Номер 37730.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София1-ви наказателен
На 30.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело №
20201000600814 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение,
1с-в. в закрито заседание на 30.07. през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Снежана Душкова
Членове:1. Иван Стойчев
2.Карамфила Тодорова
разгледа докладваното от съдия Стойчев в.н.ч..д. № 814/2020 г. по описа на САС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е пред САС по жалба на осъдения О. Й. Т. срещу определение на СГС –
НО, 34 с-в.по НЧД№1949/2020г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения О. Й. Т. за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 18 години, наложено му като общо наказание по НЧД № 549/2013 г. по
описа на СГС.
САС като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото намира от
фактическа и правна страна следното:
Производство пред СГС е протекло по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК и е образувано
по молба на осъдения О. Й. Т. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 18 години, което
му е наложено като общо наказание по НЧД № 549/2013 г. по описа на СТС, като общото
наказание е наложено за престъпления по чл. 116 НК и по чл. 242 от НК, съответно по описа
на СГС и на ОС- Хасково.
Първата инстанция правилно е установила правно – релевантните факти:
Към датата на първоинстанционното о.с.з., видно от представената справка от
началника на затвора, О. Т. е изтърпял 9 години, 2 месеца и 27 дни от наказанието си, след
зачитане на периода от работа, остатъкът от наказанието възлиза на 5 години, 8 месеца и 26
дни, поради което очевидно е налице първата предпоставка по чл. 70 от НК - той фактически
е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
По отношение на втората предпоставка, а именно той да е показал убедителни и
последователни доказателства, че се е поправил и превъзпитал преди изтърпяването на
цялото наказание, СГС обосновано приел, че тя към настоящия момент не е установена в
достатъчна степен.
САС споделя изцяло доводите на СГС в тази насока:
Действително, представеният доклад от ИСДВР и становището от ръководителя на
затворническото общежитие, в което той изтърпява наказанието си, са положителни в тази
насока. Посочено е, че О. Т. през времето на изтърпяване на наказанието е бил
последователен в примерното си поведение при спазване на всички режимни изисквания,
отнасял се е с необходимото уважение и зачитане към целия пенитенциарен персонал,
включително и към другите лишени от свобода, показал е добри умения, както в работата,
така и в останалите ситуации от престоя му в затвора. Той оценен като коректен, търпелив
човек, със стремеж към утвърждаване и в резултат на тези негови позитивни характеристики
той няколкократно е бил награждаван, без да е наказван, включително му е гласувано
доверие да работи в Съдебната палата в гр. София.
Въпреки това обаче, СГС правилно отчел, че в доклада на ИСДВР, в частта относно
оценката на риска е посочено, че г-н Т. само в определена степен приема отговорност за
криминалното си поведение и осъзнава мотивите за него, както и вредата, която е причинил
с двете престъпления, като е посочено в този доклад, че има напредък в тази проблемна зона
при осъдения от началото на изтърпяване на наказанието до момента, което е отразено и в
оценката на риска от рецидив, която и в началото на изтърпяване на наказанието е била
ниска и към момента също, като е занижена на 18 точки, но , тъй като все още очевидно
осъденият не приема изцяло мотивите и последиците от извършените престъпления, то е
необходимо работата с него да продължи, така че да се повлияе още по-решително върху
преоценката от негова страна на поведението му и съответно изграждането на една
устойчива и убедителна самокритичност и осъзнаване на тежестта на извършените
престъпления и на последиците, които биха могли да настъпят от тях, ако бяха довършени,
доколкото и двете престъпления са останали на стадия опит.
В заключение без по никакъв начин да пренебрегва усилията на осъдения да
демонстрира своите позитивни характеристики, поправянето, отговорното отношение към
работата, СГС правилно приел, че трябва съответната пенитенциарна администрация да
продължи да оказва това положително въздействие, което очевидно му е оказвала до
момента, така че при освобождаването му от затвора, г-н Т. ясно да може да предвижда
последиците от евентуално свое противозаконно поведение и да предотвратява евентуални
такива желания, поради което на този етап, искане за условно предсрочно освобождаване на
осъдения Т. не трябва да бъде уважавано.
От изложеното дотук е видно, че практически всички положителни за осъдения
обстоятелства, които се излагат и във въззивната жалба са били отчетени, но правилно са
оценени като недостатъчни за постановяване на УПО. Следва да се отбележи, че нито
размерът на остатъка, нито квалификацията на деянията са послужили като самостоятелно
основание за отказ от УПО, а е извършена съвкупна и правилна оценка на всички относими
обстоятелства.
Към тази по оценка изцяло се присъединява и САС
Водим от горното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО , 34 с-в. по НЧД№1949/2020г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________