РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Видин, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:ВЛ. Д. СТ.
В. Р. Г.
при участието на секретаря В. В. У.
в присъствието на прокурора М. П. К.
като разгледа докладваното от Л.В. Л. Частно наказателно дело №
20241300200139 по описа за 2024 година
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции,
издадено и изпратено от Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing,
adresse Hauptstraße1, А-7540 Güssing/, Бургенланд, Република Австрия, за признаване и
изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение BH GS
/03/236000233768/23 на Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing,
adresse Hauptstraße1, А-7540 Güssing/, Бургенланд, Република Австрия, постановено на
21.11.2023г., влязло в сила на 12.12.2023г., с което на Е. Т. З., роден на *********г., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес- град Б., област Видин, ул. „*******“ №***, е
наложена финансова санкция в размер на 80 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура, заяви че не оспорва чуждото решение и моли да бъде
признато и допуснато неговото изпълнение.
Защитникът на засегнатото лице- адвокат К. Т., в с.з. заяви, че оспорва чуждото решение.
Засегнатото лице Е. Т. З. не е взело становище по делото, на което беше даден ход при
1
условията на чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция,
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените
по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане
на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Република Австрия и се
отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/
на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1
– 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или
административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в
часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на
управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни
товари“.
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Е. Т. З., роден на *********г., с
ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес- град Б., област Видин, ул. „*******“ №***.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област
/съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да
разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение
визира конкретиката на решението, която се допълва и от приложеното към преписката на
издаващата държава уведомление до засегнатото лице, с което е наложена финансовата
санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България
или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася
за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
2
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, за което е постановено
решението. Решението е влязло в сила. Видно от представеното удостоверение, решението е
постановено от несъдебен орган по отношение на действия, които се преследват като
правонарушения, съгласно законодателството на издаващата държава. Засегнатото лице е
имало възможност да отнесе делото до съд с компетентност по наказателни дела.
Производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото
си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Решението е било връчено на
засегнатото лице на 25.11.2023г. Засегнатото лице не е поискало повторно разглеждане или
обжалване в регламентирания срок. Към удостоверението е приложено уведомление до
засегнатото лице, в превод на български език, за извършеното нарушение и наложената
санкция.
Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира
конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Наведените в с.з. на 13.06.2024г. доводи от защитника на засегнатото лице, за недоказаност
авторството на нарушението, са неоснователни, тъй като проверка по същество на
нарушението е извън компетентността на настоящия съд. В съответствие с принципа за
взаимно доверие между страните членки на ЕС, за настоящия съдебен състав не съществува
съмнение, че решението за налагане на финансова санкция е било взето в пълно
съответствие със законодателството на решаващата държава и засегнатото лице е било
надлежно уведомено съгласно това законодателство, вкл. относно възможността за
обжалване на акта. Чуждото решение е влязло в сила. Отношенията между държавите
членки на ЕС се основават на принципите на взаимно доверие и сътрудничество, поради
което настоящия съд не следва да поставя под съмнение информацията, отразена в
Удостоверението и няма основание да приеме, че са нарушени правата на засегнатото лице.
В правомощията на настоящият съд е да се произнесе единствено по наличието на
процесуалните предпоставки за признаване на австрийското решение, описани по-горе, но
не и по същество на постановеното с него, респ. извън предмета на настоящото
производство е изследване на въпроса- извършило ли е засегнатото лице нарушението за
което е санкционирано от издаващата държава или не. Освен това, чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС, регламентира основанията за отказ като възможност, но не е императивен.
Предвид изложеното, Съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1,
вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български
левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция.
Решението е постановено 21.11.2023г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на
3
Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 70
евро в български лева е 156,46 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № BH GS /03/236000233768/23 на
Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, А-
7540 Güssing/, Бургенланд, Република Австрия, постановено на 21.11.2023г., влязло в сила
на 12.12.2023г., с което на Е. Т. З., роден на *********г., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес- град Б., област Видин, ул. „*******“ №***, е наложена финансова санкция в
размер на 80 евро, с равностойност в български лева е 156,46 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4