№ 1515
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110200230 по описа за 2025
година
Производството е образувано по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД
против наказателно постановление (НП) № СО-ТИ-Ю-24-26КИ-
306/05.12.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
основание чл.23, вр. чл.22, ал.1, вр. чл. 12, ал.1 от Наредбата за изграждането
на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и
гаранциите при строителството им на територията на Столична община
(Наредбата) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. за нарушение на чл.10, ал.5 от Наредбата.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва
изложената в НП фактическа обстановка, като твърди, че изкопът бил
заграден със светлоотразителни знаци и сигнална лента, а към 10.05.2024 г
пътната настилка е била надлежно възстановена. Излага доводи за
непосочване на датата на извършване на нарушението, а единствено на
извършване на проверката. Излага доводи за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в непосочване на
конкретната законова разпоредба, която е нарушена, съответно и дължимото
поведение, което нарушителят не е осъществил. Релевира аргументи, че не е
изследван въпросът за вината на нарушителя. Моли НП да бъде отменено.
1
Претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител юрк. Т., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. П., излага
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.
Претендира присъждането на разноски за процесуално представителство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.05.2024 г., около 14.30 часа, във връзка с получено уведомително
писмо, служители на Столичния инспекторат извършили проверка на обект с
адрес гр. София, район „Младост“, ул. „Филип Аврамов“ на кръстовището с
ул. „Самара“, на който бил извършен авариен ремонт на топлопровод от
страна на „Топлофикация София“ ЕАД. На място контролните органи
установили, че след извършването на аварийните и строителни дейности е
направен обратен насип на уличното платно на ул. „Филип Аврамов“, но не е
възстановена уличната настилка. Инспекторите констатирали, че участъкът
не е сигнализиран и не са поставени пътни знаци. Резултатите от проверката
били обективирани в констативен протокол № КП-24-0016290/10.05.2024 г. с
приложен към него снимков материал.
Свидетелката Е. М. К. – заемаща длъжността главен инспектор в
Столичен инспекторат към Столична община, приела, че не е осигурена
безопасна проходимост на граждани и превозни средства, поради което
съставила срещу „Топлофикация София“ ЕАД акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 24-26КИ-306/05.06.2024 г. за
извършено нарушение на чл.10, ал.5 от Наредбата. Актът бил съставен в
2
присъствието на упълномощен представител на дружеството, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН заместник-кмет на Столична община
издал обжалваното НП № СО-ТИ-Ю-24-26КИ-306/05.12.2024 г., с което на
основание чл.23, вр. чл.22, ал.1, вр. чл. 12, ал.1 от Наредбата на
„Топлофикация София“ ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. за нарушение на чл.10, ал.5 от Наредбата. НП било връчено на
жалбоподателя на 16.12.2024 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелката Е. М. К., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК - констативен протокол № КП-
24-0016290/10.05.2024 г. с приложен към него снимков материал, покана за
съставяне на АУАН, пълномощно, известие за доставяне, длъжностна
характеристика за длъжността главен инспектор в Столичен инспекторат към
Столична община, заповед № СОА24-РД09-3955/24.10.2024 г. на кмета на
Столична община, снимков материал, приложен към жалбата, заявка №
280/24.04.2024 г., приемо-предавателен протокол от 29.04.2024 г.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата
констатации се установяват от показанията на свидетелката К.. Съдът
кредитира същите като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и в частност на съставения
констативен протокол.
От доказателствата по делото не се установява моментът, към който са
направени приложените към жалбата снимки, но същите категорично не
отразяват състоянието на пътното платно към 10.05.2024 г. Свидетелката К.
посочва, че при извършване на проверката е констатирала на място извършен
обратен насип без каквато и да било сигнализация и пътни знаци, което е
видно и от изготвения от нея снимков материал, неразделна част от
съставения констативен протокол. В тази връзка независимо, че е съставен
приемо-предавателен протокол за възстановяване на асфалтовата настилка,
очевидно към 10.05.2024 г. това не е било сторено реално.
Приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на
релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка.
3
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани с приложената по делото заповед и разпоредбите
на чл.21 и чл.23 от Наредбата.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при
посочване на датата на извършване на нарушението. В случая ясно и
непротиворечиво е посочено, че отговорността на дружеството се ангажира не
за нарушение, извършено по време на самите строителни дейности, а за
последващия ги момент, касаещ възстановяването на уличната настилка,
който съвпада с датата на извършване на проверката на контролните органи.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредбата „Топлофикация София“
ЕАД е била длъжна да осигури безопасна проходимост за гражданите и
превозните средства не само по време на ремонта, а и в периода до пълното
възстановяване на настилката в засегнатия участък, поради което вмененото й
нарушение се явява извършено именно на посочената в АУАН и НП дата.
На следващо място, съдът не споделя доводите в жалбата и относно
непосочване на нарушената разпоредба, съответно и дължимото поведение,
което нарушителят не е осъществил. В чл.10, ал.5 от Наредбата е налице
4
изрична препратка към Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, в която са регламентирани
способите и средствата за сигнализация. Следователно не са били налице
каквито и да било пречки пред жалбоподателя да разбере какво е било
дължимото от него поведение. В чл.1, ал.2 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г.
изрично е посочено, че тя се прилага и за сигнализиране на препятствия в
обхвата на пътя или улицата, възникнали в резултат на аварии и
пътнотранспортни произшествия, като в § 1, т.4 от ДР е дадена дефиниция на
понятието „препятствие на пътя“, а именно нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества и други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. В случая е била нарушена целостта
на пътното покритие, като на 10.05.2024 г. не е била възстановена асфалтовата
настилка, поради което е било налице препятствие на пътя, подлежащо на
сигнализация. В АУАН и НП от фактическа страна е посочено, че участъкът не
е бил сигнализиран и обезопасен, което макар и лаконично, е достатъчно
дружеството да разбере за какво е ангажирана отговорността му и да
организира защитата си.
Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като
„Топлофикация София“ ЕАД е осъществило от обективна страна вмененото
му административно нарушение. От събраните по делото доказателства се
установява по категоричен и безспорен начин, че на 10.04.2025 г. гр. София,
район „Младост“, ул. „Филип Аврамов“ на кръстовището с ул. „Самара“, след
извършен авариен ремонт на топлопровод дружеството не е осигурило
безопасна проходимост за гражданите и превозните средства до пълното
възстановяване на настилката в засегнатия участък. Посредством направата
единствено на обратен насип не е гарантирана безопасността на
преминаващите лица и превозни средства, особено през тъмната част на
денонощието, без наличието на каквото и да било сигнализиране на
засегнатата част от пътното платно. Насипът има неравен характер, който
създава предпоставки за нанасянето на материални щети върху превозни
средства, както и опасност от падане при преминаване на пешеходци или
велосипедисти. Именно затова и в разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредбата е
предвидена сигнализация на засегнатия участък до пълното възстановяване на
настилката.
5
Тъй като в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице,
въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан
и не следва да се изследва въпросът за това кой конкретно носи вина за
извършеното нарушение, защото в случая се касае за ангажиране на
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредбата
предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
за юридически лица, като АНО правилно е определил наказание в
предвидения минимум. Така определената санкция е справедлива и съответна
на извършеното нарушение и ще допринесе за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен,
тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на
обществена опасност от други нарушения от този вид. Изискването за
поставянето на означения в засегнатия участък, още повече когато се касае за
пътни платна, е въведено с цел опазване здравето и живота на гражданите,
преминаващи пеша или с каквото и да е пътно превозно през участъка, поради
което в случая се засягат обществени отношения относно блага от най-висша
степен. Нарушението е формално по своя характер, поради което липсата на
вредни последици не е самостоятелно основание за квалифициране на случая
като маловажен.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН принципно има въззиваемата страна. Същата е била
представлявана от адвокат в хода на производството, но не са представени
доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение, поради
което разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-ТИ-Ю-24-26КИ-
6
306/05.12.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
основание чл.23, вр. чл.22, ал.1, вр. чл. 12, ал.1 от Наредбата за изграждането
на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и
гаранциите при строителството им на територията на Столична община на
„Топлофикация София“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв. за нарушение на чл.10, ал.5 от Наредбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7