Р Е Ш Е Н И Е
Гр..Павликени........21.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен
съд гражданска колегия в открито заседание
на
Двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря Ирена Илиева , като разгледа докладваното от
съдията
Гр.Д. №.254 по описа за 2019год ,за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Г.Т.Б.
*** по предявен установителен иск. В исковата молба се твърди,че ищецът е низходящ по права линия първа степен
и наследник по закон на Т. И. Б.,***,
починал на ***г. Други наследници на този наследодател са преживялата съпруга Ц. Г. Б. и низходящ по
права линия първа степен И. Т.Б.. Твърди се, че с договор от ***.1997г сключен между Т. И. Б. и председателя
на ВПК“***“ с.М., кооперацията
е заменила притежавания от нея гараж в двора на ОУ с.М. със собствена на Т. Б. движима вещ,
описана в договора. Твърди,че договорът се отнася за гараж от 38 кв. м и
представлява северния гараж от общо два съседни гаража, изградени в двора на ОУ
. Посочва, че договорът не е сключен в предвидената форма и по предвидения от
закона ред и че същият е нищожен, не е породил вещно-прехвърлителния ефект по
отношение на собствеността, но веднага след сключването му през 1997г до
смъртта си през 1999г Т. Б. спокойно необезпокоявано от никого и
непрестанно е упражнявал владението
върху имота, смятайки, че е негова собственост на основание на договора за
замяна. След неговата смърт ищецът заедно с останалите наследници
на починалия продължават спокойно и необезпокоявано от никого е
непрестанно да упражняват владеенето на имота, считайки го за тяхна
собственост.Твърди се, че въпреки, че не притежава титул за собственост,
легитимацията на кооперацията следва от
обстоятелството, че преди 1994г и при разпределение имушществото на бившите
ТКЗС, в това число и ТКЗС с.М.,
ликвидационният съвет на ЗК „***“ в
ликвидация с.- на ТКЗС с.М. е предоставил
процесния недвижим имот в собственост на кооперация ВПК“***“ с.М.. Твърди се, че
ищецът и останалите наследници на общия наседодател са придобили собствеността
върху този гараж въз основа на давностно
владение, продължило повече от 10 години като давността е започнала да тече от
01.01.2000г след влизане в сила на
ЗК,обн в ДВ ***/***.1999г,чрез който отпада забраната за придобиване по давност на
кооперативно имущество като въз основа на това давностно владение ищецът и останалите наследници са придобили собствеността върху процесния имот след 01.01.2010г. Дори да се отрече обстоятелството, че имотът
е принадлежал на ВПК „***“с.М. и да се приеме, че
правата са принадлежали на правоимащите лица по чл 27 от ЗСПЗЗ, по
отношение на прекратените организации по параграф 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ каквато
е ЗК „***“ с.М.- правоприемник
на ТКЗС с.М., придобивната давност съгласно
чл.79 ал.1 от ЗС е започнала да тече от 19.08.1997г-датата на сключване на
договора и откогато ищецът е започнал да
упражнява непрекъснато и необезпокоявано
владението върху имота. Тъй като
прекратяването на на органицзациите по параграф 12 настъпва по силата на
закона,следователно по отношение на това
имущество не се прилага забраната за придобиване по давност на кооперативна
собственост, действала до влизане в сила на
настоящия ЗК.Ищецът и останалите наследници на Т. Б. продължили
владението на имота след смъртта на своя наследодател и приъсъединявайки на изтеклата в полза на наследодателя им
давност на основание чл.82 от ЗС към своето владение върху гаража, твърдят , че на основание чл.79 ал.1
от ЗС са придобили този имот на основание давностно владение. В
началото на 2019г ищецът случайно узнал,
че с е съставен АОС за имота и след справка установил, че е налице АПОС №***/***.2001г, в
който към датата на съставяне на АОС са
вписани училищния двор, училищните сгради
и тоалетни. На ***.2005г е извършено допълване на
този АОС като е актуван като общински южния гараж от 62.65кв.м, съседен на
процесния гараж, а след 22.06.2015г след извършено кадастрално заснемане, като
общинска собственост е вписан и процесния гараж.Твърди,че ответикът не
притежава права върху сочения в
АОС имот, тъй като АОС не създава ,а само констатира права и поради
обстоятелството, че процесния имот не е
включван в капитала на ТД с общинско участие, което да е обявено в ликвидация.
В съдебно заседание уточнява, че процесният имот е ползван само от ТКЗС с.М., впоследствие от правоприемника й ЗК „***“, ВПК „***“ от
праводателя на ищеца и от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик върху
имот върху имот северен гараж от общо
два гаража в двор на ОУ с.М., Община ***, представляващ УПИ II-** в кв.** по ПУП на с.М.,община *** със
застроена площ от 38кв.м при граници: от три страни УПИ II-** кв.** по ПУП на с.М., община *** и
южен гараж от 62.65кв.м. Претендира направени по делото разноски.
В дадения на ответника срок е
постъпил писмен отговор. Твърди се, че искът
е неоснователен и че собственик
на процесния имот е Община П. Твърди,че, че за процесния имот е сключен договор
от 19.08.1997г , който е нищожен съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД поради неспазване
на предписаната форма от закона, а именно
не е извършено прехвърляне на недвижимия имот с НА, поради което волеизявлението не се е осъществило
реално.Ищецът се позовава на право на собственост чрез недобросъвестно владение,
тъй като на наследодателя му е било
известно, че не е придобил собствеността върху имота видно от съдържанието на
договора-/ в т.1се споменава, че кооперацията на притежава НА, в т.3 се
задължава да съдейства за издаване на такъв, но никоя от страните не е
предприела действия за издавене на НА/.Посочва, че ищецът по никакъв начин не
удостоверява факта на владението както на наследодателя, така и на
наследниците. Освен това в параграф 1 ал.1 от ЗС давността за продобиване на
имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.
дори върху тях да е упражнявано давностно владение / мораториумът обхваща
периода 01.06.1996г-до края на 2022г./. Съгласно чл.86 от ЗС по давност не се
придобива публична държавна или общинска собственост, а въпросното училище е с
АПДС №***/***.1951г до ***.2001г, когато е издаден АПОС №***.Едва с решение №*** от Протокол №**/***.2018г имотът е обявен за
частна общинска собственост и е съставен нов АЧОС №***/***.2018г. Твърди се, че Община П. е ползвала имотите в актовете по предназначение:
училището е общинско и е било действащо до влизане в сила на Заповед №******.2012г и Община П. се е противопоставяла на владението на този гараж. В отговора се
твърди,че гаражът е построен незаконно от ВПК“***“
и е дарен от ликвидатора й на Община *** по време на действието на АПДС №***/***.1951г . Освен това при строежите върху земя, собственост на
държавата, непритежаващи необходимия разрешителен режим и учредено право на
строеж, построеното остава собственост на собственика на земята.
Съдът като взе предвид становищата на страните,намира,че
е предявен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл. 79 ал.1 от ЗС, вр.чл.82 от ЗС. По делото безспорно се
установява, че са налице построени гаражи 2бр.
в двора на ОУ с.М., Община ***, представляващ УПИ II-** в кв.** по ПУП на с.М.,община ***, като северният от тях е предмет
на настоящия правен спор.
По делото е представено удостоверение за наследници на
Т. И. Б. ***, съгласно което последният е починал на ***г и е оставил за свои на следници
съпруга Ц. Г. Б. и синове И.Т.Б. и Г.Т.Б..
Представен е
договор от ***1997г,
сключен между ВПК“***“ с.М. представлявана от председателя К. Б. Б. и Т. Б. от с.***, съгласно който председателя на кооперацията съгласно решение
на УС сключва договор за размяна на гараж в двора на ОУ с.М.,собственост на кооперацията / за който кооперацията няма
НА/ за кабина за трактор,собственост на Т. Б. по фактура №***/1994г на *** в ликвидация с.В.,обл.***. Съгласно договора кооперацията
се задължава да съдейства при необходимост за регистрацията на каббината пред
КАТ *** и за съдейства на Б. за изваждане на документи за изваждане
на НА за гаража.
Представено фд***/1992г на ЗК „***“ с.М., от което е видно, че през 1991г
е прекратена дейността на ТКЗС с.М. и негов правоприемник е
ЗК“***“ с.М.,регистрирана от ***1992г с решение на *** по грд.№***/1992г, обявена в ликвидация с
решение от ***.1992г на ***, а с решение от ***.1995г на **ОС-** е заличена служебно. Представено
е удостоверение от 05.04.1994г от
ликвидационния съвет на ЗК“***“ в ликвидация с.М., съгласно което
при разпределение на имуществото
на бившото ТКЗС с.М., на ВПК“***“ с.М.
е разпределен северен гараж в двора на ОУ „***“, построен и собственост на ТКЗС
с.М., чийто правоприемник е ЗК“***“ в ликвидация с.М.
Представените
мемориален ордер №** от 1995г и
сборна ведомост не носят информация относно процесния имот. В Справка №1 , в
приемо-предавателен протокол без дата от 1995г
за предаване на имущество от ЗК“***“ в ликвидация с.М. и ВПК“***“ с.М. и в инвентаризационен опис към ***.1989г е посочен гараж, но не е
конкретизиран същия и съдът не кредитира
тези доказателства.
Представен е Акт
за заснемане на недвижим имот за държавен №***/***.1951г за имот *** сграда от 737кв.м с.М. в парцел от 11000кв.м втори римско-630 в кв.70 с граници от всички
страни улици за обществено ползване. Представена е заповед №***/***.2000г на областен управител гр.***,в която на основание чл.78ал.1
от ЗДС вр.чл.156 ал.1 от ППЗДС и чл.2 ал.1 т.6 от ЗОС по повод молба на кмета
на община П. е
разпоредено отписване от актовите книги за ДС и се предаде на Община П. недвижимия имот в с.М., представляващ дворно място
заедно с построената училищна сграда, подробно описани в АДС №***/***.1951г. Представен е и АПОС ***/***.2001г за отписване на имот ОУ „***“ с.М. в кв.** парцел втори-***, за който е имало съставен АДС №***/***.1951г, включващ училищен двор от
6760 кв.м, *** сгради,
тоалетни. В забележка от 10.05.2005г е посочено, че в *** двор има построен гараж от
62.25кв.м с размери 8.30м/7.50м, а в забележка е посочено, че при извършено
кадастрално заснемане от 22.06.2015г в УПИ II-*** в кв.** по ПУП на с.М. се намират два гаража: от 69кв.м
и от 39кв.м.на основание Решение №***, протокол №**/***.2018г е променен характера на
собствеността на имота в частна и е съставен АЧОС №***/***.2018г. Съгласно решение №***/***.2018г на ОС гр.П. е променен характера на общинска
собственост на закритото ОУ „***“ с.М.,
представляващ *** двор от
6760квм в УПИ II-*** в кв.** по ПУП на с.М., община П., ведно с построените в него 2бр.
*** сгради, тоалетна, гараж от 69квм
и гараж от 39кв.м, актувани с АОС №***/***.2001г,вписан в регистрите на СВ на ***.2007г,рег *** т.*** стр.***
от публична в частна, тъй като училището е закрито през 2012г с решение
№*** по протокол №**/***.2012г на ОС гр.П. и заповед №***/***2012г на министъра на ***,обнародвана в ДВ бр.***.2012г и имотът е престанал да има
обществено предназначение съгласно чл.3
ал.2 т.3 от ЗОС. Представено е и становище на кмета на кметство с.*** от ***.2018г с изразено положително
становище за промяната на характера на собстевността на парцел УПИ II-*** в кв.** по ПУП на с.М., община *** заедно с построените в него
сгради от публична в частна собственост. Представена е скица на парцел II-*** в кв.** по ПУП на с.М., община *** и удостоверение за данъчна
оценка на гараж от 39кв.м, издадена на община П. на стойност 169.10лв. Представен
е АЧОС №***/***.2018г за УПИ II-*** в кв.** по ПУП на с.М., община ***
представляващ бивше ОУ „***“: *** двор, 2 *** сгради, тоалетни, гараж от
69кв.м и гараж от 39 кв.м с граници на имота улици от три стани и терен за
детски ясло. В него е посочено, че на 09.08.2018г находящия се в имота гараж от
69кв.м. е продаден на М. М. К. и със заповед №***/***.2018г е отписан като общинска
собственост.
Представени са
2бр. писма от кмета на община П. от 19.01.2018г и 04.07.2018г с копие да кмета на кметство с.М. до И. Б. , че владее имота без правно
основание , тъй като е общинска собтвеност от 08.11.2002г и са дадени
едномесечен срок, а впоследствие 14 дневен срок за оснобождаване на гаража.
Писмата са получени от адресата лично, видно от представени известия за доставяне.
По делото са
събрани гласни доказателства. Св.Г.М. дава показания, че е работил до 2000г в ТКЗС с.***. Твърди,че ТКЗС-то построило
през 1983-1984г с наемни работници, наети от председателя на ТКЗС гараж в двора
на *** на селото с две помещения без
преградни стени около 30 кв.м.Този гараж е от северната страна и се ползвал от
ТКЗС. Твърди,че е виждал технически проект и скица за него. След 1990г твърди,че председателят на ТКЗС продал или
дал под наем гаража на Т. Б.. Гаражът се ползвал от братята И. и Г. Б. Училището е ползвало
южния гараж.
Св. Ст.В. дава показания, че учил в ОУ с.*** и че в двора на *** има два гаража7южен по-голям с
две врати и северен-по-малък с една вратакато малкият гараж е строен след
големия от работници на ТКЗС а директорът на училището чрез бригада ученици
полагал за почистване на петното за гаража и помагали на работниците. Малкият
гараж го ползвало ТКСЗ-то като държали там едно бусче, с което карали работници
от ТКЗС и ученици от училището на бригада. На обекта имало и строителен техник
с технически проект и скица.Твърди,че през 1995-1998г Т. Б. закупил гаража от ТКЗС и
по-късно го ползвали синовете му, които имали ключ за него. Твърди,че никога
училището или общината не са ползвали гаража.
С оглед на
събраните доказателства съдът намира, че процесният имот се явява гараж от
39кв.м, представляващ северен гараж от общо два гаража, построени в двора на ОУ
„***“ с.М., УПИ II-*** в кв.** по ПУП на с.М. От събраните
гласни доказателства се установява, че този гараж е построен през
1983-1984година от работници на ТКЗС с.М. със знанието на директора на
училището, който е изпращал бригади ученици да помагат на работниците. В гаража
се държал автобус на ТКЗС, който се използвал както за транспорт на работници,
така и на ученици за екскурзии. Липсват представени каквито и да било
строителни книжа за този гараж, липсва и узаконяване на същия в предвидената от
закона форма. Гаражът се явява незаконен строеж. Дори да е имало някакви
чертежи, то липсват доказателства те да
са надлежни строителни книжа, издадени въз основа на разрешение за строеж както
и доказателства, че гаражът е построен без отклонения от такива надлежни
строителни книжа, дали са извършени нужните СРР със строителен надзор.
Наличието на някакви чертежи и евентуалното присъствие на строителен техник /
съгласно свидетелските показания/ не означава, че чертежите са издадени по
надлежния ред и че строителството се е
извършвало също по надлежния ред ,че е построено именно това, за което
собственикът на терена е дал разрешение.По делото не се събраха никакви
доказателства собственикът на терена: държавата, а по-късно Община П. да е издавала разрешение за
строеж на терена на училището в с.М.. Едва при кадастралното заснемане през 20015г
собственикът на терена е установил наличието на построен гараж от 39кв.м.върху
терен, който е актуван като публична общинска собственост. При промяната на
характера на собствеността върху парцела през 2018г вече се описват и всички
постройки върху терена, включително и процесния гараж и се изпращат покани до
ползващия този гараж, да го оосвободи.
ЗК“***“ с.М. се явява правоприемник на ТКЗС
с.М., но липсват каквито и да било
доказателства процесният гараж да е бил
включен в активите на ТКЗС с.М., за да премине в активите на правоприемника му, а впоследствие на ВПК ***“ с.М. Гаражът е построен в чужд
имот не от собственика на имота като липсва представено разрешение за строеж.
Гаражът е построен в училищен двор,
който е държавна собственост от
1951година, впоследствие от ***.2001г е публична общинска собственост, а от ***.2018г е частна общинска
собственост. Съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките върху нея. Строежът върху чужда земя без да има учредено в негова
полза право на строеж, строи за собственика на земята. В случая построеният
незаконно гараж е станал собственост на държавата, тъй като дворът на *** в с.М. е бил държавна собственост по време на стоежа му, впоследствие дворът
заедно със законните постройки става
публична общинска собтвеност, впоследствие и частна общинска собственост
като процесният гараж, който е бил държавна собственост на основание
приращение, е станал общинска собственост с прехвърлянето на собствеността
върху терена, на който той е построен, т.е посторойката гараж следва терена на
който е изградена и собственокът на
терена се явява и собственик на гаража.
В договора от ***.1997г е посочено, че ВПК“***“ с.М.
заменя гараж без посочване на площ и граници/ неиндивидуализиран/ само
като се твърди, че е собственост на ВПК „***“ с.М. с изрично посочване, че липсва
издаден НА за кабина за трактор ***, за която се твърди, че е собственост на Т. Б., която не е регистрирана в
КАТ ***. Съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. По делото
липсват доказателства за издаване на
НА за процесния гараж. Сделка за
покупко-продажба на недвижим имот, която не е сключена в предвидената от закона
форма (нотариален акт) се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и не
поражда никакви правни последици. Наседодателят на ищеца е владеел имота на
основание нищожна правна сделка. Същият не е придобил собственост върху процесния гараж, тъй като му е било известно при
сключване на договора за замяна, че гаражът няма издаден НА / а и другият
предмет на замяната-кабина за трактор не е била с издадени надлежни документи/
и той е владял процесния гараж
недобросъвестно. Ищецът неоснователно
претендира право на собственост
върху гаража по давностно владение като прибавя към своето владение и това на
наследодателя си. Имоти публичната
държавна собственост и публична общинска собственост не може да се придобива по
давност. Само имоти частна общинска собственост може да се придобиват по
давност съобразно общите правила за придобиване по давност. Имотът е станал
частна общинска собственост едва на ***.2018г, то няма как
да е изтекло нужното време за придобиване от ищеца на имота по давност. Още
повече, че ведната след кадастралното заснемане през 2015г са предприети мерки
да отразяване на наличието на процесния
гараж в АПОС №***/***.2001г, а
впоследствие с изменение на собствеността
върху терена от публична в частна, са изпратени и покани до брата на
ищеца / явно само той е афиширал публично позването на процесния гараж/ да
освободи гаража. Ищецът не доказва по никакакъв начин да е владеел на правно
основание, годно да го направи собственик явно, непрекъснато / с прибавяне на
владението от своя праводател/ и необезпокоявано процесния имот и следва да
бъде отхвърлен иска му като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и липсата на претенция от страна на ответника
за направени по делото разноски, съдът намира, че не следва да присъжда на
ответника направените по настоящото дело
разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Г.Т.Б. с ЕГН
********** *** за приемане за установено по отношение на Община П.,
че той е собственик на основание
давностно владение по чл.79 ал.1 от ЗЗД на недвижим имот северен гараж от общо
два гаража, с площ 39кв.м , построен в двора на ОУ“***“ с.М., община ***- УПИ
II-*** в кв.** по ПУП на с.М., община ***, при
граници за гаража от три страни УПИ II-** в кв.** по ПУП на с.М., община *** и
южен гараж от 62.65кв.м.КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване от страните
на преписа от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно
с оригинала!
ВМ