаза и в този случай (така т.
3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г. по тълк. д. № 3 от 2013г. на
ОСГК на ВКС) делото следва своя ход между първоначалните страни, освен
ако приобретателят не замести прехвърлителя по съгласие на всички
съделители по реда на чл. 226, ал. 2 вр. чл. 222 от ГПК, т.е. със съгласието на
всички страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Придобилият
правото върху ½ ид.част от вещите в хода на процеса, е обвързан от решението
по делбеното дело, независимо от това дали е встъпил в производството, дали
е заместил праводателя си Т. А. Т. или е участвал в делото чрез нея като негов
процесуален субституент. В последния случай придобитите от Т. А. Т. права
съгласно решението за извършване на делбата ще се считат за права на
приобретателя.
Поддържаното от въззивницата, че производството по делото трябва да
продължи с участието на Държавата, вместо с нейно участие, е неоснователно.
С молба с вх.№ 3962/11.12.2024г. ответницата по делото е представила препис
от заповед № 5811з-94 от 03.10.2024г. на началника на РУ на МВР – Шабла,
като във връзка с нея е предоставила на съда преценката за прекратяване на
производството по делото. Основание за това не са били налице, а, тъй като
ищцата е заявила в следващите открити заседания, че поддържа предявения
срещу ответницата иск, без да е направено искане от която и да е от страните
приобретателят – Държавата (с нейно съгласие), да замести ответницата (и с
нейното съгласие) като страна по делото, то последното продължава между
първоначалните страни. Несъгласие ответницата да бъде заместена като
страна в производството ищцата е заявила изрично и в отговора си на
въззивната жалба. При това положение не е било налице основание за
конституиране на Държавата като съделител в първата инстанция вместо
ответницата Т. А. Т., такова няма и във въззивното производство.
Производството е протекло допустимо с участието на надлежни страни. Тъй
като съгласие за заместване на ответницата от Държавата между страните не е
постигнато, с решението по допускане на делбата правилно е признато
правото на Т. А. Т. да участва във втората фаза на делбеното производство и
силата на пресъдено нещо ще обвърже, както участващите в делбеното
производство, така и приобретателя, вкл. и в отношенията помежду им по
тези въпроси. В отношенията между ответницата Т. Т. и Държавата от
материалноправна гледна точка правата върху ½ ид.част от вещите се считат
права на Държавата и поради това във фазата по извършване на делбата Т. Т.
ще участва като процесуален субституент на приобретателя – Държавата.
5
По изложените съображения, обжалваното решение, с което двете вещи
са допуснати до делба при равни квоти между двете съделителки, е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от 05.03.2025г. по гр.д.№ 340/2024г. по
описа на Районен съд – Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6