№ 323
гр. Благоевград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20241200600224 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е по реда на чл. 341, ал. 1
НПК вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 343б, ал. 5 НК и е образувано по
постъпила жалба от адв. Г. С., в качеството му на защитник на осъдения П. Б.
М. от гр. Б., с ЕГН- ****, и е за проверка на определение № 367/13.02.2024 г. ,
постановено по н.о.х.д. № 209/2024 год. по описа на РС – Благоевград.
С цитираното определение, решаващия съд на основание чл.343б,ал.5 от НК е
осъдил М. да заплати равностойността от 57500 лв. на моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението- лек автомобил марка
и модел „Тойота Рав 4“ с рег.№ ****, собственост на ОТП „Лизинг“, клон Б..
Мотивирал се е със заключението на вещото лице, по изготвената в хода на ДП
оценъчна експертиза, който е посочил тази сума от 57 500 лв. като пазарна
равностойност на автомобила, като е приел, че не следва да се приспада от нея
сумата от 15470 лв.- възстановителна стойност след претърпяно ПТП с
автомобила. Решаващият съд е приел, че това са щети, причинени в резултат
на ПТП-то, допуснато от осъденото лице и приспадане на тази сума от
пазарната цена на автомобила би довела до „неправомерно толериране на
дееца“.
Недоволен от така постановеното определение, защитникът сочи във
въззивната си частна жалба, че то е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като доводите му за това са свързани с няколко довода: - че
1
законодателя не е определил към кой момент следва да бъде определяна
равностойността на автомобила; няма конкретна правна разпоредба, която да
указва как се определя равностойността на автомобила в случай, че той не е
собственост на дееца и респ. не подлежи на отнемане; в настоящия казус
пазарната оценка на автомобила е 42030 лв., определена от вещо лице;
осъждането на М. да заплати по-висока равностойност на автомобила, т.е.
такава преди причинените по него вреди в резултат на ПТП би го поставило в
по-неблагоприятна позиция спрямо собственици на автомобили, които
подрежат на отнемане; разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК противоречи на
практиката на ЕСПЧ, като е нарушен принципа на пропорционалност на
санкцията спрямо извършеното престъпление.
Претендира се с жалбата отмяна на атакуваното определение и постановяване
на ново такава от окръжния съд, с което П. М. да бъде осъден да заплати
равностойността на автомобила възлизаща на 42030 лв.
В съдебно заседание , редовно призован не се явява П. М., представлява се от
защитника- адв.С.. Последния поддържа жалбата си по изложените в нея
доводи, както и направеното искане.
Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за основателна, като
също излага доводи, че равностойността на автомобила следва да се определя
по неговото състояние, такова каквото то е било към момента на предаване на
автомобила в хода на ДП с протокол за доброволно предаване от М., тъй като
деянието за което последния е осъден е такова на формално извършване и от
обективна страна в състава на престъплението няма имуществени вреди,
поради което и неправилно РС е присъдил по-високата равностойност на
автомобила.
Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното във въззивната
частна жалба, становищата на страните и събраните доказателства и извърши
проверка на атакуваното определение, намира следното:
Жалбата на адв.С. е депозирана в срока, предвиден в закона за обжалване на
определението и от лице с необходимата правна легитимация да стори това,
поради което е и допустима за разглеждане, а по същество е и основателна,
поради следното:
По нохд №209/2024 год. по описа на РС Благоевград , с определение № 364 от
13.02.2024год., РС е одобрил споразумение, сключено между прокурор Р.И.
при Районна прокуратура Благоевград и адв. Г. С. – защитник на обвиняемия
П. Б. М. и обвиняемия за решаване на наказателното производство по НОХД
№ 209/2024 г. по описа на БлРС, при вписаните в настоящия съдебен протокол
условия, а именно: П. Б. М., роден на ****г. в гр. Б., **** с постоянен и
настоящ адрес: гр. Б., ул. „В.А.“ ****, с ЕГН **********, се признал за
виновен, че: На ****г., около 10:00 часа в гр. Б., по ул. „А.“ с посока на
движение от ж.к. „А.“ **** към ул. „Б.А.“ срещу дом 12 е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“ с рег. №
****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,52
на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза
№ 324/03.10.2023г. на Сектор „НТЛ“ при ОД МВР – Благоевград, съгласно
2
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което престъпление обвиняемият П.
М. се съгласил да изтърпи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66 от НК, да бъде отложено за срок от 3 /три/ години и глоба в
размер на 100 /сто/ лева. На основание чл. 343г от НК обвиняемият М. е
лишен от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като при
изпълнение на това наказание, на основание чл. 59, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК, е приспаднато времето, през което е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от ****г.
Имуществени вреди - няма. Постановено е също така лекият автомобил марка
и модел „Тойота Рав 4“ с рег. № ****, да бъде върнат на собственика „ОТП
ЛИЗИНГ“ ЕООД – клон Б..
Установено е по делото, че при управлението на посочения автомобил след
употребата на алкохол, М. е допуснал ПТП ,в резултат на което на
управлявания от него лизингов автомобил има нанесени имуществени вреди.
В хода на ДП е назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на
която се установява, че равностойността на автомобила с причинените вреди
възлиза на 42030 лв., а пазарната стойност преди вредите- 57500лв.
С атакуваното определение, постановено след ободряване на споразумението,
РС е постановил М. да заплати равностойността на автомобила от 57 500лв.,
като основния довод при определяне равностойността на автомобила е
свързан с твърдение, че щетите са причинени по време на ПТП, предизвикано
от М..
Настоящата инстанция не се съгласява с тези доводи. Определението е
постановено на основание чл.343б,ал.5 от НК- разпоредба, която предвижда в
случаите на ал.1–4 на чл.343б от НК, съдът да отнема в полза на държавата
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението,
ако то е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди
равностойността му. В случая М. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, поради което и по отношение на него
тази норма е приложима. На следващо място от писмените доказателства,
събрани в хода на ДП се установява, че автомобила, послужил за извършване
на престъплението не е негова собственост, поради което и правилно РС е
постановил присъждане на равностойността му. Определяне обаче на цената
на автомобила във вида, в който той е имал преди ПТП е незаконосъобразно и
несправедливо, тъй като на първо място следва да се посочи, че деянието за
което М. е осъден е такова на формално извършване. Имуществените вреди не
са съставомерна част от него, поради което и макар да липсва точен критерии
за момента в който се определя равностойността на автомобила, то напълно
логично и справедливо е той да се оценява във вида, в който е предаден на
органите на ДП. На следващо място, присъждане на равностойността на
автомобила без да се отчита тази на причинените щети, би поставило
осъдения в по-неблагоприятна позиция спрямо лица, извършили аналогично
престъпление, но с МПС, което е тяхна собственост. Едва ли може да се
3
очаква от тях първо да поправят щетите върху автомобила си, след което
същият да бъде отнет в полза на държавата. При липса на изричен критерии за
момента на оценяване на автомобила, настоящият състав намира, че по
правилата на формалната логика и на това собствениците на автомобили да
не се поставят в по-благоприятна позиция спрямо лицата, които управляват
чужди такива, изисква равностойността на автомобила да се определи спрямо
вида и състоянието на същия, към момента на предаването му на органите на
ДП. В този смисъл са налице предпоставки за изменение на атакуваното
определение /а не негова отмяна, както се претендира/, защото по съществото
си присъждането на равностойността на автомобила е законосъобразния
подход, които е избрал съда, тъй като деецът не е собственик на автомобила.
По отношение на направените възражения, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
НК е в противоречие с принципа за пропорционалност на наказанията /същият
е прогласен в чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС – „тежестта на
наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението“/,
въззивният съд намира следното: По отправеното до Съда на Европейския
съюз (СЕС) преюдициално запитване от съдия от РС Велики Преслав във
връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 НК за това дали задължителното
отнемане на автомобила по тази разпоредба нарушава правото на ЕС и
конкретно принципа на пропорционалност в ХОПЕС, към настоящия момент
няма произнасяне от СЕС. Същевременно не са налице и основанията по чл.
25, ал. 1, т. 4 НПК за спиране на съдебното производство по настоящото дело,
защото настоящият съд не е отправил преюдициално запитване, като с оглед
материалите по настоящето дело не се и налага отправяне на такова. Наред с
това присъждане на равностойността на автомобила и то след приспадане на
причинените на него имуществени вреди и в предвид тежестта на
престъплението, за което М. се е признал за виновен, завишеният размер на
количеството алкохол над законово предвидения минимум и обстоятелството,
че с наказването за това престъпление се защитават важни обществени
отношения, свързани с безопасността, живота и здравето на гражданите при
движението по пътищата, съдът не намира основание да приеме, че е нарушен
принципа за пропорционалност на наказанието.
С оглед на изложеното и на основание чл. 341, ал. 1 НПК вр. чл. 306, ал. 1, т. 1
НПК вр. чл. 343б, ал. 5 НК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА определение № 367/13.02.2024 г. , постановено по н.о.х.д. №
209/2024 год. по описа на РС – Благоевград, с което П. Б. М. , с ЕГН-
********** е осъден да заплати равностойността от 57500 лв. на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК - лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“ с рег.№ ****,
собственост на ОТП „Лизинг“, клон Б., като НАМАЛЯВА същата от 57500 лв.
4
на 42 030 /четиридесет и две хиляди и тридесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5