РЕШЕНИЕ
№ 159/17.06.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретаря Дорета Атанасова…................………….......и в присъствието на прокурор
……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №669 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от „Евротекс“ ЕООД - гр.Д., ул.“Г. Р.“ №.., представлявано от Я. Е. П., подадена чрез пълномощник, против Решение към МД с MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020г. с рег.№32-203890/15.07.2020г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“.
Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно. Излага съображения, че за да пристъпят към определяне на по-висока митническа стойност, митническите органи следва на първо място да обосноват наличието на съмнения относно достоверността на същата, след което да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Сочи, че визираните в решението „справедливи цени“ са статистически стойности, извлечени на база данни на ЕС за период от 4 години, които не могат да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в дефиницията на „митническа стойност“ по чл.70 и чл.74 от МК. В оспорения акт се съдържало позоваване на решението по д. 291/15 на СЕС, но същото визирало „договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки“. В тази връзка жалбоподателят твърди, че в решението нямало изложени мотиви, нито имало доказателства относно изчислената средностатистическа стойност на сходни стоки, както и за това, че т.нар. „справедливи цени“ касаят „сходни стоки“. От мотивите на административния орган, обосноваващи съмненията, можело единствено да се изведе, че определената рискова прагова стойност, изчислена на база т.нар. „справедливи цени“, всъщност представлява минимална митническа стойност. В тази връзка не била отчетена забраната в чл.144 от Регламент за изпълнение №2447/2015 на ЕС митническата стойност да се основава на минимални митнически стойности, при което възниквал въпросът кой и с какъв нормативен акт определил тези рискови прагови стойности. Не ставало ясно как е определена като стойност „справедливата цена“. Липсвал достъп до цитираната информация от системата ТЕЗЕЙ, нямало заповед, която да определя тези стойности, поради което нямало как да се провери начинът на формиране на цената за стоките по тарифните номера, обхванати от решението. Жалбоподателят твърди, че представил всички необходими документи , но митническите органи не извършили проверка в счетоводството на дружеството. Не ставало ясно защо митническата стойност била определена по реда на чл.74 §2, б.“б“ от МК при положение, че били представени фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи до страната. Сочи, че съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност следвало да са надлежно мотивирани, а изисканата в тази връзка информация следвало да е пряко свързана с тях. В тази връзка твърди, че не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията като е нарушено правото му на изслушване, а процедурата е била водена формално с крайна цел – издаване на решение. Твърди, че не са били налице условията за прилагане на чл.74 §2, б.“б“ от МК вр. чл.141 от Регламент №2447/2015. Посочената в решението митническа декларация, послужила за определяне на по-висока митническа стойност била от друг внос на жалбоподателя и касаела други видове стоки, различни от процесните, поради което не можело да се приеме, че се касае за „сходни стоки“. Същевременно нямало мостри нито от процесната стока, нито от тази, ползвана за увеличение на стойността. Освен това двата вноса се разграничавали във времето с около 7 месеца, което правело несъпоставими цените на стоките по тях.
По изложените съображения, доразвити в представени чрез процесуален представител писмени бележки жалбоподателят моли да бъде отменено оспореното решение. Претендира разноски.
Ответникът – Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С митническа декларация с MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020г. "Евротекс" ЕООД декларирало за режим „допускане за свободно обращение“ стока „употребявани дрехи – 650 пакета“, 16541 кг бруто, 16216 кг нето, държава на износ П., с деклариран произход П., условие на доставка CFR Варна. Декларирана е била митническа стойност за стоката в размер 3,47 лв/кг.
При регистриране на декларацията се е активирал рисков профил №8715-03/02/2020 за стока, класирана в код по КН 63090000 с определена справедлива цена за ЕС 7,51 лв/кг.
Във връзка с проверка на декларираната митническа стойност – приемане и/или оспорване на същата, с писмо рег. № 32-72347/05.03.2020 г. на Началника на МП Варна запад /л.33,34/, дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.89 от същия регламент, чл.148 от Регламент за изпълнение ЕС №2447/2015 и чл.59, ал.1 от ЗДДС, следва да учреди обезпечение в размер 17 260 лв. В писмото са указани формите на обезпечение и срокът за представянето му, както и последиците от непредставяне на такова.
След представяне на исканото обезпечение, на 13.03.2020г. е извършена проверка на стоката по горепосочената МД, за което е съставен протокол от същата дата /л.65-67/.
С писмо рег. № 32-73765/06.03.2020г. на Началника на МП Варна запад /л.35,36/, поради възникнали съмнения относно декларираната стойност на стоката, за нуждите на допълнителна проверка по горецитираната декларация, от дружеството са изискани документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност.
В отговор от дружеството е представено писмо вх.№32-82702/13.03.2020г. с пояснения и приложени към същото документи.
Във връзка със служебна бележка от 18.03.2020г. на Началника на МП Варна запад , от служител в отдел „Митническа дейност“ при ТД Северна морска е дадено становище рег.инд. 32-120626/24.04.2020г. относно определяне на нова митническа стойност на стока по MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020г. В становището е дадено разяснение относно данните, които се ползват за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, а именно: наличната информация в митническата информационна система, както и оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава -членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено от 4 последователни години – т.нар. „справедливи цени“ /съгласно §1 т.40 от ДР на ЗМ/. Посочено е , че основателни съмнения относно декларираната митническа стойност може да съществуват конкретно, когато същата е по-ниска от определена рискова прагова стойност като за целите на управление на риска, последната може да бъде определена на база на справедливите цени, които се предоставят на разположение на държавите членки чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Посочено е, че предвид по-ниската декларирана цена на стоките по проверяваната декларация спрямо справедливата цена, валидна за тях в ЕС и на база извършен сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. След коментар на представените от дружеството документи и информация е отразено, че основателно остават съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и няма категорични доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката. Посочено е, че за Стока №1 по коментираната МД справедливата цена на ЕС е 7.51 лв/кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система било установено, че за периода юни 2019г. до февруари 2020г. дружеството „Евротекс“ЕООД регулярно е внасяло стока „употребявани дрехи“ от П., в приблизително същото количество като са декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Извършен е бил и анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 63090000 / с какъвто код по ТАРИК е била декларирана процесната стока/ , с произход П. във всички държави членки за 2019г., 2018г. и 2017г. въз основа на представени в табличен вид данни на ЕК. Прието е, че за този период средностатистическата стойност за ЕС не се променя драстично и изчислена в лв е както следва : 8,68 лв /кг – 2017г; 8,90 лв/кг – за 2018г. и 8,61 лв/кг - за 2019г. Посочено е, че митническата стойност на процесната стока в РБългария запазва тенденцията да е най-ниска спрямо тази на сходни стоки в останалите държави-членки. Направен е извод, че декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в ЕС, поради което и предвид констатираната разлика в цените, не отпадат съмненията относно точността на декларираната такава на внесените стоки. След позоваване на Решение по дело С-291/15 от 16 юни 2016г. на СЕС е посочено, че поради продължаващи съмнения и след представянето на допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тях сума, митническата стойност не следва да се определя по метода на договорната стойност – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Цитирани са разпоредбите на чл.140, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2447/2015 и чл.74, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/. Посочено е, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МКС за „идентични стоки“, открити са стоки „употребявани дрехи“ от същия износител, но не може да се определи категорично, че се касае за „идентични стоки“, които да са еднакви във всяко отношение, поради което митническата стойност следва да се определи по реда на чл.74, §2, б.“б“ от МКС – въз основа на договорната стойност на „сходни стоки“. Относно изследване на метода по чл.74, §2, б.“б“ от МКС е посочено, че е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“ като е уточнено, че последното понятие не е дефинирано. Открити са били данни за декларирани и приети в съответствие с чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митнически стойности за сходни стоки от същия вносител и от същия изпращач, които не са необичайно ниски, по митнически декларации за допускане на свободно обращение , оформени в същия или приблизително същия момент. Въз основа на тези данни е прието, че митническата стойност за стока № 1 от процесната МД следва да бъде определена на основание чл.74, §2, б.“б“ от МКС вр. чл.144, §2 от Регламента за изпълнение, като се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г., при което същата е в размер на 3,76 лв/кг.
До дружеството е било изпратено Съобщение рег. № 32-1265341/04.05.2020 г. по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., с което адресатът бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно МД с MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020г. В съобщението е преповторено съдържанието на становище рег.инд. 32-120626/24.04.2020г. , вкл. с посочване на митническа стойност за Стока №1 по МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2021г. В допълнение е посочено, че определената към момента нова митническа стойност по процесната МД за стока №1 е в размер 60 972,16 лв на основание чл.74, §2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 . На основание чл.101 от от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.54, ал.1 от ЗДДС е счетено, че за декларираната стока възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 247,39 лв – вносно мито и 983,06 лв - ДДС или общо – 1230,45 лв.
Със съобщението дружеството е уведомено съгласно чл.26 ал.1 от АПК за започване на административно производство като на основание чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е предоставена възможност за становище по мотивите в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Указано е, че при непредставяне на становище, производството ще продължи с издаване на решение на административния орган. Съобщението е получено от дружеството на 11.05.2020г. , видно от приложеното известие за доставяне /л.32/.
С писмо вх.№32-34626/12.05.2020г. от дружеството е депозирано становище по уведомлението с изложени доводи за несъгласие със започналото производство по увеличаване митническата стойност на процесните стоки.
На 15.07.2020 г. Директорът на ТД Северна морска при Агенция "Митници" е издал Решение рег.№32-203890/15.07.2020г., с което е отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока №1 в МД с MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020г. като е определена нова митническата стойност на същата в размер на 60 972,16 лв, / 16 216 кг х 3,76 лв/кг / при посочване в мотивите на базата за формирането й - МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г. В резултат на последното и след приспадане на заплатените суми, са установени за досъбиране мито в размер 247,39 лв и ДДС в размер 983,06 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, пар. 1 от Регламент (EС) № 952/2013 г.
В решението е взето предвид внесеното обезпечение в размер на 17 260 лв като е посочено след погасяване на задълженията остатъкът от депозираната сума да бъде върнат на основание чл.98 от Регламент (EС) № 952/2013. Определен е длъжникът по възникналото задължение – оспорващото дружество. Разпоредено е същото да се уведоми за размера на възникналото задължение. Посочено е, че решението е неразделна част от МД MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020г.
От фактическа страна в решението е посочено, че стоката по декларацията попада в Списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, утвърден със Заповед №ЗМФ-30/14.01.2020г. на Министъра на финансите на основание чл.66в от ЗМ като справедливата цена за нея за ЕС е в размер на 7,51 лв/кг. Описани са извършените в хода на проверката действия по изискване и представяне на обезпечение, проверка на стоката, изискване на допълнителни документи и информация, и съответно постъпилите от дружеството такива. Преповторени са констатациите и изводите, съдържащи се в становище рег.инд. 32-120626/24.04.2020г., както и в Съобщение рег. № 32-1265341/04.05.2020 г. Прието е, че декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Поради продължаващи съмнения, вкл. при представени допълнителни документи, установяващи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тях сума, е прието, че митническата стойност не следва да се определя по метода на договорната стойност. – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Изложени са съображения за неприложимост в случая на метода по чл.74, §2 б.а от Регламент (ЕС) № 952/2013. Прието е, че митническата стойност за Стока 1 от МД MRN20BG002002026181R2/05.03.2020г. следва да се определи на основание чл.74, §2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 като се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г.
Решението е съобщено на дружеството с писмо рег.№32-204424/16.07.2020г. получено на 17.07.2020г., видно от приложеното известие за доставяне /л.13/.
Жалбата срещу решението е подадена на 29.07.2020г. чрез административния орган, където е заведена с вх.№32-220382 от същата дата.
В хода на съдебното дирене са приобщени като доказателства: справки от митническата информационна система МИС3А и от системата „ТЕЗЕЙ“, както и MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г., послужили за анализ при обосноваване на възникналите съмнения в реалността на декларираната митническа стойност , съотв. при определяне на новата такава на процесната стока.
По делото е
назначена, изслушана и приета при оспорване от ответника съдебно – счетоводна
експертиза. След запознаване с материалите по делото и след проверка в
счетоводството на оспорващото дружество, вещото лице дава заключение, че
плащането на декларираните в процесната МД стоки е извършено от вносителя към
продавача по сметка, което се потвърждава от извлечение №4/09.01.2020г. и суифт , издадени от Райфайзен банк, където е
посочена сметка на титуляр – оспорващото дружество във валута, щ.д. Плащането е
извършено на 09.01.2020г. на сумата от
31 091 щ.д. към RETEX
GLOBAL по
фактура № SCH/243/2019-20/04.01.2020г.
Плащането е извършено от банковата сметка на жалбоподателя по тази на
износителя, потвърдено от наличния по делото суифт и банково извлечение, както
и е регистрирано в счетоводството на жалбоподателя. В процесната фактура се
сочи цената на стоката в размер 31 091 щ.д., която сума е декларирана в
процесната МД и се намира в документите, показващи извършено плащане и
регистрация на стопанската операция в счетоводството на жалбоподателя, поради
което е налице съответствие между платената цена на стоката и декларираната
стойност. И в двете МД в кл.6/8 „описание на стоките“ е декларирано
„употребявани дрехи“. Въз основа на данните,
съдържащи се в подробните фактури / тази към процесната МД, както и тази ,
използвана от митническите органи към МД от 16.07.2020г., използвана за база
при определяне на митническата стойност, вещото лице прави сравнение на
доставените стоки по двете МД в табличен вид – Приложение №1.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и изхожда от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган предвид регламентацията на чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент/ЕС/ № 952/2013.
Обективирано е в писмена форма като съдържа изложение на фактически обстоятелства и посочване на правни основания за издаването му.
Не се
установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Спазено е изискването на чл. 22, § 6,
изречение първо от Регламент /ЕС/ № 952/2013, според който преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за
заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава
решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен
срок.
В
изпратеното на оспорващото дружество по реда на чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент
№ 952/2013, съобщение рег. №
32-1265341/04.05.2020 г. са изложени
обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на
декларираната митническа стойност. Наличието на съмнения у митническият орган
се основава на установеното при извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система и в системата "ТЕЗЕЙ
", че декларираната договорна стойност за процесните стоки за килограм е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата
стойност при сходни стоки в ЕС. Видно от уведомителното писмо, съмнението
относно точния размер на митническата стойност на процесните стоки се основава от
една страна на митническата стойност на внесени от самото оспорващо дружество стоки
за периода от юни 2019г. до февруари 2020г. в приблизително същото количество,
която е по-висока от тази по процесната МД. От друга страна съмнението се
основава на значително по-ниската цена на процесната стока спрямо
„справедливите цени“ по смисъла на §1 т.40 от ДР на ЗМ, съотв. спрямо средната
статистическа стойност на сходни стоки. В писмото също така се съдържа
информация за митническата декларация, митническата стойност по която е
използвана като база при определяне на
тази за стока 1 по процесната МД. Със съобщението е дадена възможност за
изразяване на становище по посочените в него мотиви 30-дневен срок от
получаване на съобщението, от която оспорващият търговец се е възползвал.
При преценка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от от Регламент /ЕС/ № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от регламента/.
Според чл. 74, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от от Регламент /ЕС/ № 952/2013когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Съгласно чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2447/2015, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, § 2 от същия Регламент митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса. В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване на стойността на внасяните стоки.
Според разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламент /ЕС/ №2447/2015, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 от същия регламент, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, "идентични стоки" в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, § 2, т.14 от горевизирания регламент "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В настоящия случай преминаването към определяне на митническата стойност на стока №1 по процесната митническа декларация по субсидиарно разписаните в МКС методи митническият орган аргументира с необичайно ниска стойност на декларираното в сравнение със справедливата цена на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, извлечени от информационната система "ТЕЗЕЙ ". Нормативното основание за позоваване на данните от тази информационна система на ЕС е разпоредбата за "справедливи цени" - § 1, т. 40 от ДР от ЗМ /ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. /, според която "справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Обективността на данните от тази система се дължи на факта, че посочената в нея информация за пазарни цени се определя за период от четири години. Същата е източник на сведение за международна търговия с П./ държавата на произход на процесните стоки. Митническият орган е съпоставил данните от процесната митническа декларация с информацията от системата " ТЕЗЕЙ " за стоки с идентична тарифна позиция по Комбинираната номенклатура.
В случая тази съпоставка сочи, че по МД MRN 20BG002002031997R3/01.07.2020г. декларираната митническа стойност на стока №1 „употребявани дрехи", е 3.47 лв/кг, а справедливата цена за ЕС – 7, 51 лв/кг.
Съгласно т. 38 и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело C-291/15, когато декларираната цена на внесените стоки е по-ниска от средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки с повече от 50%, следва да се приеме, че тази разлика в цените изглежда достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на декларираната митническа стойност на разглежданите стоки.
Според диспозитива на същото решение член 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи като разглежданата в главното производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки — метод, който фигурира в член 30 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент /ЕО/ № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки. Доколкото чл. 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 е сходен по своето съдържание с чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като доказателство за заплащането й фактура, както е в процесния случай.
С
оглед установеното, че декларираната митническа стойност на процесните стоки е приблизително
50 % по-ниска от справедливата цена по системата "ТЕЗЕЙ " и въз
основа на относимата правна регламентация, правилно директорът на ТД
"Северна морска" към Агенция "Митници" е приел, че са
налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на Стока
№1 от процесната митническа декларация, което е предпоставка за преминаване към
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013.
Независимо от горното, съдът счита, че митническата стойност на процесните стоки, не е правилно определена. Доказването на основателни съмнения е само предпоставка за преминаване към субсидиарните методи за определяне на митническата стойност, но само по себе си не обосновава приложението на една или друга от хипотезите на чл. 74, § 2, букви а) – г), респ. на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Приложимостта на съответния вторичен/резервен метод и то при спазване на определената поредност, следва да бъде доказана от митническите органи, а в случая това не е сторено от ответника.
С оспореното решение митническата стойност на процесната стока е определена по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 без да е налице ясна обосновка за приложение именно на този способ като административният орган не е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определянето й по предходния такъв , респ. за изключването му.
За да отхвърли
приложението на реда по чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013,
административният орган е посочил, че липсва достатъчно изчерпателна информация
относно показателите, които следва да се преценят, за да се приеме, че внесени стоки
с приети договорни стойности по регистрирани в приблизително същия период МД са
еднакви във всяко отношение с внасяните стоки по процесната декларация, а
именно няма достатъчно описание на стоките в кл.6/8 на МД. Така изложеното от
административния орган е лишено от всякаква конкретика. Последното не позволява
да се извърши преценка за правилността на направения извод, че методът по чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент /ЕС/ №
952/2013. не може да бъде приложен.
По отношение приложимостта на реда по чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 административният орган е посочил, че след анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки от същия вносител и от същия изпращач, които не са необичайно ниски и са приети в съответствие с чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Така изложеното също е лишено от конкретика. Не става ясно какъв е обследвания от органа времеви отрязък, попадащ в обхвата на „приблизително същия момент“ . Безспорно този период е следвало да се отграничи и то в разумен диапазон, предвид липсата на легална дефиниция на понятието. Не е посочено също и кои митнически декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребелние на сходни стоки са били анализирани, респ. защо като база за определяне на новата митническа стойност на процесната стока е избрана именно MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г. Цитирането на разпоредбата на чл.141 от Регламент за изпълнение №2447/2015 на ЕС не представлява подобна мотивировка. Липсва и посочване на каквито и да било други данни, и по-конкретно на изискуемите данни за търговското равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховките, датата на сключения договор за продажба на тези стоки, датата и стойността на фактурата, за да може съдът да прецени дали стоките по използваната декларация действително отговарят на дефиницията за "сходни стоки" и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. Липсата на данни за тези обстоятелства, както и на мотиви за направените от събраните доказателства анализи и изводи на административния орган, води до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Следва да се посочи, че тази липса не се преодолява от представената от ответника и то едва в съдебно заседание, справка от MIS3А. От същата е видно, че в приблизително в същия момент като процесния и дори в момент, значително по-близък във времето /24.10.2019г./, е регистриран внос на употребявани дрехи от същия вносител в количество, еднакво с това по процесната МД , от същия износител и при същите условия на доставка.
Предвид горното, съдът приема, че обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на документите и информацията, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент № 952/2013, а липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно
по смисъла на чл.146 т.2 , т.3 и т.4 от АПК, поради което следва да се отмени.
При този изход на производството, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, а именно: 50.00 лв – внесена държавна такса, 1060.00 лв – внесено възнаграждение за вещо лице и 360.00 лв - договорено и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на същото съдът не споделя, доколкото уговореният и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към МД с MRN 20BG002002026181R2/05.03.2020г. с рег.№32-203890/15.07.2020г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“ да заплати на „Евротекс“ ЕООД - гр.Д., ул.“Г. Р.“ №.., ЕИК ….., представлявано от Я. Е. П., направените по делото разноски в размер на 1470.00 (хиляда четиристотин и седемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: