Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260486 31.10.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела Грозева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 3609 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.54 ЗЗД и чл.266, ал.1 от КЗ / отм./.
Ищецът "МС - Газойл"
ЕООД твърди, че на 08.05.2015г. в района на обект, в който той извършвал
стопанската си дейност, а именно бензиностанция, находяща се на бул. ******,
гр. П., лек автомобил ***** управляван от Г. М. В., блъснал служител на
дружеството - ищец – Л. М. П.. Във връзка с пътнотранспортното произшествие
били извършени действия от компетентните органи на КАТ и направен е оглед. По
искова молба на служителя било образувано гр. дело № 14606/2018 г. по описа на
Районен съд - Пловдив по иск с осн. чл.200 КТ. С решението по него в полза на
пострадалия работник била присъдена сумата 10 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди; 402,78 лв. - обезщетение за забава върху главницата и
сумата 705 лв. - съдебни разноски в полза на ищеца; 1130 лв. - адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ; 450 лв. - държавна
такса, платима от работодателя и 90 лв. - разноски за експертиза също възложени
в тежест на работодателя. При извършеното въззивно обжалване решението било
потвърдено от окръжния съд. Твърди се, че към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие водачът, причинил вредите, е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество „Бул Инс“ АД. От
своя страна мотивите на влязлото в сила решение по гр.д. № 14606/2018г. се
разпростирали със задължителна сила и спрямо застрахователното дружество „Бул
Инс“ АД, тъй като то било подпомагаща страна по въпросното дело. С оглед това
ищецът счита, че са налице предпоставките на действащата към момента на
произшествието разпоредба на Кодекса на застраховането, даваща му основание да
претендира от застрахователя да му изплати общо сумата 13 461,67 лв.,
формирана, както следва: 11791,67 лв. - суми, изплатени на пострадалия работник
Павлов въз основа на влязло в сила решение, както и сумата 1130 - лв.
адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 14606/2018 г., 450 лв. -
държавна такса по влязлото в сила решение, 90 лв. - разноски за експертиза по
същото дело, както и законната лихва върху присъдените главници, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане.
В писмения си отговор ответникът Застрахователно
дружество „Бул инс“ АД отрича дължимостта на претендираните суми, като твърди,
че ищецът не разполага с пряк иск към дружеството, аргументирайки се с чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 380 ГПК. С оглед това намира, че предявеният иск е
неоснователен. Твърди, че на 21.05.2020 г. е извършен банков превод в полза на
ищеца в размер на 10402,78 лв. въз основа на решение на експертния съвет на
дружеството.
След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно с доводите на страните съдът намери за установено:
Установява се от приложеното гр.д. №14606/2018г., че с решение от 18.07.2019г. постановено по иск с правно осн. чл.200 КТ, вр. чл.51 ЗЗД ищецът по настоящото дело - "МС - Газойл" ЕООД, в качеството на работодател бил осъден да заплати на Л. М. П. /негов работник/ обезщетение за неимуществени в размер на 10000 лв., както и обезщетение за забавено плащане в размер на 402,78 лв. за периода 19.04.2018г. - 10.09.2018г. Със същото решение "МС - Газойл" ЕООД бил осъден да заплати на П. деловодни разноски в размер на 1130 лв., а по сметка на Районен съд Пловдив разноски от 450 лв. за държавна такса и 90 лв. разноски за експертиза, заплатени от бюджета на съда. В полза на "МС - Газойл" ЕООД били присъдени разноски в размер на 705,05лв. / лист 125 на приложеното дело/. Решението е било постановено при участието на ответника по настоящото дело - ЗД "Бул инс" АД в качеството му на трето лице -помагач на страната на "МС - Газойл" ЕООД и е влязло в законна сила на 25.02.2020г.
По делото не е спорно и се установява от доказателствата по приложеното гражданско дело, че вредите относно които е присъдено обезщетението по чл.200 КТ са произлезли от пътно транспортно- произшествие настъпило на 08.05.2015г. около 17,50 часа на бензиностанция на "МС - Газойл" ЕООД намираща се в гр. П., на ул. ******, където пострадалият Л.П.работел по трудово правоотношение. При произшествието лек автомобил марка "******", мод. "*****" с рег. № *****управляван от лицето Г. М. В.блъснал пострадалия причинявайки му телесни увреждания. Към момента на инцидента от който са произлезли вредите лекият автомобил "****" с рег. № *****е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответника ЗД "Бул инс" АД / лист 47/.
Горните обстоятелства освен, че не са спорни между страните в настоящото производство са обхванати от установителната сила на мотивите между дружеството ищец и ответника, произтичаща влязлото в сила решение по гр. дело 14606/2018г. на ПРС, съобразно чл.223, ал.2 ГПК.
На 14.01.2020г. "МС - Газойл" ЕООД изпратило на Л.П. уведомление за прихващане на присъдените в полза на дружеството разноски по гр. дело 14606/2018г. - 705,05лв. с общо присъдената в полза на П. сума от 11791,67 лв., включваща главницата, обезщетението за забава от извършване на деликта до завеждане на делото, законната лихва от датата на завеждане на делото -10.09.2018г. до 23.01.2020г. / лист 10/. Със становище подписано от пълномощника на пострадалия -адв. Р. били признати последиците от прихващането.
На 23.11.2020г. дружеството ищец заплатило на Л. П. сумата 11086,62 лв. /лист 8/. На същата датата били заплатени също 1130 лв. представляваща присъденото на представителя на Павлов адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв, както и сумата 90 лв. разноски за вещо лице, заплатени от бюджета на Районен съд Пловдив /лист 9/. Освен това се установява, че на 15.01.2020г. дружеството ищец заплатило по сметка на Районен съд Пловдив присъдената по гр. дело14606/2018г. държавна такса от 450 лв. /лист 7/.
На 10.03.2020г. дружеството ищец подало до застрахователя заявление с което поискало да му бъде заплатена сумата 13416,67 лв. /лист 34/.
С решение от 10.04.2020г. експертният съвет към дружеството застраховател одобрило за изплащане обезщетение в размер на 10000 лв. и 402,78 лв. лихви / лист 35/. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза на 21.05.2020г. ЗД "Бул инс" АД е платило по банков път на "МС - Газойл" ЕООД сумата 10402,78 лв. Експертът сочи също така, че върху главницата от 10000 лв. за времето от 11.09.2018г. до 23.01.2020г. се дължи законна лихва в размер на 1388,89 лв. / лист 59/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Лицето пострадало вследствие на деликт има право на обезщетение за причинените му вреди. В случаите когато вредите са настъпили при или по повод на изпълнение на задълженията на работник по трудово правоотношение, като са признати за трудова злополука е налице конкуренция на претенцията срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД и тази срещу работодателя по чл.200, ал.1 КТ. В тези случаи отговорността на работодателя по чл.200 КТ по своята същност е гаранционно обезпечителна, тъй е относно чуждо виновно поведение. Следователно в тези случаи работодателят носи отговорност за чуждо виновно поведение. Съгласно чл.54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. В конкретния случай вредите са причинени от водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е предмет на задължителна застраховка. Съгласно чл. 257 ал.1 КЗ /отм./ застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорноста на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Според чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително:1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице. Застрахователят отговаря и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице - чл.223 ал.2 КЗ /отм./ вр. чл.268 т.10 КЗ /отм./. Доколкото отговорността на работодателя в случая е гаранционно обезпечителна, тя е свързана с възстановяване на същите вреди, които са предизвикани от противоправното и виновно деяние на причинителя деликвента. От своя страна, ответникът по силата на сключения договор за застраховка, се е задължил да отговаря за тези вреди. След като ищецът като работодател ги е заплатил на увреденото лице, той съобразно чл.54 ЗЗД има право на получи платеното от деликвента. Тъй като отговорността на последния съставлява предмет на договора за застраховка е налице основание за ищеца да претендира платеното от него от застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вредата.
Установи се по настоящото дело, че след завеждането му застрахователят е заплатил на дружеството ищец сумата 10402,78 лв., като остатъкът от задължението възлиза на 3058,89 лв., като представлява сбора от законната лихва от 1388,89 лв. заплатена от ищеца за времето от 11.09.2018г. до 23.01.2020г.; 1130лв. разноски за възнаграждение на адвокат при оказана безплатна правна помощ; 450 лв. разноски за държавна такса заплатени в полза на ПРС; 90 лв. разноски за експертиза заплатени в полза на ПРС по гр.д. №14606/2018г. За този размер съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи, като претенцията се отхвърли за разликата до предявените 13461,67 лв., като погасена поради плащане. Върху присъдената сумата следва ответникът дължи и законната лихва от датата на предявяване на иска - 02.03.2020г. до окончателното заплащане.
Доколкото плащането е осъществено от ответника след завеждане на настоящото производство, съдът намира, че той следва да понесе отговорността за разноските сторени от ищеца, независимо от частичното отхвърляне на иска. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъдят разноски възлизащи общо на 1979,77лв. от които: 629,77лв. държавна такса; 150 лв. депозит за вещо лице; 1200 лв. с ДДС възнаграждение за адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр***************** да заплати на "МС - Газойл" ЕООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. ******* на осн. чл.54 ЗЗД и чл.266, ал.1 от КЗ / отм./, сумата 3058,89 лв. /три хиляди петдесет и осем лева и 89 ст./, представляваща обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица № ********., които вреди са резултат от настъпило на 08.05.2015г. пътно-транспортно произшествие причинено от лек автомобил марка "***** мод. "*****" с рег. № *******, относно които е налице влязло в сила решение по гр. дело 14606/2018г. по описа на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.03.2020г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявените 13461,67 лв. като погасен поради плащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, да заплати на "МС - Газойл" ЕООД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1979,77лв. /хиляда деветстотин седемдесет и девет лева и 77ст./, адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Живко Желев
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.