№ 327
гр. Б., 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. С. А.
при участието на секретаря Л. Б. П.
като разгледа докладваното от А. С. А. Административно наказателно дело №
20251810200481 по описа за 2025 година
Производството е по чл.58а и сл. от ЗАНН.
Образувано е по постъпила административнонаказателна преписка №
РДГ -14-4464/06.06.2025 г. по описа на Р. д. по г. –гр.С., касателно преценка за
налагане на наказание “Безвъзмезден труд в полза на обществото” на Ц. Г.
К.,ЕГН: ********** за твърдяно извършено нарушение с правна
квалификация по чл.104, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1, т.1 от Закон за горите. От
страна на АНО се твърди,че установеното административно нарушение по
Закон за горите , извършено от Ц. Г. К.,а именно – сече с безмоторен трион,в
отдел 90, подотдел „м“ в землището на с.С. ,1.0 пр.м.куб.дървесина за огрев от
вид „червен американски дъб и габър „ дърва за огрев,немаркирани с КГМ
,общинска или производствена марка и без за същите да има издаден превозен
билет ,удостоверяващ законният им произход.Нарушението е открито на
21.02.2025г.
Отправено е искане за налагане на наказание “безвъзмезден труд в полза
на обществото” не по –малко от 40 часа и не повече от 200 часа годишно за не
повече от две последователни години на нарушителят Ц. Г. К..
В съдебно заседание процесуалния представител на АНО-редовно
призован,не се явява.
Нарушителят Ц. Г. К.,редовно призован , не се явява,не се представлява.
1
Районен съд Б., като разгледа искането и изложените в него твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК,
намира за установено следното:
Съдът е надлежно сезиран по реда на чл. 58а ЗАНН в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице, при спазване на императивните
изисквания за форма и съдържание и пред родово и местно компетентен съд.
Разгледано по същество предложението на АНО - директор на РДГ- С.
се явява основателно.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Нарушителят Ц. Г. К. живее в град Б. , ж.к.“С.“ бл.*.вх.*,ет.*,ап.*. Ц. Г.
К. редовно ,сам или в присъствието на А. М. А., К. П., А. Ц. Д. ,с помощта на
каруца ,товари различна по вид и размер дървесина, немаркирана с горска
марка и без наличието на превозен билет от една гора,като обикновено това е
отдел 90,подотдел „с“в землището на с.Т.,община Б. – държавна горска
територия.Ц. Г. К. е системен нарушител ,като от 2020 г.до настоящият
момент ,К. има издадени общо 41 наказателни постановления я по които
глобите не са изплатени ,а нарушенията на Ц. Г. К. продължават.
На дата 21.02.2025г.,служителите на ТП-ДГС -Б.–Х. Ц. Н.,В. Г. Т. при
обходпо маршрут,виждат лицето Ц. Г. К.,водейки кон и каруца, да реже с
моторна резачка дърва от горският фонд.Горските служители виждат Ц. Г.
К.,който тъкмо бил започнал да сече дърва от горският фонд ,отсякъл ги ,но
все още не ги е натоварил в каруцата.К. бил придружен от още едно
малолетно лице.Ц. К. не дал обяснения , подписал съставеният му АУАН
,серия СЗДП от 21.02.2025г., № * и си тръгнал.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Ц. Н.,В. Г. Т. -
горски инспектори ТП-ДГС-Б. се установяват, релевантни за процеса
факти,касателно установяване на процесното нарушение и санкционирането
на нарушителя, посредством АУАН.При съвкупната преценка и интерпретация
на събраните по делото гласни и писмени доказателствените средства,
настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани
2
обстоятелствата, свързани с транспортирането от Ц. Г. К. на процесната
дървесина за горене, немаркирана с контролна горска марка. Показанията на
посочените свидетели следва да се кредитират с доверие, доколкото се
намират в пълна кореспонденция помежду си, и не е налице индиция за
тяхната заинтересованост.
На следващо място следва да се посочи, че за този съдебен състав не
съществува съмнение, че свидетелите Х. Ц. Н.,В. Г. Т. дават необективни и
тенденциозни показания, обстоятелство потвърдено и от нарушителя Ц. Г. К.,
признавайки за извършеното нарушение и установеното по време на същото.
Това, което твърдят в показанията си свидетелите са възприели при
изпълнение на служебните си задължения. Служебните им функции не може а
priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като
посочените свидетели възпроизвежда личните си възприятия, последователно
и изчерпателно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан нито от
твърденията на нарушителя, нито от фактическите констатации в акта, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия
случай АУАН е съставени от длъжностно лице в пределите на неговата
компетентност. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН– тяхната форма
и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42 и43, ал. 5
от ЗАНН.В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок
от извършване на нарушението, респективно – 3 месеца от откриване на
нарушителя. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
3
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална
страна. Предвид изложеното, АУАН е съставен без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на
формално основание.
По делото е установено по несъмнен начин, че лицето Ц. Г. К. , сече с
безмоторен трион,в отдел 90, подотдел „м“ в землището на с.С. ,1.0
пр.м.куб.дървесина за огрев от вид „червен американски дъб и габър „ дърва
за огрев, немаркирани с КГМ ,общинска или производствена марка и без за
същите да има издаден превозен билет ,удостоверяващ законният им
произход.Нарушението е открито на 21.02.2025г.Правилно така очертаната
деятелност е квалифицирана като административно нарушение с правна
квалификация по чл.104, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1, т.1 от Закон за горите.От
анализа на гласните и писмени доказателствени средства се установява, че в
конкретния случай Ц. Г. К. е нарушил регламентираната по императивен начин
забрана за съхранение на дървесина, немаркирана с контролна горска
марка.На следващо място по делото се доказа, че с наказателно постановление
№ 566 от 10.03.2025 г., издадено от директор на РДГ- С. на Ц. Г. К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1625.00 лева на основание чл.
266, ал.1, предл.7 ЗГ, за извършено нарушение с правна квалификация по чл.
104.т.5 и чл.108,ал.1,т.1 от ЗГ. Санкционният акт е влязъл в сила на 01.04.2025
г. Предвид изложеното по делото се установява, че нарушението предмет на
настоящото производство е от същия вид, като това за което Ц. Г. К. е наказан
с наказателно постановление № 566 от 10.03.2025 г., издадено от директор на
РДГ- С., тъй като осъществява признаците на същия основен състав на
административното нарушение по чл. 104.т.5 и чл.108,ал.1,т.1 от ЗГ, предвид
легалната дефиниция за„нарушение от същия вид от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община от същия вид“, ситуирана в § 1, ал.1, т.6 ДР на
ЗАНН. Безспорно установено е, че деянието за което е привлечен към
административна отговорност в това производство Ц. Г. К. се явява „повторно
нарушение“, тъй като е извършено на 21.02.2025 г., тоест в едногодишен срок
от влизането в сила на акт /наказателно постановление № 566 от 10.03.2025
г.,за нарушение.извършено на 10.10.2024г., влязло в сила на 01.04.2025 г./, с
който му е наложено административно наказание за нарушение от същия вид.
Предвид изложените правни доводи настоящият съдебен състав намира
4
за законосъобразно отправеното до съда искане за санкциониране на Ц. Г. К., с
оглед санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 3, във вр. с ал.1, предл. 4 ЗГ,
която предвижда отговорност при транспортиране на дървесина в нарушение
на регламентирания в Закон за горите ред. Административното нарушение е
извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Нарушителят Ц. Г.
К. е предвиждал извършването на деянието, превозвайки дървесина за огрев
без надлежни документи, след като вече е бил санкциониран за същото деяние
в едногодишен срок, съзнавал е общественоопасния му характер като във
волево отношение е целял настъпването на последиците. За това нарушение в
разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ЗГ са предвидени две наказания в условията на
алтернативност, а именно „глоба“ в относително определен размер от 1 000 лв.
до 10 000 лв. или „безвъзмезден труд в полза на обществото“. В конкретния
случай в настоящото производство, а имено такова по налагане на наказание
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ при индивидуализацията на
административнонаказателната отговорност съдебният състав следва да
съобрази целите на наказанието определени в чл. 12 ЗАНН, както и
изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение,
подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение. По делото следва да се
отчетат обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са
настъпили други вредни последици, че предметът на нарушението не е в
големи размери, както и че дървесината е върната на собственика й.
Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 ЗАНН "За административно нарушение,
извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда
наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага
самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1". И тъй като
съобразно нормата на чл. 16а ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се
полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания,
то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от
200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл.
16а, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай съда счита, че следва да наложи
административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер,
а именно в размер на 40 часа годишно, съобразявайки се с нормата на чл. 27
ЗАНН и тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и имотното
5
състояние на нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, които да мотивират по-висок размер на административното
наказание от минимално предвиденото за него, доколкото се касае за
съхранение на 1 пр. куб. м. дърва за огрев. Според материалите по делото
нарушителя е съдействал при направената проверка и не оспорва
извършеното от него. В съдебно заседание нарушителят признава вината си и
намира, че следва да понесе наказанието си. Поради изложеното, съдът
приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с минималното
наказание по закон, а именно "безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 40 часа за срок от 1 година". За пълнота е необходимо да се
отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага
Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност”
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент
винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1, т. 4 ЗАНН “маловажен случай” е този,
при който „извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. В случая
не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици,
тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната
дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да
редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с
6
нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено
в едногодишен срок от наказване на Кoстов за идентично административно
нарушение.
Така мотивиран, на основание чл. 58в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от Закон за горите на Ц. Г. К.,ЕГН: ********** от гр.Б.,обл.С.,ж.к.“
С.“ бл.*,вх.*,ет.*,ап.*,административно наказание„Безвъзмезден труд в полза
на обществото“ в размер на 40 /четиридесет/ часа за срок от 1 /една/ година за
извършено от него нарушение по чл. 104.т.5 и чл.108,ал.1,т.1 от ЗГ, а именно
затова на дата 21.02.2025г.,сече с безмоторен трион,в отдел 90, подотдел „м“ в
землището на с.С. ,1.0 пр.м.куб.дървесина за огрев от вид „червен
американски дъб и габър „ дърва за огрев,немаркирани с КГМ ,общинска или
производствена марка и без за същите да има издаден превозен билет
,удостоверяващ законният им произход, като деянието е извършено при
условията на повторност, в едногодишен срок от наказването му за същото
такова деяние с наказателно постановление № 566 от 10.03.2025г.,издадено от
директор на РДГ-С.,за нарушение ,извършено на 10.10.2024г., влязло в сила на
01.04.2025 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–
С., на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на РДГ
гр.С. и на Пробационна служба – звено гр.Б. за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7