Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1594 по описа за 2017 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр.
с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
С
Определение от съдебно заседание, проведено на 04.02.2020 г., предвид разрешението, прието в Тълкувателно решение от
20.12.2019 т. по тълкувателно дело № 1 от 2019 г. на ОСТК на ВКС, е прекратено
производството по делото в частта по отношение на исковете с правно основание
чл.59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5
от ЗБН, предявени против “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК*********, чрез
управителния орган.
С
оглед постановеното определение от 04.02.2020 г., производството по делото е по
предявени от “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), чрез синдика А.Д. и К.М., против ответника “Р.К.З.” АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл.
59, ал. 2 от ЗБН да бъдат прогласени за нищожни описаните по-долу прихващания,
извършени от ответника “Р.К.З.” АД поради липса на форма, и при условията на
евентуалност предявени
от А.Д. и К.М., съвместно упражняващи правомощията на синдик на “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), против ответника
“Р.К.З.” АД искове с правно
основание искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) описаните
по-долу прихващания, извършени от ответника “Р.К.З.” АД, както и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.
59, ал. 3 от ЗБН, да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) описаните по-долу прихващания, извършени от ответника “Р.К.З.” АД, както следва:
1.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11056/05.11.2014 г. по
регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 87 059,63 лева и лихва в размер на 13 548,95 лева,
придобито от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от А.С.Ц., за което банката е уведомена на 04.11.2014 г., със задължение
на “Р.К.З.” АД
към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 29.04.2014 г.;
2. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11139/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 215 000 щатски долара, придобито от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Х.С.Г., за което
банката е уведомена на 04.11.2014
г., със задължение на “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 29.04.2014 г.;
3. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземания по изявлението за прихващане в
общ размер на 8 725 557,73 лева и с вземане в размер на 805 000
евро, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Г.И.Е.Х.О., за което банката е уведомена
на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
4. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11133/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземания по изявлението за прихващане в
общ размер на 938 387,32 лева, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Л.И.Т., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
5. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11054/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
общ размер на 36 000 евро, придобито от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от В. Х. К., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 29.04.2014 г.;
6. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 289 844,39 лева и вземане в размер на 48 190 евро, придобити от
ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Д.И.Б., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
7. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземания по изявлението за прихващане в
общ размер на 414 095,71 лева, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Ц.Д.Б., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
8. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 1 440 000 евро, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Б.С.А., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
9. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 65 000 евро и лихва в размер на 7 966,03 евро, както и с вземане
по изявлението за прихващане в размер на 4 000 щатски долара и лихва в
размер на 299,79 щатски долара, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Х.А.Д., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 29.04.2014 г.
Ищецът
претендира разноски по делото.
По
исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 от ЗБН, ищецът твърди, че направените от
ответника “Р.К.З.” АД
изявления не са с нотариална заверка на подписа на лицето, представляващо
дружеството, поради което не отговарят на изискването за форма по чл. 59, ал. 2
от ЗБН и са нищожни.
Ищецът твърди, че по искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН е
приложима редакцията на разпоредбата след изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.
Твърди, че дори да е приложима редакцията до цитираното изменение, то след като
искът е конститутивен, правото на иск възниква за кредиторите на
несъстоятелността и синдика едва в момента на обявяване на “КТБ” АД в несъстоятелност, т.е. с решение от
22.04.2015 г. и следвало да се отчете редакцията на цитираната норма към тази
дата. Твърди, че процесните изявления за прихващане са извършени след началната
дата на неплатежоспособност на банката (20.06.2014 г.).
По предявените при условията на евентуалност искове ищецът твърди,
че е налице по отношение на ответника знание за неплатежоспособността на
банката при придобиването на вземанията, прихванати със задължения на банката.
Твърди, че знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014
г., предвид поставянето й под специален надзор поради изчерпана ликвидност и
невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове, съгласно Решение № 73 от
20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. Твърди, че е налице знание за
неликвидното състояние на банката у всеки средностатистически гражданин с оглед
големия поток информация относно поставянето й под специален надзор и една от
наложените мерки – прекратяването на дейността на банката. Твърди, че на
22.10.2014 г. е публикуван на уеб страницата на БНБ и доклад за анализа и оценка
на активите на “КТБ” АД, като резултатите от доклада показват, че банката
е с отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна. Твърди, че е достатъчно знание
за затрудненията на банката.
В
дадения срок ответникът “Р.К.З.” АД
не представя отговор на исковата молба.
С определение от съдебно
заседание, проведено на 09.07.2019 г., съдът е конституирал Л.И.Т., ЕГН **********,
като трето лице-помагач на страната на ответника - “Р.К.З.” АД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е от
ищеца и е приет като доказателство по делото договор за банков кредит от 24.03.2014 г., сключен между “КТБ” АД и ответника “Р.К.З.” АД като кредитополучател, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 28 500 000 евро, като
средствата по кредита са предназначени за заплащане на цената и закупуване на
цялото търговско предприятие на “Р. К. ” ЕАД, ЕИК ********по договор за покупко-продажба
на търговско предприятие от 28.02.2014 г., вписан в Търговския регистър с акт
50, том І, рег. 1283. Крайният срок за погасяване на всички дължими от
кредитополучателя по договора суми (главница, лихви, евентуално наказателни
лихви, комисиони, неустойки и разноски) е 15.03.2020 г., освен когато кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем, а когато тази дата е неработен ден, в
първия следващ работен ден на банката.
Представен е от
ищеца и е приет като доказателство по делото договор за банков кредит от 29.04.2014 г., сключен между “КТБ” АД и ответника “Р.К.З.” АД като кредитополучател, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 2 800 000 евро, като
кредитът е предназначен за оборотни средства. Крайният срок за погасяване на
кредита е до 25.04.2016 г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем.
Представени са
от ищеца извлечения от счетоводните книги на “КТБ” АД от сметки на кредитополучателя “Р.К.З.” АД по
двата договора за кредит.
Представени са от ищеца Уведомление
с вх. № 11056/05.11.2014 г.,
Уведомление с вх. № 11139/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11133/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11054/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и Уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г., по регистъра на “КТБ” АД,
отправени от “Р.К.З.” АД до квесторите на “КТБ” АД, с които
кредитополучателят отправя изявление за прихващане на придобити по силата на
договори за цесия вземания срещу вземането на банката по договор за банков
кредит от 24.03.2014 г., съответно по договор за банков кредит от 29.04.2014 г.
Представени са и уведомления на цедентите до квесторите на “КТБ” АД, както и
техните договори с “КТБ” АД.
Представени са от страните или съответно изискани от
трети неучастващи по делото лица договори
за прехвърляне на вземания, сключени между цесионера “Р.К.З.” АД и съответния вложител в банката като цедент.
Между страните по
делото не се спори относно възникването и съществуването на насрещните вземания
на страните по процесните прихващания.
От служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ “КТБ” АД е поставена под специален надзор съгласно чл. 116 от ЗКИ,
постановено е спиране на плащаниията за определен срок и са назначени квестори.
Решението на УС на БНБ е обявено чрез вписване в Търговския регистър по
партидата на банката на 23.06.2014 г.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че с решение № 114 по протокол № 23 от 16.09.2014
г. на УС на БНБ е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е
поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички
произтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че банката продължава да
изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност
и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че
банката не разполага с достатъчно активи. Решението е обявено чрез вписване в
Търговския регистър по партидата на банката на 18.09.2014 г.
От служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че с решение № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014
г. на УС на БНБ е отнет
лицензът за извършване на банкова
дейност на “К.Т.Б.” АД по смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998г.
(отм.). Решението е обявено чрез
вписване в Търговския регистър по партидата на банката на 07.11.2014 г.
Не се спори
между страните и това се установява от служебна справка в Търговския регистър
по партидата на “КТБ” АД, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г.
по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е
прекратена.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. №
2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав,
с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №
7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за
начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се
определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
Представени са
от ответника Прессъобщения на БНБ от 07.05.2014 г., от 17.06.2014 г., от
22.06.2014 г. и от 31.07.2014 г., касаещи “КТБ” АД, както и доклад за текущото състояние на “КТБ” АД от квесторите на банката с дата 25.07.2014 г.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещо лице С.Й., съгласно което кредитът по договора от 24.03.2014
г. е усвоен до размер от 20 500 000 евро и кредикът по договора от
29.04.2014 г. е усвоен до размер от 358 500 евро.
Вещото лице дава
заключение, че към 04.11.2014 г. задълженията на ответника, респективно
вземанията на банката по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. са в общ
размер на 21 095 483,83 евро, от които 20 500 000 евро –
редовна главница, 555 155,21 евро – просрочени лихви върху редовна
главница за периода 25.07.2014 г. – 27.10.2014 г., 31 888,89 евро – текущи
лихви върху редовна главница за периода 27.10.2014 г. – 04.11.2014 г.,
8 439,73 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода 25.04.2014 г.
– 04.11.2014 г.
Вещото лице дава
заключение, че към 04.11.2014 г. задълженията на ответника, респективно
вземанията на банката по договор за банков кредит от 29.04.2014 г. са в общ
размер на 368 922,08 евро, от които 358 500 евро – редовна главница, 9 719,33
евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.07.2014 г. –
27.10.2014 г., 557,67 евро – текущи лихви върху редовна главница за периода
27.10.2014 г. – 04.11.2014 г., 145,08 евро – неустойка върху просрочена лихва
за периода 25.04.2014г. – 04.11.2014 г.
Вещото лице дава
заключение, че към 11.06.2019 г. задълженията на ответника, респективно
вземанията на банката по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. са в общ
размер на 21 524 690,04 евро, а по договор за банков кредит от
29.04.2014 г. са в общ размер на 72 915,69 евро.
Вещото лице дава
заключение, че извършените цесии са осчетоводени на 06.11.2014 г. с вальор
05.11.2014 г. и вальор 04.11.2014 г., съобразно датата на входящия номер на
уведомлението за цесия, отправени по реда на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. Вещото
лице дава заключение, че към датите на депозиране в банката на уведомленията за
цесия, съответно изявленията за прихващане – 05.11.2014 г., активните вземания,
посочени във всяко уведомление за цесия, са съществували и са били налични в
посочените размери по сметките на цедентите в банката към датата на
осчетоводяване на прихващанията. В заключението са дадени общо погасените задължения
по двата договора за кредит, чрез прихващане с вземанията на ответника.
При разпита
свидетелят Н.К. казва, че е бил изпълнителен директор на “Р.К.З.” АД
в периода от 20.06.2014 г. до м.май 2015 г. Същият казва, че му е известно, че
на
20.06.2014 г. “К.Т.Б.” АД е поставена
под особен надзор и са спрени плащанията към клиенти. Казва,
че има тази информация от медиите и от разговор с ръководството на русенския
офис на банката през лятото на 2014 г. Казва, че представляваното от него
тогава дружество било финансово зависимо от дейността на “К.Т.Б.” АД, имало залог
на търговското предприятие в полза на “К.Т.Б.” АД с цел да може да извършва стопанската си
дейност. След 20.06.2014 г., освен срещите с ръководството на банката, имали и
кореспонденция с банката, с квесторите.
Свидетелят казва, че сключването на
договорите за цесия, по силата на които дружеството е придобило вземания от
вложители на банката, се наложило заради ситуацията, която възникнала. След
като дружеството нямало възможност да продължи производствената дейност и било
изпаднало в това затруднение, водили преговори с банката, включително среща в
гр. София с квесторите на банката. Квесторите им казали, че трябва да си
подсигурят някакво друго финансиране, което не можели да направят поради първия
по ред вписан в полза на банката залог върху търговското предприятие на
дружеството.
Свидетелят казва, че от своята секретарка
е разбрал, че звънели хора, които имали депозити в банката. Казва, че се е
срещал с такива хора едва при подписването на договорите за цесия, като с
подготовката на договорите и преговорите с цедентите са се занимавали
юрисконсултите на “Р.К.З.” АД. Казва, че това бил варианта да се освободят от
залога, за да се търси кредитен ресурс от друга банка. Казва, че с депозирането
на изявленията за прихващане са се занимавали юрисконкултите на дружеството.
Свидетелят казва, че през лятото и
есента на 2014 г. не е бил запознат с условията за отнемане на лиценз на банка
поради неплатежоспособност, предвидени в действащата към момента нормативна
база, и по-специално чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции, тъй като
няма юридическо образование. Казва, че е слушал от средствата за масова
информация за възможностите. Казва, че не е бил наясно дали собственият капитал
на “К.Т.Б.” АД е била
отрицателна величина и дали финансовото състояние на банката не е
позволявало на банката да изпълнява своите задължения.
Свидетелят казва, че е имал информация
за затрудненията на банката, но за неплатежоспособност не е имал такава
информация. Казва, че след 20.06.2014 г. е имало проблем със сметките им, за
което разбрал от телефонно обаждане от банката до секретарката му, били
запорирани сметките на дружеството им и с тях не са могли да оперират и правят
разплащания. Казва, че той като изпълнителен директор е взел решение за
сключване на договорите за цесия, за да може да се върне на банката част от
дълга по кредитите и да се освободят активи на дружеството за продължаване на
дейността.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
При предявяването на обективно съединени искове с предмет действителността
на сделка поредността на тяхното разглеждане се определи не от волята на ищеца,
а в поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок. В рамките на
самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на
тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци (така в Решение
№ 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О.). Тъй като относителната недействителност предпоставя наличие на
валидно правоотношение, то разглеждането на искът за установяване на нищожност
на прихващането следва да предхожда конститутивните искове.
С оглед на горното и доколкото исковете за нищожност поради липса на форма са
предявени от ищеца като главни, съдът намира, че следва да разгледа исковете в
заявената от ищеца поредност.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 от ЗБН:
Искът, извън
отменителните искове, се предявява от банката като ищец, представлявана от
синдика. Такъв е и предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл.
59, ал. 2 от ЗБН за прогласяване на нищожността на извършените от ответника “Р.К.З.” АД прихващания
поради липса на форма.
Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от
ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до
синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на
подписа. Разпоредбата се намира в Глава четвърта “Запазване, управление и
попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки”, раздел III “Попълване на
масата на несъстоятелността”.
При извършване на систематично тълкуване на разпоредбата, съдът, отчитайки
обективно съществуващата връзка между правните норми в цитираната глава на ЗБН,
намира, че правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗБН се отнася за хипотеза на открито
производство по несъстоятелност на банката и назначен синдик.
В случая оспорваните
прихващания са извършени с изявления на ответника “Р.К.З.” АД на 05.11.2014 г., т.е.
преди откриване на производството по несъстоятелност на “КТБ” АД с решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по
описа на СГС, VІ-4 състав. Процесните изявления за прихващане са адресирани до
квесторите на банката и съгласно нормите на Закона за кредитните институции.
С оглед горното за процесните прихващания, извършени преди откриване на
производството по несъстоятелност на банката и съответно назначаване на синдик,
не се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписа съгласно чл. 59,
ал. 2 от ЗБН и това изискване е неприложимо.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на иска за нищожност на прихващанията, следва да бъдат
разгледани предявените конститутивните искове за обявяване на относителната
недействителност на процесното призхващане в заявената поредност.
По предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от
ЗБН:
Отменителният иск предоставя на кредитора правото да претендира обявяването
за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда.
Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск, actio Pauliana).
Искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, който се явява
специален спрямо Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД, може да бъде предявен от синдика,
а при негово бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или
всеки кредитор на банката в петгодишен срок от откриване на производството по
несъстоятелност на банката (чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН). Искът
принадлежи на синдика, а не на несъстоятелната банка. В случая активно
легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на
несъстоятелността. Извод за това може да се направи и от подхода, използван от
законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските в това производство.
В чл. 59, ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата
се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Следователно в
случая синдикът на несъстоятелната банка се явява активно легитимиран да
предяви иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Процесуалните предпоставки за иска по чл. 59, ал. 5 от
ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на банката и предявяването на
иска в петгодишен срок от откриването на
производството по несъстоятелност за банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В
случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката е
постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014
г. по описа на Софийски градски съд. Искът е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице – синдика на банката.
С оглед на горното съдът намира, че предявените искове
по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са допустими.
Оспорваните прихващания са извършени с изявления на ответника “Р.К.З.” АД на 05.11.2014 г. Поради това приложение намира чл. 59, ал. 5 от ЗБН в
редакцията, действаща към посочената дата (преди
изменението – ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г.). Разпоредбата на
чл. 59, ал. 5 от ЗБН, влязла в сила на 28.11.2014 г., е материално правна,
поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА може да има обратна сила и да се
прилага за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, само по силата
на изрична законова разпоредба. Със Закона за изменение и допълнение на Закона
за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 98/2014г.),
с чийто §9 е въведено изменението на чл.59, ал. 5 от ЗБН, не е предвидена
преходна разпоредба, която да придава обратно действие на изменението на
нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Такова обратно действие на изменената
разпоредба е придадено едва години по-късно с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ,
бр. 22/2018 г.), като е предвидено, че изменението влиза в сила от 20.06.2014 г.
Нормата на чл. 14, ал. 3 от ЗНА предвижда, че не
може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако
те са по-леки от отменените. Разглежданата норма придава обратно действие на
изменение, което се явява по-тежко от отмененото. Въвежда се и нов субект
(кредитора), доколкото преди изменението се е санкционирало само действие на
длъжника (банката). Предвидената в ал. 5 на
чл. 59 от ЗБН възможност, въведена с цитираното изменение с обратно действие,
да бъде обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващане, извършено от
кредитор, представлява изключение, доколкото останалите фактически състави в
ЗБН уреждат атакуване на действия и
сделки, извършени от банката (длъжника).
Последицата
от уважаването на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН при приложено обратно действие на
нормата би била, че прихващането не се е състояло, като за попълване на масата
на несъстоятелността на банката вземането на банката по договора за кредит
продължава да съществува и може да бъде събрано принудително. Насрещното
вземане на извършилия обявеното за недействително прихващане кредитор към
банката продължава да съществува, като кредиторът се вписва служебно в списъка
по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, съгласно § 8 от ПЗР към ЗИД на ЗБН (доп. – ДВ, бр. 33
от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.). Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗБН (нова – ДВ,
бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.), вземанията на лицата, които са
извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в
сила съдебни решения, се вписват служебно от синдика в списъка по ал. 1, като
за тези вземания се прилага чл. 100 от закона.
Независимо
от това последно изменение на § 8 от закона и приетата нова разпоредба на чл.
64, ал. 2 от ЗБН, кредиторовото вземане остава без защитата, която са имали
останалите кредитори на/вложители в банката. Извършилите прихващането кредитори
при уважен иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН не могат да се ползват от възможността като
вложители да получат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
гарантираната по закон сума до 196 000 лева, съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), ако същата не им е
платена за влоговете в банката и са имали право на това.
Не е предвиден и ред за оспорване на списъка или възражение пред синдика
или съответно съда, ако вземането им по прихващането не бъде включено в списъка
в пълен размер или изобщо не бъде включено, тъй като са изтекли преклузивните
срокове по чл. 66, ал. 1, чл. 66, ал. 6 и чл. 65, ал. 1 от ЗБН.
Аргумент, че тези кредитори са поставени в по-неблагоприятно положение от
останалите кредитори на банката, се черпи и от разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от
ЗБН (нова - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 20.06.2014 г., изм.
относно влизането в сила - ДВ, бр. 22 от 2018 г.). Тази разпоредба предвижда,
че в случаите по чл. 59, ал. 5 от ЗБН действието на прихващането се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 от закона.
Т.е. кредиторите, срещу които е уважен отменителният иск, следва да изчакат
получаването на вземанията си до изпълнението на окончателната сметка и
евентуално удовлетворяване след останалите кредитори, тъй като не е предвидено,
че за техните вземания се заделят суми според реда за удовлетворяване при
разпределението на частичните сметки за разпределение в несъстоятелността.
От
горното следва изводът, че правото на такъв кредитор върху вземането му е
засегнато от изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, който придава обратно
действие на нормата от 20.06.2014 г. С придаденото обратно действие на нормата
се нарушава принципа на правната сигурност и предвидимостта на правните
последици, доколкото е необходимо при сключване на сделките да са известни на страните
предпоставките за обявавяването им за нищожни или за относително недействителни. С придаденото обратно действие по § 8 от закона се засягат вземания на
кредиторите към “КТБ” АД. Вземанията безспорно представляват “притежания” по смисъла чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС (ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г., ДВ, бр. 66 от 1992 г.,
в сила за Република България от 07.09.1992 г.), прокламиращ защитата на правото
на мирно ползване на собствеността. Съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС,
всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите
притежания, като никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в
интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите
принципи на международното право.
Европейският съд по правата на човека е имал възможност да се произнесе по
подобен казус, касаещ вземания на кредитори срещу банки. Така по делото
Ališić and others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia,
Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia е установено нарушение
на разглеждания текст от Конвенцията поради невъзможността на вложителите да
изтеглят дълги години вземанията си от банката.
По изложените съображения, обратното действие на чл. 59, ал. 5 от ЗБН,
придадено с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22 от 2018 г.)
противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, т.е. на международен договор,
по който Република България е страна. Конвенцията е част от вътрешното право на
страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
им противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Съдът има правомощие да откаже прилагането на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН вр. с чл.
59, ал. 5 от ЗБН в случая, поради което тази норма не следва да се прилага към
разглеждания правен спор по делото.
С
оглед на горното, възникналото правоотношение по процесните прихващания следва
да се регулира от правната норма, която е била приложима към момента на
извършване на съответното прихващане. В случая за прихващанията, извършени от страна на ответника “Р.К.З.” АД на 05.11.2014 г., следва да
се приложи редакцията на законовия текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, действала към
30.10.2014 – 05.11.2014 г.
Нормата на чл. 59, ал.
5 от ЗБН, в редакцията преди 28.11.2014 г., предвижда относителна
недействителност единствено на прихващания, извършвани от длъжника, т.е.
банката. Съгласно изложените от ищеца твърдения в исковата молба, оспорваните
прихващания са извършено от кредитор на банката, който е имал и задължения към
банката по отпуснат му банков кредит, а не от самата банка. Действията на кредитор на банката остават извън
предметния обхват на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в посочената редакция.
Следователно не е налице изискуема предпоставка от сложния фактически състав на
разпоредбата – прихващането да е извършено от длъжника (банката), т.е.
вземането на банката да е активното вземане по прихващането.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание с правно основание чл. 59,
ал. 5 от ЗБН са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59, ал. 3 от
ЗБН:
Предвидената в ал. 3 на чл. 59 от ЗБН
възможност да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващане, извършено
от кредитор, представлява изключение, доколкото останалите фактически състави в
ЗБН уреждат атакуване на действия и
сделки, извършени от банката (длъжника).
Нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН предвижда, че прихващането
може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Аналогична е разпоредбата на чл. 645, ал. 3 от ТЗ в
производството по несъстоятелност на търговец. И двете норми уреждат
специални отменителни искове (наричани в
правната теория и “преферентни” искове) в производството по несъстоятелност на банка, съответно на
търговец.
Съгласно чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН,
синдикът на несъстоятелната банка се явява активно легитимирано
лице да предяви иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Процесуалните предпоставки за иска по чл. 59, ал. 3 от
ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на банката и предявяването на
иска в петгодишен срок от откриването на
производството по несъстоятелност за банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В
случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката е
постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014
г. по описа на Софийски градски съд. Исъкт е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице –
синдика на банката. С оглед на това съдът намира, че предявените искове по чл.
59, ал. 3 от ЗБН са допустими.
За да бъде
уважен конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, следва да е налице
извършено прихващане от страна на кредитор, по него направилият изявление за
прихващане да е придобил вземането си или задължението си преди датата на
решението на откриване на производството по несъстоятелност и към момента на придобиване на вземането или
задължението да е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на банката
или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че цедираните вземания са съществували и са изискуеми към
момента на извършените изявления за прихващане. Вземанията са придобити от “Р.К.З.” АД по силата на договори за прехвърляне на вземане (цесия), сключен с трети лица цеденти
– вложители в банката. Банката е
уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията от съответния вложител и
прехвърлянето на вземанията е породило действие спрямо банката и третите лица
на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Видно от посочените
в уведомленията дати на договорите за цесия, вземанията са придобити от ответника
“Р.К.З.” АД преди постановяване на решението от 22.04.2015
г. по търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд за
откриване на прозводство по несъстоятелност на “КТБ” АД, както
изисква нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
От събраните по
делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът “Р.К.З.” АД е имал задължения към “КТБ” АД по два
договора за банков кредит от 24.03.2014 г. и
съответно от 29.04.2014 г. Задълженията
на ответника към банката също са възникнали преди датата на откриване на
производство по несъстоятелност на банката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу вземането на насрещната страна, т.е. срещу
задължението си. Изискванията за прилагане на последиците на
материалноправното (извънсъдебно) прихващане са ликвидност и
изискуемост на двете насрещни вземания. За да настъпи действието на
извънсъдебното прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни
вземания, респ. да бъде същото зачетено от съда, следва към
момента на прихващането да са безспорно установени между страните насрещните
еднородни вземания, като активното вземане, което се
противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да е изискуемо. В
случая това са цедираните вземания по банкови сметки, което не е спорно между
страните по делото.
В Решение № 149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС,
Т.К., ІІ Т.О., е прието, че правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две
насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на
изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1
от ЗЗД, от който момент насрещните
вземания се считат погасени. Следователно в разглеждания
случай правният ефект на прихващането по отправеното от ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД изявление е настъпил на датата на получаване на уведомленията от
банката – на 05.11.2014 г.
С оглед на това съдът намира, че прихващанията са валидно направени от
ответника “Р.К.З.” АД и са породили погасителния си ефект, своето
материалноправно действие. С оглед на горното, без правно значение в случая е
дали и кога банката е осчетоводила прихващанията.
Следователно в случая са налице първите две предпоставки от сложния
фактически състав на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Настоящият състав намира, че е налице и третата предпоставка - знанието у ответника “Р.К.З.” АД, че е
настъпила неплатежоспособност на банката. В случая
използвания термин “неплатежоспособност” следва да се разбира като наличие на знание
(възприемане) за факти и обстоятелства, които предполагат състояние на
неплатежоспособност, т.е. в широк смисъл, доколкото по принцип установяването
на състоянието на неплатежоспособност се извършва от съда по подадената от БНБ
молба по чл. 8 от ЗБН. Така понятието е използвано от законодателя в разпоредбите
на чл. 71 от ЗЗД и чл. 241 от ЗЗД.
От показанията на свидетеля Н.К. – изпълнителен директор на “Р.К.З.” АД през 2014 г., се установява, че същият е знаел за затрудненията на
банката, провеждал е срещи с ръководството на клона на банката в гр. Русе и с
квесторите на банката, слушал е от средствата за масова информация за
възможностите, както и че ответното дружество не е могло да извършва
разплащания по сметките си в банката. Макар изпълнителният директор на
ответното дружество да не е имал юридическо образование и да не е бил запознат с
условията за отнемане на лиценз на банка поради неплатежоспособност, от разпита
му се установява, че същият е знаел за невъзможността на банката да се разплаща
с вложителите си, включително цедентите по процесните договори за цесия, както
и да изпълнява нареждания по сметки на ответното дружество. Поради това в случая се установява, че е налице знание
у ответното дружество за настъпилата неплатежоспособност на банката към датата
на извършените прихващания.
Относно знанието
за финансово-икономическото състояние на банката самият ответника представя и Прессъобщения на БНБ от 07.05.2014 г., от 17.06.2014 г., от 22.06.2014 г. и
от 31.07.2014 г., касаещи “КТБ” АД, както и доклад за текущото състояние на “КТБ” АД от квесторите на банката с дата 25.07.2014 г. Следователно към м.
ноември 2014 г. е налице знание у ответника за факти, които предполагат
състоянието на неплатежоспособност на банката.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че след като банката
е спряла извършването на плащания на вложителите повече от седем работни дни,
то би следвало да се приеме, че вложителите и кредиторите на банката имат
знание за състоянието на неплатежоспособност на същата. Още повече, като се
вземе предвид обстоятелството, че по отношение на банката са наложени мерки по
чл. 116 от ЗКИ с Решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. – банката е
поставена под специален надзор, постановено е спиране на плащаниията за
определен срок и са назначени квестори. Решението на УС на БНБ е обявено в
Търговския регистър по партидата на банката на 23.06.2014 г.
С Решение на УС
на БНБ № 114 от 16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който
банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действите на всички
роизтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че банката продължава да
изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност
и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че
банката не разполага с достатъчно активи. Решението е обявено в Търговския
регистър по партидата на банката на 18.09.2014 г.
И двете решения
на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. са обявени в Търговския
регистър преди датата на извършване на процесните прихващания. С обявяването им
същите се считат, че са станали известни на всички трети лица, включително и на
ответника “Р.К.З.” АД, по аргумент
от чл. 7, ал. 1 от ЗТР.
Специалният надзор на банката е предвиден при опасност от неплатежоспособност,
както е и озаглавен раздел VIII “Специален надзор при опасност от неплатежоспособност” на ЗКИ, в
който систематично се намират разпоредбите на чл.115-121 от закона. А
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗКИ (редакция – изм. и доп. ДВ. бр. 27 от
25.03.2014 г.) предвижда, че банката се поставя под специален надзор с решение на
БНБ, когато е налице опасност от неплатежоспособност при посочените
предпоставки.
С оглед на
изложеното следва да се приеме, че след като банката е спряла плащанията,
налице е решение на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор и
назначаване на квестори, което е обявено в Търговския регистър, третите лица,
включително извършилия прихващането кредитор – ответника “Р.К.З.” АД, са узнали,
че банката не е била в състояние на изпълни изискуемите си вземания към
вложителите/депозантите, т.е. че е изпаднала в състояние на
неплатежоспособност.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 59, ал.
3 от ЗБН са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 59, ал. 7 от
ЗБН и с оглед изхода на спора, ответникът “Р.К.З.” АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса от 622 483,48 лева.
Предвид отхвърлянето на
предявените от “К.Т.Б.”
АД (в несъстоятелност) против ответника “Р.К.З.” АД искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, съдът
намира, че не следва да се присъжда на ищеца претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева.
Съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът синдика на “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност) претендира разноски по делото в общ размер на 745
лева, от които 600 лева – депозит за вещо лице и 145 лева – депозит за свидетел
и банкова комисионна.
С оглед изхода на спора
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на масата
на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност) претендираните разноски по делото в общ размер на 745 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** чрез С. А.Д. и К.М., против “Р.К.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, да бъдат обявени за нищожни поради липса на форма прихващания,
извършени от “Р.К.З.” АД с
изявления за прихващане по Уведомление с
вх. № 11056/05.11.2014 г.,
Уведомление с вх. № 11139/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11133/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11054/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и Уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправени от “Р.К.З.” АД до “КТБ” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:***
против “Р.К.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН да бъдат обявени за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД
(н.) прихващания, извършени от ответника “Р.К.З.” АД с изявления за прихващане по Уведомление с вх. № 11056/05.11.2014 г., Уведомление
с вх. № 11139/05.11.2014 г., Уведомление
с вх. № 11135/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11133/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11054/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и Уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправени от “Р.К.З.” АД до “КТБ” АД.
ОБЯВЯВА на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност),
ЕИК*********, следните прихващания, извършени от “Р.К.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11056/05.11.2014 г. по
регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 87 059,63 лева и лихва в размер на 13 548,95 лева,
придобито от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от А.С.Ц., за което банката е уведомена на 04.11.2014 г., със задължение
на “Р.К.З.” АД
към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 29.04.2014 г.;
2. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11139/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 215 000 щатски долара, придобито от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Х.С.Г., за което
банката е уведомена на 04.11.2014
г., със задължение на “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 29.04.2014 г.;
3. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземания по изявлението за прихващане в
общ размер на 8 725 557,73 лева и с вземане в размер на 805 000
евро, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Г.И.Е.Х.О., за което банката е уведомена
на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
4. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11133/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземания по изявлението за прихващане в
общ размер на 938 387,32 лева, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Л.И.Т., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
5. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11054/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
общ размер на 36 000 евро, придобито от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от В. Х. К., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 29.04.2014 г.;
6. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 289 844,39 лева и вземане в размер на 48 190 евро, придобити от
ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Д.И.Б., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
7. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземания по изявлението за прихващане в
общ размер на 414 095,71 лева, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Ц.Д.Б., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
8. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 1 440 000 евро, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Б.С.А., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 24.03.2014 г.;
9. Прихващането, извършено с Уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Р.К.З.” АД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в
размер на 65 000 евро и лихва в размер на 7 966,03 евро, както и с вземане
по изявлението за прихващане в размер на 4 000 щатски долара и лихва в
размер на 299,79 щатски долара, придобити от ответника “Р.К.З.” АД чрез цесия от Х.А.Д., за което
банката е уведомена на 05.11.2014
г., със задължение на ответника “Р.К.З.” АД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 29.04.2014 г.
ОСЪЖДА “Р.К.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в производството пред СГС в размер на 622 483,48 лева (шестстотин двадесет и две хиляди четиристотин
осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Р.К.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 745 лева (седемстотин
четиридесет и пет лева) - разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на Л.И.Т.,
ЕГН **********, в качеството му на трето лице-помагач на ответника
- “Р.К.З.” АД,
ЕИК *********.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :