В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Славка Кабасанова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Славка Кабасанова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл.128 т.2 КТ, чл.224 КТ и чл.143 във вр. с чл.150 КТ, и чл.86 ЗЗД. Делото е образувано по постъпила искова молба от И.К.М. с ЕГН:… от гр.Ч. срещу „…” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление град Ч., ул… №…, представлявано от изпълнителния директор В.П. и прокуриста Я.Я., в която се сочи, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „шлосер-монтьор” при пълно работно време и месечно трудово възнаграждение от 540,00 лв. Ищецът твърди, че трудовият договор бил сключен за срок до 10.04.2014г., че изпълнявал съвестно трудовите си задължения и веднага след сключване на трудовия договор, работодателят му разпоредил да работи всяка събота и неделя на лифт „…”, което изпълнявал. Ищецът сочи, че поради усилената сезона работа на лифта, по разпореждане, със знанието и без противопоставянето на ответника, освен трудовите дни от понеделник до петък, полагал и извънреден труд през почивните дни - събота и неделя. М. обяснява, че за положения извънреден труд му било заплащано увеличено възнаграждение, освен основното, до края на 2013г. В допълнителна молба от 12.08.2015г. уточнява, че е полагал извънреден труд в периода от 01.01.2014г. до 25.03.2014г., общо 28 дни, от които 27 почивни дни и 1 ден обявен за официален празник - 03.03.2014г. Претендира да му се заплати положен извънреден труд за месец януари 2014г. в размер на 250,00 лв., за месец февруари 2014г. в размер на 250,00 лв., за месец март 2014г. в размер на 256,00 лв. Ищецът твърди, че работодателят не му е изплатил трудовите възнаграждения за месеците март и април 2014г. в размер от по 540,00 лв. за всеки месец. На следващо място се сочи, че не е използвал полагащият му се платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 7 дни, като претендира обезщетение в размер на 126,00 лв. М. моли съда да осъди ответника да му заплати неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2014г. в размер на 540,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода от 25.04.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 70,30 лв.; трудово възнаграждение за месец април 2014г. в размер на 540,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода от 25.05.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 66,12 лв.; възнаграждение за извънреден труд, положен на 01.04.05.11.12.18.19.25 и 26 януари 2014г. в размер на 250,00 лв., ведно със мораторната лихва за периода от 25.02.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 36,81 лв.; възнаграждение за извънреден труд, положен на 01.02.08.09.15.16.22 и 23 февруари 2014г. в размер на 250,00 лв., ведно с мораторната лихва за периода от 25.03.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 34,86 лв.; допълнително възнаграждение за месец март 2014г. от положен извънреден труд на дати 01.02.03.08.09.15.16.22.23.29 и 30, в размер на 256,00 лв. ведно с мораторната лихва за периода от 25.04.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 33,48 лв.; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.01.2014г.-10.04.2014г. в размер на 7 дни, възлизащо на 126,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на предявяване на исковете в съда до окончателното им изплащане. От ответника не е постъпил отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание по делото съдът допусна по искане на ищеца изменение на предявените искове по реда на чл.214 ГПК, съгласно което претендира:1)неизплатено трудово възнаграждение: - за месец март 2014г. в размер на 494,42 лв.; за месец април 2014 г. в размер на 343,35 лв.; ведно с мораторна лихва върху дължимите суми, общо в размер на:106,73 лв.; 2) неизплатено трудово възнаграждение за полаган извънреден труд за месец януари 2014г. – 353,89 лв; за месец февруари 2014г. – 345,67 лв; за месец март 2014г. – 475,3 лв ; ведно с мораторна лихва върху дължимите суми, общо в размер на 145,54 лв.; 3)обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 7 дни, в размер на 28,40 лв. По искане на ищеца и като намери, че са налице основанията на чл.238 ал.1 ГПК, съдът допусна произнасяне по делото с неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е яви в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл.239, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основавание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Съдът прие, че искът е вероятно основателен, като взе предвид представените по делото писмени доказателства-трудов договор, заповед за прекратяването му, заключение по СИЕ, ангажираните гласни доказателства. Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че установителният иск следва да бъде уважен, като на основание чл.239 ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това. По разноските за настоящето производство: с оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищeца направените от него разноски по делото в размер на 370лв. На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от плащане на държавна такса за образуване на делото Предявени са 4 отделни иска, по всеки от който се дължи ДТ в размер на 50 лв. На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ по делото в размер на 200лв. по сметка на РС Чепеларе и разноски за експертиза направени от съда в размер на 90 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА „…” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление град Ч., ул. … № …, представлявано от изпълнителния директор В.П. и прокуриста Я.Я., да заплати на И.К.М. с ЕГН:…, с адрес град Ч., ул… №…, 1)неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2014 г., в размер на 494,42 лв., ведно с мораторната лихва от 25.04.2014г. до 07.08.2015г в размер на 64,68лв; неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2014г. в размер на 343,35 лв., ведно с мораторната лихва от 25.05.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 42.05 лв.; 2)неизплатено трудово възнаграждение за полаган извънреден труд за месеците :януари 2014г. – 353,89 лв, ведно с мораторната лихва от 25.02.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 52,10 лв.; за месец февруари 2014г. – 345,67 лв; ведно с мораторната лихва от 25.03.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 48,21 лв.; за март 2014г. – 475,30 лв, ведно с мораторната лихва от 25.04.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 45, 23лв; 3)обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. 7 дни, в размер на 28,40 лв., ведно с мораторната лихва от 25.05.2014г. до 07.08.2015г. в размер на 3,48лв; 4)законната лихва върху всяка от главниците от 07.08.2015г. до окончателното им изплащане. 5) разноски по делото в размер на 370 лв. ОСЪЖДА „…” АД гр.Ч. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Чепеларе разноски за експертиза държавна такса по делото в размер на 290лв. Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 ГПК. Да се връчи на страните. |