Решение по дело №366/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260025
Дата: 27 януари 2021 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20201800500366
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 27. 01. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                РОСИНА ДОНЧЕВА

         

като разгледа докладваното от съдията ГЕНЕВА гр. д. № 366 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 247 и чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба от адв. Д.Г. – пълномощник на М.Й.Й. и Т.И.Й., с искане по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, изразяваща се в изписване на номера на недвижимия имот, който вместо УПИ IV-31, да бъде УПИ VI-31, който е предмет на делото. Направено е и искане за постановяване на допълнително решение, по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК, за произнасяне относно обжалваното от тях решение на първоинстанционния  съд относно квотите в УПИ VII-30, в кв. 4, за който твърдят, че те притежават 1098/1396 ид. ч., а на ответницата 298/1396 ид. ч.

В срока за отговор насрещната страна – С.Н.В., чрез представляващата я адв. Л.А. от САК, е депозирала отговор, в който заявява, че действително е налице очевидна фактическа грешка при изписване на номера на един от процесните недвижими имоти, поради което молбата следва да бъде уважена. В останалата част по молбата, заявява, че предоставя на съда.

Исканията са направени по реда на чл. 247, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК и са допустими, тъй като молбата е подадена в срок.

С постановеното по делото решение № 260058 от 14. 10. 2020 г. е потвърдено решение № 112 от 25. 04. 2019 г. по гр. д. № 437/2017 г. в частта, с която е отхвърлен иска на С.Н.В. за допускане до делба на имот УПИ IV-31 в кв. 4 по плана на м.Белица, с. Х., целият с площ 1064 кв. м., при граници: с ОК, ОК 29-30, улица с ОК, ОК 29-31, УПИ VII-30 и УПИ V-30, а така също в частта, имаща характер на определение по чл. 344, ал. 2 ГПК, с което е постановено С.Н.В. да ползва до завършване на делбеното производство апартамент 288, в гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 000, вх.00, със ЗП 65-66 кв. м., имот пл. № 34, за който са отредени УПИ I-34 и XXI-34, ведно с построената в последния едноетажна жилищна сграда със ЗП 45 кв. м., а от своя страна Й.Н.Й. да ползва УПИ VI-31, УПИ V-30 и УПИ VII-30 в кв. 4 по плана на с. Х., махала Белица, ведно с построените в тях едноетажна масивна стопанска сграда и триетажна масивна жилищна сграда.

По отношение искането по чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът намира същото за основателно, тъй като след извършена проверка, действително се установява, че в диспозитива на въззивното решение погрешно е посочен номерът на процесния недвижим имот, а именно УПИ IV-31, вместо УПИ VI-31, който е верният и за който съдът е изградил изводите си и е имал предвид в обстоятелствената част на решението си и за който са представени доказателства по делото.

Този пропуск на съда следва да бъде отстранен по реда на чл. 247 ГПК, тъй като е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на диспозитива.

Ето защо и на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, постановеното по делото решение следва да бъде поправено като в диспозитива следва вместо „УПИ IV-31“ да се чете „УПИ VI-31“.

По отношение искането по чл. 250, ал. 1 ГПК, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

В обстоятелствената част на решението съдът е изложил мотиви по спорния предмет на делото, в това число и по отношение недвижимите имоти, които са допуснати до делба, като е посочено, че първоинстанционният съд е допуснал същите до делба при равни квоти, от по ½ ид. ч. за съделителите останалите урегулирани имоти, ведно с построените в тях сгради. В това число се има предвид и имотът, по отношение на който молителите претендират да имат в собственост идеални части различни от приетите от съда от по ½, а именно 1098/1396 ид. ч. за тях и 298/1396 ид. ч. за ответницата.

В този смисъл, оплакването, че в решението си съдът не се е произнесъл по цялото искане във въззивната жалба е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 247, ал. 3 и чл. 250, ал. 3 ГПК, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 260058 от 14. 10. 2020 г., ред 3 от диспозитива, постановено по гр. д. № 366/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, където вместо „УПИ IV-31“, ДА СЕ ЧЕТЕ „УПИ VI-31.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Й.Й. и Т.И.Й., подадена чрез упълномощения от тях процесуален представител – адв. Д.Г., за постановяване на допълнително решение, на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, с което съдът да се произнесе в частта относно квотите в УПИ VII-30, в кв. 4, относно притежавани от тях 1098/1396 ид. ч., а ответницата 298/1396 ид. ч.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   2.