Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5252/2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК срещу Е.П.П.АД,
ЕИК ***, гр. Варна, както следва:
1./ от К.К. за
установяване в отношенията между страните недължимостта
на сумата от 443, 59 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и
незаплатена стойност на електроенергия, съобразно правата в собствеността от
½ идеална част относно обект, находящ се в ***за периода от 15.11.2018г.
до 12.02.2019г. по издадена фактура № **********/13.02.2019г. на стойност 887,
17 лв.;
2./ от Н.О. - Д. за установяване в
отношенията между страните недължимостта на сумата от
443, 59 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена
стойност на електроенергия, съобразно правата в собствеността от ½
идеална част относно обект, находящ се в ***за периода от 15.11.2018г. до
12.02.2019г. по издадена фактура № **********/13.02.2019г. на стойност 887, 17
лв.;
Всеки един от ищците твърди, че служители на
Е.П.М.АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано
в неговия имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен
протокол. Въз основа на констатациите, ответното дружество е издало фактура за
начислена електроенергия, чиято сума ищците твърдят, че не дължи на
електроразпределителното дружество.
В срока за отговор ответникът Е.П.П.АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е
потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики,
предвидени в ОУДПЕЕМ. Претендира
присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе
съдът съобрази следното:
Не е спорно между
страните, че съсобственици при равни квоти от по ½ идеална част на
обект, находящ се в ***по наследствено правоприемство
след смъртта на родителите си – Л. Г., починал на 02.04.2013г. и В. Г.а,
починала на 25.12.2015г., са К.К. и Н.О. – Д..
На 12.02.2019г. служители на „Е.С.“ АД са
извършили техническа проверка на електромер с фабр. №
1114021564345508, монтиран в ***, чиито констатации са обективирани в
констативен протокол № 1105462, подписан от двама свидетели.
В съставения
протокол е посочено, че при проверката е установено неправомерно въздействие
върху измервателната схема на СТИ. Въздействието е извършено в ЕТ, като
оперативният нулев проводник е прекъснат на около 5 см. От нулевата шина
„отрязан“ преди СТИ, в резултат на което електромерът е останал без оперативна
нула и консумираната ел. енергия от абоната не се измерва и съответно не се
заплаща. Правилната схема на електромера е възстановена.
На 13.02.2019г. е
издадена справка за корекция на сметка за период от 90 дни, а въз основа на нея
издадена фактура № **********/13.02.2019г. на стойност 887, 17 лв. за периода
от 15.11.2018г. до 12.02.2019г.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от
съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че
демонтирания електромер с фабр. № 1114021564345508 е монофазен, статичен за активна енергия “ME162, ISKRA”, невключен
към системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е
метрологично годно и технически изправно СТИ.
По спорния за делото въпрос, а именно налице ли е
възможност от страна на електроразпределителното дружество да извършва едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за
минал период при съответната методика съществува задължителна практика,
обективирана в решение № 165 от 19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. , II т.о. на
ВКС, Решение №177 от 12.12.2011г. на ВКС по т.д. №
1008/2010г., II т.о., ТК, Решение № 223 от 12.07.2011г. на ВКС по т.д. №
124/2010г., II т.о., ТК, Решение № 71 от 23.06.2011г. на ВКС по т.д. №
628/2010г., I т.о., ТК, Решение № 29 от 15.07.2011г. на ВКС по т.д. №
225/2010г., II т.о., ТК, Решение № 189 от 11.04.2011г. на ВКС по т.д. №
39/2010г., II т.о., ТК, Решение № 26 от 04.04.2011г.
на ВКС по т.д. № 427/2010г., II т.о., ТК, Решение № 104 от 05.07.2010г. на ВКС
по т.д. № 885/2009г., II т.о., ТК постановено по новия съдопроизводствен
ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на
едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както при действието на отменените Закон
за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба
за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн.
в ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите
на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната
енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност. В решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в
приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено
разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по
силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав възприема
изцяло горните разрешения, тъй като макар да са дадени по повод искове на
потребители срещу други доставчици на електрическа енергия, те са относими
напълно и към процесния случай поради идентичността на разглеждания правен
спор.
С оглед на изложеното и предвид наличието на
задължителна практика за съдилищата, настоящият съдебен състав намира, че
представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на
сметка са съставени в нарушение на закона, поради което не биха могли валидно
да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
По изложените съображения съдът приема, че в
тежест на ищците не са възникнали задължения за заплащане на исковите суми, а
направената корекция на сметката не почива на договора между страните и
условията за доставяне и отчитане на ел. енергия, поради което предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК,
следва да бъдат уважени.
В полза на ищците следва да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 408, 50 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че К.Л.К., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П.АД, ЕИК ***, гр. Варна
сумата от 443, 59 лв. /четиристотин четиридесет
и три лева и петдесет и девет ст./, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия, начислена в обект, находящ
се в ***, съобразно правата в собствеността от ½ идеална част за периода
от 15.11.2018г. до 12.02.2019г. по издадена фактура № **********/13.02.2019г.,
цялата в размер на 887, 17 лв., на осн. чл. 124, ал.
1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.Л.О. – Д., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на Е.П.П.АД, ЕИК ***, гр. Варна
сумата от 443, 59 лв. /четиристотин четиридесет
и три лева и петдесет и девет ст./, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия, начислена в обект, находящ
се в ***, съобразно правата в собствеността от ½ идеална част за периода
от 15.11.2018г. до 12.02.2019г. по издадена фактура № **********/13.02.2019г.,
цялата в размер на 887, 17 лв., на осн. чл. 124, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.П.АД, ЕИК ***, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.К., ЕГН **********,*** и Н.Л.О. – Д., ЕГН **********,***
сумата
от 408, 50 лв. /четиристотин и осем лева
и петдесет ст./, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: