Р Е Ш Е Н И Е
№ 1996 15.12.2021г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на осми декември две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при секретар И.Л., като
разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 2600 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал.4
от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по жалба от „Старт
- 3 - 2017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. Брацигово
№16а, с ЕИК ********против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 11135/27.10.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция
"Фискален контрол" в Централно управление на НАП. Със заповедта е била
разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски
обект –парфюмерия, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. Мано Тодоров, №7а,
стопанисван от „Старт - 3 - 2017“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от
14 (четиринадесет) дни на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В сезиращата
съда жалба е заявено, че така издадената заповед е незаконосъобразна и
немотивирана, издадена без подробно и пълно установяване на фактическата
обстановка и предхождаща издаването на НП. Обяснява се, че основанието за
наложената мярка е определянето на търговеца като системен нарушител, поради
посочване издаването на две наказателни постановления за допуснати еднотипни
административни нарушения през 2020г. и 2021г. Излага се становище за липса на сочената
предпоставка, както и за невземане предвид на обстоятелството, че не се касае
за търговски обект със стоки от първа необходимост, въпреки местонахождението
на търговския обект в сградата на такъв. Излага становище, че минималният
установен оборот не обосновава налагането на подобна тежка принудителна
административна мярка. Обяснява за липсата на конкретни данни за обичайните
обороти на дружеството в конкретния обект, както и на търговци, притежаващи
подобни характеристики, особено в условията на пандемия. Поради изложените
обстоятелства жалбоподателят е на мнение, че липсата на подобни данни не
обосновава запечатването на търговския обект за посочения период. По натам се
обосновава липсата на конкретика относно очакваните вреди, които поведението му
би причинило на фиска. По-натам се обосновава заключение, че отстраняването на
нарушението незабавно след уведомяване на ръководството на търговеца за
случилото се, води до извод за липса на причинена вреда на фиска в крайна
сметка. В тази връзка се изразява мнение, че отстраняването на нарушението не
би могло да доведе до извод, че наложената ПАМ съответства на коя да е от
целите по ЗАНН. Сочи се , че мотивите за продължителността на мярката са общи,
не конкретни тъй като не могат да бъдат обосновани, поради своевременно
отстраняване на нарушението и издаване на заповедта за налагане на ПАМ седмица
след констатирането му.
На следващо място се обяснява предстоящото
наличие на сериозни финансови тежести от гражданскоправен и търговскоправен
характер, които дружеството би било принудено да търпи от наложената мярка, като
според жалбоподателя това не би могло да бъде обосновано и с предотвратяване
извършването на друго нарушение на финнсовата дисциплина. Сочи се допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невъзможността да бъде
приложена разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, поради несвоевременно издаване
на наказателното постановление за сакциониране на допуснатото
административнонаказателно производство.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява,
изразява становище по същество в което поддържа депозираната жалба и желае
отмяната на оспорената заповед.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Велико Търново в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административния орган в административното производство е представена заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС,
каквато е запечатването на обект.
По съществото на спора от ответния орган се
представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0014779/19.10.2021г.,
декларации на установеното лице, работещо по трудово правоотношение, КЛЕН за 19.10.2021г.,
и дневен отчет за същата дата. Акт за установяване на административно нарушение
№ F632503/27.10.2021г.
От съставения по повод на проверката и неоспорен
от жалбоподателя протокол за проверка се установява това, че на 19.10.2021г.
служители на ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект парфюмерия, находящ
се в гр. Горна Оряховица, ул. Мано Тодоров, стопанисван от „Старт - 3 - 2017“
ЕООД.
В хода на проверката било констатирано, че в
търговския обект има регистрирано ФУ. Посочено е също така, че при извършена
контролна покупка на 1 бр. мъжки парфюм 50мл., заплатен в брой от инспектор Х.
Дългичева, на стойност от 20,00 лева, от продавач - консултанта не бил издаден
фискален бон. Иведен бил дневен финансов отчет, където продажбата не била отразена,
както и на контролната лента.
На 27.10.2021год., административният орган –Началник
отдел „оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, при така събраните
доказателства и след съобразяване със служебно събрани такива, приел, че с
посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на
административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство
административен акт – Заповед № 11135/27.10.2021г., с която е разпоредил срещу „Старт
- 3 - 2017“ ЕООД да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване
на търговски обект – парфюмерия, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. Мано
Тодоров №7а и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката, представляваща част от оспорената
жалба е видно, че тя е връчена на търговеца на 27.10.2021г., а жалбата е
подадена на 10.11.2021г., следователно е подадена в срок. Жалбоподателят е
адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати
от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По
изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № 11135/27.10.2021г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на
НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – парфюмерия, находящ се в гр. Горна Оряховица,
ул. Мано Тодоров № 7а, стопанисван от Старт - 13 - 2017 ЕООД и забрана достъпа
до него за срок от 14 дни.. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение
по неиздаване на касов бон след заплащане в брой цената на 1 бр. парфюм на
стойност от 20,00 лева, заплатени в брой, е засегнат утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и последваща възможност за проследяване на
реализираните обороти, което не позволява да бъдат проверени извършваните в
обекта продажби, което води до извод за неправилно определяне на реализираните
приходи на стопанисващия го търговец. Заключава се, че съаздадената организация
не позволява да бъде направен извод за изпълнение на установените правни
регламенти.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната
преписка е приложена споменатата по-горе заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., с
която Изпълнителния Директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС
и чл.81, ал.1 от АПК е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато
е запечатването на обект по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при
спазване на процесуалните разпоредби за провеждане на административното
производство.
По съществото на спора, след преценка на
събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни
изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при
издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби,
уреждащи налагането на ПАМ.
От представените по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта служителят на
търговеца е бездействал правнорелевантно, като не е издал касов бон непосредствено
след приемане на цената на заплатената стока и услуга. Този факт не се отрича
от нея.
При това положение на административния орган
не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1,
т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че
налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл.118б ЗДДС „Независимо от предвидената глоба или имуществена санкция,
принудителната административна мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл.
118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл.
118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само
софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16.“ Тази възможност е била отчетена от органа,
като е установено, че не е налице възможност за прилагане на нормата на чл. 186а ЗДДС (в сила от 12.12.2020 г.), тъй
като за управление на продажбите си в този обект търговецът не е избрал и не
използва софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 ЗДДС, т. н. СУПТО (софтуер
за управление на продажби в търговските обекти). Изрично в оспорения акт е
посочено, че в обекта няма СУПТО и ПОС терминал, и този факт не е оспорен от
жалбоподателя. Не са налице фактическите основания за приложението на
разпоредбата на чл. 186а от ЗДДС,
изключваща налагането на ПАМ при първо нарушение.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя
следва да бъде отбелязано, че настоящото производство е административно и като
такова не е свързано с прилагане на форма на наказателна репресия.
Преследваните с мярката цели са тези, предвидени в разпоредбата на чл.22 ЗАНН и
целят предотвратяване и на други адм. нарушения, както и на техните вредни
последици. Цитираната разпоредба е пълно и точно посочена в оспорения адм. акт
и не създава предпоставки за неяснота, доколкото самият управител на
дружеството е този, допуснал административното нарушение.
Видно от предствения по делото доказателствен
материал, необорен от страна на жалбоподателя, заплащането в брой е извършено
около 11,15 часа. Нарушението е реализирано чрез форма на просто бездействие в
конкретен правнорелевантен момент – момента на плащане, с изтичането на който
нарушението се счита довършено. Този извод съдът извежда от разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът
се дължи за всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от
момента на реализиране (изпълнение) на сделката – покупко-продажба. Важен е
моментът на фактическото предаване на сумата, а не други, като моментът на приемане
на поръчката, моментът на обявяване на сметката, а още по-малко момент, следващ
този на плащането на цената или др.
В настоящия случай, в оспорената Заповед
№ 11135/27.10.2021г. на началник отдел
„Оперативни дейности“-Велико Търново в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ
на НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й,
доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален
бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган,
доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в
деня на проверката ПИП АА №0014779/19.10.2021г., а от друга подробно е
мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ.
Отразени в заповедта са и правните основания
за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При
сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа
на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага
за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа
чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.
Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова
бележка при всяка продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата
хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по
делото.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице
както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване
на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената
Заповед № 11135/27.10.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено да се приложи ПАМ –
затваряне на търговски обект за срок от четиринадесет дни, което е обосновано с
факта, че задълженото лице е извършило процесното нарушение, като не издало
фискален бон за плащане по покупка на стойност 20,00 лева, Сочи се, че взети предвид
са вида и обема на упражнявания в съответния обект дейност. Органът се е
позовал и на обстоятелството, че жалбоподателят е системен нарушител, поради
издадени към момента на констатацията на процесното нарушение на два броя
наказателни постановления. Това обстоятелство се оспорва от страна на
жалбоподателя, който сочи, че едно от двете не е влязло в сила към момента на
постановяване на оспорената заповед за налагане на ПАМ. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че макар системността да не е била доказана, това
обстоятелство не следва да бъде вземано предид като основание за отмяна на
оспорената ПАМ, доколкото, същото макар и посочено като отегчаващо вината
обстоятелство не е било взето предвид като такова, тъй като видно от размера на
самата мярка, същият е определен малко под средният, което обосновава наличие
на констатиртан от страна на ответния орган баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на жалбоподателя правнорелевантни обстоятелства. За
такива не могат да бъдат възприети и съответно кредитирани сочените от
търговеца социални елементи, свързани с отежняване на финансовото му и осигурително
положение. В същото време от съществено значение според настоящия съдебен
състав е вида на обекта, находящ се в гъстонаселен район на града, в близост до
парк, стадион и магазини на големи хранителни вериги, където е обичайно
търсенето и предлагането на голям брой услуги, вкл. и козметични такива, които
обстоятелства в комплексност са представени като потенциална възможност за
реализиране на голям търговски оборот, чието отчитане посредством установения
ред на функциониране може да бъде избегнато. В комплексност горните
обстоятелства са обосновали размера на мярката, като от съществено значение е
обстоятелството, че размерът е около и под средния, като в тежест на
жалбоподателя е било доказването на сочените от него смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно дадените в о.с.з. указания, което не е било сторено. В
същото време не следва да бъде пропускан фактът, че се касае за търговец, в
който случай административната отговорност за допуснатото нарушение е
безвиновна, като отчетено в този случай следва да бъде обстоятелството, че
жалбоподателят е професионалист, което е доказателство за наличието на
достатъчно знания и професионални умения от негова страна как следва да организира
отчитането на продажбите в търговските си обекти.
Съдът счита, че определената продължителност
на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, предвид
твърдените от самия жалбоподател невисоки дневни обороти на търговеца. Това
определя мярката и като съразмерна, въпреки възраженията на жалбоподателя в
тази насока.
Така определеният размер е правилен. Той
съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ.
Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този
случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на
превантивната функция. Както бе споменато и по-горе, упражняваната
професионална търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални
познания по отношение на фискалното законодателство и заедно с констатацията за
допуснати предишни нарушения от същия вид разколебава всяко предположение за
случайния характер на допуснатото нарушение.
Конкретиката на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се
извежда от обстоятелствената част на заповедта. Отбелязано следва да бъде това,
че производството по налагане на ПАМ е независимо и самостоятелно от
провежданото административно-наказателно такова, като правната възможност за
заплащане на имуществена санкция вместо запечатване на търговския обект,
предвидена в ЗДДС е обусловена от процесуалните срокове в ЗАНН и от преценката
на административнонаказващия орган дали изобщо да наложи административна
санкция на нарушителя или не, която следва съставянето на АУАН.
С оглед горното, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) № 11135/27.10.2021г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на
материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е направено искане от ответната
страна за присъждане на разноски. Искането е основателно. Доколкото настоящото
производство протича по реда на АПК, а не по този на ДОПК, приложими са
разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, в който случай дължими на ответния орган са
разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възражение.
С оглед на гореизложеното, Административен съд
– гр. Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Старт - 3 - 2017“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. Брацигово №16а, с ЕИК ********против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-11135/27.10.2021г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция
"Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в
Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „Старт - 3 - 2017“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. Брацигово №16а, с ЕИК ********да заплати на
ЦУ на НАП София юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: