О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 5.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав
в закрито заседание на 5 април 2019 година, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Добрева
гражданско дело № 1240 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производство е по реда на чл.248 от ГПК за
изменение на решение в частта за разноските.
Образувано е по
молба вх. № 981 от 25.02.2019г. на ответника „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, представлявано от Жанна
Василева Пехливанова, Кремена Стоянов
Стоянова, Карел Крал подадена чрез пълномощник юристконсулт В., с която иска
съда да измени решение № 36 от 12.02.2019г. постановено по гр.д.№ 1240/2018г.
по описа на Районен съд – Козлодуй в частта за разноските, който
дружеството е осъдено да заплати на адвокат Е.О. пълномощник на ищеца М.П.С. по
съображения, че е прекомерно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
спора. Допълнително развива доводи за недобросъвестно упражняване на
адвокатската професия в противоречие с Етичния кодекс на адвоката и в разрез
със Закона за адвокатурата и за злоупотреба с право от страна на адвокат О..
Поддържа, че не са налице обстоятелствата по чл.38 от ЗА, тъй като ищецът не е
материално затруднено лице, доколкото въпреки липсата на средства адвокат О. е
образувала девет отделни производства от името на същия ищец против ответника „Ч.Е.Б.”
АД.
Ищеца в спора
чрез адвокат О. е подал писмен отговорна молбата за изменение на решението в
частта за разноските, с който оспорва същата и излага подробни съображения за
нейната неоснователност.
За да се произнесе по основателността на молбите,
съда взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Гр.дело
№1240/2010г. по описа на Районен съд - Козлодуй е образувано по искова молба на
М.П.С., ЕГН********** с адрес *** подадена чрез адвокат Е.Ю.О. ***, с която са
предявени против „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:***
Бизнес Център, представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянов Стоянова, Карел Крал – отрицателни
установителни искове, всеки с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено че ищеца С. не дължи сумата от 367.15 лева главница за
доставена ел.енергия и сумата 120.42 лева лихва за забавено плащане, тъй като
са погасени по давност.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства, включително и адвокатско пълномощно
на адвокат Е.О. ***, като възнаграждение не е
договорено, поради наличие на предпоставките визирани в чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. С
исковата молба е поискано от съда да освободи ищеца от заплащането на държавни
такси и разноски, като е представена декларация за имотното му състояние и с
определение от 10.08.2018г. съдът е уважил искането на ищеца за освобождаването
му от плащането на държавна такса и разноски за образуване на делото.
В срока по
чл.131 ГПК ответника "Ч.Е.Б."АД е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете. По делото са проведени две открити съдебни заседания.
С решение № 36
от 12.02.2019г. постановено по гр.д.№ 1240/2018г. по описа на Районен съд –
Козлодуй, съдът е уважил изцяло предявените искове, като е приел за установено,
че ищеца М.П.С. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, сумата от 367,15 лв., представляваща
главница по издадена Фактура № **********/23.04.2015г, както и обезщетение за
забавено плащане в размер на 120,42 върху вземането, считано от падежа на
същото - 18.05.2015г. до 09.08.2018г., поради погасяване на вземането по
давност, съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Със същото решение, в полза на адвокат
Е.О. като пълномощник на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.
ал.1т.2 Закон за адвокатурата е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лева. Съда е определил размера на адвокатското възнаграждение в
минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за Минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки материалния интерес
/цената на иска/ по делото. Решението е връчено на ответника на
19.02.2019г. и в срока за обжалване на 25.02.2019г. е получена молбата вх. №
981 от пълномощника на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съда
намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.
Съгласно чл. 38,
ал. 2, Закон за адвокатурата, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл.38, ал. 1, т.
1-3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски. Възнаграждението се определя
от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и се присъжда директно на адвоката. Следователно, за
да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза,
предпоставките са две- да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица,
посочени в чл.38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА и в съответното производство насрещната
страна да дължи заплащането на разноски. Нито адвокатът, оказващ правната
помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието
на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от
изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи
договорът за правна помощ и в него да е отбелязано, че помощта се оказва
безплатно при условията на чл.38 ЗА /определение №135/17.09.2016г.на ВКС, ІІ
г.о. по гр.дело №1235/2016г./.
В настоящия
случай безспорно са налице посочените изисквания – налице е договор за правна
помощ /л.15 от делото/, в който изрично е посочено, че се оказва безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т. 2
ЗА. От друга страна с определението си от 10.08.2018г. съдът е
освободил изрично ищеца М.С. от заплащането на държавна такса и разноски при
образуване на делото. Следователно, с
оглед уважаването на предявените искове, съдът е задължен да
определи адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца и
на основание чл.38, ал.2 от ЗА да осъди ответника да заплати това възнаграждение
на упълномощения адвокат. В този смисъл, тъй като с решението съда е осъдил
ответника да заплати директно на адвокат О. адвокатско
възнаграждение, съдът изцяло е спазил и приложил правилно материалния закон.
Съдът намира, че
правилно с решението е определил и размера
на дължимото адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията се определят в зависимост от размера
на материалния интерес, а разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата предвижда, че
възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно. В разглеждания случай са
предявени искове за недължимост на главница
в размер на 367.15 лева и за недължимост на мораторни лихви
в размер на 120.42 лева. Минималното адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, възлиза на сумата от 300.00 лева по
отношение на претенцията за главница от 367.15 лева. Минималното адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, възлиза на
сумата от 300.00 лева и по отношение на претенцията за лихва от 120.42 лева.
При така определения размер на минималното адвокатско възнаграждение за всеки
от исковете, то общия размер на възнаграждението, което следва да бъде
определено на адвокат О. по реда на чл.38, ал.2
от ЗА, е в размер на 600.00 лева, но съда с решението е присъдил само 300.00
лева. Адвокат О. и ищеца не са заявили в срока за обжалване искане за изменение
на решението в тази част, поради което и съдът не може сам да измени решението.
Съда обсъжда това само предвид възражението на пълномощника на ответника, че на
адвокат О. е присъдено минималното адвокатско възнаграждение, което според
ответника е завишено и следва да бъде намалено.
По молбата на
ответника, съда намира, че не са налице основания за намаляването на така
определеното възнаграждение, доколкото то е в минималния размер, предвиден в
Наредба №1/2004г., поради което и съгласно чл.78, ал.5 от ГПК не може да бъде
намалявано под него.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата вх. №
981 от 25.02.2019г. на ответника „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление:*** Бизнес Център, представлявано от Жанна Василева Пехливанова,
Кремена Стоянов Стоянова, Карел Крал
подадена чрез пълномощник юристконсулт В., за изменение на решение № 36 от
12.02.2019г. постановено по гр.д.№ 1240/2018г. по описа на Районен съд –
Козлодуй в частта за разноските, който дружеството е осъдено да заплати на
адвокат Е.О. пълномощник на ищеца М.П.С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на
преписи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: