Р
Е
Ш Е Н И Е
гр. София
, 01.06.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-во отделение, 13 състав, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН
ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 5679 по
описа на 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
74,ал.1 от ЗС .
Ищецът
„С.Е.2.“ ООД *** ЕИК *******претендира в исковата молба / с вх. номер от 19.02.2014 г. депозирана като насрещен иск по гр. д. № 9932/2013 г. на
СГС, 1-18 с-в /, че при евентуално разваляне на договора между
страните за учредяване право на строеж, ответниците
следва да му заплатят сумата 1 556 196.70 лв., с
която се е повишила стойността на имота на ответниците в резултат от
извършеното в него строителство.
Твърди,че дружеството има качеството на дружеството като
добросъвестен владелец - подобритЕ.на имота и
през периода от 13.03.2008 г. до м. декември 2009 г. строежа на сградата е извършен със знанието и изричното
съгласие на ответниците. Въпреки последващото разваляне на
договора за вещно правото на строеж на основание чл. 87, ал. 3 с обратно
действие съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, тези обстоятелства не изключват
обосноваността на претенцията за приложение разпоредбите на чл. 72 от ЗС.
Ето защо моли
съда да осъди ответниците да му заплатят разходите за
построяването на сградата и повишената стойност на
имота в размер на заявената искова претенция от 1
556 196.70 лв. като в пледоарията по съществото на спора/в писмената защита/ заявява, че поддържа
иска до размер на
1 033 200 лева , ведно със законната лихва от 04.05.2016 г. до окончателното й изплащане и претендира присъждане на разноските по
делото.
Претендира и право на задържане до заплащане на исковата сума.
Ответниците Д.Б.А. , Ж.Б.Й., Ю.И.Й./починал
и заместен на основание чл.227 ГПК от А.Ю.Й./ , М.Б.М. И А.К.М. оспорват
предявения иск като неоснователен и молят съда да го отхвърли.
Твърдят,че не дължат заплащане на строителя, тъй като е договорено , че строителят извършва строителството на
базата на предоставените му права с отстъпеното право на строеж,т.е. право да построи в техния имот със свои средства съответната сграда,а в допълнителното споразумение е
уточнено и вида на предаване на обектите за обезщетения - „напълно завършен вид“. Твърдят,че ищеца
не е добросъвестен владелец,тъй като е дължал изграждане и предаване на собствеността върху съответните части,които не са изградени и за уреждане на отношенията
между страните следва да намери приложение нормата на чл.74 ал.1 от ЗС.
Молят искът да бъде отхвърлен и
претендират присъждане на разноските по делото.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
От
представения по делото нотариален акт № 33,том I , рег.№ 1941 нот.дело № 27/2008г.
на
нот.А.И.с рег.№ 034 от НК е установено,че между страните
е сключен договор , по силата на който
Д.Б.А., Ж.Б.Й., Ю.И.Й., М.Б.М. и А.К.М. като съсобственици на УПИ ІІІ-113,
кв. 19 по плана на гр.*******– изток, с площ от 950 кв.м. и настоящи ответници са учредили на
правото на строеж на „С.Е.2.“ ООД-ищец по това дело да построи монолитна жилищна сграда,състояща се от подземен етаж с
гаражни клетки и газабонатна станция, партерен етаж на кота „0“ с магазини и
ателиета, пет жилищни етажи и два подпокривни етажа с обща разгърната застроена площ от 4066.41
кв.метра по одобрен инвестиционен проект от 23.01.2008
г.
Горния договор е развален с решение по гр.дело №9932/2013г. по описа на СГС- І ГО,18 състав влязло в сила на 04.05.2016 год. по вина на „С.Е.2.“ ООД,тъй като е
установено, че строителя не е изпълнил задължението С.да построи сградата до
ниво „груб строеж“ в уговорения срок .
С
решение № 1695 от 03.10.2016 г. по т.д. № 8537/2014 г. на СГС, VI т.о., 5 с-в „С.Е.2.“ ООД е
обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на
дружеството и производството по делото е спряно по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
От приетото по делото заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза
от вещото лице Н.К.О., което съдът
кредитира като обективно дадено се установява, че е на място е изградена само част от описаната
жилищна сграда, а именно високото тяло от същата. Изградена е носещата стомано бетонна
конструкция, включително стоманобетонна
покривна плоча, с частично изпълнено покривно покритие. Изпълнени са голямата
част от външните, ограждащи, тухлени зидове, с изключение на тези в партерния
етаж на сградата. Вътрешните, тухлени зидове не са изградени, с изключение на
преградните стени на два броя апартаменти, съответно по един на 3-ти
и на 5-ти етажи. Процесната сградата е без
външна мазилка по фасадите и без вътрешна по вътрешни стени и по тавани. По
подовете не е изпълнена циментова замазка. Ел.,
ВиК и ОВ инсталации не са изпълнени. Частично е монтирана ПВЦ дограма по
прозорци и балконски врати .
При
едноетажното тяло не е започнало строителството,
съществува само като частичен изкоп. Причината да не може да се издаде акт 14 е, защото двете части на сградата са свързани подхода към земните гаражи е тук , а
абонатна станция е в другото тяло, което въобще не е започнато,т.е. те не са предмет на здве отделни разрешения за строеж ,а на едно
общо.
Според експерта пазарната
стойност на извършеното строителство /пректически само на високото тяло на сградата/ изчислена на
базата на окрупнени показатели по средни цени на СМР за
пететажна жилищна сграда е 1 033 200 лв. с
ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Претенцията на
ищеца заявена в отговора на исковата молба като насрещен иск е за заплащане на
подобрения извършени в качеството му на
добросъвестен владелец- суперфициер, поради което е приета правна квалификация на
иска по чл.72,ал.1 ЗС, но с оглед окончателното решение на съда за разваляне на
суперфицията по вина именно на „С.Е.2.“
ООД , правата на
последния следва да се разгледат на основание чл.74,ал.1 ЗС,тъй като съгласно чл. 88,
ал. 1 ЗЗД развалянето на договорите има обратно действие, освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение, какъвто договорът за
учредяване на право на строеж не е. Това означава, че с обратно действие - от
момента на сключване на договора за учредяване на право на строеж, а не от
момента на влизане в сила на решението за разваляне
на договора, отпада правото на приобретателя да придобие собствеността
върху обекта/т.е. неговата добросъвестност/, за който е била учредена
суперфицията.
Иска е
предявен срещу всички съсобственици-учредители на суперфицията при условията на
солидарност,макар от естеството на правото да е видно,че отговорността им е разделна-до
размера на правата им при учредяване на правото на строеж. Изменението не е
допуснато по реда на чл.214,ал.1 ГПК , но при горната констатация няма пречка
съдът да се произнесе при разделна отговорност на ответниците. Това е така,
защото, когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото /при солидарността е така - солидарният
кредитор има право да търС.цялото вземане, а солидарния длъжник е отговорен към
кредитора за целия дълг/, съдът не само има право, но е длъжен да се
произнесе и за "по-малкото".
По
съществото на исковете:
По делото са установени фактите на учредяване на
суперфицията през 2008 год. и съответното разваляне на договора по иск на
учредителите с основание чл.87,ал.3 ЗЗД във вр. с чл.67 ЗС по вина на ищцовото
дружество.
Няма спор,че след учредяване на правото на строеж и преди
образуване на делото за развалянето на договора „С.Е.2.“ ООД в изпълнение на учреденото му право е предприело
строителни действия довели до построяването на част от сградата предвидена в
договора за суперфиция. Ако въпросната сграда условно се раздели на две
части,то едната част е изградена до покрив/т.е. отговаря условно на
изискванията за фаза „груб строеж“/, а другата част е само на изкоп.
Според съда факта,че в имота има изградена сграда до
покрив,която при определени административни и технически процедури може да бъде
доизградена и узаконена,означава,че тази постройка във сегашния й вид може и
следва да се цени като подобрение на имота на ответниците.
Вземането
на недобросъвестния владелец за подобренията е в размер на по-малката сума
измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрения. Стойността на това подобрение е посочена от експерта и
възлиза на сумата от 1 033 200 лв., каквато е стойността на
СМР/разноските/ за построяването на въпросната част от сградата на установения
етап,т.е. стойността на имота се е увеличил точно със стойността на направените
от ищеца разходи по строителството на сградата.
Ето защо съдът приема , че размера на подобренията в
имота на ответниците по смисъла на чл.74,ал.1 ЗС е в общ размер на 1
033 200 лв. С ДДС и тази сума следва да се заплати от ответниците
съобразно правата им на съсобственост в имота,както следва:
Д.Б.А.-
38, 90 % (369,55/950 ид. части) сумата от 401 915
лв.,като над тази сума до 605 361 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен;
Ж.Б.Й.-
36,91 % (350,69/950 ид. части) сумата от 381 354 лв.,като над тази сума до 574 392 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен;
А.
Юлийев Й.- 4,83 % (45,84/950 ид. части) сумата от 49904 лв.,като над тази сума до 68161 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен;
М.Б.М.-
11,26% (106,97/950 ид.части) сумата от 116338 лв.,като над тази сума до 175228 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен;
М.Б.
М.и А.К.М.- 8,10 % (76,95/950 ид.
части), придобити в режим на СИО сумата от 83689 лв.,като над тази сума до 126 052 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен.
Ищецът има право на законна лихва върху претенцията си от момента ,в който
е станала изискуема,т.е. от датата ,на която решението за развалянето на
договора е влязло в сила-04.05.2016 год. до окончателното изплащане на
главниците.
При
този изход на спора ищецът има право на разноски в размер на 66 % от сторените
такива или общо за 8277 лв. който размер не е прекомерен с оглед цената на
исковете и сложността на делото, като от тях ответниците следва да заплатят
както следва:
Д.Б.А. 3220 лв.
, Ж.Б.Й. 3055 лв., А.Ю.Й. 400 лв.,
М.Б.М. 932 лв.
и заедно М.Б.М. и А.К.М. 670 лв.
Ищецът следва да заплати на адв.С.Х. възнаграждение по чл.38 от ЗА в общ
размер от 11980 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Б.А. , Ж.Б.Й.,
Ю.И.Й. , М.Б.М. И А.К.М. всичките чрез адв.Х. да заплатят на „Си Е.2.“ ООД *** с ЕИК *******на основание
чл.74,ал.1 ЗС подобрения в УПИ 111-113, в кв.19, по плана на гр. *******-
изток" целият с площ от 950 кв.м. на обща стойност
в размер на 1
033 200 лв. съобразно правата им в съсобствеността на имота,както
следва:
·
Д.Б.А. ЕГН: ********** да заплати сумата от 401 915 лв. и разноски в размер
на 3220 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.05.2016
год. до окончателното й изплащане,като над тази сума до 605 361 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен;
·
Ж.Б.Й., ЕГН: ********** да заплати сумата от 381 354 лв. и разноски в размер на 3055 лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 04.05.2016 год. до
окончателното й изплащане , като над тази сума до 574 392 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен;
·
А. Ю. Й., ЕГН: ********** да заплати сумата
от 49904 лв. и разноски в размер на 400 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.05.2016 год. до
окончателното й изплащане,като над тази сума до 68161 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен;
·
М.Б.М., ЕГН: ********** да заплати сумата от 116338 лв. и разноски в размер на 932 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 04.05.2016 год. до окончателното й изплащане,като над тази сума до 175228
лв. следва да се отхвърли като неоснователен;
·
М.Б.М., ЕГН: ********** и А.К.М., ЕГН:
********** да заплатят общо сумата от 83689 лв. и разноски в размер
на 670 лв., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 04.05.2016 год. до окончателното й изплащане,като
над тази сума до 126 052 лв. следва да се отхвърли като неоснователен;
ОСЪЖДА „С. Е.*.“ ООД *** ЕИК *******да заплати на адв.С.Х.
възнаграждение по чл.38 от ЗА в общ размер от 11980 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: