№ 559
гр. Варна, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20213100102161 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:45 часа се явиха:
Ищцата М. Й. АТ., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично, представлява се от АДВ. Л.Р., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответниците Г. Д. Д. И Д. Д. АТ., редовно уведомени от предходно съдебно
заседание, явяват се лично, представляват се от АДВ. П.Н., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Делото е отложено за събиране на допуснатите доказателства.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 4264/21.02.2022 г. от ответницата Г.Д., чрез
пълномощника й адв. П.Н..
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 4200/18.02.2022 г. от ищцата М. А., чрез
1
пълномощника й адв. Л.Р..
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 4737/24.02.2022 г. от ответницата Г.Д., чрез
пълномощника й адв. П.Н..
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 5255/02.03.2022 г. от ищцата М. А., чрез
пълномощника й адв. Л.Р..
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 5462/07.03.2022 г. от ответника Д.А., чрез
пълномощника й адв. П.Н..
СЪДЪТ докладва постъпило писмо вх. № 6224/14.03.2022 г. от НЗОК.
СЪДЪТ докладва постъпило становище вх. № 5714/09.03.2022 г. от ищцата, чрез
пълномощник адв. Р..
СЪДЪТ докладва постъпило писмо вх. № 5747/09.03.2022 г. удостоверения.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо вх. № 5745/09.03.2022 г. удостоверение.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо вх. № 6297/15.03.2022 г. от НЗОК.
АДВ. Р.: Във връзка с доказателствата, представени от ответната страна, съм изразила
становище от 02.03.2022 г., че някои от тях не желая да бъдат приети. Днес правя изявление,
че не оспорвам нито едно от представените доказателства и не възразявам да бъдат приети
по делото.
АДВ. Р.: В тази молба до “САНА ТРЕЙД” ООД съм пропуснала да опиша две
лекарства. Искам да ги допълня в днешно съдебно заседание, за да бъде пълен списъка от
лекарствата, които са представени от медицинското досие на доверителката ми.
АДВ. Н.: Представям за справка в оригинал медицинското направление.
АДВ. Р.: За К. не съм посочила лекарства, защото неговите лекарства не са по НЗОК.
Той не ползва лекарства изписани по НЗОК. Моля да ми бъде дадена възможност, с писмена
молба, да опиша медикаментите, които К. Р. приема и които е закупувал от аптеки “Ка-
Крес” /”Кактус”/ и аптека “САНА ТРЕЙД” ООД.
СЪДЪТ по доказателствата
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото докладваните и представените
в днешното съдебно заседание копия от документи, както следва:
С молба вх. № 4264/21.02.2022 г. – 2 бр. трудови книжки – 27 листа;
С молба вх. № 4200/18.02.2022 г. – Актуална справка по данни за физическо лице към
18.02.2022 г.; договор за аренда на земеделска земя от 18.07.2017 г.; справка №
199820/17.02.2022 г.; справка № 204815/18.02.2022 г.;
С молба вх. № 4737/24.02.2022 г. – амбулаторен лист № 001726/24.11.2021 г.;
ехографска снимка; медицинско направление № 000161/29.06.2020 г.; амбулаторен лист №
001591/29.06.2020 г.; договор за потребителски кредит от 19.07.2019 г. – 40 листа; разписки
– 16 листа; нот. акт № 106, том ІІ, рег. № 22492, дело № 268/2019 г.; споразумение от
01.09.1989 г.; рецептурна книжка – 11 листа; епикриза И.З. № 3579/03.04.1992 г.; епикриза
от 26.09.1990 г.; епикриза И.ЗV № 2510/25.05.1994 г.; епикриза И.З. № 7124/09.12.1997 г.;
епикриза И.З. № 3986/12.05.1994 г.; медицинско направление от 18.03.2020 г.; извършени
изследвания от 11.09.2019 г.; извършени изследвания от 10.03.2020 г.; ехокардиография от
14.09.2020 г.; амбулаторен лист № 000500/12.09.2018 г.; амбулаторен лист №
*********.09.2018 г.; амбулаторен лист № 003429/08.11.2016 г.; амбулаторен лист №
000716/08.10.2018 г.; амбулаторен лист № 002711/26.07.2019 г.; амбулаторен лист №
184/16.07.2020 г.; амбулаторен лист № 434/01.07.2020 г.; амбулаторен лист № 174/09.07.2020
г.; амбулаторен лист № 002579/21.05.2019 г.; амбулаторен лист № 002941/11.09.2019 г.;
амбулаторен лист № 001209/15.04.2014 г.; амбулаторен лист № 77/12.02.2021 г.;
амбулаторен лист № 000495/16.03.2020 г.
С молба вх. № 5255/02.03.2022 г. – експертно решение № 3870 от 168/11.12.2017 г.;
епикриза ИЗ № 4210/29.01.2015 г.; амбулаторен лист № 1342/2020 г.; амбулаторен лист №
001129/21.12.2020 г.; амбулаторен лист № 1343/22.12.2020 г.; рецепти – 8 броя; трудова
книжка на К. Р.; договор за потребителски паричен кредит № 46123188;
С молба вх. № 5366/04.03.2022 г. – служебна бележка от детска ясла № 63 гр. София;
С молба вх. № 5462/07.03.2022 г. – Протокол за предписване на лекарства №
21898/24.11.2021 г.; амбулаторен лист № 001725/24.11.2021 г.; амбулаторен лист №
000848/28.05.2021 г.; амбулаторен лист № 000529/02.03.2022 г.; медицинско направление от
02.03.2022 г.; медицинско направление от 03.03.2022 г.; кардиограма; рецептурна книжка на
Д.А. – 6 листа;
С писмо вх. № 6224/14.03.2022 г. – писмо изх. № 23-00-92/14.03.2022 г. –
информация за извършени медицински дейности за Г.Д., Д. Д. АТ. и К. Г. Р. – 16 листа;
Удостоверение изх. № 12/08.03.2022 г.;
Удостоверение изх. № 4/03.03.2022 г.
3
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от днес да представи писмени молби до
трети лица търговци, притежаващи лицензи за продажба на лекарства на дребно /въз основа
на справка в Регистъра на аптеките воден от Изпълнителна агенция по лекарствата/, за
цените на лекарствата изписани на ищцата по справката от НЗОК.
ЗАДЪЛЖАВА ответницата в едноседмичен срок от днес да представи писмени
молби до трети лица търговци притежаващи лицензи за продажба на лекарства на дребно
/въз основа на справка в Регистъра на аптеките воден от Изпълнителна агенция по
лекарствата/, за цените на лекарствата изписани на ответниците по справката от НЗОК.
АДВ. Р.: Лекарствата, които приема К. ги доказваме с представените от нас рецепти.
Представеният договор за кредит е представен защото има наведени твърдения как са
се развили нещата. С този договор за кредит доказваме, че не са имали финансови средства и
се е наложило Г. К.ова да теглила кредит за тях. К. има етаж от къща. Етажа от къща беше на
тухла. К. е нямал възможност да го завърши, затова живеят на квартира. К. е имал надежда,
че ще завърши етажа. През 2016 г. претърпява две операции за вените, след което му се
влошава крака, но е продължавал да стои на работа. След като става, ясно че К. не може да
завърши етажа, а дъщеря му живее на квартира с двете й деца, се разбират дъщеря му да
изтегли кредит и да му помогне да завършат етажа, като му отстъпи една стая, в която К. на
живее. К. е с инвалидна пенсия от 220 лв. През 2020 г. той е работил, но са му съобщили, че
ще го съкратят. Той затова и не постъпва в болници. Когато го съкращават постъпва в
болница на лечение. Получавал е и инвалидната си пенсия, докато е работил. Той има и
други задължения.
След като се запознах с трудовата книжка на ответницата, установих, че през 2020 г.
е била освободена по чл. 325, ал. 1 от КТ – по взаимно съгласие. Това й дава право да
получава обезщетение за безработица за 4 месеца в размер на минималната работна заплата.
Може да проследим движението по сметките й. Моля да ни бъде издадено съдебно
удостоверение от ТП на НОИ – Варна за периода от април месец 2020 г. до септември месец
2020 г., от което да е видно дали ищцата е получавала обезщетение за безработица.
АДВ. Н.: Тя е била в манастира и не е имала разрешение да напуска манастира. Не е
подавала документи, за да се регистрира.
АДВ. Р.: Поддържам искането си.
АДВ. Н.: Доверителката ми твърди, че не е получавала пари като обезщетение за
безработица.
СЪДЪТ, с оглед направеното искане
4
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА ответницата в едноседмичен срок от днес да представи извлечения от
банковите сметки, посочени в справка от БНБ представена по гр.д. № 7/2022 г. по описа на
ВОС, и активни в периода от началото на 2020 г. до август месец 2020 г.
При изпълнение след срока, който причини отлагане на делото, ответницата ще
понесе последствията за отлагането, независимо от изхода на делото, както и глоба по чл. 89
от ГПК.
АДВ. Н.: Моля да определите двуседмичен срок.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ двуседмичен срок от днес за изпълнение на задължението.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на процесуалния представител на ищцата за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ТП на НАП - Варна, след
представянето или не на извлеченията от банковите сметки на ответницата.
АДВ. Н.: Във връзка с допускането на евентуална СМЕ и СИЕ, желаем и ние да
формулираме въпроси към вещите лица.
АДВ. Р.: Водим допуснатите ни свидетели.
АДВ. Н.:Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на
гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Л. Й. Й., К. Г. Р., водени от ищцата и Б. К.
А. и Н. Д. А., водени от ответниците и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
5
му, както следва:
Л. Й. Й. на 72 години, български гражданин, вдовица, неосъждана, племенница на
ищцата М.А.,без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от
НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Й. на въпроси на съда: През 2020 г. поддържах отношения с леля ми,
редовно. На квартира живееше през периода февруари месец 2020 г. - август месец 2020 г. в
кв. “***”. Живееше сама. Декември месец 2021 г. синът й се премести при дъщеря си. През
2020 г. живееше със сина си. Тя си е болна много отдавна. Последно време не е добре с
дишането и сърцето. Можеше да се обслужва сама. Според мен не й стигаха средства. Това
го знам от нея. Сподели ми, че получава малка пенсия. Синът й и аз от време на време ходех
да й помагам. Помагах й с парични суми и с храна. Давала съм й пари безвъзмездно и на
заем. Прави си операция на едното око и й дадох 800 лв. в заем. Давала съм й по 10-20 лв.,
за да си има пари или да си купи продукти. Ходих по 3-4 пъти в месеца. Не съм й давала
пари всеки път. Когато съм имала възможност съм й давала, може и 5 лв. да са, но все е
нещо.
През 1993 г. поддържахме връзка. Беше заедно с Д. тогава. Знам за апартамента на
ул. “***”. Апартаментът е прехвърлен на дъщеря им. През 1993 г. мисля, че прехвърлиха
апартамента. Доколкото знам от леля ми, те имат право на ползване на апартамента докато
са живи. Цена не е платена за апартамента. Това го знам от леля ми. Не съм чувала това от
друг.
СВИД. Й. на въпроси адв. Р.: Прехвърлиха го, защото Г. не беше добре със здравето
тогава. Боледуваше от базедова болест и май й предстоеше някаква операция. Решиха да й
го прехвърлят на нея. Отделно от това те са във втори брак, може би, за да нямат право
децата от първия брак.
Не знам с кого е живяла, но по времето когато боледуваше беше при майка си. Майка
й се грижеше за Г.. Г. има дете, момиче. Тогава двете живееха при М.. Г. не знам какви
доходи е имала тогава.
Чувала съм, че Г. е боледувала, но колко често не знам. През 1993 г. с майка си имаха
добри отношения. Доколкото знам бащата е купил жилище или тавански стаи, без да знае
М.. Когато М. научи от някого, не знам от кого, за закупеното жилище им започнаха
разправиите. Виждаха се с Г. след това или по телефона се чуваха. Ходили са на някаква
екскурзия Г. и М.. Това го знам от леля ми, тя ми каза. Това беше след 1993 г. също така са
се черпили.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Н.: Нямаме въпроси към свидетелката.
6
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
К. Г. Р. на 63 години, български гражданин, разведен, неосъждан, син на ищцата
М.А. и брат на ответницата Г.Д., без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Р.: Желая да свидетелствам.
СВИД. Р. на въпроси на съда: През 1993 г. поддържах връзка с майка ми и новото й
семейство. Живял съм в жилището на ул. “***” до 8-ми клас. Уведомиха ме, че го
прехвърлят на Г.. Беше се разболяла от базедова болест и се разбрали за прехвърлянето на
апартамента. Майка ми съобщи за прехвърлянето. Мисля, че като дарение с право да живеят
майка ми и Д. е прехвърлен имота. Не съм гледал НА. Знам, че е като дарение, защото Г. не
беше в състояние да го плати. Г. и Д. не са ми казвали, че апартаментът е прехвърлен.
През 2020 г. аз живеех на квартира в кв. “***”. Майка ми живееше с мен. Д. и майка
ми като се разделиха, тя дойде при мен. Това се случи през 2004 г. Не, тя си живееше там.
При мен дойде да живее в кв. “***” през 2004 г. Аз живях 15 години там, а тя ходеше на ул.
“***”. При мен остана окончателно като се скараха, имаха проблеми. Малко преди 2020 г.,
може би през 2019 г. майка ми дойде да живее при мен. Наемът аз го плащам, докато
работех. Наемът беше 250 лв. Нямам писмен договор за наем. Наемодателят ми е познат, аз
съм му помагал и нямаме договор за наем. Наемът беше 250 лв., но после наемодателят го
намали, защото аз като напуснах квартирата и майка ми остана сама. Аз напуснах
квартирата през декември месец 2021 г. Той ми го намали, защото се разболях, не съм добре
с крака. Тогава плащах по 200 лв. Една операция за вените правих. Имах тромбофлебит и
през 2002 г. ми правиха операция, после през 2015 г. пак. В “Св. Марина” лежах в болницата
във връзка с краката през декември 2020 г. Свилена Терекиева ми е личен лекар и тя ме
прати на изследвания. После хванах червен вятър и още се лекувам от август месец
миналата година.
През 2020 г. работих като портиер в строителна фирма “Инжстрой инженеринг”.
Работих там до ноември месец. Правеха ремонт на сградата и казаха, че ще слагат СОД и ни
съкратиха. Пратиха ни на борсата. Получавах минималната заплата за този период – 610 лв.
Получавах и инвалидна пенсия тогава. Тогава към 230 лв. ми беше пенсията.
СВИД. Р. на въпроси на адв. Р.: През 2015 г. - 2016 г., след операцията на вените,
съм прилагал лечение. Постоянно съм приемал лекарства за разреждане на кръвта –
детралекс пия и същевременно и мазила ползвам, защото ми се появяваха рани по краката.
Доста кремове за мазане ползвах. Нямам изписани лекарства по НЗОК, тъй като не влизат в
списъка на НЗОК. Само за кръвно лекарствата влизат в НЗОК. Това са предписани
лекарства, които си плащах. От началото до август месец постоянно ги приемам тези
лекарства за разреждане на кръвта и за прочистване на вените, както и за коленете.
7
Лекарствата ги купувах от аптеките. Когато ги няма в едната аптека, ги купувам от
друга аптека. Рядко ползвам аптеката в кв. “***”. От аптеки “Ка-Крес” и “Сана” предимно
си купувам лекарствата.
Причината да не се лекувам беше, че ходех на работа. Нямахме финансови средства и
не можех да отсъствам от работа. Работодателят ни каза, че през 2020 г. ще ни съкращават и
затова изчаках с операцията. През декември месец 2020 г. влязох на лечение в болница “Св.
Марина” ЕАД - Варна.
СВИД. Р. на въпроси на съда: През 2020 г. съм помагал финансово на майка ми. На
децата ми съм помагал финансово, тоест на Г.. Тя и семейството й бяха на квартира. Г. е
омъжена. Зетят работеше, но имаше проблеми и остана без работа за известно време. Това
беше през 2020 г. Сега работи, но имаше период, в който не работеше.
Етажът от къщата нямах възможност да го оправя, беше си на груб строеж. Майката
на Г. дойде и тя остана в тях. Братът на Г. я докара от София. Те живееха в две стаи и аз
нямах възможност да им помогна, затова Г. се принуди да тегли кредит, за да довърши етажа
и да се нанесе в къщата. Тя изтегли кредит и извика фирма да дооправят етажа. Сега живеят
там. От декември месец 2021 г., защото бях неподвижен, отидох при тях да живея в къщата.
Те направиха ремонта през есента - октомври–ноември месец 2020 г. и се нанесоха. Не е
напълно завършен, но колкото да живеят в него.
СВИД. Р. на въпроси на адв. Р.: През 2020 г. майката на Г. дойде от София, защото
употребява много алкохол. Един ден не са издържали и синът й я доведе при дъщеря ми.
Сега тя е на квартира при нейни познати в града. Работи 2-3 месеца в хотел, но я съкратиха.
Сега е с надежда, че ще я вземат пак. През 2020 г. майката на Г. нямаше средства. Настани се
при дъщеря ми, още докато бяха на квартира. Оказвал съм на дъщеря ми и семейството й
парична помощ. Разходите им са големи с тези две деца. Моите средства също бяха
ограничени, но им помагах колкото мога. От началото на 2020 г. до август месец 2020 г. на
семейството на Г. съм им дава примерно по 100 лв. на месец, без значение дали в пари или в
продукти, за да им помогна.
Токът през лятото, когато живеех в кв. “***”, е по-малко – 60-70 лв. на месец, а през
зимата е около 130 лв. Токът аз съм го плащал. С моята и с пенсия на майка ми си
споделяхме наема. Поделяхме си и месечните разходи.
СВИД. Р. на въпроси на адв. Н.: Дъщеря ми тегли в размер на 40 000 лв. Тази сума
беше изразходвана за жилището, защото беше на тухла. Трябваше да се измаже, да се
направи баня, да се направи пода, обзавеждане, дори не им стигнаха парите. Този етаж е от 3
стаи. Етажът се състои от обща всекидневна и две стаички и една малка, но тя не е
довършена. Квадратурата общо е към 120 кв.м., но влизат тераси, стълбища и общи части.
Семейството на Г. се състои от 4 члена - съпруга й и двете им деца. Аз ползвам отделна
стая, а те спят заедно в другата стая. През 2020 г. беше в строеж, никой не е живял там.
СВИД. Р. на въпроси на адв. Р.: Пред залата мисля, че е брата на Д.. От 1990 г. до
1995 г., доколкото знам не живеят в гр. Варна и може би на година-две веднъж идват да се
8
видят. Д. и брат му през 90-те години на миналия век идваха рядко - по празници или
рождени дни, или по работа, ако имат такава в града. Преди бяха близки, като роднини, но
не знам колко близки са били.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
Б. К. А. на 70 години, български гражданин, омъжена, неосъждана, снаха на Д.А., без
дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което
същата обеща да говори истината.
СВИД. А. на въпроси на съда: Към 1993 г. поддържах връзка със семейството на Д..
Ние живеехме в гр. Добрич и по празниците сме се събирали. При родителите на Д. сме се
събирали най-често. Те живееха в с. Дропла, където ние живеем в момента. Бяхме си близки.
Към 1993 г. Д. и М. живееха в апартамента на ул. “***”. Този апартамент знам, че е
прехвърлен на Г.. Моят съпруг са 5 деца и ние бяхме най-близки със семейството на Д..
Разбрахме от тях, от Д. и М., че са прехвърлили апартамента на Г., защото тя е общото им
дете. Още тогава казаха, че чрез продажба е сключена сделката. Това ми го каза Д. по всяка
вероятност. Спомням си, че и с Г. съм говорила за това. Продажба беше защото имат по още
едно дете и двамата. Г. доколкото знам е платила съвсем малка сума, колкото е имала.
Познат адвокат на Д. го е посъветвал така, Г. да плати каквото има. Тя живееше там,
работеше, спестяваше. Той не ги взе тези защото тя трябва да му плати, той пак ги спестявал
за нея. Той работеше за нея цял живот.
СВИД. А. на въпроси на адв. Н.: Г. през 1993 г. не помня къде работеше. Тя
завърши за медицинска сестра, работи дължи години като медицинска сестра, после учи
екология. Не знам точно къде работеше.
СВИД. А. на въпроси на съда: Знам, че беше болна, но това беше по-късно. Тя
имаше базедова болест, след това заболя от диабет.
СВИД. А. на въпроси на адв. Н.: От петте деца Д. беше най-добре материално. Той
беше дърводелец дълги години в Девня, но не помня какво точно. В същото време
работеше и на частно. По него време строяха кооперации и той правеше дограма.
Г. ходи в манастир. Тя още когато беше малко детето ходеше редовно на църква.
Всички много й се радваха, защото моята свекърва беше много набожна жена. От внуците
само Г. прие вярата като важна за нея. Тя водеше и детето си. Когато завърши гимназия
дъщерята на Г. и тя влезе в манастир. Бяхме учудени, че млади хора са в манастир. Не мога
да кажа годината, в която Г. влезе в манастир. Дъщерята на Г. влезе като послушница първо.
9
След това стана монахиня и до ден днешен си е там. Сега не знам в кой манастир е. Знам, че
беше в манастир близо до гр. Банкя.
Знам, че Г. отново влезе в манастир. Миналото лято тя била зле финансово и
здравословно и нямала възможност да се лекува. Никой не й помогнал и се наложило да
влезе в манастир, за да й помогнат там. Това го знам от нея, тя ми се оплака. Това беше през
есента, когато ми се оплака, по време на предното дело за жилището, което водеха. Тогава
сме общували.
Когато е била болна не е работила. Тя не е имала работа, била е принудена по
финансови и здравословни причини да влезе в манастир. Знам й здравословните проблеми –
има диабет и базедова болест, проблеми със сърцето.
Преди да влезе в манастира работеше в болница “Св. Марина”.
Мисля, че влезе в манастира, в който беше дъщеря й, но не съм сигурна.
Оплака се, че нейната майка й иска издръжка в размер на 360 лв. Това ми го каза Г..
Тя знае, че се нуждае от финансова помощ, но няма откъде да ги вземе. Аз я питах как се
стигна до днешното дело и тя каза, че майка й нямала възможност да се издържа и иска от Г.
издръжка.
Когато Г. е била в манастира не знам М. къде е била. Не съм я виждала откакто се
разделиха с Д., не поддържаме отношения.
СВИД. А. на въпроси на адв. Р.: Д. и М. се разделиха сигурно преди 20 години. Не
помня точно. Не знам в този период след раздялата дали Г. се е виждала с майка си. Питала
съм я и каза, че не се вижда с майка си. Значи вече са се скарали, още когато Д. и М. се
разделили. Не са се виждали и не поддържат контакт. Не знам дали поддържат контакт, те
си знаят най-добре.
Г. преди да влезе в манастира работеше в отделение в болницата в “Св. Марина”
/Терапията/.
Г. даде пари за апартамента, но не посмях да питам колко. Не съм присъствала по
време на даването на парите. Това го научих след 1993 г. Стана въпрос когато се бяхме
събрали, брат му ни каза, че така са направили. Каза, че познат адвокат го е посъветвал така
да направят за по-сигурно. Понеже Д. е работлив човек и пестелив човек, сам готви и всичко
прави сам. Казах му “Браво, взехте пари от Г.”. Той ми каза “Те са пак нейни”, за кого са тези
пари.
Не знам кога Г. е дала тези пари. Аз научих след това за дадените пари. Не мога да
кажа точно след колко години съм научила, може би след 2 години. Най-нормалното нещо
беше да припишат апартамента на Г., на общото им дете. Винаги сме знаели, че в това
семейство има проблеми.
Не знам дали Г. е дала пари на майка си. В апартамента на гости ходихме много
често, преди. Сега вече не. През 90-те години на миналия век си ходихме много често,
събирали сме се често. Тогава живеех в гр. Добрич и с личен автомобил идвахме до гр.
Варна.
10
Вече Д. няма пари. Даде всичките си пари на Г., според мен. Не знам кога ги е дал.
През 2020 г., май тогава, продадоха вилата на м-ст “***” и пак даде пари на М., тя пак
се разписа. Той имаше пари, но вече изпадна във финансова невъзможност.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността
му, както следва:
Н. Д. А. на 76 години, български гражданин, женен, неосъждан, брат на ответника
Д.А. и чичо на ответницата Г.Д., без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. А.: Желая да свидетелствам.
СВИД. А. на въпроси на съда: През 90-те години на миналия век виждах често брат
ми. През 1993 г. с брат ми се виждахме често. Той живееше в апартамента на ул. “***”. През
1993 г. брат ми го прехвърли на Г.. Тя му даде някакви пари. Имаше адвокат, който го
посъветва дъщеря му да му даде някакви пари и тя му даде. Не помня кой беше адвоката. На
мен никой не ми го каза, аз видях. Видях как Г. дава пари на баща си. Това беше през 1993 г.
Парите му ги даде в апартамента. Не помня колко му даде Г., но и не питах. Аз бях там, брат
ми и Г.. Не помня жена ми дали е била там. Не помня М. да е била там. Нямаше друг.
Парите не знам колко бяха, не помня, не се интересувах колко са.
СВИД. А. на въпроси на адв. Н.: Не помня какъв беше повода, но бяхме там когато
тя му даде парите. Сигурно в български левове са били. Доста пари му даде, но не помня,
защото не ги видях колко са. През 1993 г. банкнотите бяха каквито са били към него
момент, не помня.
Знам, че наскоро Г. ходи в манастир. Това го научих от Г.. Тя и дъщеря й също беше
в манастир. Беше някъде към гр. София. Не помня колко години беше там. Тя се разболя и
се върна при майка си. Наскоро не знам да е била в манастир, не съм сигурен през коя
година беше в манастир.
Повече по телефона разговаряме, не се виждаме често, защото Г. е в София. Преди да
замине за гр. София беше в апартамента. В този период дъщеря й беше в манастир, ама тя
дали е ходила, не знам. Тя работеше преди да замине за гр. София в болница. Знам, че в
болница работеше. Не знам на кое място работеше.
СВИД. А. на въпроси на адв. Р.: Д. и М. не живеят заедно от около 20 години. Г.
сигурно има добри отношения с майка си, не знам, тя си знае.
През 1993 г. бях в апартамента, но не помня по кое време е било когато Г. даде
парите на Д.. През 1993 г. не знам колко пари е печелила. Тя сигурно е била здрава през тази
11
година. Парите се предадоха в едната от стаите, отсреща. Не в кухнята, а в другата стая. Аз
бях в стаята. Ние ходихме случайно. Случайно ходихме може би със съпругата ми там.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Р.: Представям и моля да приемете удостоверение от 14.01.2020 г., от която е
видно, че К. Р. получава пенсия в размер на 230 лв.
Моля, ответницата да отговори на въпроса “Вярно ли е, че е теглила заем през 2000
г., която сума от заема е предоставила на баща си, като дължимо през 1993 година?”,
съгласно разпоредбите на чл. 176 от ГПК. Преди съдебното заседание Г. ми каза, че е
теглила заем през 2000 г.
АДВ. Н.: Не възразявам доверителката ми да отговори на въпроса.
ОТВЕТНИЦАТА Д.: Теглих заем през 2000 г. и тогава дадох пари на баща ми. На
майки си не съм давала пари. Сумата е теглена от “Банка ДСК” – 2000 лв. и от ВСК – 1000
лв., освен това и още 1000 лв. спестени. Общо 4000 лв. платих на баща си през 2000 г.
СЪДЪТ по представените доказателства
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото докладваните и представените
в днешното съдебно заседание копия от документи, а именно: преглед при специалист по
съдова хирургия от 22.12.2020 г.; епикриза на К. Р. и удостоверение изх. № 3040-03-
29/14.01.2020 г. от Тп на НОИ – Варна.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 13.05.2022 година от 13:30 часа, за която дата и час страните са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:35 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12
Секретар: _______________________
13