Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018/12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми септември двехиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР
ХАДЖИЕВ
при секретаря Димитрийка Х., като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 166 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
И. Д. М. в качеството му на ЕТ с фирма „М.
– И. М.“ е предявил против община Хасково иск за
сумата от 355 992. 65 лв.
В хода на производството поради смъртта на И. Д. М. на негово място като ищец е конституирана Е.П.М., която е поела предприятието на едноличния търговец.
В исковата молба се твърди, че между
страните по делото е сключен Договор № BG16RFOP001 – 1.012
– 001 – C01 – C01 – S – 02 за възлагане на обществена поръчка на
обект: „Подобряване на образователната инфраструктура чрез реконструкция/
ремонт, обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в училища и
детски градини в гр. Хасково“ по Обособена позиция № 2: Основен ремонт/
реконструкция/ обновяване/ въвеждане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „И.
Рилски“. Възложената на едноличния търговец работа по обществената поръчка е
приета без възражения от община Хасково. В хода на изпълнение на възложената
работа възникнали непредвидени в договора обстоятелства, във връзка с които
било сключено Допълнително споразумение № 2 към договора за обществена поръчка,
според което стойността на възникналите непредвидени обстоятелства възлиза на
225 927. 16 лв. Освен приетите непредвидени работи били извършени и
дейности, които изисквали влагането на повече материали или извършване на по –
голям обем СМР (надвишени СМР), надлежно описани в исковата молба по пера, на стойност 244 112. 96 лв. с ДДС, както
и други непредвидени СМР на стойност 111 879. 69 лв. с ДДС. Предвид изложеното
ищецът желае да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати на основание чл. 59 ЗЗД, респективно на основание чл. 79 вр. чл. 266 ЗЗД сумата от 106 797. 80 лв.,
представляваща част от общия размер на вземането от 355 992. 65 лв. за стойността
на извършените допълнителни СМР.
С протоколно определение от 22.06.2020 г. е допуснато изменение на иска чрез увеличаване цената на същия до пълния размер на вземането от 355 992. 65 лв.
Ответникът община Хасково оспорва предявените искове с доводи за недопустимост и неоснователност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Договор № BG16RFOP001 – 1.012
– 001 – C01 – C01 – S – 02 за възлагане на обществена поръчка от
11.10.2016 г. община Хасково е възложила на И. Д. М. в качеството му на ЕТ с
фирма „М. – И. М.“ срещу заплащане да изпълни предмета на обществената поръчка,
а именно „Подобряване на образователната инфраструктура чрез реконструкция/
ремонт, обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в училища и
детски градини в гр. Хасково“ по Обособена позиция № 2: Основен ремонт/
реконструкция/ обновяване/ въвеждане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „И.
Рилски“.
На 16.08.2017 г. е сключено Допълнително
споразумение № 2 към Договор № BG16RFOP001 – 1.012
– 001 – C01 – C01 – S – 02, с
което община Хасково е възложила на изпълнителя да извърши възникналите непредвидени обстоятелства, които са възникнали
след сключване на договора, за сумата
от 225 927. 16 лв. без ДДС. Посочената
сума е изплатена на изпълнителя
и не е предмет на делото.
По делото са назначени
първоначална и допълнителна
тройна експертизи за установяване стойността и вида на
извършените СМР, предмет на делото,
които съдът ще обсъди по – надолу в мотивите
на решението.
При тези данни съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място следва
да се обсъди въпросът за правната квалификация на предявения иск и налице ли е
посоченото от ищеца обективно евентуално съединяване. В тази връзка следва да
се отбележи, че правната квалификация на
иска, т. е. приложимата материалноправна норма, и видът
съединяване се определя служебно от съда въз основа на изложените в исковата
молба фактически твърдения, формулирания въз основа на тях петитум,
както и от твърдяната от ищеца връзка между правата. Евентуално съединение е
налице само при отрицателна връзка между правата – когато евентуалното право
може да съществува само ако не съществува претендираното
главно право. При евентуалното съединение разликата между отделните искове е
или в основанието, от което произтича спорното право, или от един и същ
юридически факт ищецът претендира различни права.
В настоящия случай с исковата молба ищецът е заявил две
претенции, всяка една от тях за 355 992. 65 лв., представляващи стойността
на извършени строително – монтажни работи (СМР), предявени при условията на
евентуалност: по чл. 59 ЗЗД и по чл. 79 вр. чл. 266 ЗЗД. Както се отбеляза по – горе, за да е налице евентуално съединяване на
искове, е необходимо ищецът да сочи различни основания, от които извлича спорното
вземане. В случая ищецът не се позовава на различни по характера си факти, обосноваващи,
от една страна, отговорността на ответника за неоснователно обогатяване, а, от
друга, договорната му отговорност, а въз основа на едни и същи фактически
твърдения предлага на съда две алтернативни правни квалификации. Приложимата материалноправна норма съдът ще определи служебно с оглед
действителното материалноправно положение между
страните според обстоятелството дали процесните СМР
са извършени в изпълнение на сключения договор за обществена поръчка или същите
не се обхващат от него.
Между страните по
делото е сключен договор за възлагане на обществена поръчка за основен ремонт (реконструкция/ обновяване)
и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „И. Рилски“ - Хасково.
Договорът за възлагане на обществена поръчка е специален договор, чиято правна
уредба се съдържа в чл. 112 – 120 ЗОП и чл. 68 – 76 ППЗОП. Договорът има за
предмет постигане на определен резултат срещу заплащане на определено
възнаграждение и поради това по основното си съдържание е близък до договора за
изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД.
Предметът на процесния договор е описан в чл. 1, ал. 2, основната част
от който се изразява в изпълнение на СМР съгласно Разрешението за строеж,
Инвестиционния проект, техническата спецификация и Работната програма (т. 1). Цената
за изпълнение на договора е в размер на 3 092 879. 73 лв. без ДДС (чл. 4, ал.
1), тя е единственото възнаграждение за изпълнителя (чл. 4, ал. 2) и обхваща
пълно и окончателно цените за съответните видове работи така, че общата
стойност да покрива всичките му задължения за тяхното изпълнение за целия срок
на договора в това число: разходите за изпълнение на СМР, цената на финансовия
риск, разходите за покупка на строителните продукти, разходите, свързани с
непредвидените обстоятелства, разходите за извършване на работите по
изпитването и пускането в експлоатация на строежа, както и всякакви други
разходи, необходими за изпълнение дейностите по договора (чл. 4, ал. 3).
Граматическото (буквално) тълкуване на цитираните клаузи налага извод, че
уговорената цена е единственото и окончателно възнаграждение на изпълнителя
независимо от направените от него допълнителни разходи. Същевременно в чл. 4,
ал. 4 от договора е уговорено, че изпълнителят има право на възнаграждение и в
случай на допълнително възникнали дейности и видове работи по ал. 3, т. 4, т.
е. за разходи, свързани с непредвидени обстоятелства. Налице е вътрешно
противоречие на договора относно заплащането на разходите, свързани с
непредвидени обстоятелства, тъй като според ал. 3 те са включени в уговореното
окончателно възнаграждение, а според ал. 4 се заплащат допълнително. Като се
има предвид, че задължението за заплащане на непредвидените разходи е изрично
уговорено от страните, следва да се приеме, че общата им воля е за отделното им
изплащане на изпълнителя независимо от уговорената фиксирана цена за изпълнение
на договора. В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т.
2, 3 и 6 ЗОП в редакцията и към момента на извършване на процесните
СМР (ДВ бр. 13/ 2016 г.), която предвижда възможност за изменение на договора
за възлагане на обществена поръчка поради настъпване на непредвидени
обстоятелства. Макар и граматически изменението на договора в посочените
хипотези да се сочи като правна възможност, всъщност се касае за правно
задължение на възложителя да приеме предложената промяна, тъй като целта на
цитираната разпоредба е да запази еквивалентността на насрещните престации и предотврати неоснователното обогатяване в
случаите, когато допълнително направените от изпълнителя разходи се дължат на
непредвидени обстоятелства. Възложителят не може да откаже да приеме наложилата
се от настъпилите непредвидени обстоятелства промяна, като при липса на
съгласие (поради оспорване на посоченото основание или стойността на
непредвидените СМР) изпълнителят може да иска заплащането им по съдебен ред,
както е процедирал в случая ищецът. От изложеното се налага извод, че когато
изпълнителят по договор за възлагане на обществена поръчка иска заплащане на
допълнително извършени СМР, претенцията му почива на договорно основание,
поради което следва да се квалифицира по чл. 79 вр.
чл. 266 ЗЗД вр. чл. 120 ЗОП.
Следващият извод,
който може да се направи както от редакцията на чл. 116 ЗОП (ДВ бр. 13/ 2016
г.), така и от съдържанието на чл. 4 от договора е, че на заплащане подлежат
само тази разходи, които са свързани с непредвидени обстоятелства. Според чл.
4, ал. 3 и 4 от договора уговорената цена обхваща всички разходи за изпълнение
на възложената работа с изключение на разходите за допълнителни дейности,
произтичащи от непредвидени обстоятелства, които следва да се възстановят на
изпълнителя, а според чл. 116 ЗОП основание за изменение на договора е
настъпването на непредвидени обстоятелства, наложили необходимостта от
извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са
включени в предмета на първоначалната обществена поръчка. Следователно разходи,
изразяващи се във влагането на повече материали или извършването на по – голям
обем СМР, които не са свързани с непредвидени обстоятелства по смисъла на §2,
т. 27 от ДР на ЗОП, не подлежат на възстановяване на изпълнителя и остават за негова
сметка. Изричната уговорка в договора, че подлежат на заплащане само
непредвидените СМР, изключва възможността заплащането на останалите допълнително
извършени СМР да бъде търсена на плоскостта на неоснователното обогатяване с
иска по чл. 59 ЗЗД.
С оглед така изложените
съображения основателността на предявения иск е обусловена от преценката дали
описаните в исковата молба СМР (надвишени и непредвидени) са свързани с
непредвидени обстоятелства по смисъла на §2, т. 27 от ДР на ЗОП. Според
съдържащата се в цитираната разпоредба легална дефиниция „непредвидени обстоятелства“
са обстоятелства, които са възникнали
след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на
дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят
невъзможно изпълнението при договорените условия. Следователно, за да бъдат
квалифицирани като непредвидени, следва да се установи дали необходимостта от извършване
на процесните СМР е възникнала в хода на
строителството, можело ли е да бъдат предвидени преди сключване на договора и
необходими ли са за приемане на работата – въвеждане в експлоатация на
сградата. На възстановяване подлежат не само претендираните
от ищцата непредвидени СМР, но също и т. нар. надвишени СМР, но само ако
влагането на повече материали или извършването на по – голям дейност се дължи
на непредвидени обстоятелства.
Предмет на иска са два вида СМР, които ищецът е
квалифицирал като надвишени и непредвидени. По отношение на надвишените СМР следва
да се отбележи, че всъщност те са част от предмета на договора за възлагане на
обществена поръчка, тъй като са описани поотделно в ценовото предложение и
инвестиционния проект, което означава, че като вид и първоначален обем са били
предвидени преди сключване на договора. Ищцовата
претенция е за допълнително вложените материали и за по – големия обем работа
за всеки един вид дейност, които подлежат на възстановяване, но само ако
влагането на допълнителни материали и извършването на по – голям работа се
дължи на непредвидени обстоятелство. Изричен отговор на този въпрос са дали
вещите лица Т.М. и П.В. (т. IV, л. 999),
които след съпоставка на СМР по инвестиционния проект, техническата
спецификация и работната програма със състоянието и параметрите, установени на
място, дават заключение, че за почти всички от процесните
СМР (надвишени и непредивени) необходимостта от тях е
възникнала при извършването на СМР по договора за обществена поръчка и поради
това не е било възможно да бъдат предвидени от строителен специалист. В този смисъл
е и становището на вещите лица по назначената тройна съдебно – техническа
експертиза – Д.С., Е.С. и М.Х. (т. IV, л. 1495 и 1550), които в т. 4. 2 от заключението сочат, че надвишените и
непредвидени СМР не са предвидени в проекта, а са възникнали в процеса на
строителството. Според вещите лица Т.М. и П.В. са предвидими само част от процесните СМР, а именно: доставка, монтаж и демонтаж на
рамково скеле за демонтажни работи; демонтаж на
покривна хидроизолация, вкл. складиране на място; хоризонтален пренос на
строителни отпадъци на 100 м.; натоварване на строителни отпадъци на транспорт;
превоз на строителни отпадъци на депо; доставка и монтаж на заземител
тип „Електрод“ от по 2 бр.; доставка и монтаж на ръчен пожарогасител Унипос; разбИ.е на армирани и отляти с бетон и мозайка - ръчно фонтани; демонтаж на каратаван, физкултурен салон и монтаж на ръчни пожароизвестители, които ще бъдат изключени при изчисляване
стойността на извършените СМР.
Установи се по делото, че извършването на процесните СМР е било наложително, тъй като без тях обектът
не би могъл да придобие завършен вид и съответно да бъде въведен в
експлоатация. По отношение на част от СМР вещите лица Т.М. и П.В. сочат, че и
без тях обектът е могъл да бъде въведен в експлоатация, което е в противоречие
със становището на вещите лица по назначената тройна съдебно – техническа
експертиза, според които всички СМР са необходими за въвеждане на сградата в
експлоатация, като в изготвената от тях таблица са посочили основанието за това
– безопасност, технологични, експлоатационни, енергийни, архитектурни.
Съдът намира за установен по делото и факта на извършването на
процесните СМР. И по този въпрос е налице
известно разминаване между вещите
лица, като Т.М. и П.В. приемат, че част от тях, които са описали в заключението, не са
извършени, докато вещите лица Д.С., Е.С. и М.Х. са на противното мнение, а
именно, че всички СМР са извършени. Съдът кредитира становището на вещите лица Д.С., Е.С. и М.Х., тъй като
извършването им е обусловено от технологична, конструктивна или експлоатационна
необходимост и е свързано със завършването на обекта в състояние, годно за
въвеждането му в експлоатация. Част от процесните СМР
представляват скрити работи, за които не изготвени съответните протоколи по чл.
7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, по отношение на които, обаче, вещите лица
са категорични, че са извършени, което обосновават с обстоятелството, че те са технологично
свързани с видимите. Следва да се има предвид, че задължението за съставяне на
посочените протоколи е само за нуждите на строителния контрол, като няма
процесуална пречка установяването им в исковото производство да стане с всички
допустими доказателствени средства, включително и
чрез използването на специални знания на вещи лица.
С оглед така изложените съображения и предвид клаузата
по чл. 4, ал. 4 от Договор № BG16RFOP001 – 1.012
– 001 – C01 – C01 – S – 02 за възлагане на обществена поръчка от
11.10.2016 г. съдът намира предявеният иск за основателен, тъй като извършването на процесните
СМР е свързано с възникнали в хода на строителството непредвидени обстоятелства
с изключение на онези СМР, които са били предвидими при сключване на договора,
а именно: доставка, монтаж и демонтаж на рамково скеле за демонтажни
работи; демонтаж на покривна хидроизолация, вкл. складиране на място;
хоризонтален пренос на строителни отпадъци на 100 м.; натоварване на строителни
отпадъци на транспорт; превоз на строителни отпадъци на депо; доставка и монтаж
на заземител тип „Електрод“ от по 2 бр.; доставка и
монтаж на ръчен пожарогасител Унипос; разбИ.е на армирани и отляти с
бетон и мозайка - ръчно фонтани; демонтаж на каратаван,
физкултурен салон и монтаж на ръчни пожароизвестители.
Стойността на подлежащите на заплащане СМР следва да
се определи според ценовото предложение на изпълнителя, в което е посочена цена
за всяка отделна дейност, тъй като възложителят дължи заплащането им по силата
на сключения между страните договор. Средната пазарна цена може да бъде използвана като база за определяне
стойността на извършени СМР само при извъндоговорна
отговорност на ответника, каквато не е налице в случая.
Стойността на надвишените СМР на база предложените от
изпълнителя цени е определена от вещите лица Т.М. и П.В., които я изчисляват на
203 427. 47 лв. без ДДС. От нея следва да се извади стойността на
предвидимите надвишени СМР от 6754. 66 лв. (доставка, монтаж и демонтаж на
рамково скеле за демонтажни работи – 2119. 02 лв.;
демонтаж на покривна хидроизолация, вкл. складиране на място – 55. 57 лв.;
хоризонтален пренос на строителни отпадъци на 100 м. – 1834. 94 лв.;
натоварване на строителни отпадъци на транспорт – 758. 45 лв.; превоз на
строителни отпадъци на депо – 1028. 94 лв.; доставка и монтаж на заземител тип „Електрод“ от по 2 бр. – 725. 64 лв.;
доставка и монтаж на ръчен пожарогасител Унипос –
232. 10 лв.), при което стойността на подлежащите на заплащане надвишени СМР
възлиза на 196 672. 81 лв. без ДДС – 236 007. 37 лв. с ДДС.
Непредвидените СМР са в размер на 93 233. 07 лв. без
ДДС, от които като се приспадне стойността на предвидимите от 2 717. 21
лв. (разбИ.е на армирани и отляти
с бетон и мозайка - ръчно фонтани – 2212 лв.; демонтаж на каратаван,
физкултурен салон – 101. 21 лв.; монтаж на ръчни пожароизвестители
– 504 лв.), стойността на подлежащите на заплащане непредвидени СМР възлиза на
90 515. 86 лв. без ДДС – 108 619. 03 лв. с ДДС. Общата стойност на
подлежащите на заплащане надвишени и непредвидени СМР е 344 626. 40 лв.,
до който размер предявеният иск следва да се уважи, а за разликата до 355 992. 65 лв. се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК община Хасково следва да заплати на ищцата разноски в размер на
15 721. 20 лв. съобразно уважения на предявения иск. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 266. 28
лв. съобразно отхвърлената част на иска.
Мотивиран от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Хасково да заплати на Е.П.М., ЕГН **********, в качеството й на едноличен търговец с фирма „М. – И. М. – Е.М.“, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов" № 149, сумата от 344 626. 40 лв., представляващи стойността на извършени надвишени и напредвидени СМР по Договор № BG16RFOP001 – 1.012 – 001 – C01 – C01 – S – 02 за възлагане на обществена поръчка от 11.10.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск за разликата до 355 992. 65 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА община Хасково да
заплати на Е.П.М. в
качеството й на едноличен търговец с фирма „М. – И. М. – Е.М.“ разноски в размер на 15 721. 20 лв.
ОСЪЖДА Е.П.М. в качеството й на едноличен
търговец с фирма „М. – И. М. – Е.М.“*** разноски в размер на 266. 28 лв.
Решението може да
бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: