Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
30.03.2021 г. |
Град
|
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
|
|
Година
|
|
|||
В публичното заседание на 09.02.2021 г. в следния състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар |
Валя
Пенова |
Прокурор |
|
като разгледа докладваното от |
Съдия
ВЪТКОВ |
|
Гр. |
Дело № |
1465 |
по описа за |
2019 |
година. |
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
И.Х.Б., ЕГН ********** *** е предявил
обективно съединени искове против Т.П. ***, с който ищецът моли съда да осъди
ответника да му върне сумата от 2000 лв., продажна цена на биволица, както и
сумата от 600 лв. разходи за храна на животното, за периода от 30.09.2019 год.
до 10.12.2019 год. Твърди се в исковата молба и в уточняващата такава, че се
касае за продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват цената и
нейната годност за употребление. Изложени са подробни съображения за това.
В
писмения си отговор ответната страна оспорва иска за заплащане на продажната
цена, оспорват се фактите изложени в обстоятелствената част на молбата и на
уточняващата такава, като се твърди, че
няма основание да се иска връщане на сумата, която не е давана, и разноски,
които не са направени - заплащане на
сумата от 600 лв. разходи за храна за периода от 30.09.2019 г. до 10.12.2019 г.
Правната
квалификация на иска е чл. 195 ал. 1 вр. с чл. 193 ал. 1 ЗЗД, и чл. 59 ЗЗД за
втория иск.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба, а и
в уточняващата такава се твърди, че ищеца решил да закупи от ответника
биволица, като уговорили продажна цена от 2000 лв. На 29.09.2019 г. ищецът
отишъл при ответника, дал на ответника парите и взел животното, което завел
пеша от с. К.п. до с. Ц.. Уговорката с ответника била да бъде закупена бременна
биволица. При проверка от ветеринарен лекар било установено, че биволицата не е
бременна и ищеца отишъл при ответника за да я върне. Ответника се съгласил и
поканил ищеца да си избере друга. Ищеца избрал една, завел я при ветеринарен
лекар, който също му казал, че биволицата не е бременна. Ищеца се върнал при
ответника и си поискал парите, но ответника отказал. За да не се предизвиква
скандал ищеца взел втората биволица. Ищеца твърди че е уведомил ответника за
недостатъците на животното – че биволицата не е млада и не е бременна към
момента на покупко-продажбата. Въз основа на горното ищеца е предявил настоящия
иск.
Свидетеля В, твърди,
че познава страните, присъствал е на сделката за покупко-продажба на животното,
ищеца оставил една каруца с кон и дал на ответника 1200 лв. Свидетеля не е
присъствал на уговорки между страните за продажната цена.
Свидетеля Х. твърди,
че познава страните, знае, че ищеца е купил от ответника биволица. Ищеца завел биволицата
при свидетеля за да провери дали е бременна. След това ищеца върнал животното
на ответника и след няколко часа довел друго. Свидетеля проверил и установил,
че тя е ялова. Свидетеля знае, че след това
биволицата се е отелила и по време на проверката е била бременна от
около два месеца, но той не е могъл да го установи. Ищеца му казал че е купил
биволицата за 2000 лв., а за втората
след смяната не знае за каква цена. От ищеца разбрал, че биволицата се е отелила.
Свидетелката П –
съпруга на ответника твърди, че между съпруга и и ищеца имало уговорка ищеца да
купи биволица за мляко. Ответника му дал биволица след около два месеца ищеца
дошъл отново и се уговорили с ответника животното да бъде заменено. Твърди, че
биволицата е била млада.
Свидетеля Б. твърди,
че са далечни роднини с ответника и е присъствал когато ищеца се е върнал, за
да замени купената първоначално биволица. Ответника му позволил да влезе в
стадото и да си избере друго животно, което ищеца сторил.
Свидетеля А твърди,
че е присъствал, когато ищеца е заменил първоначално купеното животно с друго
такова. След като тръгнали от фермата се отбили при кметицата на с. К.п., ищеца
я попитал за данните на ответника, но тя му дала само адреса и свидетеля заедно
с ищеца се прибрали в с. Ц. заедно с биволицата.
По делото е назначена и изслушана съдебно
ветеринаро-медицинска експертиза заключението на която, неоспорено от страните
и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице
е дало заключение, че към момента на огледа на животното не е могъл да установи
млечността, тъй като биволицата била неспокойна, видял е вимето което е било
малко и твърди, че това може да се дължи на обстоятелството, че или малака я е
избозал към момента или биволицата не е в лактация. Разходите за 70 дни за
отглеждането на животното през оборния период възлизат на 844.20 лв., а
разходите за гледане на животното през пасищния период са 406.93 лв. След
справка вещото лице е констатирало, че на 10.12.2019 г. ответника е обявил
процесната биволица за изчезнала. Вещото лице твърди още, че ветеринарно
медицинско свидетелство за придвижване на животни от животновъдния обект на
ответника не е издавано. Твърди още, че ушната марка не се е намирала на
животното, а му е дадена от ищеца, който твърдял, че е паднала. При огледа на
животното вещото лице е констатирало, че животното е по-старо на вид, а ушната
марка е на по-младо животно, което може да се дължи и на обстоятелството, че то
може да е маркирано по-късно. В информационната система на БАБХ животно с тази
ушна марка се води изгубено. Породата на биволицата е „Б. м.“. Вещото лице
твърди, че биволицата е годна да се отели. По отношение на лактацията вещото лице твърди, че не е могъл
да я установи, тъй като животното не е позволило и е било уплашено. Твърди, че
количеството мляко, което дава биволицата, зависи от начина на хранене и от
грижите за животното.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за
недоказан.
За
да бъде уважен предявеният иск по чл. 195 ал.1 от ЗЗД, следва по делото да бъде
установено, че е налице сключен между страните договор за покупко-продажба,
вещта по който има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или
нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление и
тези недостатъци не са били известни на купувача при продажбата, а при
откриването им той незабавно е уведомил за това продавача. В тежест на ищеца е
да докаже сключването на договора, заплащането на цената, скритите недостатъци
на вещта и уведомяването на продавача за тях. Законът свързва отговорността на
продавача по чл. 193 ЗЗД и правата на
купувача по чл. 195 ЗЗД не с отстранимостта или не на недостатъците, а с
обстоятелството, дали намаляват съществено цената или годността на продадената
вещ за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Съгласно
разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от ЗЗД,
продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в
договора употребление. Съгласно текста на чл.
193 ал. 2 от ЗЗД, недостатъкът следва да съществува при продажбата, по
време на сключване на договора. Тъй като в процесния случай се касае за продажба
на индивидуално определена вещ, именно това е правно релевантния момент, към
който преминава не само собствеността върху вещта, но и риска от случайното й
погиване. Продавачът от своя страна отговаря за недостатъците, които
съществуват по време на преминаване на собствеността и риска от погиване на
вещта и само ако съществуващите недостатъци не са били известни на купувача при
продажбата. Във всички случаи обаче, за да бъде реализирано правото по чл. 195
ал.1 пр.1 от ЗЗД, следва купувачът /ищеца/ да е доказал, че вещта страда от
скрити недостатъци, които намаляват съществено годността й или я правят изцяло
негодна.
В
разглеждания случай между страните е безспорно, че между тях е налице устен
договор за покупко-продажба на биволица.
Недоказани
обаче остават твърденията на ищеца, че в течение на времето, необходимо за
съответната употреба, са констатирани т. нар. "скрити недостатъци",
които да правят вещта негодна било за обикновеното й, било за предвиденото в
договора предназначение. От събраните по делото доказателства не се установи по
безспорен начин, че към момента на покупко-продажбата биволицата не е била
бременна, както се твърди в исковата молба.
Действително,
по реда на чл. 195 ал.1 от ЗЗД продавачът отговаря независимо дали е знаел или
не за скрития недостатък /тук разликата ще е само в размера на отговорността/,
но отговорността му винаги е свързана с действителното наличие на скрит
недостатък, който води до предвидения в чл. 193
ал.1 от ЗЗД резултат-съществено намаляване на годността на вещта. При
доказателствена тежест ищеца да установи наличието на твърдяните недостатъци,
същият не ангажира категорични доказателства, установяващи твърденията, че е
закупил биволица, която не е била бременна, каквато е била уговорката. Вещото
лице е категорично в заключението си, че към момента на продажбата биволицата е
била бременна от два месеца.
Горните
съображения налагат извода за недоказаност на иска, поради което същият ще
следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото по първия иск, неоснователен
е и иска за сумата от 600 лв. разходи за храна на животното, за периода от
30.09.2019 год. до 10.12.2019 год.
При
този изход на делото на делото ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от последния деловодни разноски в размер на 440 лв.,
представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение. С оглед
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира същото за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Х.Б., ЕГН ********** ***, обективно
съединени искове против Т.П. ***, с който ищецът моли съда да осъди ответника
да му върне сумата от 2000 лв., продажна цена на биволица, както и сумата от
600 лв. разходи за храна на животното, за периода от 30.09.2019 год. до
10.12.2019 год, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.Х.Б.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Т.П. ***,
направените деловодни разноски в размер на 440 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
Районен съдия: