№ 558
гр. Варна , 12.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500067 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 42067/30.06.2020г., депозирана от П.
К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Отец Спиридон", бл.56а, вх. А, ет.З, ап.1,
действаща чрез пълномощника си адв. Дияна Димитрова от АК-Варна, срещу Решение №
2193/08.06.2020г., постановено по гр.д. № 17852/2019г. на ВРС, XII състав, в частта, в която
Варненският районен съд е допуснал съдебна делба на новообразуван поземлен имот № 163,
кад. район 502 по ПНИ на м. „Орехчето", землището на с. Звездица, община Варна, целият с
площ от 600 кв.м., идентичен с ПИ ид. № 30497.502.163 по КККР на землище с. Звездица,
при квота за въззивницата 24/32 ид. ч., с искане за неговата отмяна в обжалваната част като
неправилно и незаконосъобразно, и постановяване на ново решение, с което гореописаният
недвижим имот да бъде допуснат до делба между съделителите при следните квоти: 40/48
ид. части за Пенка Вичева; 2/48 ид.ч. за Йорданка Георгиева; 2/48 ид. части за Стойчо Вичев;
2/48 ид.части за Илияна Иванова; 1/48 ид. част за Даниела Стоянова и 1/48 ид. част за Г. Д.
С..
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че процесният имот не е придобит в
режим на СИО от Дойчин Вичев и въззивницата Пенка Вичева, а е бил възстановен след
неговата смърт в полза на наследниците му. В тази връзка се сочи, че доколкото
заплащането на земята и издаването на нотариалния акт за собственост е станало през време
на брака между Дойчин Вичев и Пенка Вичева, то следва де се приеме, че имотът е
придобит в режим на СИО от съпрузите, като след смъртта на Дойчин Вичев
1
съществувалата СИО е била прекратена, с оглед на което въззивницата е станала едноличен
собственик на 1/2 ид. част от имота, а останалата 1/2 ид. част от същия се наследява от
наследниците по закон на Дойчин Вичев при условията на чл. 9, ал. 2, пр. 1 от ЗН.
Отправено е искане за приемане на писмени доказателства, приложени към
въззивната жалба, а именно: Удостоверение № 36/05.11.1986г., издадено от АПК – Аврен;
Вносна бележка от 28.09.1994г. и Писмо с рег. № АУ026052ВН_004ВН/25.06.2018г. от
Община Варна, Дирекция „Правно-нормативно обслужване“. Излага се, че същите не са
били представени в производството пред ВРС, доколкото между съделителите не е
съществувал спор относно квотите им в съсобствеността по отношение на процесния
новообразуван поземлен имот, съответно не е съществувала необходимост от представянето
на тези доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И. Г. И.,
ЕГН **********, чрез адв. Красимир Тодоров от ВАК, в който се застъпва становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага се, че процедурата по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ
предвижда сложен фактически състав, завършващ с издаване на заповед от кмета на
общината с индивидуализиране на границите на имота, въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, като именно този административен акт е титул за собственост.
Доколкото такава заповед е издадена след смъртта на Дойчин Вичев, т.е. след като брачната
връзка между него и въззивницата е била прекратена на основание чл. 44, т.1 от СК, се
твърди, че Пенка Вичева не е станала собственик на 1/2 ид. част от процесния имот на
основание прекратена СИО. Възразява се срещу приемането на приложените към въззивната
жалба писмени доказателства, като се твърди, че е преклудирана възможността за
представянето им, доколкото същите не са представени пред първата инстанция, въпреки че
са били известни на страната. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивницата, в случай че същото надвишава минималното такова съобразно изискванията
на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отговор на въззивната жалба с идентично съдържание е депозиран в срок и от Й. П.
Г., ЕГН **********, чрез процесуалния ѝ представител адв. Денислав Денев от АК – Варна.
В срок е постъпил писмен отговор също от Д. Д. С. с ЕГН ********** и Г. Д. С. с
ЕГН **********, чрез настойника си Д. Д. С., действащи чрез пълномощника си адв. Боряна
Златева от АК – Шумен, в който е застъпено становище за неоснователност на въззивната
жалба и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. По отношение на
искането на въззивницата за приемане на писмени доказателства се сочи, че същото е
недопустимо, доколкото тези доказателства не са „нови“ по смисъла на ГПК.
Въззиваемият С. Г. В. с ЕГН **********, редовно уведомен по реда на чл. 41, ал.2 от
ГПК, не е депозирал отговор на въззивната жалба.
2
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията
по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
Отчитайки както характеристиките на делбеното производство като особено исково
производство, в което съдът е задължен служебно да следи за участието на всички
съсобственици и за правилното определяне на техните квоти, поради което и не може да
настъпи преклузия за доказателства във връзка с установяването на тези факти, така и
обстоятелството, че приложените към въззивната жалба документи са относими именно към
квотите на съделителите, съставът на ВОС намира, че същите следва да се приемат като
писмени доказателства по делото. Неоснователно е възражението, обективирано в
депозираните отговори на въззивната жалба, че приемането на тези доказателства е
недопустимо, доколкото същите не са „нови“ по смисъла на ГПК, а въззивницата не е
представила същите в производството пред ВРС. Доколкото в производството пред първата
инстанция не е съществувал спор относно квотите на съделителите в имотите, предмет на
делбата, то не е и съществувало задължение за съда да разпределя доказателствена тежест
във връзка с установяването на тези факти, въз основа на която въззивницата да е следвало
да представи тези доказателства пред районния съд.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 42067/30.06.2020г.,
депозирана от П. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Отец Спиридон", бл.56а, вх.
А, ет.З, ап.1, действаща чрез пълномощника си адв. Дияна Димитрова от АК-Варна, срещу
Решение № 2193/08.06.2020г., постановено по гр.д. № 17852/2019г. на ВРС, XII състав, в
частта, в която Варненският районен съд е допуснал съдебна делба на новообразуван
поземлен имот № 163, кад. район 502 по ПНИ на м. „Орехчето", землището на с. Звездица,
община Варна, целият с площ от 600 кв.м., идентичен с ПИ ид. № 30497.502.163 по КККР на
землище с. Звездица, при квота за въззивницата 24/32 ид. ч., с искане за неговата отмяна в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, и постановяване на ново решение,
с което гореописаният недвижим имот да бъде допуснат до делба между съделителите при
следните квоти: 40/48 ид. части за Пенка Вичева; 2/48 ид.ч. за Йорданка Георгиева; 2/48 ид.
части за Стойчо Вичев; 2/48 ид.части за Илияна Иванова; 1/48 ид. част за Даниела Стоянова
и 1/48 ид. част за Г. Д. С..
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към въззивната жалба:
Удостоверение № 36/05.11.1986г., издадено от АПК – Аврен; Вносна бележка от
28.09.1994г. и Писмо с рег. № АУ026052ВН_004ВН/25.06.2018г. от Община Варна,
Дирекция „Правно-нормативно обслужване“.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 67/2021г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 05.04.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивницата да
се връчат и преписи от постъпилите писмени отговори.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5