Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Нели
Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№867/2020г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Производството е образувано
по ВЖ вх.№33452/03.06.2020г. на ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „СОТИР КОСТОВ”, ЕИК
*********, представлявана от В.М. срещу решение №1588/07.04.2020г., постановено
по ГД №12296/2019г. на ВРС, 8 състав, с което съдът е отхвърлил предявения
от „Потребителна
кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Долни чифлик, Фуражен цех, срещу Н.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.12, ал.2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 11
275 лв. /след допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения
размер от 6 280 лв./, представляваща увеличената стойност на поземлен имот с
идентификатор 21912.115.63 по КККР на гр. Долни чифлик, одобрени със Заповед №
РД-18-1530/24.08.2018г. на ИД на АГКК /с кадастрален номер по предходен план
115063, обособен в парцел 63 от масив 115 по плана за земеразделяне на землище
гр. Долни чифлик/, с площ 3487 кв. м., в резултат на извършените от ищеца със
съгласието на ответника по прекратен договор за аренда №73/30.03.2004г.
подобрения в имота в периода 2004 - 2005г., а именно засадени ябълкови дръвчета
от сортовете „Айдърет“ и „Флорина“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019г. до
окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
необосновано, постановено в противоречие с материалните и проц.норми. Обжалва
се изцяло. Претендира се отмяната му ведно с уважаване на иска и присъждане на
сторените разноски.
В
жалбата се излага, че съдът правилно е определил правната квалификация на иска
както и правилно е приел прекратяване на договора с изтичане срока му на
29.03.2019г. Правилно е преценил, че при прекратяване на договора, съгласно
чл.12, ал.2 от ЗАЗ, за арендодателя възниква задължение да заплати на
арендатора сумата, с която се е увеличила стойността на обекта вследствие на
извършените със съгласие на арендатора подобрения.
Твърди
се, че съдът необосновано е приел, че към сключване на договора на 30.03.2004г.
овощната градина била вече създадена и ябълковите дръвчета били засадени от
предходен арендатор Интерфрукт Камчия АД. Изводите си съдът неправилно е
базирал изцяло на свидетелските показания на св.Ст.И. и св.П.К., както и на
посочените писмени доказателства – фактура от 01.04.2003г., анекс от
30.03.2004г. към договора за аренда. Поддържа се напротив, че до подписване на
договора за аренда не е имало засадена овощна градина. Изводът на съда
противоречи на заключението и на вещите лица по т.4 от СТЕ. Цитира се
приложението на Наредба за базисните цени на трайните насаждения и
заприхождаване на ябълковите дръвчета в счетоводството на ищеца като ДМА през
2007г. Подобренията, чиято стойност се претендира, са ябълкови дръвчета, част
от овощна градина в м.Али Кочевото, цялата от 220 дка. Твърди се, че съдът не е
съобразил чл.4, ал.2 от Наредбата относно създаване на трайните насаждения и
срока за това. Твърди се, че показанията на св.П. не противоречат на останалите
събрани по делото доказателства, а напротив, са съобразени със СТЕ и писмените
доказателства. Въззивникът счита, че съдът неправилно е преценявал подобренията
единствено като разходи за закупуване на дръвчетата, а не е преценявал техните
плодоносни качества. Твърди се, че дръвчетата са закупени и внесени от ПК С.К.през
2003г. Поддържа се, че към 31.12.2004г. няма създадена овощна градина, още
по-малко с остатъчна стойност. Такава е създадена едва през 2007г. след влизане
на дръвчетата в период на плододаване.
Въззивникът
поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка показанията на св.И. и св.К.,
които са заинтересовани от отхвърляне на иска. Неправилно съдът е извършвал
изчисления на стр.6 от решението без да прецени, че предмет на иска са дръвчета
в един от обединените парцели, а не в цялата овощна градина. Необосновани са
изводите на съда относно характера на имота към 2004г. както и относно
възрастта на дръвчетата. Твърди се, че периода на плододаване ще продължи до
2023г. Градината не е амортизирана, погинали са само 5 от общо 690 дръвчета,
след прекратяване на договора и поради бездействие на собственика. Необоснован
се твърди, че е извода на съда, че при уважаване на иска би се стигнало до
неоснователно обогатяване на ищеца.
Не
се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 ГПК е
постъпил отговор на жалбата от насрещната страна Н.А.Н. чрез адв.К. К.,
за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение
ведно с присъждане на разноски.
Твърди
се, че решението на съда е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че
към 2004г. в имота на ответника вече е била налице овощна градина. Ищецът не е
доказал, че през 2004 -2005г. е засадил в имота яб.дръвчета със съгласието на
ответника. Към датата на договора имотът е бил нива. Ищецът не е представил и
доказателства за съгласие на арендатора по смисъла на чл.12 от ЗАЗ. Цитира се
раздел IV от договора и чл.9, ал.2 от ЗАЗ. Не е представен от ищеца план
-проект за създаване на овощната градина. Не са представени никакви
доказателства, че именно кооперацията –ищец е сторила разходите за извършване
засаждане на имота с трайни насаждения – ябълкови дръвчета. Поради изложеното
се твърди неоснователност на жалбата.
В
съдебно заседание въззивникът се представлява от Председателя на кооперацията В.М.,
който поддържа въззивната жалба.
Насрещната
страна, представлявана от адв.К., поддържа отговора, съответно
неоснователността на жалбата.
За да се произнесе по спора
въззивният състав констатира, че производството е образувано по искова молба на
„Потребителна кооперация „Сотир
Костов“, ЕИК *********, гр.Долни чифлик, срещу Н.А.Н., ЕГН **********,***,
по иск с правно основание чл.12, ал.2 от
Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 11 275 лв. /след
допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения в размер на 6280
лв./, представляваща увеличена стойност на ПИ с идентификатор 21912.115.63 по
КККР на гр. Долни чифлик, одобрен със Заповед № РД-18-1530/24.08.2018г. на ИД
на АГКК /с кадастрален номер по предходен план 115063, обособен в парцел 63 от
масив 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик/, с площ 3 487
кв. м., в резултат на извършените от ищеца със съгласието на ответника по
прекратен договор за аренда №73/30.03.2004г., подобрения в имота през периода
2004 - 2005г., които подобрения се изразяват в засаждане на имота с ябълкови
дръвчета, сортове „Айдърет“ и „Флорина“. Твърди се, че при наемане на имота
същият е представлявал нива, а към момента на прекратяване действието на
договора е овощна градина. /уточняваща молба на л.14 по делото/ Претендира се
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът
твърди, че между страните бил сключен договор
за аренда на 30.03.2004г., по силата на който ответникът като арендодател
предоставил за ползване на арендатора ПК „Сотир Костов“ нива с площ 3 487 кв. м., находяща се в землището на гр. Долни Чифлик,
м. „Али Кочевото“ за срок от 15 години, като с изтичане на срока, на
30.03.2019г., договорът бил прекратен. Посочва, че въз основа на съгласието на
арендодателя, дадено в раздел IV, т. 3 от договора, в периода 2004-2005г.
ищецът засадил в имота трайни насаждения – ябълкови дръвчета, с които се увеличила
стойността на имота с претендираната сума. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът Н.А.Н., чрез
процесуалния му представител – адв. К.К., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между
страните е сключен договор за аренда, прекратен на 30.03.2019г. с изтичане на
уговорения срок. Оспорва твърденията, че в имота са засадени трайни насаждения
– ябълкови дръвчета в периода 2004-2005г. от ищеца по делото; оспорва, че е
наличен опис на имот № 115063; че стойността на този имот е увеличена с
претендираната сума. Поддържа, че не е давал нито устно, нито писмено съгласие
за смяна начина на трайно ползване на имота. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Първоначално
исковата молба касае претенция в размер на 6 280 лева, представляваща
увеличената пазарна стойност на имота в резултат на извършените
подобрения/насаждения/, но с протоколно определение от 12.03.2020г. съдът е
допуснал изменение в размера на предявения иск до сумата от 11 275 лева.
При
преценка твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
При
преценка на жалбата, съдът намира, че същата отговаря на изискванията на чл.260
и чл.261 ГПК – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок, при наличие
на правен интерес от обжалване. Спазена е процедурата по администрирането
ѝ. Производството е процесуално допустимо.
Съгласно
чл.269 ГПК, въззивният съд служебно се произнася по валидността на решението, а
по допустимостта в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
С
процесната въззивна жалба по същество се оспорват направените от първата
инстанция фактически и правни изводи като се твърди, че същите не съответстват
на събраните доказателства и/или са изградени въз основа на едностранчиво
обсъждане на доказателствата по делото. Поддържа се неправилност на извода на
ВРС за наличие на овощна градина към датата на сключване на арендния договор
през 2004г., съответно извършване на подобрението от трето лице, а не от ищеца.
С
жалбата и в открито заседание не са правени доказателствени искания, поради
което самостоятелната преценка на въззивната инстанция се средоточва върху
събраните вече писмени и гласни доказателства.
Видно
от приложения договор с нот.заверка подписите на страните №73/30.03.2004г.,
между страните по спора е сключен договор за аренда, по който ищецът е
арендатор, за ползване в продължение на 15 години на НИВА с площ от 3.487 дка,
находяща се в землището на гр.Долни чифлик, обл.Варненска, м.”Али Кочевото”, с
кад.№115063, обособен в парцел 63 от масив 115 по плана за земеразделяне на
землище гр.Д.Чифлик. Съгласно раздел IV, т.3 от договора, арендаторът има право
да засади трайни насаждения в арендуваната земя, като изгради необходимите за
това инсталации, съоръжения и огради,
необходими за отглеждането им. Съгласно следваща т.5 от клаузата, арендаторът
може да подобрява имота, стига да не се отразява на последващото ползване на
същия, след изтичане срока на договора. Видно от уговорката в договора раздел
VI, т.1 от същия, договорът се прекратява с изтичане на срока му, което
обстоятелство е настъпило към момента на завеждане на иска.
По
делото е приложено писмо изх.№36/29.03.2019г. от ПК до ответника,
представляващо покана за плащане на стойността на извършените от кооперацията в
арендувания имот подобрения в размер на 6 280 лева. Към писмото е налице
известие за доставянето му лично на ответника, на 02.04.2019г.
Ответникът,
видно от своевременно постъпил отговор на исковата молба, не оспорва
правоотношението по договора за аренда от 2004г. както и неговото прекратяване
с изтичане на срока му през март 2019г. Всички останали обстоятелства са били
предмет на доказване съобразно чл.154 ГПК.
Видно
от Анекс №2 от 30.03.2004г. с нот.заверка подписите на договарящите, е
прекратен предходен договор за аренда, сключен между същия арендодател Н.Н. и
Интерфрукт Камчия АД, считано от 30.03.3004г. Съгласно т.3 от този анекс,
арендодателят се е задължил да заплати на предходния арендатор направените до
момента разходи и остатъчната стойност на овощна градина до 31.12.2004г. Видно
от приложение Договор за аренда №24/01.08.2002г., цитиран по-горе в анекса,
същият се отнася до имота, предмет на процесния договор – нива с кадастрален
№115063, обособен в парцел №63 от масив 115 по плана за земеразделяне на землището.
От
изслушаната по делото КСТЕ, изготвена от вещи лица Цв.А. и С.К., съответно
оценител и геодезист, се установява следното: Вещите лица са обозначили
процесния имот на извадка от плана за земеразделяне на землището. Процесният поземлен
имот е с идентификатор 21912.115.63, в м.Али Кочевото, частна собственост, НТП
–земеделска територия, 3 категория, нива с площ от 3 487 кв.м. Процесния
имот по одобрена КК на землището на гр.Долни чифлик и ПНИ /план на
новообразуваните имоти/ е идентичен. Броят на първоначално засетите ябълкови
дръвчета е 690 бр. като на място вещите лица констатират 23 реда по 30 бр.
дръвчета, или 690 бр. Броят на липсващите към изготвяне на заключението дървета
е 5 бр. Тези изчисления са направени след трасиране на място границите на
процесния имот по договора.
В
заключението се посочва, че процесния имот е част от по-голяма ябълкова
градина. В имота, предмет на договора за аренда, са засети два сорта ябълкови
дръвчета „Златна превъзходна” и „Айдаред”, общо засети 690 бр., а налични 685
бр. нискостеблени дръвчета ябълка. Вещите лица са посочили, че със засаждането
на дръвчетата през 2004 – 2005г., възрастта им към момента е 15 години, а
периодът на активно плододаване 20 години.
Според т.2 от заключението, стойността
на насажденията се изчислява според Наредбата за базисните цени на трайните
насаждения и възлиза на 11 275 лева. Това е и пазарната стойност, с която
е увеличена стойността на имота, а същата вещите лица посочват и като остатъчна
стойност.
Според вещите лица за имота
е налице план –проект на овощна градина, изготвен от проф.Д., доктор на
агрономическите науки, утвърден от инж.В.М. като председател на кооперацията
–ищец. Сортовете засети ябълки съответстват на Златна превъзходна и Айдаред.
Посадъчният материал е закупен от Сърбия като общо са закупени 15 000
дръвчета с фактура от 01.04.2003г. Разходите само за закупуването на материала
относно 690 бр. дръвчета възлиза на 431.12 лева. Засадените дръвчета са
заприходени в счетоводството на ищеца през 2007г. в група 20 „ДМА”. В т.6 от
заключението, вещите лица посочват, че с оглед конкретното състояние на
ябълковите насаждения към момента, е приложен коефициент за физиологично
състояние 0.60 като остатъчната им стойност е именно посочената в т.2 –
11 275 лева. Необходимите разноски за засаждане на дръвчетата в процесния
имот /690 бр./ възлизат на сумата от 3 892 лева. В т.5 от заключението е
посочена стойността на разходите за създаване на овощна градина, в частност за
тази в процесния имот.
Към заключението е
приложено фотокопие на проект за засаждане на овощна градина в имота ведно с
протокол от 30.07.2007г. за въвеждане в плододаване и мемориален ордер
№8/2007г., където в т.1 от същия е описана процесната нива с плододаващите вече
дръвчета. Вещото лице А. в устните си обяснения посочва, че фактурата за
закупуване на дръвчетата е от 01.04.2003г. като същите са заприходени в
счетоводството на кооперацията. Според вещото лице представената фактура ведно
с плана за засаждане и протокола от 2007г. създават установеност за извършеното
насаждение в имота.
Съобразно
показанията на св.П., които настоящият състав кредитира, се установява
закупуването на дръвчета около 15 000 броя общо, които тъй като били
внесени от чужбина /Сърбия/, били карантинирани и едва през 2007г. заприходени
като плододаващи, в счетоводството на ищеца. Показанията на свидетеля съвпадат
напълно с изложеното от вещото лице по КСТЕ, още повече с оглед длъжността на
свидетеля, която до 2014г. е работила като счетоводител в кооперацията и
очаквано е запозната с дейността ѝ.
От
показанията на св.К., воден от ответника, се установява, че към 2004г. в
големия имот в м.Али Кочевото, обхващащ и имот на свидетеля, вече били засадени
ябълки. Цитирането на предходен договор от 2002г. с Интерфрукт по никакъв начин
не отнася извършеното подобрение към предходния арендатор. Свидетелят е
уклончив /”мисля”/ относно засаждането конкретно имота на Н.Н.. По същество и
при коректно прочитане на показанията, същите не противоречат на събраните
гласни доказателства на св.П.. Показанието, че през 2004г. в имота /говори за
големия масив/ вече имало засети ябълки, не е в ппротиворечие с показанията на К.
П., която сочи същата година на засаждане.
Последният
свидетел С. И. сочи, че парите за закупуване на ябълките както и плащането на
хората, които извършвали тази дейност, ставало от Интерфрукт /същия говори за
предходен сключването на договора период/. Кооперацията засаждала дръвчетата,
закупени от предходния арендатор, още от 2002г. Познава масива и излага, че в
него били засети ябълки и праскови. Свидетелят говори, че минавал покрай
градината, която както бе изяснено и от вещите лица, представлява по-голям
масив, в който попада съобразно скицата към СТЕ, процесния имот. Именно поради
това, съставът намира, че тези показания не могат да бъдат ценени като
непосредствени и конкретни, относими към площта на овощната градина, предмет на
договора за аренда.
Освен
това, и двамата, водени от ответника, свидетели са напуснали не доброволно
потребителната кооперация като вторият свидетел И. е дисциплинарно уволнен към
2006г. И двамата свидетели имат собствени имоти в масива, които също са били
предмет на арендуване както с Интерфрукт, така и с ПК. Въззивният състав намира
в противовес на приетото от първостепенния съд, че показанията на свидетелите
не разколебават събраните вече писмени доказателства, заключение на КСТЕ и
свидетелските показания на К. П., а ги допълват. Ако съдът приеме, че тези
показания са предубедени с оглед служебните отношения с кооперацията на всеки
от двамата свидетели /К. и И./, съгласно чл.176 ГПК, то отново останалите
доказателства изграждат извод, висока степен на установеност, че именно
ищцовата кооперация е извършила облагородяването на имота с процесните ябълкови
насаждения. Вероятно в големия масив е имало и други заварени от процесния
договор насаждения, които именно са предмет на регламентация и в договора за
аренда. Въззивният съд намира, че не може да даде пълна вяра на показанията на
тези свидетели, тъй като не се установява тяхната убедителност,
непосредственост и непредубеденост.
По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че с фактура № Вг02/03 от 01.04.2003г. ищецът
Кооперация „Потребителна кооперация „Сотир Костов““ е закупил посадъчен
материал – 15 000 бр. ябълкови дръвчета на стойност 9 373.33 лв. Извършено е
засаждане на дръвчета поетапно през 2004г., а след 2007г. същите са заприходени
в счетоводството на арендатора ПК.
Въз основа на горното, въззивният
състав достига до следните изводи по същество на спора:
Съгласно чл.12, ал.2 ЗАЗ
(Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999г.), при прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с
която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените
с негово съгласие подобрения. Съгласно чл.9, ал.3, арендаторът може да изменя
начина на трайно ползване на обекта на договора и да извършва подобрения в него
само с предварително писмено съгласие
на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не
се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на
договора.
Безспорно между страните по
делото е сключен договор за аренда по см. на чл.2 от ЗАЗ, съгласно който
ответника е предоставил на кооперацията земеделска земя с трайно предназначение
–нива - за временно възмездно ползване за период от 15 години. Спазена е
формата за действителност на договора. С изтичане срока на договора, действието
му е прекратено към 30.03.2019г. Няма спор, че в имота е налична овощна градина
от ябълкови насаждения, каквито има и извън този имот, в съседни. Няма спор
/протокол от 12.03.20г./, че с фактура от 01.04.2003г. ПК е закупила
15 000 бр. ябълкови дръвчета. Останалите обстоятелства по приложимата
материална норма са спорни – дали засаждането на имота е извършено от ищеца, в
какъв обем, в какво състояние са насажденията и налице ли е съгласие на
арендодателя съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗАЗ за извършване на
подобренията.
Дадената от първата
инстанция правна квалификация съответства на въведените твърдения и петитума на
иска. Увеличената стойност на имота, съгласно цитираните разпоредби от
специалния ЗАЗ, изисква ищецът да установи не само извършване на подобрението,
но и наличието на съгласие на арендодателя за това. Видно е, че такова писмено съгласие не е
давано. Същевременно, засаждането на дръвчетата е започнало в началото на
действие на договора и е било явно за арендодателя. В продължение на целия срок
на договора същият не се е противопоставил на извършеното подобрение. От
заключението, което въззивният състав кредитира се установява, че са налични
ябълкови насаждения в активен период на плододаване до 2023г., макар в не
най-добро физиологично състояние. Вещите лица са посочили увеличена стойност на
имота в резултат на насажденията. Посочили са и сторените разноски за
засаждането. Предмет на иска е единствено увеличената стойност на имота.
Същевременно съдът във
връзка с възражението на ответника, че не е давал съгласие за трайните
насаждения, констатира, че в договора в раздел IV, т.3 от същия е уговорено
изрично правото на арендатора да засажда в имота трайни насаждения ведно с
изграждане на необходимите за тях съоръжения и инсталации. Горното съдът
намира, че представлява именно писмено, при това с по-тежката форма на самия
договор /с нот.заверка на подписите/, съгласие на арендодателя за извършване на
подобрението. Като конклудентно съгласие по смисъла на чл.12, ал.2 от закона
може да бъде тълкувано последващото непротивопоставяне начина на ползване на
имота, което е било явно за арендодателя. Но при прилагане изискването на чл.9
ЗАЗ за изрично съгласие за промяна на предназначението на имота, съдът приема,
че е налице даване на съгласие с изричното предвиждане на договора извършването
на тези подобрения. С оглед на коментираните по –горе доказателства, конкретно
изслушаното заключение на СТЕ, въззивният съд намира предявения иск за
основателен до увеличения размер на претенцията от 11 275 лева.
Поради различие в крайните
изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде отменено и
постановено друго съобразно изложените мотивите на въззивния съд.
Разноски за производството
се следват на въззивника, макар същия да не е представил списък по чл.80 ГПК.
Поради това съдът намира, че нему се следва единствено заплатената по
въззивното дело държавна такса в размер на 225.50 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Следва да бъде изменено
решението за разноските и пред първата инстанция като в полза на ищеца се
присъдят и сторените в това производство в размер на 753.20 лева разноски и
772.80 лева адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Не е правено
възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №1588/07.04.2020г., постановено по гр.дело №12296/2019г. на ВРС, ГО, VIII състав и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ СОТИР КОСТОВ, ЕИК *********, представлявана
от председателя В.М., сумата 11 275 лв.
/след допуснато изменение на иска/, представляваща увеличената стойност на
поземлен имот с идентификатор 21912.115.63 по КККР на гр. Долни чифлик,
одобрени със Заповед № РД-18-1530/24.08.2018 г. на ИД на АГКК /с кадастрален
номер по предходен план 115063, обособен в парцел 63 от масив 115 по плана за
земеразделяне на землище гр. Долни чифлик/, с площ 3 487 кв. м., в резултат на
извършени от ищеца със съгласието на ответника по прекратен договор за аренда
№73/30.03.2004г. подобрения в имота през периода 2004 -2005г. чрез засаждането
му с трайни насаждения - ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.12, ал.2 ЗАЗ.
ОТМЕНЯ решението и в частта
за разноските.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ СОТИР КОСТОВ, ЕИК *********, представлявана
от В.М., сумите за сторените в производството разноски, както следва: 225.50 лева, държавна такса за въззивно
производство и общо 753.20 лева разноски и 772.80 лева адв.възнаграждение за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: