РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Силистра, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500171 по описа за 2022 година
Предявена е въззивна жалба от от адв.Н. Н. - АК - Силистра, особен представител
на П. Й. В. с ЕГН:**********, против Решение № 232 от 29.04.2022г., постановено по гр.д.
№951/2021г. по описа на Районен съд - гр. Силистра, с което съдът е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, че П. Й. В. с ЕГН ********** дължи на Република България,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с БУЛСТАТ *********,
следните суми:
4 431,32 / четири хиляди четиристотин тридесет и един лв. и 32 ст. / лева остатък
от арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 87 от 31.08.2012 год. вписан в СВп
в гр.Силистра с вх. per. № 8862 от 30.11.2012г., Акт № 292, том XIII, дължим за стопанската
2016/2017 г.; 4 431,32 л/ четири хиляди четиристотин тридесет и един лв. и 32 ст. / лева –
аванс за арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 87 от 31.08.2012 год. вписан в
СВп в гр.Силистра с вх. per. № 8862 от 30.11.2012г., Акт № 292, том XIII, дължим за
стопанската 2017/2018 г.
4 745,94 / четири хиляди седемстотин четиридесет и пет лв. и 94 ст. / лева остатък
от арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 87 от 31.08.2012 год. вписан в СВп
в гр.Силистра с вх. per. № 8862 от 30.11.2012г., Акт № 292, том XIII, дължим за стопанската
2017/2018 г.;
4 577,55 / четири хиляди петстотин седемдесет и седем лв. и 55 ст. /лева аванс за
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 87 от 31.08.2012 год. вписан в СВп в
гр.Силистра с вх. per. № 8862 от 30.11.2012г., Акт № 292, том XIII, дължим за стопанската
2018/2019 г.
4 550.97 / четири хиляди петстотин и петдесет лв. и 97 ст./ лева остатък от
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 87 от 31.08.2012 год. вписан в СВп в
гр.Силистра с вх. per. № 8862 от 30.11.2012г., Акт № 292, том XIII, дължим за стопанската
1
2018/2019 г.; 4 550,97 / четири хиляди петстотин и петдесет лв. и 97 ст./ лева - аванс за
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 87 от 31.08.2012 год. вписан в СВп в
гр.Силистра с вх. per. № 8862 от 30.11.2012г., Акт № 292, том XIII, дължим за стопанската
2019/2020г.
4 431,32 / четири хиляди четиристотин тридесет и един лв. и 32 ст. / лева –
остатък от арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 87 от 31.08.2012 год. вписан
в СВп в гр.Силистра с вх. per. № 8862 от 30.11.2012г., Акт № 292, том XIII, дължим за
стопанската 2019/2020г.
заедно със законна лихва върху посочените по-горе суми, считано от 02.11.2020
г. до окончателното плащане на задълженията. Присъдил е съответни разноски.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и моли да бъде отменено и
постановено ново, с което да бъде прекратено производството като недопустимо, предвид
липсата на активна процесуална легитимация или да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани. В с.з. пред тази инстанция се явява особеният
представител адв. Н., който поддържа жалбата.
По реда на чл. 267 ГПК , писмен отговор е постъпил от Министъра на
земеделието, храните и горите, с БУЛСТАТ *********, с който заявява, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл.258 и сл. ГПК, поради което е
допустима.
Пред районния съд е заявена искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл. 8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от Министъра на земеделието, храните и
горите, чрез Дилектора на Областна Дирекция „земеделие“ гр. Силистра, , против П. Й. В. с
ЕГН ********** , с искане съдът да признае за установено спрямо ответника, че същият му
дължи арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 87 от 31.08.2012 год.
вписан в СВп в гр.Силистра с вх. per. № 8862 от 30.11.2012г., Акт № 292, том XIII /наричан
по-нататък в изложението „Договора“/, в следните размери:
4 431,32 лева остатък за стопанската 2016/2017 г.;
4 431,32 лева аванс за стопанската 2017/2018 г.
4 745,94 лева остатък за стопанската 2017/2018 г.;
4 577,55 лева аванс за стопанската 2018/2019 г.
4 550.97 лева остатък за стопанската 2018/2019 г.;
4 550,97 лева - аванс за стопанската 2019/2020г.
4 431,32 лева - остатък за стопанската 2019/2020г.
-както и законна лихва върху тези суми, считано от 02.11.2020 г. до
окончателното им плащане на задълженията.
По делото е представен договор за аренда № ДА – 87, от 31.08.2012 г., сключен
между Директора на Областна дилекция „ Земеделие“ гр. Силистра – Георги Иванов
2
Найденов и настоящия въззивник, съгласно който са му предоставени под аренда за
временно възмездно ползване земеделски земи от държавния поземлен фонд, слещу което ,
съгласно чл. 4 от договора дължи годишно арендно плащане в пари за съответната
стопанска година. В т.5 от договора изрично е уговорен срок, в който следва да се
извършват плащанията за дължимата арендна вноска, като с настъпването на 01.10. на
съответната година и неплащане на уговорената арендна вноска, арендаторът изпада в
забава, вземането на кредитора става изискуемо.
Исковото производство се предхожда от заповедно такова по ч.гр.д.№ 1347/20 г.
на СсРС, заведено по реда на чл. 417 ГПК, в което заявител е Министерство на земеделието
и горите, а пълномощник е отново Директора на Областна дирекция „ Земеделие“ гр.
Силистра.
По делото е приложена и Заповед № РД46-164/04.05.2020 г., на Министъра на
земеделието, храните и горите, в която са разписани подробно правомощията на Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ , гр. Силистра, съгласно чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ.
Пред двете инстанции, по реда на чл. 47, ал.6 , на ответника е назначен особен
представител, адв. Н. от АК, гр. Силистра, който и пред първата инстанция, оспорвайки
исковете, и пред настоящата в депозираната от него жалба, прави възражения относно
липсата на активна процесуална легитимация по делото. Счита, че Директора няма
правомощие да завежда искове от името на министъра на земеделието и горите, тъй като
настоящият договор за аренда не е прекратен, а съгласно горецитираната заповед,
упълномощаваща го да извърша действия от името на Министъра не е регламентирано
право да предявява искове по непрекратени договори, както и да подава заявления по чл.
427 ГПК.
Вярно е, че в т.23 от тази Заповед е предвидено Директора на ОД „Земеделие“ да
„подава искови молби пред компетентния съд за събиране на вземанията по прекратени
Договори за наем и аренда за земи от ДПФ на територията на съответната област “. Не е
вярно, обаче, че няма право да подава заявления по чл .417 ГПК, защото такова правомощие
е записано в т. 36 от цитираната заповед и то точно по непрекратени договори за наем или
аренда. В тази връзка, доколкото исковото производство е продължение на заповедното и
последица от възражението по чл.414 ГПК и доколкото в чл. 415 ГПК е посочено, че съдът
указва на заявителя да заведе иск по чл. 422, то и правомощието на Директора на ОД
„Земеделие“ да заведе иск по настоящото дело произтича от правата му по чл. 415 ГПК и на
основание чл.36 от Заповед № РД46-164/04.05.2020 г., на Министъра на земеделието,
храните и горите.
Що се отнася до направеното в с.з. пред тази инстанция от особения представител
на въззивника второ възражение за това , че има процесуален ред, по който Министерство
на земеделието чрез Директора на ОД“Земеделие“ следва да упражни правата си по
събиране на дължимите суми, а това не е сторено, което според него отново е довод за липса
на активна легитимация, същото не беше конкретизирано, а съдът не намира основание да
възприеме такова становище. Както се посочи по – горе, начинът на изплащане на
3
задължението е разписан в чл.5 от договора за аренда, но след като въззивникът е с
неизвестен адрес , няма как да се приложи в пълнота процедурата по разплащане по години.
Това не означава, че невъзможността да бъде открит го освобождава от задължението да
заплати задълженията си по договора.
По размера на задължението и неговата дължимост или не доводи не са
изложени в жалбата, поради което и съдът не счита, че следва да разглежда този въпрос с
настоящото решение.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид изхода
по делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд сумата
от 740,80 лв., представляваща хонорар за особения представител адв. Н..
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 232 от 29.04.2022г., постановено по гр.д.
№951/2021г. по описа на Районен съд - гр. Силистра .
ОСЪЖДА П. Й. В. с ЕГН:**********, да заплати по сметка на Окръжен съд, гр.
Силистра, сумата от 740, 80 / седемстотин и четиридесет лева и 80 стотинки/ лева,
представляваща разноски за възнаграждение на адв. Н. от АК, гр. Силистра, като особен
представител на П. Й. В..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4