Определение по дело №180/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 281
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20203000500180
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

281/28.05.2020

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20. 05.2020г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№180/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Д.К.К. чрез процесуалния му представител адв.Е.М. против разпореждане №1983/09.04.2020г., постановено по гр.д.№1938/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.№4250/07.02.2020г., подадена от Д.К.К. за освобождаване от такси и разноски по въззивна жалба вх. №3496/31.01.2020г. против решение №53/17.01.2020г., постановено по гр.д. №1938/19г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че разпореждането е непра -вилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на страната с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК бъде уважена.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№1938/19г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вените от М. Д. В.. съответно против Д.К.К. и Й. Д. К., малолетен, действащ чрез назначения му от съда по реда на чл.29, ал.4 от ГПК особен представител адв.М.Димитрова, иск с пр.осн. чл.62, ал.2 от СК за оспорване на бащинство и против Улрих Х. Й. Х. иск с пр.осн. чл.69 от СК за установяване произхода от бащата на детето Й. Д. К..С решение №53/17.01.2020г., постановено по гр.д.№1938/19г. по описа на ВОС, гр.о., така предявените искове са уважени.

Против цитираното решение Д.К. К.е подал в срок въззивна жалба вх.№3496/31.01.2020г.С разпореждане №790/03.02.2020г. въззивната жалба е оста -вена без движение от администриращия я първоинстанционен съд и са дадени указа- ния за отстраняване на нередовностите й, а именно представяне на доказателства за надлежното упълномощаване на адв. Е.М. и представяне на доказателства за внасяне по сметка на ВАпС на държавна такса в размер на 15лв. и на депозит за възнаграждение на особения представител на детето Й. Д. К. в размер на 500лв./според действащата към 03.02.2020г. редакция на чл.7, ал.1, т.3 от Наред -ба №1/04г. на ВАдвС/.За разпореждането на ВОС страната е уведомена надлежно на 06.02.2020г. чрез процесуалния си представител адв.Е.М..С молба вх.№4250/ 07.02.2020г., депозирана в рамките на дадения срок, К.К. чрез процесуалния си представител е претендирал да бъде освободен от заплащане на такси и разноски в производството по подадената въззивна жалба.Молбата си е обосновал с обстоятел- ствата, че бившата му съпруга М.В.. е завела и водила поредица дела против него, а именно по иск с пр.осн. чл.49 от СК, по молба с пр.осн. чл.16 от ЗЗДН, по иск с пр.осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД и настоящото производство по исковете с пр.осн. чл.62, ал.2 и чл.69 от СК.Внасянето на такси и разноски по тези дела поглъща целия му месечен доход, формиран от сезонна трудова заетост, като паралелно с това изпълнява и задължението са да заплаща месечна издръжка на родените от брака им деца Калина и Димана.Според представената с молба вх.№ 6542/25.02.2020г. декларация за материално и гражданско състояние Д.К. получава месечен доход в размер на 1 250лв., представляващо трудово обезщетение за безработица. Притежава: 1/ ½ ид.ч. от жилище - таванско помещение с площ от 102, 48 кв.м., находящо се в гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик”№107, ет.6; 2/ 11 685 кв.м. земеделска земя, находяща се в землището на с.Въгларово, Хасковска област; 3/ ½ ид.ч. от 6 148 кв.м. земеделска земя, находяща се в землището на с.Въгларово, Хасковска област; 4/ ½ ид.ч. ПИ с идентификатор 58445.501.686 с площ от 880 кв.м., находящ се в с. Приселци, Варненска област; 5/ дружествени дялове на стойност 1 200лв. от капитала на „Проглед БГ”ООД, ЕИК *********.Не страда от заболявания, които да налагат постоянни разходи на лечение.Представено е и извлечение за периода 03.01.2019г.-13.03.2020г. от разплащателната му банкова сметка *** „УниКредит Булбанк”АД с IBAN ***, от което е видно, че на 24.02.2020г. е получена по сметката сумата от 650лв., на 17.02.2020г. сумата от 1 319лв. /обез -щетение за безработица/, на 15.01.2020г. сумата от 1 139лв. /обезщетение за безработица/, на 07.01.2020г. сумата от 1 230лв., на 23.12.2019г. сумата от 1 449лв. /трудово възнаграждение/, на 16.12.2019г. сумата от 1 475лв. и сумата от 359лв. и т.н.Салдото по сметката към 13.03.2020г. е 23, 93лв.Съгласно представеното решение №3704/15.08.2019г., постановено по гр.д.№2798/19г. по описа на ВРС ХХV състав, е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето K. в размер на 180лв. и в полза на детето Д. в размер на 160лв.

Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява  поемането на разходите за съдебното производство.Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст.След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски.

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъщес -твявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед мате- риалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.Имущественото състояние на лицето, обаче не може да не бъде съобра -зявано след като е въздигнато от законодателя като критерий по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК - да се приеме противното би означавало, че във всеки случай, когато страната не разполага с преки парични вземания, същата е материално затруднено лице и следва винаги да бъде освобождавано от такси и разноски, без оглед другите материални активи, които притежава в патримониума си.

При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на Д.К. /намиращ се в работоспособна възраст-41г. и без твърдени заболявания/, съпоста -вено от една страна с дължимите от него такси и разноски/вкл. като се съобрази редакцията на чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, действаща от 15.05. 2020г./ и от друга с вложените от законодателя социални съображения за подпома -гане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът приема, че не са налице предвидените в същата предпоставки за освобожда - ването на жалбоподателя от заплащането им.Този извод се налага от съпоставката между от една страна размера на дължимите по въззивната жалба суми и от друга притежаваните от страната недвижими имоти /½ ид.ч. от жилище, земеделски земи, ½ ид.ч. от ПИ/, получаваните ежемесечно доходи съгласно така посочените суми по цитираната банкова сметка, ***, както и дялове в търговско дружество.Жалбоподателят не е навел твърдения, съответно ангажирал доказателства, за това кога и какви такси и разноски е заплащал по посочените от него дела.Заплащането на дължимите по въззивната жалба суми е постижимо, съобразно имущественото състояние на страната, вкл. и при съобразяване ежеме -сечните издръжки, дължими в полза на децата К. и Д..   

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на ВОС, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1983/09.04.2020г., постановено по гр.д.№1938/ 19г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: