Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 04 декември 2014год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 28 октомври две хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
Като разгледа докладваното от съдия Гигов
гр.дело №16181/2012год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание
чл.59,ал.1 ЗЗД от В.Л.Т. против Х.И.Х. и Р.И.Х. за солидарно осъждане за
заплащане на обезщетение за
неоснователно ползуване на недвижим имот,находящ се в гр.С., ул.”Ш.”№*,вх.”*”, ап.№*,на първи надпартерен етаж,с площ 60.54 кв.м., с
таванско и зимнично помещения, за
периода 01.12.2007год. до 28.05.2011год., в размер на сумата 33 820лв.и за периода
от 01.06.2011год. до 01.12.2012год.,сумата в размер на 7 200лв.лв.,ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумите и иск с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на сумата
9 932.83лв.,върху главница 33 820лв.,за периода
01.01.2008год., до датата на подаване на
иска-30.11.2012год. и разноски по делото.
В исковата молба се посочва,че апартамент находящ се в гр.С., ул.”Ш.”№8 на
първия надпартерен етаж с вход от към ул.”Ш.” с подправено пълномощно от името
на Б. К. било
продадено,без нейно знание и съгласие с нотариален акт №80,т.1,рег.№3039,дело
№73/2003год.,след което било препродадено още два пъти, като последни купувачи
са ответниците – нотариален акт №194, т.І,рег.№4878,дело №177/2003год. на
нотариус Е.К..
Майката на ищцата – Б.К. предявила иск против ответниците и с решение от 17.08.2007год. на СРС,49 състав,
по гр.д.№22371/2003год. исковете й по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС били уважени, като
било прието,че нотариалният акт за упълномощаване/пълномощното/ от името на
майка й е нищожен,тъй като тя не се е явявала пред нотариуса и не е полагала
нито подписа,нито отпечатъка от палеца си върху пълномощното за продажба на
жилището.
Майката на ищцата починала на 13.09.2010год.
и тя била единствена нейна наследница,
като ответниците държали имота без основание,като през посочения период са били
настанявали наематели и са получавали доходи от жилището. На 28 май 2011год.
ответниците са сключили наемен договор за същото жилище с Н.А.Д.,като са
договорили месечен наем в размер на 200.00 евро.Д. предал на ищцата на
28.11.2012год. със съдействието на съдия изпълнител владението на жилището.
Ответниците по първоначалната искова молба –
Р.И.Х. и Х.И.Х. считат,че са добросъвестни владелци и в периода
20.03.2007год.-11.05.2007год. и са извършили редица подобрения в процесния
имот,вследствие на което стойността на имота се била увеличила с
22 636.08лв. и молят на основание чл.72,ал.1 ЗС да бъде осъдена по
насрещен иск В.Л.Т. да им заплати сумата от 22 636.08лв., представляваща
стойността на направени подобрения в имота,ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, иск с правно
основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на обикновени разноски свързани с
текущото поддържане на имота,както следва: сумата 2601.44лв.,представляваща
заплатени суми данък недвижим имоти и такса битови отпадъци,за периода
31.08.2003год.-30.11.2012год., и за заплащане на сумата 900лв. за същият период
разходи за общи нужди в ЕС на ул.”Ш.”№7,ведно със законната лихва считано от
завеждане на насрещната искова молба до момента на плащането и разноските по
делото.Извършените подобрения били известни на Б.А. К.,което личало от
становището на процесуалния й представител изразено в писмените му бележки по
гр.д.№22371/2003год.,по описа на СРС, 49 състав.
Ответницата по насрещните искове – В.Т.
оспорва исковете по основание и размер.Счита,че ищците са недобросъвестни
държатели на имота. Оспорва договор от 20.03.2007год.,приемо-предавателни
протоколи и положените подписи, като счита,че всички претенции са погасени по
давност.
С влязло в сила определение производството
по делото е частично прекратено по отношение на сумата от 900лв.,за периода
30.08.2003год. до 30.11.2012год. за направени разходи за общи нужди за етажната
собственост на ул.”Ш.”№8,ведно със законната лихва.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата по първоначалната искова молба - В.Л.Т. се легитимира,като единствен наследник
по закон на майка си – Б.А. К. починала на13.09.2010год.,съгласно удостоверение
за наследници №012567/13.07.2012год. на Община Свищов,област Велико Търново.
С решение постановено на
17.08.2007год./влязло в сила на 23.11.2011год./ на СРС,І ГК, 49 състав,по
гр.д.№22371/2003год. на основание чл.108 ЗС ответниците в настоящото
производство – Р.Х. и Х.Х. са осъдени да предадат на Б.А. К.-майката на ищцата
процесния недвижим имот-апартамент находящ се в гр.С., ул.”Ш.”№8 и ищцата в
качеството й на наследник по закон е легитимирана да претендира обезщетение за
ползуването на имота,без правно основание.
Ответницата –Р.Х. е закупила процесния апартамент
с нотариален акт№194/19.08.2003год. от Г.Х.Д.
и съпругата му Т.А. Д., като с договор
от 20.03.2007год. Р.Х. е възложила на „С.Б.-СКН”ЕООД представлявано от С.Н.-управител
да изпълни СМР в процесния апартамент,като са представени, както договор от
20.03.2007год., така и оферта и приемо-предавателни протоколи от12.04.2007год.,
от 27.04.2007год.и от 11.05.2007год. Действително от представените бележки от
адвокат Ж. до СРС,ГК, 49 състав,по гр.дело №22371/03год. е видно/лист 68/от
номерацията по делото,че е посочено – „няма спор и по въпроса,че същото жилище
се владее от ответниците Р. и Х. Х.,които след извършения ремонт са настанили наематели”.
От договор за наем от 28.05.2011год. е
видно, че Р.Х. е предоставила под наем процесния апартамент на Н.А.Д. за срок от една година с месечен наем
200 евро.
Представен е и протокол за принудително отнемане и предаване
на вещи от 28.11.2012год. по изп.дело №30199/2012год. на ДСИ при СРС.От
постановление на СГП е видно че е спряно сл.дело №788/04год., по описа на
ССлС-,СИО,пр.пр. №2050/04год.,по описа на СГП водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.212,ал.5 вр.ал.1 НК,като е посочено,че за
изясняване на фактическата обстановка е необходимо да бъде разпитана,като
свидетел В. З. И.,която се явява първият купувач на процесния имот,която е
обявена за издирване и в хода на разследването са извършени всички
процесулано0следствени действия и ОИМ, но извършителя на престъплението не е
установен.
Съгласно заключението на вещото лице – инж.Б.
по извършената съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ общият размер на наема за
процесния ап.№4 за посочените периоди от 01.12.2007год. до 28.05.2011год.и от
01.06.2011год. до 01.12.2012год. след извършване на основния ремонт е в размер
на 16 910лв евро или 33 820лв.Общият размер на наема за процесния
период от 01.12.2007год. до 28.05.2011год. и от 01.06.2011год. до
01.12.2012год. преди извършване на основния ремонт е в размер на 5 188
евро или 10 146лв.Описаните подобрения на/стр.57 от делото/ са
действително извършени в имота.Стойността на подобренията извършени в имота е
общо в размер на сумата 22 357лв.,като ТЕ счита,че същите увеличават
стойността на имота с 22 357лв.
Съгласно заключението на вещото лице Г. по
извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ мораторната лихва определена и
изчислена,като законна лихва върху всеки един
месечен наем за ап.№4 в жилщната сграда на ул.”Ш.”№8 определен от СТЕ,за
времето от първо число на следващия месец,след текущия, до датата на
завеждането на исковата молба – 30.11.2012год., възлиза на 9 932.83лв.Х.Х.
и Р.Х. са заплатили суми за данък недвижим имот и такса битови отпадъци на
процесния апартамент за периода от 31.08.2003год. до 30.11.2012год.,вкл.,общо
2 601.44лв.Разходите за нуждите на
етажната собственост не са установени,поради отказ за предоставяне на данни от
управителя и касиера на входа.
По делото са изслушани свидетелски
показания.Свидетелката М.Р. Р. посочва,че през 2003год. е бил ремонта на
жилището, като са подменени дограмата, фаянс,може би ламинат,фаянс бил положен
в банята и скоро след това имало наематели- сменили се три семейства,като
наематели.
Свидетелят С. К. Н. посочва,че фирма
извършила ремонт на апартамента.Разписвал всички договори на фирмата,извършили
основен ремонт-къртене, изнасяне на отпадъци, подмяна ел.инсталация, ВиК, нова
тоалетна,сменили мястото на банята,всички врати и прозорци били
сменени.Ремонтът бил извършен през 2007год.в жилището на ул.”Ш.”№8.Не си спомня
със сигурност дали всичко са сменили. Свидетелят
М. П. К. посочва, след предоставянето му на статията”Свиха апартамент на бедна
баба”/л.168/ от номерацията от делото, че това е сградата на ул.”Ш.”№8, на
която е направил снимката, но не бил влизал в жилището, на втория етаж, №3.
Ответницата по първоначалната искова молба –
Р.Х. се е легитимирала ,като собственик на процесния имот находящ се в гр.С.,
на ул.”Ш.”№8,на първи надпартерен етаж, с нотариален акт №194/19.08.2003год.
От ищцата
В.Т. не се представиха доказателства, от които да се направи обоснован
извод,че ответниците – Р.Х. и Х.Х.,че при закупуването на този имот, че те са
знаели, че упълномощителната сделка между праводателката на ищцата /Б.А. К./ и
нейният пълномощник /А.Н./ е страдала от порок касаещ предписаната от закона
форма. От влязлото в сила решение на
СРС, І ГК, 49 състав,по гр.д.№22371/03год. се установява,че съдът е
кредитирал заключенията на двете тройни дактилоскопни експертиза,като
компетентно дадени и изчерпателни и е приел,че отпечатъкът от палец върху пълномощно
№1783/11.04.2003год., не е положен от Б. К., която не е изготвяла пълномощно в
полза на А.Н., тъй като не е положила подписа си под него и в случая става дума за имитация на подпис и подправка на
частен документ и е прието, че упълномощителната сделка е нищожна поради липса
съгласие на основание чл.26,ал.2 ЗЗД.
В.Т. изрично посочва в исковата си
молба,че след поправяне на пълномощното процесния имот е бил препродаден още
два пъти,като последни купувачи са Р. и Х. Х.,които не се доказва,че с
поведението си да са допринесли за осъществяване на порока в упълномощителната
сделка.
Съгласно разпоредбата на чл.70,ал.2 ЗС
добросъвестността се предполага до доказване на противното, а презумпцията за
добросъвестност на Р.Х. и Х.Х. не беше опровергана от В.Т. в настоящото
производство.
При това положение съдът приема,че Р.Х. и Х.Х.
се явяват добросъвестни владелци, и
дължат връщане на обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот,
който е бил и отдаван под наем, но
след поканване/чл.71 ЗС във вр.
чл.57,ал.1 ЗЗД/.
От ищцата не се ангажираха доказателства да
е поканила Р. и Х. Х. да й изплатят обезщетение за неоснователно ползване на
имота, в периодите през които този имот е бил отдаван под наем, и те са
получавали доходи от жилището.
С влязлото в сила решение на СРС, І ГК, 49
състав, по гр.д .№22371/2003год. на основание чл.108 ЗС Р. и Х. Х. са осъдени да предадат на
праводателката на ищцата – Б. К. владението на процесния апартамент,като от
мотивите на това решение не се установява недобросъвестност от страна на Х.,а само е констатирано,че Д. също не са
прехвърлили собственост на Х. и последните не може да имат повече права от
прехвърлителите си,т.е. Р. и Х. Х. след като се явяват добросъвестни последващи приобретатели на процесното
жилище, при констатирания порок-нищожност на упълномощителната сделка дължат
връщане на получените граждански плодове от поканването им,тъй като те не са
знаели,че предписаната от закона форма е била опорочена при първоначалната
продажба на процесния имот преди за бъде
закупен от тях с нотариален акт №194/19.08.2003год.
Владението на процесното жилище е
предадено на 28.11.2012год., а исковата молба е заведена в съда – на
30.11.2012год.и първоначалните искове в предявените размери за процесните
периоди следва изцяло да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.
Неубедителни и непълни са показанията
на свидетеля М.К., която посочва,че е
направил снимка на сградата отвън, но не е влизал в жилището, както и че не
помни какво е говорил с Б. и не установяват относими факти и обстоятелства по
делото.
Съдът не кредитира за достоверни
показанията на свидетелката М. Р., тъй като
по делото са налични писмени документи за извършен ремонт в процесния
имот през 2007год., а не през, 2003год.,както твърди Р., а също така няма непосредствени,точни и пълни
впечатления за извършеният ремонт в
цялостния му вид,като посочва,че не е влизала в жилището – „По-скоро от вратата
съм виждала какъв ремонт е направен,когато
събирам пари за входа”.
Насрещният иск на Х. против Т. на основание
чл.72,ал.1 ЗС би следвало да се уважи в размер на сумата 22 357лв., с
която сума се е увеличила стойността на прецесния имот съгласно заключението на
вещото лице по СТЕ, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва от завеждането на
насрещната искова молба в съда - 25.03.2013год.до окончателното изплащане на
сумата, но при положение,че този иск не
е погасен по давност. Извършените подобрения се установяват по безспорен начин
от представените писмени доказателства за извършения ремонт в процесното жилище
– оферта от 15.03.2007год.,договор от
20.03.2007год.и приемо-предавателни протоколи от 12.04.2007год.,27.04.2007год.и
от 11.05.2007год., както и от свидетелските показания на С.Н..
Ответницата по насрещния иск В.Т. е заявила
възражение,че иска е погасен по давност и това възражение е основателно /
VІ,т.13 Постановление №6 от 27.12.1974год. на Пленума на ВС/. Ревандикационният
иск е предявен от праводателката на Т./Б. К./ на 04.11.2003год., а насрещната
искова молба е заведена в съда - на 25.03.2013год.,поради което иска
по чл.72,ал.1 ЗС следва да се отхвърли,като погасен по давност.
Частично следва да се уважи иска по чл.59,ал.1 ЗЗД,
като Т. бъде осъдена да заплати на Х. сумата 1474.16лв. за периода 30.11.2007год.
до 30.11.2012год.,ведно със законната лихва считано от 25.03.2013год., до окончателното изплащане, съставляваща
обикновени разноски за заплатени суми за данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за процесното жилище,като иска се отхвърли за разликата над сумата
1474.16лв., до общият предявен размер на сумата 2 601.44лв., за периода
31.08.2003год.-29.11.2007год.,вкл.,като погасен по давност/т.7 от Постановление
№1 от 28 май 1979год.,Пленум на ВС вр.чл.110 ЗЗД/.
С оглед
изхода на спора Т. следва да бъде осъдена да заплати на Х. на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата 148.57лв., за направени по делото разноски,вкл.и за
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният
иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД на В.Л.Т., ЕГН-**********,***,съдебен
адрес: адвокат Ж., гр.С.-****,ул.”К.Б. І” №”№** против Х.И.Х., ЕГН-********** и Р.И.Х., ЕГН-**********
и двамата с адрес:*** и двамата със съдебен адрес: адвокат В.,*** за солидарно
осъждане за заплащане на обезщетение за неоснователно ползуване на недвижим
имот, находящ се в гр.С.,ул.”Ш.”№*,вх.”*”,апартамент №4, на първи надпартерен етаж, с площ 60.54кв.м.,
с таванско и зимнично помещения, за периода 01. 02.2007год. до 28.05.2011год. в
размер на сумата 33 820лв. и за периода от 01.06.2011год. до
01.12.2012год. за сумата в размер на 7 200лв. ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумите и иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в
размер на сумата 9 932.83лв. върху главница 33 820лв.,за периода
01.01.2008год. до датата на подаване на иска 29.11.2012год.,вкл.и разноски,като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
на основание чл.59,ал.1 ЗЗД В.Л.Т., ЕГН-**********,***,
съдебен адрес: адвокат Ж.,гр.С.-1000, ул.”К. Б.І”№** да заплати на Х.И.Х.,ЕГН-********** и на Р.И.Х.,ЕГН-**********,
и двамата с адрес:*** А, и двамата със
съдебен адрес: адвокат В. ***474.16лв.,съставляваща
обикновени разноски за заплатени суми за данък недвижим имот и такса битови
отпадъци, за апартамент.№4, находящ се в гр.С. ул. ”Ш.”№*, вх.”А” за периода 30.11.2007год-30.11.2012год.,включително,ведно
със законната лихва считано от 25.03.2013год. до окончателното изплащане на
сумата и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 148.57лв., за направени разноски
,включително и за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска, като отхвърля иска с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за разликата над
сумата 1474.16лв. до общият предявен размер на сумата 2 601.44лв. за
периода 31.08.2003год.-29.11.2007год., включително, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО предявеният иск с правно основание чл.72,ал.1 ЗС на Х.И.Х., ЕГН-**********,
и на Р.И.Х., ЕГН-********** и двамата с адрес:*** А и двамата със съдебен
адрес:адвокат В.,*** против В.Л.Т., ЕГН-**********,***, съдебен адрес: адвокат Ж.,гр.С.-****,ул. „К. Б.І”№** за заплащане
на сумата в размер на
22 636.08лв.,представляваща стойността на направени подобрения
в недвижим имот-апартамент №4 находящ се
в гр.С.,ул.”Ш.”№*,вх.”А”,ведно със законната лихва
считано от завеждане на насрещната искова молба в съда,считано от
25.03.2013год., до окончателното изплащане на сумата,като погасен по давност.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщенията от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: