№ 6651
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20251100106587 по описа за 2025 година
иск с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Ищецът – В. В. Я., твърди, че през м.12.2010г. било образувано ДП № ЗМ 4217/10г.
по описа на 07 РУП-СДВР, пр.пр. № 68245/10г. по описа на СРП, по което бил привлечен
30
като обвиняем за това, че на 18.12.2010г. около 04:ч. в гр. София, ж.к. „Студентски град",
заведение „Бакарди“ нанесъл удари с крак в областта на тялото на К.Н.С., с което му
причинил счупване на петата предкиткова кост на дясната длан, което счупване реализирало
медикобиологичния признак трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
период от 1.5-2 месеца - средна телесна повреда, като телесната повреда е причинена на
„длъжностно лице" при изпълнение на службата му - Славов бил назначен и е изпълнявал
длъжността „Охранител“ по силата на трудов договор 2211/04.10.2010г. и допълнително
споразумение към същия договор, към охранителна фирма „ВТА" ООД на обект - заведение
„Бакарди" престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, във вр. с чл.
1 от НК. В досъдебната фаза била взета мярка за неотклонение - подписка.
На 15.04.2011г. бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, във вр. ал. 1 от НК.
С Присъда, постановена на 23.05.2017год. по НОХД № 7020/2011г. на СРС, НО, 103
с-в, ищецът бил признат за невиновен. Срещу присъдата постъпил протест от СРП с доводи,
че е неправилна.
С Решение № 840/26.07.2018г., постановено по ВНОХД № 2103/2018г. по описа на
СГС, НО, XII-ти въззивен с-в, присъдата на СРС от 23.05.2017г. била отменена и делото
било върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на съдебното следствие.
1
С Присъда от 22.06.2023г., постановена по НОХД № 12816/2018г. по описа на СРС,
НО, 20 с-в, ищецът отново бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу
така постановената присъда отново бил подаден Протест от СРП на 26.06.2023г.
С Решение № 332 29.05.2024г., постановено по ВНОХД № 20241100601028 по описа
на СГС, НО, XIV възз. с-в, присъдата била потвърдена.
Цялото наказателно производство продължило 13 години и 5 месена.
Ищецът изпитвал трудности с намирането на работа. Пострадало доброто му име.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът, да му заплати:
- сумата от 50 000 лева - частичен иск от 100 000 лева, неимуществени вреди,
претрепани от ищеца с оглед наказателното производство, ведно със законната лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:
- не било доказано, че присъдата била влязла в сила;
- искът бил недоказан и завишен;
- нямало доказателства относно репутацията на ищеца;
- прокуратурата не отговаряла за продължителността на съдебната част от
производството;
- излага и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за
обвинение, посочени в исковата молба.
Ищецът, доколкото друго не се установява от ответника, е привлечен като обвиняем
през декември 2010г. Взетата мярка за неотклонение е подписка.
В Решение № 332 от 29.05.2024г., постановено по ВНОХД № 20241100601028 по
описа на СГС, НО, XIV възз. с-в, е посочено изрично, че е окончателно. С него е потвърдена
Присъда от 22.06.2023г., постановена по НОХД № 12816/18г. по писа на СРС, НО, 20 с-в, с
която ищецът е бил признат за невиновен за деяние, квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Актовете на съда по същество са приложени към доказателствения материал, а той е
предоставен и на ответника, който отново следва да се подчертае, в тази си част, е известен
на ПРБ.
Става въпрос за сбиване в заведение (видно от Обвинителния акт, а и актовете на
съда).
Цялата документация, представяне от ищцата е заверена от процесуалния ù
2
представител (според приетото в Решение № 19 от 12.02.2013г. по гр.д. № 864/2012г., IV г.о.,
по въпроса за доказателствената сила на копие на документ е прието, че съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК официално
завереният препис има същата доказателствена стойност както оригиналният документ. Компетентни да извършат
официално удостоверяване на верността на препис от документ са нотариусът на основание чл. 569, т. 2 ГПК и
помощник-нотариусът на основание чл. 40 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). При
предвидени със закон специални условия такова удостоверяване могат да правят и съдии по вписванията - чл. 48
и чл. 82 ЗННД, кмет, заместник-кмет, секретар на община и кметски наместник - чл. 83 ЗННД, консулските
длъжностни лица - чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗННД, и адвокат - чл. 32 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) . … Ако
документът е заверен от адвокат, искането следва да се остави без уважение, тъй като такъв препис вече е
представен - решения по гр. д. № 567/2018 г., III г. о.; по т. д. № 2800/2015 г., I т. о.; по гр. д. № 588/2011 г., III г.
о.; по гр. д. № 1590/2009 г., I г. о., и др.). Изложеното е с оглед искане на ответника – л. 49, гръб.
Заверяват се само копия за съда, а в случая са изпратени електронни изображения именно на
този вариант от книжата (л. 47).
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са св.св. Д. (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като живее на семейни начала с ищеца) и Н.. От
техните показания се установява, че:
-св. Д.: познавала се с ищеца от 13 години и живее с него на семейни начала. Когато
се запознали делото вече било започнало. Ищецът се притеснявал, особено по време на
заседанията и пиел хапчета за сън, предписани обаче на свидетеля (хедонин). С оглед
продължителността на делото, дори не можал да се зарадва на окончателния акт на съда.
Част от показанията на свидетеля се отнасят до споделено от ищеца. Това по
правната си природа представлява недопустим косвен разпит на самата страна. Подобни
показания могат да се съобразят само, ако представляват признание за неизгоден за ищеца
факт (чл. 175 от ГПК). Посоченото, в някаква степен, има значение и за показанията на
втория свидетел.
Изложеното се отнася до първоначалния стрес, изпитан при образуване на
досъдебното производство, до момента на запозването на г-н Янев със свидетеля; и
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца;
-св. Н.: с ищеца се познавали от студентските си години в Софийски университет.
Били приятели. Г-н Я. бил разтревожен от наказателното производство. Спрял да ходи с
тяхната компания по екскурзии. Заради стреса напълнял и спрял да спортува.
Известно време имал затруднения при намирането на работа, а и не успял да направи
кариера, свързана с образованието му - бил завърши „Стопанско управление“, впоследствие
имал магистратура „Управление на международни проекти“ (за тези обстоятелства важи
посоченото по-горе относно косвения разпит). В момента имал търговско дружество.
Ограничил приятелския си кръг. Притеснявал се и от произхода си, тъй като майка му била
рускиня (с оглед войната в Украйна). Не отпразнувал оправдателната присъда, тъй като
делото се проточило изключително дълго.
Съдът кредитира показанията с уточненията, посочени по-горе. Съобразено е и
съществено преекспониране на притесннеията на г-н Я.. Изводът на съда е с оглед
3
заключението по СПЕ.
Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че:
Обследването на ищеца В. Я. е извършено на 13.09.2025г. в кабинета на психолога.
Ищецът споделил пред експерта, че присъствал на всяко заседание, като за явяване в зала си
вземал един ден отпуск. Не казвал на колегите и работодателя си, че причината за
еднодневен отпуск е съдебно заседание. Притеснявал се от реакцията на хората, но споделил
все пак с двама трима колеги от които получил подкрепа.
Преди няколко години починал баща му и той поел и той е поел малък бизнес с
търговия с оптични материали.
Не бил посещавал лекар във връзка с нарушенията на съня си (датиращи от 7-8
години).
По време на разговора с в.л. е бил видимо напрегнат. Забележим тремор на ръцете и
мускулна скованост. Бил лаконичен в представянето на събитията и давал кратки и невинаги
ясни отговори. Оставя впечатление, че се опитва да прикрие някаква информация или да
избегне теми, които биха могли да породят дискомфорт. Емоционално хладен, на мисловно
ниво - без дълбочина, с инструментално подчинение - изпълнява задачи, спазва инструкции
и граници в отношенията.
Изследваният се възприема като уравновесен и меланхоличен тип. По-често спокоен
и замислен, цени доверителните отношения, лесно създава връзки и приятелства. По скалата
за измерване на лъжа, манипулация, социална желателност - от средно към високо ниво на
изразеност: стреми си да бъде възприеман в по-добра светлина.
Предвид отдалечеността във времето от възникване на процесното събитие и
съпътстващите чувства и емоции не би могло да се даде еднозначен отговор за силата и
интензитета на тяхното въздействие върху обичайното поведение на ищеца.
Към момента на обследване личността е защитна, дистантна, създаваща впечатление
за недостъпност и прикриване на информация.
От получените емпирични данни може да се заключи, че цялостното представяне на
изследвания е насочено към създаване на добро впечатление и желание да бъде възприемано
в положителна светлина. Не са установени находки за психично разстройство или
нарушаване на личностовото функциониране. Личността не се отличава с импулсивност и
враждебност на действията, по-скоро се приема за инертна и пасивна. Декларираното
оплакване от нарушения на съня, които по негови данни се наблюдават от 7-8 години, към
момента на извършеното оценяване на личността остава с неизяснен произход и не може да
бъде отнесено към конкретно житейско събитие.
от правна страна:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
4
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ).
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Доводите на
ответника за обратното са неоснователни.
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV
г.о., ГК, докладчик председателят З. А., например: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.,
отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с
посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в
резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна симптоматика".
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване - Решение № 3 от 29.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр. д. №
1030/2012г., IV г.о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г.
на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
5
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения
иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът
е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Това означава, че няма търпима от закона възможност да се причинят някакви
неудобства, ненадхъврлящи определени граници на безпокойство, при повдигане на
незаконно обвинение (нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване - Решение № 480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 85/2012г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева).
В конкретната хипотеза:
-1. ищецът е привлечен като обвиняем през декември 2010г. Оправдателната присъда
е влязла в сила на 29.05.2024г.
Това са общо 13 години и около 5 месеца (не е ясна точната дата на привличането).
Срокът очевидно не е разумен. Тълкувателната практика включва в него и двете части на
производство (досъдебна и съдебна). Доводът за обратното, изложен в отговора е
неоснователен (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г.,
ОСГК, докладчик съдията ЖА. Найденова и Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. на
ВКС по т.д. № 5/2013г., ОСГК, докладчик съдията Марио Първанов). Всъщност това е
основан аргумент във връзка с приетия размер на обезщетението.
Няма как да се приеме за разумен подобен срок. Необходимо е било да се разпитат
участвалите в инцидента и да се установи вида на телесната повреда, което означава СМЕ.
По разбиранията на решаващия орган, това предполага (ведно и със съдебната фаза)
максимум година – две.
-2. обвинението е за тежко наказуемо престъпление – арг. от чл. 93, т. 7, във вр.
с чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК
-3. в някаква степен е пострадало името на ищеца в обществото, като това включва
семейство, близки познати, колеги и т.н.
Ако се обобщи, 13 години и половина ищецът е бил принуден да участва в
наказателно производство, което се е отразявало негативно на почти всяка сфера от живота
му. По-горе бе цитирана достатъчна практика, съобразно която, дори и без свидетелски
показания, тази претенция би могло да се уважи за някаква сума (арг. и от чл. 162 от ГПК).
На основание чл. 152 от ГПК, решаващият орган приема, че сумата от 38 000 лева, би
следвало да обезщети г-н Я.. Така, ако обезщетението по чл. 2б се определи на 11 000 лева,
към него следва да се прибави и такова за притесненията, изпитани от него през цялото
времетраене на процеса, като това включва и засягането на името му – по 2 000 лева на
6
година = 27 000 лева.
В тази връзка и например: Определение № 1093 от 7.03.2025 г. на ВКС по гр. д. №
2765/2024г., III г.о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов, там периодът е 14 години и 7
месеца, а обезщетението – 12 000 лева; и например Р. № 338/10.06.2024г. на ВКС, III г.о. по
г.д. № 3020/2023г. – 30 000 лева, но за 30 години; и Р. на ВКС № 60 от 22.10.2024г. по к.гр.д.
№ 732/24г.
За горницата искът е неоснователен.
по отношение на доводите на страните:
тези на ищеца: Много е вероятно ищецът да е имал затруднения с намирането на
работа, но за това не са ангажирани каквото и да са годни доказателства. Към исковата
молба са приложени само материали от наказателното производство, а би следвало да има
евентуално волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение, от което да е видно
основанието на работодателя да прекрати трудовоправната връзка. Самата заповед може да
се атакува. Свидетелите не дават показания и за безрезултатни преговори за постъпване на
работа (конкретно сочене на работодател, който е отказал да сключи договор).
Съгласно чл. 60, ал. 1 от НПК, подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че
няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Ищецът е могъл, ако е искал, да участва в екскурзиите, за които сочи вторият
свидетел. Единствено е било необходимо да уведоми органа, взел мярката за неотклонение.
Бил е длъжен да се явява в о.с.з-я – чл. 269, ал. 1 от НПК, но те по правило са през няколко
месеца, което означава, че предварително би могло да се прецени дали може да се посети
курорт или да се присъства на излети, екскурзии и т.н.
От показанията на свидетелите, а и с оглед заключението на СПЕ, не може да се
направи извод за някакво особено отражение на процеса във връзка с психиката на ищеца.
Той естествено е бил притеснен, но не повече от нормалното.
тези на ответника:
Г-н Я. би следвало да е почувствал облекчение при приключване на наказателното
производство - осъждането само по себе си също има ефект на репарация (Решение № 480 от
23.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 85/2012г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева), но
това не означава, че държавата не дължи същинско обезщетение. Така, според ВКС
(Решение № 87 от 13.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 5379/2007г., IV г.о., ГК, докладчик
съдията Мими Фурнаджиева), оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и
компенсира до известна степен изтърпените страдания.
Предмет на Решение № 145 от 6.07.2017г. на ВКС по гр.д. № 4132/2016г., IV г.о., ГК,
докладчик съдията Любка Андонова са множество повдигнати обвинения и изложеното в
него, едва ли може да се съобрази в това производство.
В българския правопрорядък се предполага добросъвестност. Г-н Я. е с чисто съдебно
7
минало. Това означава, че се предполага, а в случая се и установи от свидетелските
показания, че той бил е с добро име в обществото (например: Р. № 206 от 26.03.2019г. на
ВКС, ГК III г.о., гр.д. № 4762 по описа за 2017г. - Правото на добро име, на свобода
(неприкосновеност) на личния живот и на свобода на религията са сред основните права на българските
граждани. … Тези неимуществени права са закрепени в нормативни актове от най-висока степен, които
регулират обществените отношения на територията на Република България – в чл. 32, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от
Конституцията (КРБ) и в чл. 8 и 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.,
ратифицирана по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила на 5 октомври 1992 г. за Република България,
е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ); Решение № 104 от 14.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2722/2021г., III
г.о., ГК, докладчик председателят Емил Томов и Решение № 36 от 31.03.2022г. на ВКС по
гр.д. № 2110/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова – като това
решение, по аргумент за обратното).
Действително, притесненията на близките на ищеца, не са част от предмета на това
производство.
От страна на ответника не са ангажирани каквито и да са доказателства относно
евентуално (дори неконкретизирано) процесуално поведение на ищеца или неговия
довереник, довело до забавянето на наказателното производство.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 38 от
ЗА, на процесуалния представител на ищеца се дължи сумата от 1 530 лева (която включва –
10 лева, държавна такса, и 1 520 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от иска).
Възражението за прекомерност не е основателно, но са съобразени 2 000 лева, с оглед
изискването на т. 1 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това , а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.
Договорено е заплащане на 3 000 лева, от които на ръка – 2 000 лева, а по банков път
– 1 000 лева. Разходен документ за втората сума не е представен.
На основание чл. 77 от ГПК, прокуратурата дължи сумата от 800 лева,
възнаграждение за вещо лице.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ, гр.
8
София, бул. "Витоша" № 2 (ЕПЕП), да заплати на В. В. Я., ЕГН **********, гр. София, ул.
„********, съд.адр.: гр. София, ул. „********, чрез адв. Д. М. – САК (ЕПЕП – л. 70),
следното:
- сумата от 38 000 (тридесет и осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от м.12.2010г. до 29.05.2024г., настъпили в
резултат от наказателно преследване срещу ищцата, приключило с оправдателно Присъда от
22.06.2023г., постановена по НОХД № 12816/18г. по писа на СРС, НО, 20 с-в (предходни
досъдебно, съдебно и последващи въззивни производства), последица от неоснователно
повдигнато му от ответника обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2,
алт. 2, във вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2024г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията (неимуществени вреди) за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева, частично от общо
дължими 100 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ,
- сумата от 1 530 (хиляда петстотин и тридесет) лева, сторени деловодни разноски,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 800 (осемстотин)
лева, възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9