Р
Е Ш Е Н И Е
№ 474
гр.
Хасково, 13.12.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………………..…………...… в открито заседание
на
тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. АННА ПЕТКОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Д. Х.………………….........…..…и в присъствието на прокурора………………..….………...……………….…………………………………….като
разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А ….……….В.гр.д.№......215...….по
описа за 2019 год., взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 - 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ – М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г.,
В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А., Е.А. Х.,
О.Е.Х. и М.Е.М. са останали недоволни от решение № 267 от 28.11.2018 год.,
постановено по гр.д. № 570 / 2016 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи предявените от тях искове по чл.30,
ал.3 от ЗС, по чл.31, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ
– С.Н.К. и Н.А.К. – оспорват въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г., Ц.А.Ш.,
В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А. и К.В.Х. против С.Н.К. с искане за присъждане на
сумата от 12 000 лева – обезщетение за ползване, от което са били лишени
по отношение на УПИ XI – 2834 в кв.67 А по плана на гр.***,
с площ от 102 кв.м., намиращ се в гр.***, претендирано
за периода от 09.07.2012 год. до предявяване на иска. В условията на кумулативност е предявен и иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 1 250 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.07.2012 год. до предявяване на иска.
В
исковата молба са изложени твърдения за това, че ищците и ответницата са
съсобственици на описания по-горе имот, съгласно нотариален акт /НА/ № 162, том
II, дело № 909 /
1993 год., както и това, че ответницата ползвала самостоятелно съсобствения имот, отдавайки го под наем на трети лица. На
09.07.2012 год. на ответницата била изпратена покана да заплаща обезщетение за
ползване, съответстващо на притежаваните от тях общо 2/3 ид.ч. от съсобствения имот, което не било сторено. Твърди се още, че
правото на изключителна собственост на ответницата върху спорния имот, признато
й с НА № 5, том X, дело № 1380 / 2005 год., било отречено със сила на присъдено нещо,
формирана с решение, постановено по гр.д. № 198 / 2014 год. на Районен съд –
Свиленград, влязло в законна сила на 29.03.2016 год., с което предявеният от
нея и съпруга й – Николай К. отрицателен установителен
иск, предявен против ответниците, с процесуалното качество
на ищци в настоящото производство, е бил отхвърлен.
Като
ищци по делото допълнително са конституирани Е.А.Х., О.Е.Х. и М.Е.М. в
качеството им на наследници на К.В.Х., починала в хода на разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд - на 11.09.2017 год.
С молба вх.№ 11325 от
15.09.2017 год., подадена от ищците след оставяне на исковата молба без
движение са уточнени размера и
основанието на предявените от тях искове, въз основа на която с определение от
14.11.2018 год. е допуснато изменение,
съгласно чл.214 от ГПК, както следва: за М.Н.Г. – 866.39 лева –
главница, представляваща припадащата й се част от събраните граждански добиви
/наем/ от общата вещ, претендирана на основание
чл.30, ал.3 от ЗС за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 189.86
лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год.
до завеждане на делото, и при условията на кумулативност
– 53.48 лева – главница, представляваща
обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2 от ЗС, определено като разлика
между наема, уговорен в договорите за наем, сключени от ответниците и
пазарния наем, за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото, и 8.29 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год. до завеждане
на делото; за Р.Н.К. – 866.39 лева – главница, представляваща
припадащата й се част от събраните граждански добиви /наем/ от общата вещ, претендирана на основание чл.30, ал.3 от ЗС за периода от
09.07.2012 год. до завеждане на делото и 189.86 лева – мораторна
лихва за времето от 07.11.2013 год. до завеждане на делото, и при условията на кумулативност – 53.48 лева – главница, представляваща
обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2 от ЗС, определено като разлика
между наема, уговорен в договорите за наем, сключени от ответниците и
пазарния наем за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и
8.29 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013
год. до завеждане на делото; за Д.И.К. – 1 732.78 лева – главница,
представляваща припадащата му се част от събраните граждански добиви /наем/ от
общата вещ, претендирана на основание чл.30, ал.3 от
ЗС за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 379.71 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год. до завеждане на делото, и при условията на кумулативност – 106.97 лева – главница, представляваща
обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2 от ЗС, определено като разлика
между наема, уговорен в договорите за наем, сключени от ответниците и
пазарния наем за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и
16.58 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013
год. до завеждане на делото; за С.В.Г. – 1 732.78 лева – главница,
представляваща припадащата й се част от събраните граждански добиви /наем/ от
общата вещ, претендирана на основание чл.30, ал.3 от
ЗС за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 379.71 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год. до завеждане
на делото и при условията на кумулативност – 106.97 лева – главница, представляваща
обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2 от ЗС, определено като разлика
между наема, уговорен в договорите за наем, сключени от ответниците и
пазарния наем за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и
16.58 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013
год. до завеждане на делото; за Ц.А.Ш. – 577.59 лева – главница,
представляваща припадащата й се част от събраните граждански добиви /наем/ от
общата вещ, претендирана на основание чл.30, ал.3 от
ЗС за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 126.57 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год. до завеждане
на делото и при условията на кумулативност – 35.66
лева – главница, представляваща обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2
от ЗС, определено като разлика между наема, уговорен в договорите за наем,
сключени от ответниците и
пазарния наем за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 5.53
лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год.
до завеждане на делото; за В.Ж.Ш. – 577.59 лева – главница,
представляваща припадащата му се част от събраните граждански добиви /наем/ от
общата вещ, претендирана на основание чл.30, ал.3 от
ЗС за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 126.57 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год. до завеждане
на делото и при условията на кумулативност – 35.66
лева – главница, представляваща обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2
от ЗС, определено като разлика между наема, уговорен в договорите за наем,
сключени от ответниците и
пазарния наем за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 5.53
лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год.
до завеждане на делото; за А.Ж.Ш. – 577.59 лева – главница, представляваща
припадащата му се част от събраните граждански добиви /наем/ от общата вещ, претендирана на основание чл.30, ал.3 от ЗС за периода от
09.07.2012 год. до завеждане на делото и 126.57 лева – мораторна
лихва за времето от 07.11.2013 год. до завеждане на делото и при условията на кумулативност – 35.66 лева – главница, представляваща
обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2 от ЗС, определена като разлика
между наема, уговорен в договорите за наем, сключени от ответниците и
пазарния наем за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 5.54
лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год.
до завеждане на делото; за М.Г.Х. – 1 732.78 лева – главница,
представляваща припадащата й се част от събраните граждански добиви /наем/ от
общата вещ, претендирана на основание чл.30, ал.3 от
ЗС за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 379.71 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год. до завеждане
на делото и при условията на кумулативност – 106.97 лева – главница, представляваща
обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2 от ЗС, определено като разлика
между наема, уговорен в договорите за наем, сключени от ответниците и
пазарния наем за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и
16.58 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013
год. до завеждане на делото; за П.Г.А. – 1 732.78 лева – главница, представляваща
припадащата й се част от събраните граждански добиви /наем/ от общата вещ, претендирана на основание чл.30, ал.3 от ЗС за периода от
09.07.2012 год. до завеждане на делото и 379.71 лева – мораторна
лихва за времето от 07.11.2013 год. до завеждане на делото и при условията на кумулативност – 106.97 лева – главница, представляваща
обезщетение за ползване на имота по чл.31, ал.2 от ЗС, определено като разлика
между наема, уговорен в договорите за наем, сключени от ответниците и
пазарния наем за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и
16.58 лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013
год. до завеждане на делото; и за М.Е.М., О.Е.Х. и Е.А.Х., като наследници на
починалата в хода на разглеждане на делото К.В.Х. – суми от по
1 155.18 лева – главница, представляваща припадащата им се част от
събраните граждански добиви /наем/ от общата вещ, претендирана
на основание чл.30, ал.3 от ЗС за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на
делото и 253.14 лева – мораторна лихва за времето от
07.11.2013 год. до завеждане на делото и при условията на кумулативност
– 71.31 лева – главница, представляваща обезщетение за ползване на имота по чл.31,
ал.2 от ЗС, определено като разлика между наема, уговорен в договорите за наем,
сключени от ответниците и
пазарния наем за периода от 09.07.2012 год. до завеждане на делото и 11.05
лева – мораторна лихва за времето от 07.11.2013 год.
до завеждане на делото. При условията на евентуалност са предявени искове за
присъждане на обезщетения за ползване на имота, както следва - за М.Н.Г.
– 919.87 лева – главница и 198.15 лева – мораторна
лихва; за Р.Н.К. – 919.87 лева – главница и 198.15 лева – мораторна лихва; за Д.И.К. - 1 839.75 лева – главница и 396.29 лева –
мораторна лихва; за С.В.Г. – 1 839.75
лева – главница и 396.29 лева – мораторна лихва; за Ц.А.Ш.
– 613.25 лева – главница и 132.10 лева – мораторна
лихва; за В.Ж.Ш. – 613.25 лева – главница и 132.10 лева – мораторна лихва;
за А.Ж.Ш. – 613.25 лева –
главница и 132.10 лева – мораторна лихва; за М.Г.Х.
– 1 839.75 лева – главница и 396.29 лева – мораторна
лихва; за П.Г.А. – 1 839.75 лева – главница и 396.29 лева – мораторна лихва; и за М.Е.М., О.Е.Х. и Е.А.Х., като наследници на
починалата в хода на разглеждане на делото К.В.Х. – от по 1 226.50
лева – главница и 264.19 лева – мораторна лихва.
С
разпореждане № 635 от 22.02.2017 год. съдът е конституирал в качеството на
ответник Н.А.К. - съпруг на ответницата С.К.,
въз основа на молба вх. № 2405 от
20.02.2017 год., подадена от ищците в изпълнение указанията на съда за уточняване
на пасивната процесуална легитимация. С молбата е изразено становище за
недопустимост на заявеното от ответниците възражение
за придобиване на имота по давност, позовавайки се на сила на присъдено нещо,
формирана с решение, с което е отхвърлен
предявен от ответниците Колеви против ищците в
настоящото производство отрицателен установителен
иск.
В
подкрепа на изложените в исковата молба твърдения за това, че имотът е съсобствен между страните е представен НА № 162 от
20.08.1993 год., с който акт са признати за собственици по наследство и давностно владение лицата - 1. С.Н.К., 2. Е.Т.Ш., 3. М.Н.Г.,
4. Д.И.К., 5. В. В.Ш., 6. Ж.В.Ш., 7. М. Д.Ш., 8. К. В.Ш., 9. М.Г.Ш. и 10. П.Г.Ш., по отношение на
следния недвижим имот, а именно: дворно място – незастроено от 250 кв.м., находящо се в гр.***, за който имот пл.№ 1641 е отреден
парцел XXIX в кв.46, при съотношение на дяловете – 1/3 ид.ч.
– за С.Н.К., 1/24 ид.ч. – за Е.Т.Ш. и М.Н.Г., по 1/12 ид.ч.
– за Д.И.К., В. В.Ш. и Ж. В.Ш., по 1/9 ид.ч. – за М.Д.Ш.
и К.В. Ш. и по 1/18 ид.ч. – за М.Г.Ш. и П.Г.Ш..
В
срока по чл.131 от ГПК от ответницата С.Н.К. е постъпил отговор със съображения
за неоснователност на предявените срещу нея искове. Оспорила е твърдението на
ищците, че притежават 2/3 ид. ч. от спорния имот,
описан в исковата молба като УПИ XI – 2834 в кв.67 А по плана на гр.***,
с площ на имота от 102 кв.м., с изграден в него търговски обект - кафе – аперитив
***, с адрес на имота - гр.***, поддържайки, че имотът не е идентичен с този,
описан в НА № 162 / 1993 год., с който ищците се легитимирали като съсобственици, поддържайки още, че към
момента на издаване на акта, по регулационния и кадастралния план не е
съществувал имот, отговарящ на описанието на имота в представения от ищците НА.
Оспорени са като неверни констатациите в НА № 162 / 1993 год., че ищците са
собственици на описания в акта имот, поради това, че не са упражнявали
фактическа власт. Заявено е насрещно твърдение, че ответницата и съпругът й – Н.А.К. притежават в СИО собствеността върху УПИ XI
– 2834,
2890, кв.67 А, с площ от
102 кв.м. по регулационния и кадастрален план на гр.*** в сила от 1993 год., като правото им на
собственост било констатирано с НА № 5, дело № 1380 / 2005 год. на основание
наследство и давностно владение. Изложени са
твърдения за това, че ответницата и съпругът й са установили фактическа власт
върху имота през 1993 год. – с приключване на реституционното производство и
последвалото регулационно обособяване на имота, инициирано от ответницата К..
Считано от 2005 год. имотът се отдавал под наем единствено от ответницата. С
представянето на НА № 5 / 2005 год. като доказателство по гр.д. № 315 / 2003
год., ответницата изрично заявила изключително право на собственост върху имота
и демонстрирала отблъскването на собственическите претенции на ищците. Счита,
че с отхвърляне на предявения от нея и съпруга й отрицателен установителен иск, не се прекъсвала давността. Заявено е
насрещно възражение за изтекла в полза на ответницата и съпруга й придобивна давност върху имота. Оспорено е твърдението на ищците,
че на 09.07.2012 год. й е била връчена покана за заплащане на обезщетение.
Невъзможността на ищците да ползват имота обосновава с неизпълнението на
принудителния въвод по изп.д.
№ 16 / 2009 год. по описа на ДСИ – Свиленград, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
315 / 2004 год. на РС – Свиленград. При условията на евентуалност е
заявено възражение за прихващане със
сумата от 4 000 лева.
С
допълнителен отговор, подаден от ответницата К. е заявено и възражение за
погасяване на исковите претенции по давност, както и становище за недопустимост
на поисканото с уточняваща молба искане за последващо
съединение на исковете, в съотношение – главен – евентуален, позовавайки се на
ТР № 7 / 2012 г. на ОСГК на ВКС.
В
подкрепа на изложените в отговора на исковата молба твърдения, от ответницата е
представен НА № 5 от 27.10.2005 год. за собственост на придобит по наследство, давностно владение и на основание чл.1, ал.1 от ЗВСНОИ
недвижим имот, а именно – УПИ XI – 2834, 2890, находящ се в
строителните граници на гр.***, на административен адрес: ***, по действащия
план в сила от 1993 год.
От
ответниците е представен и приет като писмено
доказателство договор за отдаване под наем недвижим имот от 02.01.2005 год.,
сключен между ответницата К. – наемодател
и ЕТ “М.П.“ – с.*** – наемател, по силата на който е предоставено
ползването на имот пл. № 2834 в кв.67 а по плана на гр.***, в сила от 1993
год., с адрес на имота – бул.*** и с площ от 100 кв.м., за поставяне на временна постройка
за ползване като „Кафе аперитив ***, при договорен месечен наем в размер на 400
лева, считано от 01.01.2005 год. и за срок от пет
години. На 02.01.2016 год. ответниците К. са
предоставили на Б.П.П. ползването под наем на УПИ с № XI – 2834, 2890, кв.67 А по плана на гр.***, при
договорена месечна наемна цена от 400 лева. Договорът е сключен за срок от 5
години. По делото са представени извлечения от сметка на ответницата К., по
която са привеждани наемните вноски по двата договора.
С решение № 1159 от
09.08.2004 год., постановено по гр.д. № 1740 / 2002 год. на ВКС е отхвърлен
иска, предявен от С.Н.К., М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г., Ж.В.Ш., К.В.Х., Е.Т.Ш., М.Г.Х. и П.Г. *** и А.Е.О. за установяване на грешка в
кадастралната основа на дворищно регулационния план на гр.*** от 1993 год.,
поради това, че ищците не са доказали да са носители на правото на собственост
към момента на заснемане на кадастралната основа на плана от 1993 год., в
резултат на променения статут на вещта след извършени върху обекта промени. В
мотивите на решението е прието за установено, че ищците са наследници на Н.Ш. -
собственик на имоти с пл.№ 76 с площ от 54 кв.м. и с пл.№ 77 с площ от 72 кв.м.,
за които с дворищно регулационния план от 1922 год. са отредени парцели XIX – 76 и XX – 77 от кв.48, застроени с дюкяни. По плана от 1954 год.
парцели XIX – 76 и XX – 77 са заснети като един имот с
пл.№ 1641. Според дворищно регулационния
план от 1977 год., 234 кв.м. от имот пл.№ 1641, целият заснет с площ от 250
кв.м., попадат в улица, а 16 кв.м. – в парцел ХХIX „За административна сграда“ от
кв.46. Планът от 1977 год. е бил действащ при влизане в сила на ЗВСОНИ през
1992 год. Със заповед № 602 от 22.11.1993 год. е бил одобрен сега действащия
план на града, според който спорните имоти попадали в кв.67 А. Съгласно този
план имот пл.№ 1641 е заснет като два отделни имота с пл.№ 2834, записан на Ф.Н.Ш.
и с пл. № 2890 записан на наследници на Н.Ш.. По разположение, форма и размери
имоти пл.№ № 2834 и 2890 покривали имоти
пл. №№76 и 77 по плана от 1922 год. За част от имотите е отреден парцел XI
– 2834,
2890 с площ от 102 кв.м.
От
представеното по делото удостоверение от 23.11.2009 год. на Общинска
администрация Свиленград се установява, че
имотът, описан в НА № 162, т II, дело № 909 / 1993 год., в
действащия план на ***, одобрен със заповед № 602 от 22.11.1993 год. е включен
в УПИ XI, кв.67 А записан на С.Н.К. съгласно
НА № 5 / 2005 год., в УПИ XVII, кв.67 А – записан като общински и в УПИ X 2839, кв.67 А, записан на А.О.
Съгласно
скица от 03.10.2017 год. процесният имот по
действащата в момента кадастрална карта е нанесен с идентификатор №
65677.701.2834, с площ от 102 кв.м., с № 2834, квартал 967, парцел XI по предходен план.
Видно
от мотивите към решение от 24.07.2006 год., постановено по в.гр.д. № 259 / 2006
год. по описа на Окръжен съд – Хасково е, че при разглеждането на гр.д. № 315 /
2004 год. на Районен съд – Свиленград, с определение от 06.12.2004 год. производството
по делото е прекратено по отношение на ищцата С.К., поради заявено от нея оттегляне на иска, предявен съвместно с
останалите съсобственици на недвижим имот от 100 кв.м., представляващ част от
имот пл.№ 2834, за който е отреден УПИ XI – 2834, 2890 в кв.67 А по плана на гр.***, в сила
от 1993 год. срещу наемателите на имота, предоставен им за
ползване с договор за наем от 1999 год. При разглеждане на делото пред въззивния съд, устните състезания пред който са обявени за
приключени с определение от 12.07.2006 год. са били представени НА № 5 / 2005
год., легитимиращ ответницата К. като изключителен собственик на имота и
договор за наем от 02.01.2005 год., сключен от С.К. в качеството й на наемодател.
Като
писмо доказателство по делото е приета молба с вх. № 8156 от 10.07.2012 год. по
входящия регистър на Районен съд - Свиленград, изходяща от М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г.,
Ц.А.Ш., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А. и К.В.Х., адресирана до Районен съд Свиленград по гр.д. № 253 / 2011 год. с
искане за постановяване на допълнително решение и обекитивираща
в съдържанието си писмена покана до С.Н.К. да заплаща на всеки един от
съсобствениците по 100 лева –
обезщетение за ползване на УПИ XI – 2834, 2890 с площ от 102 кв.м. по плана на гр.Свиленград,
считано от датата на получаване на молбата до предаване владението на имота.
Въз
основа на искова молба, подадена от С.Н.К. и Н.А.К. против М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г.,
Ц.А.Ш., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А. и К.В.Х. е образувано гр.д. № 198 / 2014
год. по описа на Районен съд – Свиленград. С исковата молба е направено искане да се признае за установено, че ответниците не са собственици на УПИ XI – 2834, 2890 с площ от 102 кв.м. по
плана на гр.***. С решение № 271 от 16.12.2014 год., постановено по г.д. № 198
/ 2014 год. на РС – Свиленград е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск. В мотивите на решението съдът е приел за
недоказано твърдението на ищците, че са придобили правото на собственост върху
имота по силата на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна
давност, считано от 1993 год., когато е станало регулационното обособяване на
имота – след приключилото реституционно производство, инициирано по молба на К.
до 2005 год., когато се е снабдила с НА
за собственост върху имота, отчитайки обстоятелството, че до 2004 год.,
включително в отношенията си с ответниците ищцата се
е идентифицирала като съсобственик на имота, чрез обективирани
от тях действия по съвместно отдаване на имота под наем в полза на трети на
спора лица, съвместно водени съдебни производства във връзка с уреждане на
наемни правоотношения и установяване грешки в кадастралната основа, протокол от
общо събрание на съсобствениците от 09.05.2004 год., в което К. е участвала
като съсобственик. Наред с това съдът е приел за неопровергана законната доказателствена сила относно правото на собственост,
удостоверено с НА № 162 / 1993 год., легитимиращ ищците в настоящото
производство и ответницата К. като съсобственици на спорния имот.
С
решение № 500 от 26.11.2015 год., постановено по в.гр.д. № 282 / 2015 год. на
Окръжен съд – Хасково е потвърдено решение № 271 от 16.12.2014 год.,
постановено по гр.д. № 198 / 2014 год. на РС – Свиленград, като на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд е препратил към мотивите
на обжалваното решение.
С
определение № 145 от 29.03.2016 год., постановено по гр.д. № 729 / 2016 год. на
ВКС не е допуснато касационно обжалване на посоченото по-горе въззивно решение.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочените от страните
свидетели. От показанията на свидетеля И. се установява, че след реституиране
на имота - за времето от 1995 год. до 1997 – 1998 год., в качеството си на ***
на „Булгарплод“ е бил в наемни отношения със страните
по делото. Твърди, че не му е известно да е имало спорове между страните при
разпределяне на наема, заплащан от представляваното от него дружество. В
предоставения за ползване имот имало построен павилион, с площ от около 100
кв.м., който впоследствие – от следващия наемател бил преустроен в кафене***.
От показанията на свидетелката Ш. се установява, че до 2003 год. получаваният
наем е бил разпределян между ищците и ответниците. Поради
това, че след 2005 год. наемателите преустановили заплащането на наема, завели
дело, което спечелили. Поради това, че наемателите продължавали да не плащат
наема, поискали от съдебния изпълнител да ги отстрани принудително. Тогава – през
2009 год. узнали, че ответницата С.К. се
е снабдила с НА за собственост на целия имот. Впоследствие свидетелката
уточнява, че доброволното разпределение на наема между всички съсобственици е
извършвано до 2003 год., когато наемателите преустановили плащанията. През 2009
год., когато се снабдили с изпълнителен лист разбрали, че наем е плащан, но същият
е получаван само от ответницата К.. От показанията на свидетелката В. се
установява, че от 2005 год. до момента, спорният имот се отдава само от ответниците и единствено те получавали наема. В тази насока
са и показанията на свидетелката Тонева.
По искане на ищците при разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд е назначена
счетоводна експертиза, от представеното по която заключение се установява, че в
изпълнение на договори за наем от 01.01.2005 год. и
от 02.01.2016 год., сключени между ответницата К. – наемодател и трети на спора
лица – наематели, по сметка на ответницата е приведена общо сумата от
20 793.33 лева, изплатена общо за периода от 09.07.2012 год. до 07.11.2016
год., като договорената наемна цена от 400 лева не е била променяна, въпреки
предвидената в договора от 01.01.2005 год. възможност
за това, чрез актуализирането й с процентното нарастване на минималната работна
заплата за страната. Размерът на претендираното
обезщетение съответстващо на притежаваните от ищците общо 2/3 ид.ч., е определено на сумата от 13 862.22 лева.
Размерът на мораторната лихва за периода от
09.07.2012 год. до 07.11.2016 год. е определен от вещото лице Б. на сумата
от 3 037.68 лева. От допълнителното
заключение на вещото лице се установява, че в сайтовете за предлагане на терени
или парцели под наем в гр.Свиленград, гр.Любимец, гр.Харманли, гр.Симеоновград
и гр.Хасково, в местните вестници и при проверка в Служба вписвания, не са
открити идентични, нито сходни сделки,
поради което и при липсата на такива, вещото лице е ползвал цената на наема по
договорите, коригирана с процента на инфлация, цената на наема според наемната
цена на сгради и цената на наема според продажните цени на парцели, които са в
регулация, с ток и вода, при което е определил размера на средния пазарен наем
за исковия период от време на сумата от 23 568.48 лева, 2/3 от която се
равнява на 15 712.32 лева. Във второто по ред на представяне допълнително
заключение на вещото лице Б., размерът на пазарния наем за исковия период от време е определен на
сумата от 22 076.94 лева, 2/3 от която се равнява на 14 717.96 лева.
Посочената сума е изчислена с отчитане процента на инфлация, цената на наема
според методиката на Община Свиленград и цената на наема според продажната цена
на парцели.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема за установено,
че за исковия период от време – 09.07.2012 год. – до предявяване на иска –
07.11.2016 год., страните по делото са били съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 65677.701.2834 по КККР, в сила от 2016 год., с площ от 102
кв.м., съгласно правата им, признати с НА № 162 от 1993 год., от който ответниците в режим на съпружеска имуществена общност
притежават 1/3 ид.ч., а ищците – общо 2/3 ид.ч. Като безспорно съдът приема и това, че за исковия
период от време съсобственият имот се е отдавал под
наем единствено от ответниците, като получената от
тях наемна цена е в размер общо на 20 793.33 лева. Изложените по-горе
обстоятелства налагат безспорния извод
за наличието на предпоставките от фактическия състав на основанието по чл.30,
ал.3 от ЗС – съсобствена вещта, ползването на която
се е осъществявало от част от съсобствениците, чрез възмездното й отдаване под
наем на трети на спора лица. В подкрепа на изложените по-горе обстоятелства
съдът цени приетите като писмени доказателства договори за наем от 02.01.2005
год. и от 02.01.2016 год., извлечение от банкова сметка ***, установените от
които данни се подкрепят и от заключението на вещото лице Б.
Заявеното
от ответниците правоизключващо
възражение за придобиване на имота по давност, настоящият състав намира за основателно,
възприемайки изложените в тази насока
правни изводи в мотивите към обжалваното решение, към които препраща на
основание чл.272 от ГПК, но наред с това и за ирелевантно
относно основателността на иска, предявен на основание чл.30, ал.3 от ЗС, по
следните съображения: Силата на присъдено нещо, формираната с решение № 271 от
16.12.2014 год., постановено по гр.д. № 198 / 2014 год. на РС – Свиленград,
влязло в законна сила на 29.03.2016 год., с което е отхвърлен предявеният от С.
и Н. Колеви против останалите съсобственици отрицателен установителен
иск /ОУИ/ се ограничава до признаването, че ответниците
/по настоящото дело – ищци/ по
предявения и отхвърлен срещу тях ОУИ, са съсобственици заедно с ищците /по
настоящото дело – ответници/ на спорния имот,
съгласно правата им, признати с констативен НА № 162 / 1993 год., както и, че към
2005 год., когато ответницата К. се е снабдила с констативен НА за изключителна
собственост върху имота, не е изтекъл в нейна полза необходимия за това давностен срок. Предмет на ОУИ е отричане правото на
собственост на ответниците, поради което формираната
с решението, с което се отхвърля същия, сила на присъдено нещо, важи по
отношение на така заявения с иска предмет, а именно - право на собственост на ответниците по ОУИ. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че до 2005
год. спорният имот е бил отдаван под наем съвместно от ищците и ответниците, като получаваният наем е поделян помежду им
съразмерно на притежаваните от тях права в съсобствеността. Ищците и ответниците съвместно са упражнявали право на иск срещу
наемателите и срещу собственици на съседни имоти, в инициирано от тях
административно и съдебно производства по установяване на грешка в
кадастралната основа на съсобствения им имот. Всички
тези действия безспорно сочат на извода, че до 2005 год. ответниците
не са се идентифицирали като изключителни собственици на имота, поради което и
издаденият в тяхна полза през 2005 год. констативен НА не ги легитимира като
такива. Настоящият състав споделя и останалите изводи на първоинстанционния
съд за това, че едва през 2006 год. ответниците са започнали
да демонстрират поведение, че считат имота за изключителна тяхна собственост,
при което до приключване на устните състезания при разглеждане на делото пред
първостепенния съд – 14.11.2018 год., в полза на същите е изтекъл предвидения в
нормата на чл.79 от ЗС десет годишен давностен срок, като
действията, установяващи трансформация на
държането в своене, се изразяват в заявено от С.К.
оттегляне на иска, предявен съвместно с останалите съсобственици против
наемателите на спорния имот, с отдаването на имота под наем с договори,
сключени единствено от К. и с получаваната от нея на наемната цена, която не е
била разпределяна с останалите съсобственици. Обстоятелството обаче, че към
приключване на устните състезания пред първонистанционния
съд в полза на ответниците е била изтекла десет
годишната придобивна давност, само по себе си не
обуславя неоснователност на предявения против тях иск по чл.30, ал.3 от ЗС, предвид това, че периодът, за който се претендира припадащия се наем – 09.07.2012
год. – 07.11.2016 год., предшества изтичането на давностния
срок. Доколкото правото на изключителна собственост в полза на ответниците не е било възникнало във времевите рамки на
исковия период, следва извода, че за същия ищците не са били изгубили правата
си, произтичащи от съсобствеността. Изключително право на собственост върху
имота в полза на ответниците е възникнало с изтичане
на давностния срок, настъпило обаче в период, следващ
крайния момент на периода, за който се претендира припадащ се наем.
С оглед на изложеното, съдът намира
предявените искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за основателни, поради
което следва да бъдат уважени, като ответниците бъдат
осъдени да заплатят на ищците
обезщетения по чл.30, ал.3 от ЗС, съразмерно на припадащата им се част от съсобствения имот за периода от 09.07.2012 год. до
07.11.2016 год., в размери, определени съгласно правата им в съсобствеността,
посочени в НА № 162 / 1993 год., отчитайки и настъпилите впоследствие наследствени
правоприемства, както следва: - на М.Н.Г. - сума от 866.39
лева, по отношение на която не е поискано увеличение на иска до действително
дължимите й - 1 299.58 лева, съответстваща на притежаваните от нея 3/48 ид.ч. от имота, от които 1/24 ид.ч.,
призната й с НА № 162 / 1993 год. и 1/48 ид.ч.,
придобити по наследство от Е.Т.Ш., на която с цитирания НА е признато 1/24 ид.ч.;
- на Р.Н.К. – сума от 433.19 лева,
съответстваща на притежаваните от нея 1/48 ид.ч.,
придобити по наследство от Е.Т. Ш., на която с цитирания НА е признато 1/24 ид.ч.;
- на Д.И.К. – сума от 1 732.78 лева съответстваща на притежаваните от него
1/12 ид.ч. от имота, призната му с НА № 162 / 1993
год.; - на С.В.Г. – сума от 1 732.78 лева, съответстваща на притежаваните
от нея 1/12 ид.ч., придобити по наследство от В. В. Ш.,
на който с цитирания НА е признато 1/12 ид.ч.; - на В.Ж.Ш.
– сума от 577.59 лева, по отношение на която не поискано увеличение на иска до
действително дължимите му - 866.39 лева, съответстваща на 1/24 ид.ч. от имота, придобита по наследство от Ж.В.Ш., на който
с цитирания НА е признато 1/12 ид.ч. от имота и по
наследство от Ц.Ш., починала в хода на разглеждане на делото; - на А.Ж.Ш. сума
от 577.59 лева, по отношение на която не е поискано увеличение до действително
дължимите му - 866.39 лева, съответстваща на 1/24 ид.ч.
от имота, придобита по наследство от Ж.В.Ш., на който с цитирания НА е признато
1/12 ид.ч. от имота и по наследство от Ц.Ш., починала
в хода на разглеждане на делото; - на М.Г.Х. /с предбрачно
фамилно име Ш./ – сума от 1 732.78 лева, съответстваща на притежаваните от
нея 3/36 ид.ч. от имота, от които 1/18 ид.ч., призната й с НА № 162 / 1993 год. и 1/36 ид.ч., придобити по наследство от М.Д.Ш., на която с
цитирания НА е признато 1/9 ид.ч.; - на П.Г.А.
/с предбрачно фамилно име Ш./ – сума от 1 732.78
лева, съответстваща на притежаваните от нея 3/36 ид.ч.
от имота, от които 1/18 ид.ч., призната й с НА № 162
/ 1993 год. и 1/36 ид.ч., придобити по наследство от
М.Д.Ш., на която с цитирания НА й е признато 1/9 ид.ч.;
- на Е.А. Х., О.Е.Х. и М.Е.М. – суми от
по 1 155.18 лева, съответстващи на притежаваните от тях от по 3/54 ид.ч., от които по 1/27 ид.ч.,
придобити по наследство от К.В.Ш., на която с НА № 162 / 1993 год. е признато 1/9 ид.ч.
и от по 1/54 ид.ч. от К.В.Ш., като наследник на М.Д.Ш..
Като
недоказани, а от тук и неоснователни съдът намира предявените при условията на кумулативност искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС –
за заплащане на обезщетения, определени като разлика между договорена наемна
цена и средна пазарна цена. От една страна, вземането за обезщетение на
посочено правно основание възниква при наличие на писмена покана, отправена до ответниците, доказателства за получаването на която, не са
представени. От друга страна, от заключението на вещото лице Б. не се установи
по безспорен и категоричен начин, че пазарния наем на съсобствения
между страните имот за процесния период от време е бил
по-висок от договорената между ответниците и третите
на спора лица, наемна цена. В тази връзка съдът не цени допълнителното
заключение на вещото лице, според което договорения от ответниците
наем е по – нисък от пазарния такъв в размер общо на 1 850.10 лева, определен
за исковия период от време, отчитайки изложените в обстоятелствената част на
заключението данни, според които при определяне на наемната цена е взета
предвид такава за жилищни обекти, какъвто спорният не е. Необосновано вещото
лице приравнява пазарна наемна цена с пазарна продажна цена на парцели. В
устния си доклад вещото лице уточнява,
че за процесния период от време е налице дефлация,
при която наемните цени „вървели надолу“, но в същото време експерта посочва,
че наемните цени в гр.*** „вървели нагоре“, в подкрепа на който извод не се сочат доказателства. Напротив, в тази
насока вещото лице посочва, че не е открил договори за наем по отношение на
имот, сходен с процесния. От друга страна, ищците,
които притежават общо 2/3 ид.ч. от съсобствения имот не представят доказателства за това, че
са имали възможност да предоставят имота за ползването му под наем, при
по-висока наемна цена от тази, получавана от ответниците.
Като
недоказани, а от тук и неоснователни съдът намира и исковете, предявени на
основание чл.86 от ЗЗД – за присъждане на обезщетения за забава за периода от
07.11.2013 год. до предявяване на иска, предвид изложените по-горе съображения
за това, че на ответниците не е била връчена покана
за плащане. Приетата като писмено доказателство по делото молба, входирана с № 8156 от 10.07.2002 год., представена при
разглеждане на гр.д. № 253 / 2011 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с
която ищците са поискали от съда да постанови допълнително решение по
посоченото дело, с отбелязване молбата да се счита и за писмена покана до
ответницата К. да заплаща обезщетение за ползването на имота, не може да се
приеме като покана, поставяща ответниците в забава,
предвид липсата на доказателства, установяващи надлежното й връчването. Обстоятелството,
че молбата е била подадена по висящ между същите страни правен спор, само по
себе си не установява факта на надлежното й връчване. Евентуалното връчване на
молбата, която от друга страна съдържа покана за заплащане на обезщетение за
ползване на имота, а не на припадащите се добиви от същия, каквито се петендират с главния иск, предявен на основание чл.30, ал.3
от ЗС, на упълномощения от С.К. адвокат, не може да бъде приравнено на лично
връчване на страната, доколкото учредените с договора за правна защита и
съдействие права се ограничават до осъществяване на процесуално
представителство.
Като
неоснователно съдът намира заявеното от ответниците
възражение за прихващане със сумата от 4 000 лева, представляваща съдебни
разноски по други, водени между същите страни съдебни дела, за която сума
поддържат, че е налице дублиране в изпълнителни листове от 20.04.2016 год. и от
12.07.2013 год., предвид това, че въпросът
за дължимостта и размерът на сумата, с която се иска
прихващане е разрешен с влезли в сила съдебни актове, послужили като
изпълнителни основания за издаване на двата изпълнителни листа, при което
пререшаването му в настоящото дело се явява и недопустимо.
Като
неоснователно съдът намира и заявеното от ответниците
възражение за погасяване на вземанията по давност, предвид това, че към момента
на подаване на исковата молба – 07.11.2016 год. не е изтекъл пет годишния давностен срок за вземането по чл.30, ал.3 от ЗС, считано
от началния момент на периода, за който се претендира – 09.07.2012 год., което
между съсобствениците има характер на обезщетение, а не наем или друго
периодично плащане.
Като
неоснователно съдът намира и заявеното от ответниците
възражение за липса на идентичност между имота, описан в исковата молба и в НА
№ 162 / 1993 год., с признатите в който права ищците обосновават и материално
правната си легитимация, предвид събраните по делото писмени доказателства –
удостоверение от 23.11.2009 год. на Общинска администрация Свиленград и скица
от 20.10.2017 год. В подкрепа на извода за идентичност на имота, описан в
исковата молба и в НА № 162 / 1993 год., съдът отчита и доказателствената
сила на мотивите към решение № 1159 от 09.08.2004 год., постановено по гр.д. №
1740 / 2002 год. на ВКС и към решение № 1357 от 01.02.2019 год., постановено по
адм.д. № 9459 / 2018 год. на ВАС, при разглеждането
на които са проследени и промените в
регулационния статут на имота.
Предвид
изложените по-горе съображения, съдът счита, че обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени като главни на
основание чл.30, ал.3 от ЗС - за заплащане на припадащия се наем, съответстващ
на дела на ищците от съсобствеността в посочените по-горе размери, както и в
частта за разноските, като в полза на ищците бъдат присъдени разноски за двете
инстанции в общ размер на 4 053.79 лева, съразмерно на уважената част от
исковете, а в полза на ответниците С. и Н. К. – съответно
по на 1 078.43 лева и 520.91 лева, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, предявени като главни. Решението в останалата обжалвана част, с която
са отхвърлени исковете следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 267 от 28.11.2018
год., постановено по гр.д. № 570 / 2016 год. по описа на Районен съд –
Свиленград, в частта, с която са
отхвърлени предявените от М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А.,
Е.А. Х., О.Е.Х. и М.Е.М. против С.Н.К. и
Н.А.К., ИСКОВЕ с правно основание
чл.30, ал.3 от ЗС, както и изцяло в частта на разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на М.Н.Г., ЕГН **********
*** сумата в размер на 866.39 /осемстотин шестдесет и шест лева и тридесет и
девет стотинки/ лева, представляваща припадаща й се част от наема, получен за
имот с идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода от
09.07.2012 год. до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2016 год. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Н.К.,
ЕГН ********** и Н.А.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на Р.Н.К., ЕГН **********
*** сумата в размер на 433.19 /четиристотин тридесет и три лева и деветнадесет
стотинки/ лева, представляваща припадаща й се част от наема, получен за имот с
идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода от 09.07.2012 год.
до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2016 год. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Н.К.,
ЕГН ********** и Н.А.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на Д.И.К., ЕГН **********
*** сумата в размер на 1 732.78 /хиляда седемстотин тридесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща припадаща му се част от наема,
получен за имот с идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода
от 09.07.2012 год. до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2016
год. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно
на С.В.Г., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 1 732.78 /хиляда седемстотин тридесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща припадаща й се част от наема, получен за
имот с идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода от
09.07.2012 год. до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2016 год. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно
на В.Ж.Ш., ЕГН ********** *** сумата в размер на 577.59 /петстотин седемдесет и
седем лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща припадаща му се
част от наема, получен за имот с
идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода от 09.07.2012 год.
до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2016 год. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на А.Ж.Ш., ЕГН **********
*** сумата в размер на 577.59 /петстотин седемдесет и седем лева и петдесет и
девет стотинки/ лева, представляваща припадаща му се част от наема, получен за
имот с идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода от
09.07.2012 год. до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2016 год. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на М.Е.М., ЕГН **********
*** сумата в размер на 1 155.18 /хиляда сто петдесет и пет лева и
осемнадесет стотинки/ лева, представляваща припадаща й се част от наема,
получен за имот с идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода
от 09.07.2012 год. до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2016 год. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на О.Е.Х., ЕГН **********
*** сумата в размер на 1 155.18
/хиляда сто петдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща
припадаща й се част от наема, получен за имот с идентификатор № 65677.701.2834
по КККР на гр.***, за периода от 09.07.2012 год. до 07.11.2016 год., ведно със
законната лихва, считано от 07.11.2016 год. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно
на Е.А.Х., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 1 155.18 /хиляда сто петдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/
лева, представляваща припадаща му се част от наема, получен за имот с
идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода от 09.07.2012 год.
до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2016 год. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно
на М.Г.Х., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 1 732.78 /хиляда седемстотин тридесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща припадаща й се част от наема, получен за
имот с идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода от
09.07.2012 год. до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2016 год. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН ********** и Н.А.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят солидарно
на П.Г.А., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 1 732.78 /хиляда седемстотин тридесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща припадаща й се част от наема, получен за
имот с идентификатор № 65677.701.2834 по КККР на гр.***, за периода от
09.07.2012 год. до 07.11.2016 год., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2016 год. до изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 267 от
28.11.2018 год., постановено по гр.д. № 570 / 2016 год. по описа на Районен съд
– Свиленград в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
С.Н.К. и
Н.А.К. да заплатят на М.Н.Г., Р.Н.К.,***
В.Г., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А., Е.А.
Х., О.Е.Х. и М.Е.М. сумата в размер на 4 053.79 /четири хиляди
петдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/ лева – деловодни разноски за
първа и втора инстанции, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А., Е.А. Х., О.Е.Х. и М.Е.М. да заплатят на С.Н.К.
сумата в размер на 1 078.43 /хиляда седемдесет и осем лева и четиридесет и
три стотинки/ лева – деловодни разноски за първа и втора инстанции, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
М.Н.Г., Р.Н.К.,*** В.Г., В.Ж.Ш., А.Ж.Ш., М.Г.Х., П.Г.А., Е.А. Х., О.Е.Х. и М.Е.М. да заплатят на Н.А.К.
сумата в размер на 520.91 /петстотин и двадесет лева и деветдесет и една
стотинки/ лева – деловодни разноски за първа и втора инстанции, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: