Решение по дело №384/2020 на Районен съд - Силистра

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 261

 

гр. Силистра, 05.08.2020 год.

В 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря А. А., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 384 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от П.С.М. с ЕГН-********** *** против Наказателно постановление № 20-1099-000245, издадено на 12.03.2020 г. от Г. С. Г. на длъжност началник сектор в РУ - Силистра при ОДМВР Силистра, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДП) административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

Жалбоподателят посочва, че собственик на МПС е неговата дъщеря. Автомобилът бил закупен в началото на годината. Поради техническа неизправност престоял за ремонт. През това време било обявено извънредно положение и дъщеря му се забавила с пререгистрацията. Навежда доводи, че той не може да бъде отговорен за това нарушение. Освен това изтъква, че той и дъщеря му не са били уведомени, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Поради това не са взели необходимите мерки. Моли съдът да приеме, че не е извършил описаното в НП нарушение и да го отмени като незаконосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима - същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Жалбоподателят поддържа жалбата. В хода по същество посочва, че не отрича, че е в нарушение, тъй като познава закона. Бил готов да плати веднага наложеното му наказание глоба. Но не е съгласен с наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като му отнемат прехраната.

При редовно призоваване за въззиваемата страна не се явява представител.

Редовни призовани Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.02.2020 г. актосъставителят А.М. и свид. А.Г., и двамата полицейски инспектори в РУ – Силистра, изпълнявали задълженията си по контрол на движението в централната част на града. Около 16:10 ч. на ул. „Х. Д.“ актосъставителят М. спрял за проверка жалбоподателя, който управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен № СС2989АС. От стикера на предното стъкло актосъставителят установил, че водача управлява без валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Актосъставителят помолил колегата си да направи проверка чрез дежурния за застраховката. Дежурният съобщил на свид. А., че автомобила е с прекратена регистрация от 18.02.2019 г. Актосъставителят поканил водача в РУ – Силистра. След явяването му жалбоподателят представил договор за покупко-продажба. Според договора собственик на МПС е М. П. М., която е придобила собствеността на 13.12.2018 г.

На същата дата актосъставителят съставил и предявил на жалбоподателя АУАН. При описание на фактите посочил, че около 16:10 ч. на 03.02.2020 г. по ул. „Х. Д.“ в гр. С. жалбоподателят М. управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен № СС2989АС, собственост на М. П. М., като автомобила е с прекратена регистрация на 18.02.2020 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП.

Актосъставителят преценил, че с оглед посоченото жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. С акта са иззети следните документи: контролния талон на водача, свидетелството за регистрация на управляваното МПС и двата броя регистрационни табели.

На 06.02.2020 г. прокурор от Районна прокуратура – Силистра отказал да образува досъдебно производство. Приел, че не е осъществен състава на чл. 345 от НК, тъй като жалбоподателят не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация. Преписката е изпратена за приключване на административно наказателното производство.

Въз основа на съставения АУАН с бланков № 588116 било издадено и процесното НП, с което наказващият орган ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя, налагайки му на основание чл. 53 от ЗАНН чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движение по пътищата следните административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.  В обстоятелствената част са преповторени фактите, отразени в акта.

В с.з. жалбоподателят М. посочи, че познава Закона за движение по пътищата, включително разпоредбата предвиждаща служебна дерегистрация на нерегистрирано в срок МПС. Твърди, че е следвало да бъде информиран по служебен ред за дерегистрацията.

Към преписката е приложена Заповед № 342з-1002 от 25.11.2016 г. Според същата актосъставителя е сред полицейските служители, определени да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата, включително да съставят актове за установяване на административно нарушение.

Към преписката е приложена и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. Според т. 2.9. същата началниците на сектори в РУ са оправомощени да издават НП за нарушения по ЗДП.

От приложената справка за нарушител се установява, че жалбоподателя не е наказван с НП от 2015 г. Срещу жалбоподателя са издавани фишове през 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е неоснователна.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН.  Налице е и  изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Това е направено от актосъставителя. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните  относно актосъставителя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложените му административни наказания.

Актът е съставен от полицейски служител, разполагащ с правомощие да съставя АУАН по ЗДП. Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Правилно с оглед описаните факти като санкционна е посочена разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДП.

Съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Текстът на чл. 175, ал. 3 от закона предвижда наказания лишаване от право за управление моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Според текста на чл. 143, ал. 15 от закона служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средството. От обясненията на жалбоподателя съдът прави извод, че на същият е бил известен факта, че собственика не е спазил задължението си да регистрира в двумесечен срок от придобиването собствения си лек автомобил. Собственикът на МПС е дъщеря на жалбоподателя. Същата е придобила МПС на 13.12.2018 г. Следователно е имала задължението да регистрира МПС до 13.02.2019 г. Предходната регистрацията на МПС е служебно прекратена още на 18.02.2019 г. Това е през отминалата година. Регистрацията е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП с оглед посоченото в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. За този ред на служебно прекратяване не се предвижда уведомяване на собственика на превозното средство, посочено в регистъра. Това е логично, тъй като придобилият собствеността може да е решил да не използва МПС по предназначение. Тъй като нарушението по чл. 140, ал. 1 от закона е формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние. В Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на Върховния съд се дава определение на понятието “управление”. Според него в понятието “управление” се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. В случая не се спори, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен № СС2989АС. С оглед събраните факти се установява, че на 03.02.2020 г. същият е управлявал МПС с прекратена регистрация. Регистрацията е следвало да бъде извършена до 13.02.2019 г. С оглед посоченото от жалбоподателя, съдът прави извод, че същият макар и да не е знаел за служебната дерегистрация, обективно е бил длъжен и е могъл да предвиди, да предположи, че законът е изпълнен, т.е. че автомобилът е бил служебно дерегистриран на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП и следователно управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи, какъвто настоящият не е. Следователно деянието е извършено виновно. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че АНО правилно е ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя, налагайки му административни наказания на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДП за извършеното от него нарушение.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В този смисъл настоящия съдебен състав намира, че нарушенията на правилата на ЗДП не са незначителни или маловажни. Характерът на защитените обществени отношения е свързан с опазването на живота и имуществото на гражданите. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. По делото не са представени или събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Настоящият съдебен състав прецени с оглед изтъкнатите по-горе факти, че случая не е маловажен.

По отношение на наказанието:

При определяне на наказанията следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Наказващият орган е определил на жалбоподателя минималните наказания по закон. Това прави преценката за справедливостта им за безпредметна.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1099-000245, издадено на 12.03.2020 г. от Г. С. Г. на длъжност началник сектор в РУ - Силистра при ОДМВР Силистра, с която на П.С.М. с ЕГН-********** ***, са наложени на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движение по пътищата административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ................................................

  (Силвина  Йовчева)