Решение по дело №19754/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260271
Дата: 10 септември 2020 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20193110119754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 10.09.2020г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  втори септември   две хиляди и двадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №19 754 по описа за 2019 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен  e  иск от  Я.М.И.   срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР    с правно основание чл.178,ал.1,т.3 вр.чл.187,ал.6 ЗМВР и чл.86 ЗЗД  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 969.07 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.02.2017г. – 02.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 94.65 лева, представляваща сбор от дължимата законна лихва за забава в плащането за всяко месечно задължение за възнаграждение за извънреден труд, за периода от падежа на всяко месечно задължение до датата на депозиране на исковата молба в съда -03.12.2019г.,    ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане.    

         Ищцата твърди, че държавен служител и работи в ГД “Гранична полиция“ при МВР , като заема длъжността „ст.п.“. Сочи, че БТВ е размер на 10 87.03 лева. През период 01.02.2017г. – 02.12.2019г. е изпълнявала служебните си задължение на ГКПП-Летище Варна на смени всяка с продължителност 8 часа, като отработила 112 нощни смени или 896 часа нощен труд. В резултат на превръщането на отработените нощни часове труд в дневен чрез умножението с коефициент  1.143 се получавали допълнителни часове положен труд в размер на 128.20 часа, които не й били заплатени като извънреден труд.      

         В  срока по чл.131 ГПК   ответникът  е  депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за  неоснователност на исковете.

         Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване  чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното за процесния период време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан на основание чл.178,ал.1, т.3 ЗМВР като извънреден труд.  Твърди се, че за положения извънреден труд  е приложима нормативната уредба по специалния Закон за МВРС.

Съгласно разпоредбата на чл.187,ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители с е определяло с Наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба №8121з-407/11.08.2014г. министърът на вътрешните работи регламентирал реда, касаещ спорния въпрос за периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Съгласно чл.31,ал.2 от тази наредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетения период се умножава по 0.143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от процесния период редът бил регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 09.08.2018г. Твърди се също, че НСОРЗ е неприложима за служители на МВР. Твърди се, че всеки положен от ищеца час извънреден труд му е заплатен.  Ищецът не бил полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.142 било с цел увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 025 лева,а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР било разрешено полагане на 8 часа нощен труд за разлика от другите служители, на които било разрешено да полагат 7 часа нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, тъй като се получавало съотношението на 8ч.  дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извършило заместване на посоченото съотношение за служители на МВР, то щяло да е 8ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд и  се получавал коефициент 1.

Излага се, че не е доказано претендираните суми за всеки отчетен тримесечен период да представляват извънреден труд. Самото преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен не кумулирало автоматично извънреден труд.Нощният труд не бил извънреден труд. Извънреден труд бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното от него работно време. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на служебно правоотношение с ответника, полагането на извънреден труд  в процесния период и размера на претендираното възнаграждение.

По делото не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че в периода 01.02.2017г.-02.12.2019г. ищцата е полагала труд на  длъжността „ст.п.“ в ГД“Гранична полиция“ при МВР.

Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди, които не са оспорени по констатации от страните.

Съгласно заключението на изготвената по делото, приета от съда, и неоспорена от страните ССЕ се установява, че за процесния период ищцата е отработила 3714 часа. Стойността на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след приравняване на нощните часове към дневни за процесния период е в размер на 975.18  лева за приравнени 132 часа. Мораторната лихва за забава върху всяко едно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от датата на падежа му до 03.12.2019г. е в размер на 96.31 лева.   

Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143  и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР, като чл.178,ал.1,т.3 е предвидено  допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

 В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,  издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му. В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма,  която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В  чл.9, ал.2 от цитираната наредба  се предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143.

Предвид заключението на вещото лице, че извънреден труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца за процесния период  и с оглед на изложените съображения съдът намира претенцията на ищеца за основателна, поради което следва да бъде уважена по тримесечия, съответстващи на заключението на вещото лице и да се отхвърли за разликата от установеното със ССчЕ и претендираното с ИМ. Дължимите суми следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 04.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

 

 

 По разноските :

 В полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за заплатено адвокатско възнгаждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК в размер на 300 лева.

На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати следващите се държавна такса по делото  в размер на 100  лева и сумата от 200 лева, представляваща изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.  

                          Воден от горното  съд :

 

                                               Р  Е  Ш   И   :

        

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 48.84/четиридесет и осем лева и осемдесет и четири ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за второто тримесечие на 2017г.., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 12.02 /дванадесет лева и две ст./лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.07.2017г. до 03.12.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 134.31/сто тридесет и четири  лева и тридесет и една ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2017г.., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 26.19 /двадесет и шест лева и деветнадесет ст./лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до 03.12.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 102.34/сто и два лева и тридесет и четири ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за първото  тримесечие на 2018г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 17.40 /седемнадесет  лева и четиридесет ст./лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2018г. до 03.12.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 131.58/сто тридесет и един лева и петдесет и осем ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за второто   тримесечие на 2018г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 19.04 /деветнадесет  лева и четири ст./лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.07.2018г. до 03.12.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 14.62/четиринадесет лева и шестдесет и  две ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за третото   тримесечие на 2018г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 1.74 /един  лев и седемдесет  и четири ст./лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2018г. до 03.12.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 14.62/четиринадесет лева и шестдесет и  две ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2018г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 1.37 /един лев и тридесет и седем ст./лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2019г. до 03.12.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 88.46/осемдесет и осем  лева и четиридесет и шест ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за първото  тримесечие на 2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 6.07 /шест  лева и седем ст./лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2019г. до 03.12.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 176.93/сто седемдесет и шест  лева и деветдесет и три ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за второто   тримесечие на 2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 7.67 /седем лева и шестдесет и седем ст./лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.07.2019г. до 03.12.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 176.94/сто седемдесет и шест  лева и деветдесет и четири ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за третото тримесечие на 2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 3.15 /три  лева и петнадесет ст./лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2019г. до 03.12.2019г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 80.43/осемдесет  лева и четиридесет и три ст./ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за четвъртото  тримесечие на 2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. до окончателното изплащане,   на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46   да заплати на Я.М.И.,ЕГН: **********  сумата от 300/триста/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1202, бул. „Мария Луиза“ № 46  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт  по сметка на Районен съд – Варна сумата от  300/триста / лева, представляваща държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: