Р Е
Ш Е Н
И Е № 8
гр. Пловдив, 05 февруари 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Арнаудова в.гр.д. № 40/ 2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Б.“ ЕООД *** против
решение № 1346/20.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2494/2019 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд – Х гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния
закон и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли
съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи жалбата
му. Прави искане за спиране на производството по делото до влизане в сила на
решение по гр.д. № 2131/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Ответниците по жалбата П.К., З. „П.“***,
***************не са взели становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и са налице
всички други законови изисквания за нейната редовност, поради
което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
От приложеното копие от изп.д. № 2015...0400253
на частен съдебен изпълнител Д. М.с рег. № ... и с район на действие района на Пловдивския
окръжен съд е видно, че то е било
образувано по молба на „Е. -
С.“ ООД – П. против З. „П.“***, П. област и въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2015 г. по гр.д. № 12458/2014
г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Впоследствие
на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК и след сключен договор за прехвърляне на
вземане от 25.03.2016 г. като взискател по делото е
конституирано „Б.“ ЕООД ***, присъединени са вземанията на същия взискател към З. „П.“ по изпълнителен лист от 09.08.2017 г.
по ч.гр.д. № 8523/2017 г. на Районен съд – Пловдив, както и са присъединени изп.д. № 2015...0400501 по описа на ЧСИ Д. М.за вземанията на „Б.“ ЕООД по
изпълнителен лист от 23.02.2015 г. по ч.гр.д.
№ 7674/2014 г. на Пловдивския районен съд, изп.д. № 2015...0400928 по описа на ЧСИ Д. М.за вземанията на „Б.“ ЕООД по
изпълнителен лист от 17.06.2015 г. по т.д. № 804/2013 г. на Пловдивския окръжен
съд, изп.д. № 2017...0400156 по описа на ЧСИ Д. М.за вземанията на „Б.“ ЕООД по изпълнителен лист от
07.02.2017 г. по т.д. № 496/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, изп.д. № 2017...0400844
по описа на ЧСИ Д. М.за вземанията на „Б.“ ЕООД по изпълнителен лист от
17.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2182/2017 г.
на Пловдивския районен съд, изд.д. № 2018...0400464 по описа на ЧСИ Д. М.за
вземанията на взискателя П.С.К. по изпълнителен лист
от 28.05.2018 г. по ч.гр.д. № 5797/ 2018 г. и изпълнителен лист от 25.05.2018 г. по ч.гр.д. № 6437/2018 г.,
двата на Пловдивския окръжен съд, а Е. - С. са присъединени по право за
дължимите публични държавни вземания и местен данък за недвижимите имоти.
С
разпределение от 05.09.2019 г., предявено на страните на 20.09.2019 г., е
разпределена сумата 108 316 лв., от която 106 748 лв. предложени като
продажна цена от взискателя „Б.“ ЕООД ***, обявен за
купувач с протоколи от 19.07.2018 г. при проведената публична продан на парцел
№ …, кв. … и парцел № …, кв. …, двата по плана на стопански двор на с. П., П.област, ведно с построените в тях сгради, и 1 568
лв. внесени от неплатилия наддавач Е. С. задатъци, както
следва:
1.
По т. 1 на
чл. 136, ал. 1 от ЗЗД – разноски по изпълнението:
- за взискателя Б.“ ЕООД – 2 981 лв. с
ДДС – платени такси и разноски от взискателя;
- за взискателя П.К. – 108 лв. с ДДС – платени
такси и разноски от взискателя;
-
неплатени авансови такси за ЧСИ – 709,50 лв. с ДДС;
- дължима такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ –
4 248,20 лв. с ДДС /пропорционално след приспадане по т. 20/;
2. По т. 2 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД
– вземания на Д. за данъци за определен имот от стойността на този имот – 48,65
лв. ДНИ;
3. По т. 6 от ЗЗД – вземания на Д. – 0,82 лв.
След приспадане на посочените суми
остатъкът в размер на 100 219,83 лв. се разпределя между взискателите пропорционално на вземанията им, като сумата
за разпределение се разделя на общия размер вземания и полученият коефициент се
умножава по всяко вземане, при което пропорционалните части на взискателите са, както следва:
-
за взискателя П.К. по изп.д. №
464/2018 г. – 57 869,17 лв. х 0,53855752211 = 31 165,88 лв.
-
за взискателя „Б.“ ЕООД по всички присъединени дела –
128 000,08 лв. х 0,53855752211 = 68 935,40 лв.;
-
за взискателя О. К.за дължими ТБО – 220,12 лв. х 0,53855752211
= 118,55 лв.
Суми за внасяне от купувача „Б.“
ЕООД:
Неплатени такси за ЧСИ –
4 957,70 лв.;
НАП – 0,82 лв.;
МДТ дължим данък ДНИ - 48,65 лв.;
Сума за довнасяне за взискателя П.К. – 31 165,88 лв., или общо
36 173,05 лв.
Против това разпределение е
постъпила жалба от „Б.“ ЕООД ***, като в нея се твърди, че то е
незаконосъобразно, тъй като не е изпълнена разпоредбата на ГПК, внесеният задатък от наддавача С. трябвало
да бъде изплатен на взискателите по делото, а не да
бъде включван като сума, която участва в разпределението, както и поради това,
че в разпределението не е посочено от кое изпълнително дело кои разноски, коя
лихва и коя главница се погасяват и в каква поредност
и не са спазени изискванията на чл. 76 от ЗЗД, поради което моли съда да го
отмени.
С обжалваното решение е потвърдено
обжалваното постановление за разпределение.
Настоящият състав споделя
направените от окръжния съд правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване
на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите по съразмерност.
Съдът намира, че разпределението,
извършено при условията на чл. 495 от ГПК, макар да съдържа определени специфики, по същността си не се различава от
това по чл. 460 от ГПК.
Тук следва да се отбележи, че с
влязло в сила решение № 991/ 25.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1390/2019 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд – VІІІ гр.с., е отменено постановление за
разпределение от 25.03.2019 г. по изп.д. № 253/ 2015
г. по описа на ЧСИ Д. М.с рег. № ... с район на действие района на Пловдивския
окръжен съд, като изпълнителното дело е върнато на частния съдебен изпълнител
за изготвяне на ново разпределение съгласно дадените указания, основното от
които е в разпределението да бъде включена сумата 1 568 лв.,
представляваща внесените от неплатилия наддавач задатъци.
При изготвяне на разпределението
частният съдебен изпълнител се е съобразил с дадените му от съда указания и е
включил в разпределението посочената сума.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че тази сума трябвало да се изплати на взискателите,
без по отношение на нея да бъде извършвано разпределение.
Както вече беше посочено, съдебният
изпълнител е имал задължителни указания от съда, отменил двукратно предишни
разпределения по делото, които е трябвало да изпълни, а от друга страна в
закона не е предвиден различен начин за изплащане на суми на взискателите, когато те не са достатъчни да погасят всички
вземания, освен по реда на чл. 460 от ГПК.
Настоящият състав счита, че е
неоснователно и възражението на „Б.“ ЕООД за незаконосъобразност на обжалваното
разпределение поради това, че в него не е посочено каква част от присъдените
вземания погасяват главница, лихви и разноски и в каква последователност.
Безспорно е, че при изготвяне на
разпределението съдебният изпълнител е отчел привилегиите по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, а останалите вземания, които са от еднакъв ред, е определил да бъдат
удовлетворени по съразмерност, като е изчислил правилно коефициента за това.
Фактът, че вземанията не са индивидуализирани на части като такива,
произхождащи от главница, лихви или разноски, не води до порок на
разпределението, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да приложи чл. 76 от ЗЗД и при спазване на указанията, дадени в т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017
г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото до същите правни изводи е
стигнал и окръжният съд, решението му е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Що се отнася до искането на
жалбоподателя за спиране производството по настоящето гражданско дело до
влизане в сила на решение по гр.д. № 2131/2018 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, съдът намира, че то е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Систематичното място на
разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е в Част ІІ Общ исков процес, като
тя не намира приложение в изпълнителния процес и в производството по обжалване
действията на съдебния изпълнител, в т.ч. при извършено разпределение.
В същото време обаче защита на взискателя при наличие на привиден взискател
и невъзможността да му се даде част от събраната по делото сума дава чл. 464,
ал. 1 от ГПК, според който когато един от взискателите
оспорва съществуването на вземането на друг кредитор и той предяви иск срещу
него и длъжника за установяване несъществуването на това вземане /каквото
жалбоподателят е направил и по който иск има постановено първоинстанционно
решение № 1199/23.10.2019 г. по гр.д. №
2131/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с./, това спира
предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане.
Следователно след влизане в сила на
обжалваното разпределение съдебният изпълнител е длъжен да задържи сумата,
определена с него за взискателя П.К., до влизане в
сила на горепосоченото решение, след което в зависимост от окончателния изход
на делото или ще преведе тази сума на К., или ще я разпредели между останалите взискатели.
Предвид гореизложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1346/20.11.2019
г., постановено по гр.д. № 2494/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – Х
гр.с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б.“
ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****** за спиране
производството по настоящето гражданско дело до влизане в сила на решение по
гр.д. № 2131/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.