№ 4036
гр. *, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110113091 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: град *,
срещу „* *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, бул. „*,
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1 463,27 лева
/след допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение на неговия размер/,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, вследствие на
ПТП от 03.07.2023 г., настъпило в град *, бул. „*“, по вина на водача на лек автомобил марка
и модел "*", рег. № * и обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица, издадена от ответника, със срок на валидност от 15.06.2023 г. до 14.06.2024 г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 11.10.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 03.07.2023 г. в гр. *, бул. „*“, между собственият му лек
автомобил марка и модел „*“, рег. № *, и лек автомобил марка и модел "*", рег. № *,
управляван от Иван Нестеров, наспъпило ПТП, като бил блъснат от последния. Твърди се, че
за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, като лекият автомобил
на виновния водач имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника към датата на събитието. Заявява се, че ищецът уведомил застрахователя на
виновния водач за настъпилото застрахователно събитие на 04.07.2023 г., след което бил
извършен оглед на автомобила, изготвени снимков материал и опис-заключение за щетите.
Установените вреди се изразявали в: облицовка предна броня, основа преден регистрационен
номер, основа предна броня, предна маска комплект, преден десен рог комплект.
Твърди се в исковата молба, че застрахователят заплатил обезщетение за вредите в
размер на 302 лева. Излага се, че след извършено проучване в сервизи ищецът установил, че
сумата, необходима за възстановяване на автомобила, възлизала на 1 500 лева. Получената
сума обаче не покривала щетите на увредения автомобил, което инвокирало интереса му от
предявяване на иска.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, изразява
1
становище за основателност и доказаност на исковата претенция, Претендират се сторените
в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на
събитието, както и настъпилото ПТП. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение,
като се твърди, че ответникът е съобразил всички обстоятелства при определянето му и
претендирания такъв намира за завишен и неотговорящ на действително претърпените
вреди от ищеца.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за отхвърляне на исковата претенция, евентуално за намаляване на нейния.
Претендират се разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно
предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна
процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице – ищец
в настоящото производство не е съгласно с размера на определеното и изплатено
обезщетение по заведената от ответното дружество Щета № */04.07.2023 г.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно
деяние /виновно причинено от водача на лек автомобил марка и модел „*", рег. № *, от което
като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в
правната сфера на ищеца в заявените размери, вид, характер и обем.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се
презюмира. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта
да установи фактите, на които основава своите възражения срещу размера на претенцията,
включително че е платил на ищеца обезщетение в дължимия за случая размер.
Безспорно между страните е наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застрахователна полица, издадена от „* *” АД, със срок на валидност от 15.06.2023 г. до
14.06.2024 г.; че на 03.07.2023 г. в град *, бул. „*“, между собственият на ищеца лек
автомобил марка и модел „*“, рег. № * и лек автомобил марка и модел "*", рег. № *,
управляван от Иван Нестеров, е настъпило ПТП, като ищецът бил блъснат от последния; че
са настъпили вреди по лекия автомобил на ищеца, а именно: в облицовка предна броня,
основа преден регистрационен номер, основа предна броня, предна маска комплект, преден
десен рог комплект, както и че застрахователят е заплатил на ищеца обезщетение в размер
на 309,42 лева. В този смисъл, ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на
собствениците и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и
неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно средство, в
периода на покрит риск.
2
Установи се, на следващо място, от представения по делото Двустранен констативен
протокол за ПТП от 03.07.2023 г., съставен и подписан от участниците в произшествието,
съдържанието на който не е оспорено от ответника, че на 03.07.2023 г., в град *, бул. „*“, е
реализирано пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба механизъм,
както следва: удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и
в същата лента.
Видно от приложеното по делото Свидетелство за регистрация Част I № * от
19.03.2012 г., собственик на увредения лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, е ищецът
С. Г. С..
Настъпилите имуществени вреди се установяват от експерти на застрахователя след
извършен оглед на превозното средство и са описани в съставения Опис - заключение по
щета № */04.07.2023 г., както и от заключението по назначената Съдебно-автотехническа
експертиза, като същите са, както следва: в облицовка предна броня, основа преден
регистрационен номер, основа предна броня, предна маска комплект, преден десен рог
комплект.
Не е спорен в производството въпросът относно наличието на пряка причинно-
следствената връзка между противоправното поведение на застрахования водач и
претърпените имуществени вреди.
По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя
е възникнало задължение да заплати на ищеца като увредено лице застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Правният спор в настоящото производство се съсредоточава върху размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, обезщетението се равнява на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не
следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на
частично увреждане, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на
действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият
стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на
увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. №
1869/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г.
по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. по описа на
ВКС, I Т.О., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II Т.О.,
Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. по описа на ВКС, II Т.О. и други.
От заключението по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира, предвид неговата обоснованост, включително в открито съдебно заседание, както
и поради липсата на основание за съмнение в неговата правилност, се установява, че щетите
по автомобила възлизат в общ размер на 1 772,69 лева, включваща стойността на
необходимия труд и материали, като същата е изчислена при отчитане на предлаганите цени
в сервизи, които не притежават европейски сертификат за качество, както в и сервизи,
притежаващи такъв сертификат. Съдът намира, че именно тази цена на труда е релевантна,
3
доколкото на пазара съществуват и двата типа сервизи, съответно действителната пазарната
цена следва да бъде определена като средно аритметична стойност между паричния
еквивалент на предлаганите услуги във всички сервизи. Така посочената сума от 1 772,69
лева съответства на пазарните условия към момента на настъпване на застрахователното
събитие и е съобразена с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането, поради което
и настоящият съдебен състав счита, че съобразяването с посочения вариант от експертното
заключение и определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на
действително претърпените вреди.
От определеното застрахователно обезщетение в размер на 1 772,69 лева следва да
бъде приспаднато доброволно заплатеното такова в размер на 309,42 лева. Следователно
неизплатената част от дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 1 463,27 лева,
поради което предявеният иск се явява доказан, освен по основание, и по размер и следва да
бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от
1 463,27 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
11.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените от него в настоящото производство разноски, както следва: в
размер на 58,53 лева за държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице, 830 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважения иск и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия в
рамките на проведените три открити съдебно заседания /едно от които без извършени
процесуални действия/, съдът намира за основателно. Като съответно на визираните
критерии следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца в размер на 550 лева с включен ДДС, което да бъде присъдено в полза на последния.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „* *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, бул.
„*, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от 1 463,27 (хиляда
четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, вследствие на ПТП от
03.07.2023 г., настъпило в град *, бул. „*“, по вина на водача на лек автомобил марка и модел
"*", рег. № * и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, издадена от
ответника, със срок на валидност от 15.06.2023 г. до 14.06.2024 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 11.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „* *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, бул.
„*, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от общо 808,53
(осемстотин и осем лева и петдесет и три стотинки) лева - разноски за настоящото
4
производство, от която: 58,53 (петдесет и осем лева и петдесет и три стотинки) лева -
държавна такса, 200 (двеста) лева – депозит за вещо лице, 550 (петстотин и петдесет)
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5