Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.07.2020 година Град А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.кият
Районен съд 4-ти наказателен състав
На 01.07. /първи ЮЛИ/ 2020г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар …..Яна Петкова……
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 214 по описа
за 2020 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано е по жалба
на „С.М.“ ООД, ЕИК: ***, седалище: с.С., Общ.Р., чрез управителя Р.А.Т., ЕГН: **********,
против НП № 466210-F483310/ 02.09.2019г на Началник отдел „Оперативни дейности“
–Б.,ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева.
Релевирани в жалбата са възражения за
незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът
да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде
отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП /без да
конкретизира точно какви/.
Сочи, че издаденото НП е необосновано и твърди, че към момента на издаване на НП е било
отпаднало задължението на жалбоподателя съгласно закона да разпечатва
съответните отчети.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява лично. Явява се упълномощеният защитник-адв.Т., поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП като неправилно и незаконосъобразно, сочи несъставомерност на деянието с посочения законов текст.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител-ю.к. Т.. В
о.с.з. оспорва жалбата като неоснователна, излага подробни доводи за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Ha 13.04.2019г., около 14,25ч., свид.И. и П. отишли на проверка в търговски обект сладкарница на адрес: гр.А., ул.“***“ **, стопанисван от „С.М.“ ООД. След като се идентифицирали свидетелите поискали от управителката да им представи касовата книга и да пусне дневен отчет. От касовата книга и дневния отчет на фискалното устройство , установили, че не е пуснат пълен дневен сотчет с нулиране за сумата от 48,90лв. За извършената проверка и направените констатации бил съставен Протокол № 0343541/13.04.2019г.
За констатираното бил съставен АУАН № F 483310/22.04.2019г, в съдържанието на който подробно било описано установеното нарушение. Деянието било квалифицирано като такова по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС
АУАН бил връчен лично на управителя на търговския обект. В графата за възражения такива не били вписани.
На 02.09.2019 г. въз основа на съставения акт било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание санкционната норма на чл. 185, ал.2, изр.2-ро вр.ал.1 от същия закон, на въззивника било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на свид. И. и П.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи
на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и
др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние
и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за
предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на законния представител на нарушителя на 08.05.2020г съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение
за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира
следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване
и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури
по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите,
изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на
събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗДДС, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване
на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника.
В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните
срокове на чл.34 ЗАНН.
Относно това има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено
от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно, настоящият
съдебен състав с оглед и на възприетата от него по-горе фактическа обстановка, събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства счита, че търговецът
е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на чл. 39, ал.1 изр.последно от Наредба № Н-18/ от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ. Не се спори по делото, че по време на проверката е констатирано
, че не е пуснат дневен отчет с нулиране, което води до неприключване на
касовото фискално устройство. Управителч на дружеството не е отрича това.
Действително, приложимата разпоредба чл. 39, ал. 1 от Наредба
Н-18 е изменена с ДВ, бр. 52/02.07.2019 г., в сила от 31.01.2020 г., като новата
редакция гласи, че всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на
самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството
са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през
последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл.
3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет.
Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в
сила от 31.01.2020 г.) е регламентирано, че „до привеждане на въведените в експлоатация
ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 юли 2020
г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които
в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции..
Това води до извода, че отпадането на задължението за отпечатване
на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие
с норма на чл. 39, ал. 1 в новата редакция, но не по-късно от 31.07.2020 г. Жалбоподателят
не твърди и не сочи доказателства, че ФУ в проверявания обект е въведено в указаното
съответствие, за да се прецени дали за него не е настъпило основанието визирано
в § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 31.01.2020 г.), а и крайния срок –
31.07.2020 г. също не е настъпил.
При тези данни съдът намира за доказани описаното в НП нарушение
и извършването му от жалбоподателя.
Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена
санкционната норма на чл.185, ал.2 изр.2-ро вр.ал.1 ЗДДС. Правилно е определен
и размерът на наказанието „Имуществена санкция“ в размер на 500лева.
Действително допуснатото нарушение не е довело до укриване
на доходи, но това обстоятелство е взето предвид от законодателя при определяне
размера на санкцията. Липсата на вредни последици не е самостоятелно основание,
което да мотивира наказващия орган или съда да приеме, че се касае за маловажен
случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл и
правилно е определен размерът на наказанието „Имуществена санкция“ към
предвидения минимум от 500лева.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, приложима в настоящото
производство на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.144 АПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. В същата насока е чл.63, ал.5 от ЗАНН, според
който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН и положеният труд от ю.к. на АНО
, счита че следва по справедливост да присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лева.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 466210-F483310/02.09.2019г на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Б.,ЦУ на НАП, с което на „С.М.“ ООД, ЕИК: ***, седалище: с.С., Общ.Р., с управител Р.А.Т., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „С.М.“ ООД, ЕИК: ***, седалище: с.С., Общ.Р., с управител Р.А.Т., ЕГН: **********,да заплати на Националната Агенция по Приходите 50лв/петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: