РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско
дело № 20251700500285 по описа за 2025 година
Производството по възз. гр. д. № 285 /2025 г. е образувано по жалба на А. П. Ж.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** чрез адв. Т. Я.-С. от АК-*** против
решение № 156 от 20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 5529 / 2024 г. по описа на
Пернишкия районен съд, с което съдът е постановил, че:
ИЗМЕНЯ размера на определената в полза на детето А. А. Ж., ЕГН **********, с
Решение № 1102/25.10.2018 г. по гр.д. № 3340/2018 г. по описа на РС-Перник, месечна
издръжка, дължима от А. П. Ж., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200,00 лв. двеста
лева/ на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 20.09.2024 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от
10-то число на месеца, за който се дължи, до окончателното й изплащане, на основание чл.
150 СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на месечната издръжка за разликата над
350,00 лв. до 400,00 лв.
ОСЪЖДА А. П. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на А. А. Ж., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
А. К. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата 375,00 лв. /триста седемдесет и пет
лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. Ж., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
1
представител А. К. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплати на А. П. Ж., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ -
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати по сметка на Районен съд - Перник сумата 216,00 лв. /двеста и шестнадесет лева/,
представляваща дължима държавна такса по увеличената издръжка, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и сумата 5,00 лв. /пет лева/,
държавна такса, на основание чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
В законоустановения срок А. П. Ж. е обжалвал решение № 156 от 20.02.2025 г.,
постановено по гр. д. № 5529 / 2024 г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е уважен
частично иска за увеличаване на издръжка по чл. 150 СК, в частта за увеличаване на
издръжката за периода от датата на предявяване на исковата молба-20.09.2024 г. до влизане в
сила на съдебното решение за увеличаване на издръжката, за увеличаване на издръжката за
размера над 233,25 лв. за периода до 31.12.2024 г. и за размера над 269,25 лв. за периода след
01.01.2025 г., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, като моли да бъде отменено в тези части и
предявения иск да бъде отхвърлен за посочените разлики като неоснователен и недоказан.
Обжалва се решението и в частта за разноските. Неправилно съдът бил приел, че издръжката
следва да бъде увеличена от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на влизане
в сила на съдебното решение. Неправилно не бил взел предвид минималния размер на
издръжката определен по реда на чл. 142, ал.2 СК изчислен като ¼ от минималната работна
заплата за страната за 2024 г., която била в размер на 933 лв. за периода от датата на
подаване на исковата молба-20.09.2024 г. до 31.12.2024 г. и бил увеличил издръжката и за
този период на 350 лв. Посочва, че бил с намалена работоспособност и невъзможност да
полага физически труд. Бил подал заявление декларация пред ТЕЛК за освидетелстване за
трайно намалена работоспособност и на основание на това заявление ТЕЛК му определил
процент за неработоспособност от 34 %. Бил безработен, като първоинстанционния съд
неправилно бил преценил, че бил прекратил трудовото си правоотношение в хода на
производството. Било му невъзможно да се регистрира в Бюрото по труда като безработно
лице, тъй като бил вписан като управител на дружество в търговския регистър. Нямал
възможност да заплаща издръжка над минималния размер определен в чл. 142, ал.2 СК.
Районният съд бил пропуснал да обсъди обстоятелството, че било видно от представеното
извлечение по сметка, че майката била получавала ежемесечно детски надбавки и социални
помощи за детето. Не се било взело предвид, че бащата също отглеждал детето и бил поемал
неговата издръжка четири дни от месеца съобразно определения му режим на лични
контакти съобразно решение по гр.д. №3340/2018 г. на ПРС. С това решение страните се
били споразумели да се изплаща издръжка в размер на 200 лв.
2
Навежда доводи за незаконосъобразност на решението и за невъзможност да
заплаща така определения размер на издръжката, поради което моли да бъде намален
размера на присъдената издръжка.
Въззиваемият ответник – А. К. Г., в качеството й на майка и законна
представителка на малолетното си дете А. А. Ж. чрез адв. Н. Х.-Й., в срок е депозирала
писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като незаконосъобразна и моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита, че от предходното
съдебно решение, с което е бил определен размер на издръжката дължим от бащата от 200
лв. е изминал шестгодишен период през който детето е пораснало и са се увеличили
неговите потребности от храна, дрехи, пособия и социални контакти, както и се е променила
икономическа обстановка в страната и са се повишили цените. Възраженията на насрещната
страна относно минималния размер на дължимата издръжка за 2024 г. и за 2025 г. били
неоснователни, тъй като съдът не бил определил минимален размер. Правилно съдът бил
определил общ размер на дължимата издръжка от 600 лв. за месец от двамата родители и
бил взел предвид обстоятелството, че детето живее и се отглежда при неговата майка, която
следва да поеме сумата от 250 лв., а бащата сумата от 350 лв. Бащата имал определен
процент трайно намалена работоспособност от 34 %, като същият бил трудоспособен при
посочените противопоказания на труд за срок от една година. Правилно било отчетено от
РС, че жалбоподателят бил прекратил трудовото си правоотношение с предходния си
работодател по взаимно съгласие, като преди прекратяването му имал осигурителен доход
от 3000-3400 лв. на месец. Било отчетено, че и двамата родители реализират доходи от
търговска дейност. Бащата бил работоспособен и независимо от заболяванията му могъл да
полага труд и да получава трудово възнаграждение и да реализира други доходи. Претендира
сторените разноски пред въззивната инстанция.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. ***, чрез социален работник А.К., е
изразила писмено становище, че не била налице съществена промяна в потребностите на
детето в сравнение с предходния социален доклад приет от първата инстанция. Като
изменение на обстоятелствата се констатира, че бащата бил сключил граждански брак на ***
и бил дерегистрирал две фирми с негово участие. Малолетното дете било ученик в *** клас,
имало отличен успех и било посещавало частни уроци по *** и тренировки по ***. Уроците
по *** щели да продължат и през предстоящата учебна година и за тях майката била
заплащала по 20-30 лв. месечно. Детето също така било тренирало ***, като било
посещавало занимания всеки ден и била заплащана такса затова в размер на 50 лв. месечно.
Във връзка с това му било закупено и *** на стойност 100 лв. и били правени разходи за
пътуване на детето в други градове на състезания. Нямало данни за специални здравословни
потребности на детето към момента. В интерес на детето било да получава издръжка
дължима и от двамата родители.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:
Квалифицирал е искът по чл. 150 от СК, като е приел, че същият е допустим.
Отбелязал е, че е безспорно обстоятелството, че ответникът е баща на детето А. А.
3
Ж., ЕГН:********** и че с влязло в сила Решение № 1102/25.10.2018 г. по гр.д. № 3340 по
описа за 2018 г. на Пернишкия районен съд е утвърдено споразумение между родителите,
според което бащата следва да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на
200,00 лв., до 10-то число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до настъпване на обстоятелства, които водят до изменение или прекратяване на това
задължение. За посоченото задължение е издаден изпълнителен лист, препис от който е
представен по делото.
Обсъдил и анализирал е обстойно и в пълнота събраните по делото писмени
доказателства, като е приел, че от служебна бележка № ***, издадена от Основно училище
„***“, се установява, че детето е записан в дневна форма на обучение в *** клас през
учебната 2024/2025 г., а от удостоверение с изх. № ***, издадено от „***“ ЕООД, се
установява, че за периода от м.09.2023 г. до м.08.2024 г. А. К. Г. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 10 584,00 лв.
Приел е, че от представените от ответника извлечения от Търговския регистър към
датата на справката - 24.10.2024 г., се установява, че А. К. Г. е управител и едноличен
собственик на капитала на „***“ ООД и „***“ ЕООД, както и съдружник в „***“ ООД, като
същата със заявление за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч е декларирала,
че „***“ ЕООД не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч. през 2020 г. и е подала
заявление за регистрация като самоосигуряващо се лице.
Съгласно служебна бележка, издадена от „***“ ***, районният съд е приел, че А. А.
Ж. тренира *** от месец септември 2024 г. и заплаща месечно членски внос в размер на
50,00 лв., като от 2025 г. му предстои участие в състезания, което предполага закупуване на
необходимата екипировка.
В първоинстанционното решение е било посочено, че видно от Етапна епикриза от
29.11.2024 г. от ендокринолог д-р К., А. К. Г. е с водеща диагноза „***а“ и придружаващо
заболяване „***“. Приети са по делото заявления за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9,
т. 2 от ЗСч от А. П. В., че „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ООД и „***“ ООД не са
осъществявали дейност по смисъла на ЗСч през отчетния период, както следва „***“ ООД –
2023 г., „***“ ООД – 2023 г., „***“ ООД – 2023 г., „***“ ООД – 2019 г., и „***“ ЕООД – 2022
г. С отказ № *** г. на Агенция по вписванията е отказано вписване по партидата на „***“
ООД на заявление рег. № ***.
Със Заповед № *** на длъжностно лице при „***“ ЕООД е прекратен трудовият
договор с А. П. Ж., считано от 01.08.2024 г.
Съгласно етапна епикриза от 28.10.2024 г., издадена от АСМП-ИПСМП д-р В. Ч. на
А. П. Ж., обсъдена от районния съд същият е с частично нарушена възможност за
самообслужване и невъзможност за извършване на физически труд, свързан с
продължително статично обременяване на долен крайник.
Представено е по делото разчитане на рентгенография на дясна бедрена кост и
тазобедрена става – фас и профил, извършена на 25.10.2024 г. в МБАЛ „***“-***, според
4
което А. Ж. е в състояние след поставена метална остеосинтеза по повод фрактура на
порксималния край на десен фемур. Фрактурата е напълно консолидирана. Добре фиксиран
имплант.
Приети са два броя амбулаторни листа от 25.10.2024 г. за извършени прегледи на А.
Ж. от д-р Д.Х., съгласно които същият е с основна диагноза ***.
Със заявление-декларация от 06.01.2025 г. А. П. Ж. е отправил искане да бъде
представен на ТЕЛК за освидетелстване за трайно намалена работоспособност.
От предоставената от НАП справка – данни за осигуряването месечният
осигурителен доход на А. К. Г. в „***“ ЕООД за периода от м.01.2024 г. до м.10.2024 г. е в
размер на по 933,00 лв.
Съгласно постъпилата от ТП на НОИ информация за лицето А. П. Ж. за периода от
01.01.2024 г. до изготвяне на справката не са му изплащани обезщетения за временна
нерабосопособност и безработица.
С писмо от 18.12.2024 г. от ТП на НОИ е предоставена справка за изплатени
обезщетения за временна неработоспособност за периода от 01.01.2024 г. до изготвяне на
справката, както следва: за м.03.2024 г. -119.08 лв., м.09.2024 г. – 129,56 лв., м.11-165,40 лв. и
м.12.2024 г. – 165,40 лв., като уведомяват, че за посочения период не са й изплащани
обезщетения за безработица.
Съгласно писмо с вх.рег. 28517/18.12.2024 г. в информационната система на НАП за
лицето А. П. Ж. няма данни за подадени декларации по чл. 55 от ЗЗДФЛ за 2024 г.
Прието е извлечение по сметка с титуляр А. К. Г. и платежни нареждания с наредител
А. П. Ж. и получател А. К. Г. с основание издръжка за дете за м.09.2024 г. /300,00 лв./,
м.10.2024 г. /200,00 лв. и 34,00 лв./, м.11.2024 г. /234,00 лв./.
По делото е постъпил социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-***,
съгласно който основните грижи за детето полага неговата майка, с която то живее. За детето
е осигурено всичко необходимо свързано с възрастта и индивидуалните потребности. Бащата
полага грижи за детето в режима на лични контакти. Майката и детето живеят в апартамент,
за който тя изплаща ипотечен кредит, състоящ се от детска стая, спалня, преходен хол и
кухня. Бащата има собствен апартамент, находящ се на ул. „***“ в ***, като и двамата
родители имат възможност да осигуряват добри хигиенно-битови условия за малолетното
дете. Майката съобщила, че има два магазина, но вторият не работи активно и няма доходи
от него, а бащата съобщил, че е безработен и няма доходи. А. е ученик в *** клас на ОУ
„***“ ***, има отличен успех, посещава частни уроци по *** и тренировки по ***.
За да се уважи искът по чл. 150 СК, районният съд е приел, че трябва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на
издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на две основни
предпоставки - увеличаване нуждите на детето, т. е. предишните нужди да не могат да бъдат
задоволявани с първоначално определения размер на издръжката, или увеличаване
възможностите на ответника.
5
В случая по силата на Решение № 1102/25.10.2018 г. по гр.д. № 3340 по описа за 2018
г. на Пернишкия районен съд, с което е утвърдено споразумение между родителите,
ответникът дължи месечна издръжка в полза на детето в размер на 200,00 лв., от който
момент е изминал период от повече от шест години, през който е нараснала възрастта на
детето, водеща до увеличаване неговите потребности от храна, дрехи и социални контакти,
променила се е икономическата обстановка в страната относно цените на стоките и
услугите. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че е
настъпило трайно съществено изменение в обстоятелствата по чл. 142 СК, касаеща нуждите
на издържаните лица.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна
на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната. С ПМС № 359/23.10.2024 г. е
определена минимална работна заплата за страната считано от 01.01.2025 г. в размер на
1077,00 лв., откъдето следва, че минималният размер на дължимата издръжка е 269,25 лв.
или това е предвиденият в закона минимум, който родителят дължи на детето си независимо
от здравословното и имущественото си състояние.
По делото не са били представени доказателства, установяващи нужди на детето
извън обичайните за възрастта му потребности от храна, дрехи, учебни помагала, участие в
извънкласни занимания и от лекарства в случай на обичайни простудни заболявания.
От доказателствата по делото се установявало, че майката реализира доходи като
управител на „***“ ЕООД в размер на минималната работна заплата за страната за 2024 г.
/933,00 лв./ и е управител и съдружник в други дружества.
От представената Заповед № *** се установява, че трудовото правоотношение на
ответника с „***“ ЕООД е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ/по взаимно съгласие на
страните/., считано от 01.08.2024 г., като съобразно постъпилата справка от ТП на НОИ-***
за периода от 01.01.2024 г. до изготвяне на справката /18.12.2024 г./ не са му изплащани
обезщетения за временна неработоспособност и безработица. Установява се от събраните
доказателства, че същият е управител и съдружник в няколко търговски дружества.
От обсъдените доказателствата съдът приема, че и двамата родители имат
здравословни проблеми, които обаче не са пречка да реализират доходи от трудова дейност
/липсват решения на орган на медицинската експертиза за наличие на трайна
неработоспособност за някой от тях/. И двамата родители имат възможност да реализират
доходи чрез търговска дейност посредством регистрираните фирми, в които участват като
управители или съдружници.
Предвид обстоятелството, че родителите са работоспособни, майката получава
доходи от трудова дейност в размер на минималната работна заплата, а бащата може да
получава такива, но е прекратил трудовото си правоотношение по съгласие с работодателя,
респ. и двамата имат възможност да реализират доходи от търговска дейност, както и че към
6
приключване на съдебното дирене детето е навършило *** г., съдът е намерил, че дължимата
издръжка на детето следва да бъде определена в размер, съответстващ на базисните му
потребности, възлизащи на 600,00 лв. /приблизително 20 лв. на ден/, с която сума следва да
се покрият разходите му за три хранения дневно, течности, учебни пособия, дрехи,
обувки,извънкласни занимания, социални контакти, както и лекарства при необходимост.
Предвид обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи за детето, съдът
намира, че дължимата издръжка следва да бъде разпределена между родителите, както
следва: 250,00 лв. от майката, и 350,00 лв. от бащата.
По възражението на ответника, че исковете следва да бъдат отхвърлени за разликата
над минималния размер на издръжката, районният съд е приел, че предвид възрастта и
здравословното състояние на бащата, обстоятелството, че в хода на процеса е прекратил
трудовото си правоотношение по свое съгласие, респ. че е подал заявления, че
регистрираните фирми с негово участие не реализират дейност по смисъла на ЗСч, не го
освобождава от задължението да осигури издръжка, съответстваща на нуждите на детето си.
То има нужди от храна, дрехи, учебни пособия и лекарства независимо от желанието
на родителите си да реализират или да декларират пред данъчните служби доходите си.
Районният съд е констатирал, че бащата е прекратил трудовото си правоотношение на
01.08.2024 г., но не се е регистрирал като безработно лице, търсещо работа, и не е подал
искане да получава обезщетение за безработица, въпреки законовата възможност за това.
Законът предвижда, че дори родителят, който е неработоспособен и не може да се
издържа от имуществото си, дължи минимална издръжка на детето си в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната. В случай, че родителят е работоспособен, но не
реализира доходи или реализира такива, но размерът им не може да бъде установен,
издръжката следва да съответства на базисните потребности на детето. Следва да се има
предвид и че по делото не са представени доказателства бащата да има задължения по закон
за издръжка към други лица, които да бъдат съобразени.
С оглед изложеното, районният съд е намерил, че искът за изменение на присъдената
месечна издръжка в полза на детето е частично основателен и следва да бъде уважен до
размера от 350,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяването й.
За разликата над 350,00 лв. до 400,00 лв. е приел, че искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Определил е определил дължимите разноски, съобразно уважената и съобразно
отхвърлената част от иска, както и дължимата държавна такса.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
7
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 изречение първо, предложение първо от ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия
районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Извършвайки служебно проверка за допустимостта на обжалваното решение, в
обжалваните му части, по реда на чл. 269, изречение първо, предложение второ от ГПК,
Пернишкият окръжен съд намира, че решението не е недопустимо. По отношение доводите
за незаконосъобразност на решението, Пернишкият окръжен съд е обвързан от изложеното в
жалбата.
Съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка по делото и я допълва със събраните пред въззивната инстанция
писмени доказателства по следния начин:
Видно от експертно решение № *** на ТЕЛК към МБАЛ „***“ ООД, *** ответникът
е бил освидетелстван, че има 34 % трайно намалена работоспособност за срок на действие
на решението от една година до 01.01.2026 г. с поставена водеща диагноза ***.
Видно от приетия в о.с.з. на 10.06.2025 г. договор за продажба на дружествени дялове
от 10.12.2024 г. ответникът А. П. Ж. е продал на П.Д.П. всички притежавани от него 12 625
дружествени дялове, всеки от които на стойност 20 лв. за сумата от 25 000 лв.
Съгласно представената годишна данъчна декларация на ответника за 2024 г. същият
е заявил, че е местно лице, което се самоосигурява по см. на КСО, декларирал е доходи от
трудови правоотношения в размер на 19 600 лв., като е декларирал доходи от наем или
друго възмездно предоставяне на ползване на права или на имущество в размер на 1800 лв.,
което прави приблизително доход от около 1783,33 лв. месечно.
В о.с.з. на 10.06.2025 г. въззивникът е представил разпечатка от писмо изпратено от
него до ДСП-Перник на електронния й адрес от 09.06.2025 г., в което заявява, че поради
влошеното си здравословно състояние не е могъл да осъществи среща със социалния
работник при изготвяне на социалния доклад. Посочва, че от месец септември 2024 г. е с
влошено здравословно състояние, поради което е останал без работа и е кандидатствал
втори път за ТЕЛК, поради което няма възможност да заплаща издръжка на детето в размер
на 350 лв. Излага твърдения, че майката на детето не спазва режима на лични контакти на
детето с него определен във влязлото в сила съдебно решение, поради което бил подавал
жалби и сигнали. Същото писмо съставлява частен електронен документ по см. на чл. 180
ГПК и чл. 184 ГПК съдържащ изявление на ответника относно благоприятни за него факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК
е допустим. Разгледан по същество е частично основателен до размера на 350 лв., така както
правилно и законосъобразно е приел районния съд.
8
Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./. По
делата за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия
издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи
издръжката, която ответника дължи. Размерът на издръжката не е абсолютна величина и
подлежи на преценка във всеки конкретен случай. До навършване на пълнолетие правото на
децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна
за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности.
Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от
родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и
потребностите на детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от
същата възраст.
В настоящият казус съдът намира, че една от алтернативните предпоставки за
уважаване на предявената претенция е налице тъй като е налице трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето от битов
и личен характер.
Предходният размер на издръжката, платима от А. П. Ж. на детето си А. А. Ж., бил в
размер на 200 лв., съобразно утвърдено от съда споразумение по чл. 127, ал. 1 СК с Решение
№ 1102 от 25.10.2018 г. по гр.д. № 3340/2018 г. Пернишкият районен съд не е обсъждал
какви потребности има към този момент детето, нито какви са възможностите на двамата
родители, а е утвърдил постигнатото между тях споразумение. Към онзи момент детето А.
А. Ж. е било на *** години.
От тогава до датата на предявяване на процесната искова молба-24.09.2024 г., са
изминали почти 6 години, а до настоящия момент са изминали 6 години и осем месеца.
Детето А. А. Ж. е пораснало с шест години и неговите потребности са увеличили. Освен
това издръжката се дължи за бъдещ период, като постепенно тези потребности ще се
увеличават.
Бащата видно от приетия в о.с.з. на 10.06.2025 г. договор за продажба на дружествени
дялове от 10.12.2024 г. е продал на П.Д.П. всички притежавани от него 12 625 дружествени
дялове, всеки от които на стойност 20 лв. за сумата от 25 000 лв.
Съгласно представената годишна данъчна декларация на ответника за 2024 г. същият
е заявил, че е местно лице, което се самоосигурява по см. на КСО, декларирал е доходи от
трудови правоотношения в размер на 19 600 лв. за цялата 2024 г., като е декларирал доходи
от наем или друго възмездно предоставяне на ползване на права или на имущество в размер
на 1800 лв., което прави приблизително доход от около 1783,33 лв. месечно за цялата 2024 г.
Същият има безусловното задължение за издръжка единствено към това малолетно дете.
Същият има здравословни проблеми и страда от заболяване обусловило 34 % трайна
9
намалена работоспособност, която е установена с решение на ТЕЛК, но същото не означава,
че не може да полага труд по трудово правоотношение или да реализира други доходи от
наеми или от стопанска дейност, каквато е осъществявал. Експертното решение на ТЕЛК
има срок на действие за една година. Същият е получил доход в размер на 25 000 лв. по
силата на договор за продажба на дружествени дялове от 10.12.2024 г., като тези средства
също следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на размера на дължимата
издръжка от бащата.
Майката А. К. Г. видно от удостоверение с изх. № ***, издадено от „***“ ЕООД, се
установява, че за периода от м.09.2023 г. до м.08.2024 г. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 10 584,00 лв. От предоставената от НАП справка – данни за
осигуряването месечният осигурителен доход на А. К. Г. в „***“ ЕООД за периода от
м.01.2024 г. до м.10.2024 г. е в размер на по 933,00 лв. Същата видно от представената по
делото медицинска документация и подробно обсъдена от районния съд също страда от
заболявания, които обаче не й пречат да полага труд по трудови правоотношения, както да
реализира други доходи включително и от стопанска дейност каквато е осъществявала.
Майката има безусловно задължение за издръжка само към детето А. А. Ж., но не и
към други лица. Същата обаче полага ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието
на детето, за разлика от бащата който заплаща само издръжка / т. 7 от ППВС № 5/1970 г. на
Пленума на ВС/.
Детето А. А. Ж. в момента е на *** години. Освен повишения потребности за храна,
облекло и обувки, спрямо датата на постановяване на предходното съдебно решение-
25.10.2018 г., същият има потребности от учебници, учебни помагала и пособия, като
ученик в *** клас на ОУ „***“ в ***. Освен това видно от социалния доклад приет от
първата инстанция и становището на ДСП-гр. *** прието във въззивното производство
детето посещава части уроци по ***, за което се заплаща от неговата майка по 20/30 лв.
месечно, като уроците щели да продължат и през следващата учебна година и тренира *** за
което се заплаща такса в размер на 50 лв. месечно и се налагат допълнителни разходи
свързани с пътувания в страната по различни състезания и закупуване на необходимото
облекло.
Отделно са му необходими средства за игри, развлечения и забавления.
По делото не е установено детето да страда от заболявания.
При това положение Пернишкият окръжен съд намира, че правилно и
законосъобразно Пернишкият районен съд е определил необходимата ежемесечна издръжка
за детето в общ размер на 600 лв., от които 350лв., платими от бащата, а останалите 250 лв.
от майката и искът за сумата над минималния размер на дължимата издръжка по чл. 142, ал.
2 СК от 233, 25 лв. за 2024 г. и от 269,25 лв. за 2025 г. до 350 лв. не се явява завишен, поради
което решението следва да бъде потвърдено в тази му обжалвана част. Началният момент, от
който се дължи така определената увеличена издръжка е 20.09.2024 г. – датата на
предявяване на исковата молба. В този смисъл е т. 21 от ППВС № 5/1970 г. на Пленума на
10
ВС, съгласно която началния момент на увеличаването или на намаляването на издръжката е
деня на предявяване на иска. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично
задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146,
ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена
вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от
основателността на главната претенция. С оглед на изложеното обжалваното решение се
явява правилно и законосъобразно и в тази му част.
По отношение на доводите във въззивната жалба, Пернишкият окръжен съд намира,
че те са неоснователни :
Съдът не обвързан от разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, когато определя размер на
ежемесечно дължимата издръжка по-голям от минималния размер на издръжката равняващ
се на ¼ от минималната работна заплата. Същата императивна норма забранява на съда да
присъди издръжка в размер по-нисък от минималния размер на издръжката равняващ се на
¼ от минималната работна заплата, когато се касае за издръжка на ненавършило пълнолетие
дете. В случая правилно първоинстанционния съд е приел, че с оглед на възможностите на
двамата родители и потребностите на малолетното дете следва да бъде определен размер на
издръжката дължима от ответника от 350 лв., който надхвърля минималния размер на
издръжката по чл. 142, ал. 2 СК равняващ се ¼ от минималната работна заплата или на
сумата от 269,25 лв.
Пернишкият районен съд правилно и законосъобразно е определил, че майката
следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в по – малък размер от този на бащата,
тъй като тя полага ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, а бащата
дължи само парична издръжка.
Освен това издръжката ще се заплаща за в бъдеще време, а не само към настоящия
момент. Вярно, е че бащата има трайно намалена работоспособност в размер на 34 %
призната с експертно решение на ТЕЛК, но същата не изключва изобщо възможността му да
полага труд по трудово правоотношение или да реализира доходи от наеми, други източници
или от търговска дейност, каквато е осъществявал.
Бащата като пълнолетен има възможност да намалява своите разходи или да
увеличава своите доходи, да промени местоработата си, включително и да се регистрира
като безработно лице в бюрото по труда и т.н., докато детето е непълнолетно и неговите
потребности следва да се задоволяват от двамата му родители, съобразно техните
възможности. Обстоятелството, че майката получава ежемесечно детски надбавки и
социални помощи не променя изводите на съда, тъй като същата има по-нисък ежемесечен
доход от бащата, също страда от заболявания и полага ежедневните преки и непосредствени
грижи за детето.
При наличие на императивната разпоредба на чл. 242, ал.1 от ГПК, Пернишкият
районен съд правилно и законосъобразно е допуснал предварително изпълнение на
11
решението и по този начин е изпълнил своето законово регламентирано задължение.
Следователно решението в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено, като Пернишкият окръжен съд изцяло възприема
обстойните и аргументирани мотиви на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода по делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
противната страна сумата от 500 лв., представляващи направените от нея разноски пред
Пернишкия окръжен съд за адвокатско възнаграждение.
Тъй като цената на иска е над 5000 лв. /тригодишните платежи на претендираните с
исковата молба издръжки са в размер на 12 600 лв./, то решението подлежи на касационно
обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 156 от 20.02.2025 г., постановено по гражданско дело №
5529 / 2024 г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част с която е уважен
частично иска за увеличаване на издръжка по чл. 150 СК, в частта за увеличаване на
издръжката за периода от датата на предявяване на исковата молба-20.09.2024 г. до влизане в
сила на съдебното решение за увеличаване на издръжката, за увеличаване на издръжката за
размера над 233,25 лв. за периода до 31.12.2024 г. и за размера над 269,25 лв. за периода след
01.01.2025 г. до пълния увеличен размер на издръжката от 350 лв.
Осъжда А. П. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на
А. А. Ж., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. К. Г., ЕГН
**********, двамата с адрес: *** сумата от 500 лв., представляваща направените пред
Пернишкия окръжен съд разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12