РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Първомай, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20255340100110 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Т. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представляван
по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ************, моли съда да осъди ответника „Кредит Тайм“
ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано
от А. С. Г. в качеството на управител, да му заплати по банкова сметка с IBAN:
************, сумата от 162, 92 лева (сто шестдесет и два лева и деветдесет и две
стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание като такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение по сключения помежду им Договор № ******* г. за
паричен заем.
Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор
за паричен заем № ******* г. ответникът предоставил на ищеца заем от 300, 00 лева, който
последният се ангажирал да възстанови на първия с лихва при фиксиран годишен лихвен
процент от 10, 00% и годишен процент на разходите от 10, 28%, а съгласно клаузата на т. 3
от съглашението – и да му заплати такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение в размер на 193, 00 лева. Заемателят усвоил изцяло заемните средства и
погасил частично задължението си за процесната такса със сумата от 162, 92 лева, но счита
последната за платена от него без основание, доколкото уговорката за дължимостта й е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на
1
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаване на тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 1524/08.04.2025 г., с който
ответникът оспорва иска като недопустим, както и като неоснователен.
Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с
Писмено становище вх. № 1648/16.04.2025 г., депозирано от пълномощника му, поддържа
исковата претенция.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
По силата на сключен между страните Договор № ******* г. за паричен заем (л. 4 – л.
7) и приложимите към него Общи условия ответникът, от една страна като „Заемодател”,
предоставил на ищеца паричен заем от 300, 00 лева, а последният, от друга като
„Заемополучател”, се ангажирал да възстанови на първия заемната сума и да му заплати
лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 10, 00%, а съгласно клауза от Раздел 3
„Условия по заема“ на съглашението – и такси за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер
съответно на 193, 10 лева и 193, 00 лева, или да престира общо 700, 00 лева (650, 00 лева с
отстъпка до и на падеж) при годишен процент на разходите от 10, 28%. Погасяването
следвало да се осъществява разсрочено в периода от 21.12.2021 г. до 21.09.2022 г. на 10
месечни вноски от по 70, 00 лева (65, 00 лева с отстъпка до и на падеж) с падеж на 21-о
число от месеца, подробно описани в неразделен към контракта Погасителен план (л. 8).
В договорния текст е обективирано изявление на заемателя с характер на разписка, че
е усвоил заемните средства.
Видно от приложените Приходни касови ордери № № 223363/19.11.2021 г. (л. 9),
225598/26.11.2021 г. (л. 9), 226187/21.01.2022 г. (л. 9), 226440/21.02.2022 г. (л. 10),
206299/07.03.2022 г. (л. 10) и 242755/28.03.2022 г. (л. 10), издадени от кредитора, в периода
от 19.11.2021 г. до 28.03.2022 г. кредитополучателят е извършил плащания по процесния
договор в общ размер на 462, 92 лева.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът претендира връщане на сумата от 162, 92 лева като платена на основание
нищожна клауза за дължимост на такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение по Договор № ******* г. за паричен заем, поради което искът му намира
материалноправната си опора в чл. 34 от ЗЗД. Нормата задължава всяка от страните по
признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за
частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало такова, е длъжен да го върне.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже
2
даването на материалната ценност в изпълнение на оспорената договорна уговорка и
пороците, с които обосновава недействителността й.
В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по
т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и
обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно
действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на
обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.
Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го
лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.
Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован
може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен
ред.
Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД –
противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и
договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на
предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са
поместени и в различни други закони.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство,
когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна
сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в
исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).
В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение се оспорва с конкуриращи се фактически доводи,
които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже пълно – а именно за
противоречие на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал.
4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване
в режим на евентуалност именно в указаната последователност.
Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския
оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията
с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.
Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост
и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен
интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от
който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани,
каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи
3
условия.
Процесната уговорка принадлежи към Договор за паричен заем № ******* г., който
бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във
връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286,
ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила
на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското
законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а
по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.
Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира
като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност
писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му
наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване
на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ
задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на
кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по
правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по
предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При
него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя,
който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а
според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен
или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от
ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името,
единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3
за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва
кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и
условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато
кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за
кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите,
предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в
4
Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им,
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички
разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за
използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи
от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при
просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора,
начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските
(т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17);
изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително
информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата
на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото
на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е
необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от
ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за
защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и
подписи на страните (т. 27). От чл. 11, ал. 2 от ЗПК се изисква да е подписана от тях и всяка
страница от общите условия, ако такива са приложими.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК транспонира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО,
който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на
набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта
на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита
на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на
5
потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му
позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе
информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава
точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да създаде
ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на въвеждащите
я национални разпоредби в чл. 22 от ЗПК българският законодател е разписал, че при
неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл.
10, §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, договорът е
недействителен, а в чл. 21, ал. 1 от ЗПК – че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа обстановка
сочи, че между ответното дружество, от една страна като „Заемодател”, и ищеца, от друга
страна като „Заемополучател“, е сключен формален, реален, двустранен и възмезден
Договор № ******* г. за потребителски кредит с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при
общи условия. В изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма страните са
съгласували воля за предаването на сумата от 300, 00 лева в собственост от заемодателя на
заемателя със задължение на втория разсрочено на 10 месечни вноски да я върне на първия и
да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 10, 00%, както и такси,
дължими се за експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение в размер съответно на 193, 10 лева и 193, 00 лева.
Определението за „услуга”, нормирано в §13, т. 14 от ДР на ЗЗП, я описва като всяка
материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин,
предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. За
сделките за обслужване отсъства обща регламентация и правният им режим се подчинява на
особените нормативни актове за различните услуги, при празнота в които се прилагат
съответно разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД за договора за изработка.
На допълнителните услуги в сферата на потребителското кредитиране е посветен чл.
10а от ЗПК, който е приет със Закона за изменение и допълнение на ЗПК, обнародван в ДВ,
бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г., с цел да регулира заплащането им. Ал. 1 от
текста разрешава на кредитодателя да събира от потребителя такси и комисиони за тях,
освен за тези по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, които са свързани с усвояване и управление на
кредита.
Услугите, които ищецът се е съгласил да получава възмездно са дейности, които
попадат в обхвата на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като са присъщи за занятието на
кредитора по администрирането на кредита и следователно са пряко или косвено свързани с
усвояването и управлението му. Таксите, които чл. 10а, ал. 1 от ЗПК разрешава на
финансовата институция да събира, са предназначени да покрият разходите й за действия
(например застраховане) извън обичайните за кредитирането, които би следвало да е
6
калкулирала в цената на отпуснатия финансов ресурс. Чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е в рамките на
суверенния избор на държавите членки, изрично подчертан в Съображение 22, изр. 1 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО – а именно да останат свободни да запазят или
въвеждат национални разпоредби, които забраняват на кредитора да изисква от потребителя
във връзка с договора за кредит да открие банкова сметка, да сключи договор за друга
допълнителна услуга или да заплати разходите или таксите за такива банкови сметки или
други допълнителни услуги.
Всички улеснения за клиента, които кредитодателят осигурява във връзка с
кандидатстването за заем, издължаването и предоговарянето му – ускорено разглеждане на
искането за кредит, разсрочване, отсрочване, опрощаване, отстъпки, преференции и т.н., са
все относими към усвояването и управлението му, и изискването на възнаграждение за тях
пряко нарушава чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Мотивите на законодателя за въвеждане на забраната
са продиктувани изцяло в защита на интересите на потребителя, който всякога е в
положение на по-слабата страна както от гледна точка на преговорните възможности, така и
на степента на информираност, което го принуждава да се съгласи с предварително
формулираните от кредитора параметри, без да може да им повлияе. Договарянето в разрез
със закона несъмнено нарушава и правилата на морала.
След като ответникът не противопоставя и не доказва никакви основания да задържи
получената от ищеца сума по договора от общо 462, 92 лева, изводът е, че кондикцията му за
част от нея, платена под формата на такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение – а именно 162, 92 лева, е основателна и следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да възстанови на ищеца разходите му по процеса от 50, 00 лева за внесена държавна
такса, както и да заплати на процесуалния му пълномощник адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА.
Нормата урежда правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ при условията
на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в
съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се
определя от съда в размер не по-нисък от заложения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (НВАР).
Както вече се отбеляза, ответното дружество е отговорно по чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
представеният Договор за правна защита и съдействие (л. 11), в който е удостоверено, че адв.
С. Н. е бил ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, се явява достатъчно доказателство за нейното
осъществяване, след като опровергаващи я сведения не са приобщени (в този смисъл
Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о., Определение №
162/28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., Определение №
50041/27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2022 г., I г. о., Определение № 50041/15.02.2023
г. на ВКС по т. д. № 330/2022 г., I т. о., Определение № 365/17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
894/2017 г., Определение № 163/13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г, І г. о.,
7
Определение № 95/19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. и др.).
С Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е
задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, е прието следното
тълкуване на чл. 101, §1 и §2 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, §3 от ДФЕС: ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тя не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение и
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. СЕС е посочил също, че национална уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС.
В контекста на произнасянето на СЕС ВКС константно се придържа към
становището, аргументирано в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I
т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените
услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Като се вземе предвид, че конкретната е невисока, че цената на иска също е ниска, а
правната помощ в интерес на ищеца обхваща изготвяне на исковата молба и молба по хода
на единственото проведено открито съдебно заседание без участие в него, се достига до
извод, че на адв. Н. се полага адвокатско възнаграждение от 200, 00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от А. С. Г. в качеството на управител, да заплати по
банковата сметка с IBAN: ************, както следва:
на Т. Т. Т., ЕГН: **********, с посочен, постоянен и настоящ адрес: ************,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на
Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************,
сумата от 162, 92 лева (сто шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки),
8
подлежаща на връщане като получена без основание като такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение по сключения помежду им Договор № ******* г.
за паричен заем, както и сумата от 50, 00 (петдесет) лева – съдебноделоводни разноски
за държавна такса за разглеждане на иска, и
на адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ************, сумата от 200, 00 (двеста) лева – адвокатско
възнаграждение за процесуална защита на ищеца Т. Т. Т., ЕГН: **********, с посочен,
постоянен и настоящ адрес: ************.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: _________п______________
9