Р Е
Ш Е Н
И Е
№
157
10.11. 2017 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на първи ноември, две хиляди и седемнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: В. Т.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 479 по описа на съда за 2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. №479/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на Е.И.М., подадена чрез назначения й от съда адвокат Ц.К.П.,
против решение № 1296/27.07.2017 г., постановено по гр.д. № 2019/2016 г. на
ВОС, с което са отхвърлени, предявените
от нея срещу Ю.Н.Н., починала в хода на производството и заместена по реда на
чл. 227 от ГПК от наследника й М.К.К. искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД,
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, както следва: за прогласяване нищожността на договор за продажба
на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ
се в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2, обективиран в нот. акт №
99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П.
Д., рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС,
като привиден, прикриващ договор за прехвърляне на имота срещу задължението на
приобретателката Ю.Н.Н. да издържа и гледа праводателката Е.И.М.; за разкриване
привидността на сключения между страните
договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с
площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет.
2, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г.
на нотариус П. Д.,
рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, като прикриващ договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради
което следва да се прилагат правилата относно прикрития договор; за разваляне
прикрития договор от 23.05.2007 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. №
3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П.
Д., рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС,
поради неизпълнение от страна на приобретателката на поетите задължения Ю.Н.Н.
да издържа и гледа праводателката Е.И.М.; за осъждане ответника да заплати
сумата от 19 800 лева, представляваща сбора от дължимите месечни суми за
издръжка на Е.И.М. за периода от 01.01.2013 г. до 17.12.2015 г. като реално
изпълнение по договор от 01.02.2008 г. за прехвърляне от страна на Е.И.М. на
сумата от 94 000 евро в полза на Ю.Н.Н. срещу поето от последната
задължение да издържа праводателката Е.И.М. чрез заплащане на месечна издръжка
в размер на 550 лева и в евентуалност за осъждане ответника да върне сумата от
94 000 евро, като получена от Ю.Н.Н.
на 01.02.2008 г. без правно основание и жалбоподателката е осъдена за заплати
разноските на насрещната страна.
Въззивницата
е настоявала, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения
на процесуалните правила свързани с оценката на приетите доказателства, което
довело до неправилни фактически констатации, а от там и до неправилно
приложение на материалния закон. Молила е за отмяна на обжалваното решение и за
уважаване на исковете.
Въззиваемият
М.К.К. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е молил за
потвърждаване на обжалваното решение по изложени съображения за правилността
му. Молил е за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на неизгодното
за нея решение на окръжния съд чрез назначения от съда адвокат, редовна е и
допустима.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните, чрез своя
процесуален представител, е поддържала съответно въззивната жалба и отговора.
Варненският апелативен съд, като извърши
служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Възражението на ответника за недопустимост на част от исковете, поради
разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо е неоснователно. Воденото между
същите страни гр.д. № 2023/2012 г. по описа на ВОС, е имало различен предмет, като по него е бил разгледан
и отхвърлен иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същия
договор за продажба, поради липса на съгласие.
По правилността на обжалваното решение, с оглед
оплакванията на въззивницата и доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените пред Варненския окръжен съд искове от Е.И.М. против Ю.Н.Н.,
заместена в хода на производството по реда на чл. 227 от ГПК от сина й М.К.К., с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, са: за прогласяване нищожността на договор за продажба на
недвижим имот, представляващ апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ се
в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2, обективиран в нот. акт № 99,
том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д., рег. № 332 на
НК, с район на действие ВРС, като привиден, прикриващ договор за прехвърляне на
имота срещу задължението на приобретателката Ю.Н.Н. да издържа и гледа
праводателката Е.И.М.; за разкриване привидността на сключения между
страните договор за продажба на недвижим
имот, представляващ апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр.
Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д., рег. № 332 на
НК, с район на действие ВРС, като прикриващ договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради
което следва да се прилагат правилата относно
прикрития договор; за разваляне прикрития договор
от 23.05.2007 г. за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №
99, том II, рег. № 3833, дело №
252/23.05.2007 г. на нотариус П. Д., рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС,
поради неизпълнение от страна на приобретателката на поетите задължения Ю.Н.Н.
да издържа и гледа праводателката Е.И.М.; за осъждане ответника да заплати
сумата от 19 800 лева, представляваща сбора от дължимите месечни суми за
издръжка на Е.И.М. за периода от 01.01.2013 г. до 17.12.2015 г. като реално
изпълнение по договор от 01.02.2008 г. за прехвърляне от страна на Е.И.М. на
сумата от 94 000 евро в полза на Ю.Н.Н. срещу поето от последната
задължение да издържа праводателката Е.И.М. чрез заплащане на месечна издръжка
в размер на 550 лева и в евентуалност за осъждане ответника да върне сумата от
94 000 евро, като получена от Ю.Н.Н.,
ЕГН ********** на 01.02.2008 г. без правно основание.
Ответницата Ю.Н.Н., заместена в хода на първоинстанционното
производство по реда на чл. 227 от ГПК от сина й М.К.К., с отговора на исковата
молба е оспорила предявените искове по съображения за недопустимостта и за
неоснователността им.
По исковете по чл.
26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД:
Установено е по делото, че на 23.05.2007
г. между Е.И.М. и Ю.Н.Н. е бил сключен договор за продажба, обективиран в нот. акт №
99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П.
Д., рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, по силата на който Е.И.М.
е прехвърлила на Ю.Н.Н. собствеността върху своя недвижим имот, представляващ
апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница”
№ 78, вх. А, ет. 2 срещу цена от 99 350,50
лв., платена напълно в брой от купувача
при сключване на сделката.
Според твърденията на ищцата (уточнени в молбата от
31.08.2016 г. и от 11.11.2016 г.), договорът за продажба е нищожен като
привиден и той прикрива действителен договор за издръжка и гледане между страните,
по силата на който срещу прехвърления й от Е.М. имот, Ю.Н. е поела задължението
да я гледа и издържа.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са всички привидни
договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани така, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното
съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна.
Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17,
ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за
неговата валидност. При относителната симулация волеизявлението на страните
съдържа две части: изявява се желание за сключване на сделката, при спазване на
предписаната форма, която сделка става достояние на третите лица, от друга
страна – страните са постигнали съгласие, че не целят правните последици на
обективираната пред третите лица сделки, а действителната им воля е различна от
външно изявената.
Исковете за обявяване привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на
симулацията по чл.17 ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на явната
сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото съглашение. От
материално-правна страна разпоредбата на чл.17 ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата сделка.
Когато ищецът претендира, че явната сделка е нищожна като привидна и иска
да се освободи от нея, в негова доказателствена тежест е да установи, че
действителната воля на страните, сключили договора не е такава, каквато е
отразена в него.
Доколкото ищцата е твърдяла привидност на договора за продажба, като
прикриващ действителен договор за издръжка и гледане, тя следва да установи по
делото, че волята на страните по сделката не е била да бъдат обвързани от
договора за продажба, а от сочения договор за издръжка и гледане. Т.е. в нейна
тежест е да проведе пълно и главно доказване относно всички фактически
твърдения обуславящи спорното право.
По делото няма никакви събрани доказателства за наличието на симулативност
на договора за продажба. В случая няма и не се е твърдяло наличието на обратно
писмо за пълно разкриване на симулацията, а не е налице и начало на писмено
доказателство (писмено доказателство, изходящи от другата страна или
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението, че съгласието е привидно) което да направи допустими свидетелските
показания за доказването й (чл.
165, ал. 2 изр. 1 от ГПК). Представените от
ищцата две пълномощни, съответно от 26.08.2008 г. с рег. № 6242 и от 22.12.2008 г. с рег. № ,
рег. № 9305, двете .на нотариус П.
Д., рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, с които Ю.Н.Н. я упълномощава да я представлява пред „Банка ДСК” ЕАД с правото да тегли
месечна лихва от влог в размер на 94 000 евро и пред ЦКБ” АД с
правото да се разпорежда неограничено с банковата й сметка в лева в банката, нямат характер на такъв документ (начало на писмено доказателство), защото
от тяхното съдържание не може да се направи извод за вероятност на твърдението,
че съгласието за продажба е привидно и че действителната воля на страните е за сключване на договор за издръжка
и гледане. При липсата на доказателства за привидност на договора за продажба и
за наличието на прикрито съглашение за прехвърляне на имота срещу задължене за
издръжка и гледане, исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Като обусловен от уважаването на
исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, неоснователен се
явява и искът по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за
разваляне на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнение на насрещно поетото
от Ю.Н. задължение да издържа и гледа прехвърлителката.
По иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД:
Ищцата е поддържала, че между нея и ответницата е налице сключен на
01.02.2008 г. неформален и ненаименуван договор за прехвърляне на сумата от
94 000 евро от страна на М. срещу поето задължение от Н. да издържа
праводателката чрез заплащане в нейна полза на месечна издръжка в размер на 550
лева. Безспорно между страните е, че на 01.02.2008 г. сумата от 94 000
евро е била преведена от ищцата по сметка на ответницата в „Банка ДСК” ЕАД, но
твърдението за постигнато съгласие за заплащане на доживотна месечна издръжка
от 550 лв. срещу предоставените средства не се доказа по делото. Такъв извод не
се налага и от преценката на предоставеното
пълномощно от Ю.Н. от 26.08.2008 г. на Е.М.. за теглене на лихвите по влога от
94 000 евро и от показанията на свидетелите Г. В. и М. П. По отношение на
основанието на превода от 94 000 евро, свидетелката П., която единствена е
била очевидка на разговорите на страните (свидетелят В. изобщо не е присъствал
на такива) е посочила, че Е. дала пари на Ю., защото последната имала нужда от
тях, а двете били много близки, живеели в съседство и Ю. била племенница на Е..
Предвид неустановяването на сключен между страните договор от 01.02.2008 г. с
твърдяните права и задължения на страните, искът за реалното му изпълнение - за
заплащане от ответницата на сумата от 19 800 лева, представляваща сбора от
дължимите месечни суми за издръжка на Е.И.М. за периода от 01.01.2013 г. до
17.12.2015 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, следва да бъда
разгледан евентуалния иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на дадената без
основание сума от 94 000 евро:
По иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената
тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които
са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на
страните. При фактическия състав по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът
следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ,
респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за
получаването или за задържане на полученото.
В случая ищцата е доказала предаването на сумата от 94 000 евро,
поради което ответната страна следва да докаже, че е имала основание за
получаване на сумата или за задържането й.
Ответницата е поддържала твърдение, че е получила сумата по договор за
дарение с ищцата. Превеждането на паричната сума от ищцата по сметка на
ответницата само по себе си не доказва дарствено намерение, като такова не се
установява и от показанията на свидетелите Г. В. и М. П., като първият не е
присъствал на уговорки между страните, а втората е посочила, че Е. е дала пари
на Ю., защото двете били близки и последната имала нужда от тях. Не
всяко безвъзмездно даване на нещо е дарение, а само когато е установена взаимна
воля на страните за такъв договор - чл. 225, ал. 1 от ЗЗД. Договор за дарение не се доказва и от обстоятелството, че Ю.Н. е била
задължена да заплати на Община Варна данък за безвъзмездно придобиване на
имущество съгласно Акт за установяване на задължения от 14.12.2011 г., като в
това производство ищцата не е страна и не е обвързана от констатациите на
проверяващите. Не е опора за извод в насока на сключен договор за дарение и
обстоятелството, че Ю.Н. е снабдила Е.М. с пълномощно, за да тегли от нейно име
лихвите от дадената сума. Напротив, твърдението за договор за дарение се
разколебава от признанието на ответницата в молбата й (на л. 85 от делото),
депозирана по гр.д.№ 2023/2012 г. на ВОС, че сумата от 94 000 евро й е
предоставена от ищцата за управление. С оглед изложеното, ответната страна не
доказа твърдяното основание за превеждане, респ. задържане на сумата, поради
което и искът за връщането й, поради
липса на основание по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен. Окръжният съд е достигнал до различен резултат и е отхвърлил иска,
поради което решението му в тази част следва да бъде отменено и искът – уважен.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по бюджета на Съдебната власт по сметка на Варненския
апелативен дължимата държавна такса върху цената на уважения иск –
183 848,02 лв. (левова равностойност на 94 000 евро) в размер на
общата сума от 11 030,88 лв. (от която 7 353,92 лв. са държавната
такса за първоинстанционното производство и 3 676,96 лв. - държавната
такса за въззивното производство). Ищцата дължи на ответника разноски,
съразмерно на отхвърлените искове. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника за въззивното
производство в размер на 1300 лв. е
неоснователно, тъй като същото е изчислено под минималния предвиден такъв в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/09.07.2004
г. Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение от ищцата - на ответника са
съответно за двете инстанции от по 799,11 лв., поради което и обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта на присъдените за първата инстанция
разноски над горницата от 799,11 лв. до присъдените 1 300 лв. и ищцата
бъде осъдена да заплати разноски на ответника за въззивното производство в
размер на 799,11 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1296/27.07.2017 г.,
постановено по гр.д. № 2019/2016 г. на ВОС, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен,
предявения от Е.И.М. срещу Ю.Н.Н., починала в хода на
производството и заместена по реда на чл. 227 от ГПК от наследника й М.К.К. иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане ответника да върне сумата
от 94 000 евро, като получена от Ю.Н.Н.
на 01.02.2008 г. без правно основание, както и в
ЧАСТТА на осъждането на Е.И.М. да заплати разноски на М.К.К. за горницата
над сумата от 799,11 лв. до 1 300 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Е.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, по посочената от нея в „Банка ДСК“ ЕАД банкова сметка ***/0000000009222592;
IBAN
***; BIC ***, на осн. чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 94 000 (деветдесет и четири хиляди) евро, получена от наследодателката
му Ю.Н.Н.
на 01.02.2008 г. без правно основание.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1296/27.07.2017 г., постановено по гр.д. № 2019/2016 г. на ВОС, В ЧАСТТА с която са отхвърлени, предявените от Е.И.М. срещу Ю.Н.Н.,
починала в хода на производството и заместена по реда на чл. 227 от ГПК от
наследника й М.К.К. искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, 79, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за прогласяване
нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №
4 с площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А,
ет. 2, обективиран в нот. акт № 99, том II, рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007
г. на нотариус П. Д.,
рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС, като привиден, прикриващ договор за
прехвърляне на имота срещу задължението на приобретателката Ю.Н.Н. да издържа и
гледа праводателката Е.И.М.; за разкриване привидността на сключения между
страните договор за продажба на недвижим
имот, представляващ апартамент № 4 с площ от 108.41 кв.м., находящ се в гр.
Варна, бул. „Сливница” № 78, вх. А, ет. 2, обективиран в нот. акт № 99, том II,
рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П.
Д., рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС,
като прикриващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, поради което следва да се прилагат правилата относно
прикрития договор; за разваляне прикрития договор от 23.05.2007 г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 99, том II,
рег. № 3833, дело № 252/23.05.2007 г. на нотариус П.
Д., рег. № 332 на НК, с район на действие ВРС,
поради неизпълнение от страна на приобретателката на поетите задължения Ю.Н.Н.
да издържа и гледа праводателката Е.И.М.; за осъждане ответника да заплати
сумата от 19 800 лева, представляваща сбора от дължимите месечни суми за
издръжка на Е.И.М. за периода от 01.01.2013 г. до 17.12.2015 г. като реално
изпълнение по договор от 01.02.2008 г. за прехвърляне от страна на Е.И.М. на
сумата от 94 000 евро в полза на Ю.Н.Н. срещу поето от последната
задължение да издържа праводателката Е.И.М. чрез заплащане на месечна издръжка
в размер на 550 лева, КАКТО И В ЧАСТТА на осъждането на Е.И.М. да заплати на М.К.К. разноски за
първоинстанционното производство в размер на 799,11 лв.
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 799,11 лв.,
представляваща съразмерна част от разноските за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
по бюджета на Съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен
съд сумата от 11 030, 88 лв., представляваща дължимата държавна такса по
уважените искове за двете инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от
връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: