Решение по дело №5641/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261998
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20173110105641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 18.06.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на   втори юни   две хиляди двадесет и първа    година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова  след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №5641  по описа за 2017 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава „Десета” АПК вр. §19 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) вр. Глава „ХІІІ- та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от Р.П.Р., Ж.Р.Д., К. П. Р., П.Х.Р. и П.Б.Р. против заповед № 121/17.03.**. на кмета на  Район "Приморски" Община  Варна, с която е одобрена оценка на извършени подобрения в размер на 511 537 лева, от която 43 462 лева за жилищна сграда и стопански сгради и 8075 лева за останали строителни подобрения и насажденията в частта от ПИ №** по ПКП, попадащ в имот с иднтификатор 10135.515.** по ПНИ на с.о.“А.М.“ гр.Варна.

Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна- издадена при неспазване на установената форма, в противоречие с материалноправните разпоредбни, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.  Сочи се, че одобрената оценка е значително завишена. Излага се, че административният орган не е изяснил всички фактически обстоятелства, относими към административното производство, по което е издадена заповедта. Твърди се, че оценените сгради не представляват извършени подобрения, а са незконни сгради, подлежащи на събаряне.

С допълнителна молба се сочи, че към датата на издаване на ожалваната заповед административното производство по оценяване на подобренията в ПИ №** по ПНИ на с.о.“А.М.“ по реда на чл.4 л вр. чл.4в от ПЗР на ЗСПЗЗ било недопустимо, тъй като между наследниците на бившия ползвател о една страна и реституираните собственици от друга страна, било налице влязло в сила решение ма граждански съд, с което било установено правото на собственост на реституираните собственици спрямо наследниците на бившия ползватле и последните били осъдени да предадат владението върху поземеления имот. Твърди се, че администативната дейност по земеразделяне, дефинирана в чл.20 ППЗСПЗЗ, включваща уреждане на отношенията между реститути и бивши ползватели била допустима само в случаите, когато отношенията между същите не били уредени от граждански съд с влязло в сила решение.

Излага се, че обжалваната заповд не съдържа ясни и точни мотиви, които да обосновават наличието на фактическите и правни предпоставки за издаването й.

Твърди се,  че е налице противоречие между фактите, изложени в мотивите на заповедта и диспозитива на същата. Излага се, че липсата на ясни и последователни мотиви прави невъзможен контрола относно наличието на компететнтност на органа, издал същата и законосъобразност на самата заповед. В мотивите на заповедта не било посочено по чие искане е започнало административното производство, а това било от съществено значение за преценка наличието на правен интерес на инициатора на производството, за преценка методиката, по която следва да се извърши оценката на подобренията и съответно за преценка компететнтността на районния кмет да издаде заповед, с която да одобри оценката. От приложената преписка също не се установявало кое лице е инициатор на административното производство. Ако се приемело, че това са наследниците на К. Г. Ян., които в административното производство се легитимирали със Заповед №551/08.05.**. на кмета на район „Приморски“ , издадена на основание чл.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, то тогава не било ясно защо наследниците на В. Д.К. и Р.П.Р. в качество, различно от налсендик на К.Ян., бил адресат на обжалваната заповед. С посочената заповед по чл.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на К. Ян. било възстановено правото на собственост върху 679 кв.м. ид.ч. от ПИ №** с обща площ 13336 кв.м. Сочи се, че ако административнията орган е приел, че това е документът, който легитимира посочените лица като възтсановени собственици на процесния новообразуван имот, оставало неизяснено обстоятелството защо в тежест на посочените лица е одобрена оценка за подобрения за целия имот, при положение, че заповедта легимира наследниците на К. Ян. като собственици само на идеална част от същия.  Изцяло неизяснено оставало обстоятелството на основата на какви документи административния орган е приел, че на наследниците на В. К. и Р.П.Р., в качество различно от наследник на К. Ян. , също е собственик на имота, за който са извършени подобренията. Твърди се, че липсата на изясняване на легитимацията на адресатите на заповедта е довела и до липса на посочване на квотите, при които различните групи собственици, посочени от административния орган, дължат заплащане на подобрения на одобрената със заповедта оценка. Твърди се, че за наследниците на К. Ян. изиобщо не е налице правен интерес да инициират производство по реда на §4л вр. §4в ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като реституцията на имот, попадаща в ПИ №** за тях било приключило с постановяване на решение №620/25.06.19**г. на ПК-Варна, което било издадено преди влизане в сила на нормата на §4к, ал.7 ЗСПЗЗ и съобразноредакцията на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ, която предвиждала конститутивен ефект на реституционното решение. Същите имали правен интерес да поискат оценка единствено на изградената от бившия ползвател на имота сграда по реда на §4а, ал.3 ПЗР на ЗСПЗЗ, но в този случай била приложима методика за оценка, различна от тази по реда на §4в ПЗР на ЗСПЗЗ, като и същевременно районният кмет нямал правомощия да одобрява изготвени на това основание оценки.

Твърди се, че не е спазена административната процедура по изготвяане на оценката. Същата следвало да се иготви от техническата служба на общината съгласно §31, ал.2 ПЗР на ПМС на МС  №234 /16.12.**., а в конкретния случай, оценката била изгответна от частен лицензиран оценител по възлагане на наследниците на бившия ползвател, което било съществено нарушение на административно производствените правила, регламентирани в специалния закон.

Излагат се съображения за значително завишаване на оценката и при твърдения, че внея е включена стойността на незаконно изградени сгради, подлежащи на събаряне.

       Заинтересованите страни Т.Г. Демирева и И.Д.И. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Сочат, че оплакванията са неоснователни не налагат отмяната на заповедта. Излагат, че оценката е направена при спазване на процедурата по ЗСПЗЗ от лоицензиран експерт, въз основа на опис, извършен от длъжностно лице от район „Приморски“ и оценката с оглед на огромния брой подобрения и насаждения имота била занижена. Били изаснени всички относими в административното производство факти и обстяотелства, което продължило девет години и било преминало през две съдебни решения – Решение по гр.д. №11895/**г. на 17-ти с. на ВРС и Решение №1768/22.12.**.  по адм. дело №394/**. на АС-Варна. Било без значение дали подобренията са законни. По отношение на сградите има законни строителни книжа.

         Ответникът и останалите заинтересовани страни не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Удостоверение , издадено от Държавно земеделско стопнаство „Д. *** на 10.11.1966г. на Д. Ив. Д. е предоставено право на ползване върху един декар празно място в землището на с.Виница, м.Баналъ, на основание 21 ПМС от 1963г.

С Решение на ПК-Варна №620/25.06.**. е признато правото на собственост на К. Г. Ян. в съществуващи възстановими стари реални граници върху подоробно описани поземлени имоти, сред които по т.II  нива от 4.435 скав кв.Виница, м-ст Баналу, като имотът се състои от пет части и втората посочена такава е с площ от 1.098 дка, представляваща част от пл.№**, при гранници : североизток-гора, северозапад- частта от пл.№**, югозапад- полски път, югоизток- пл.№213.  

С договор за продажба на недижим имот, обективиран в НА №**, том II, рег.№**, дело №308/**. на нот.№193-Светла Стойчева К. Г. Ян. продава на Р. П. Р. имот с площ от 1.513 дка, включващ части от имоти пл.№№211 и ** по КП „А.М.“ **. , при граници : останалите части на имоти пл.№№21**и ** и от три страни път. 

         Със Заповед №551/08.05.20**г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, е наредено възстановяване правото на собственост на наследниците на К. Г. Ян. – П. Р.П. и Ж.Р.Д. върху поземлен имот, представляващ ид.№** по ПНИ на м.“А.М.“ , землище Виница, при граници имоти ид.№*, ид.№*, ид.№*-път, ид.№*, ид.№*, ид.№* с площ от 679 кв.м. ид.ч. от 1336 кв.м.

С Решение №3892/22.12.2**г. по г.д.№1464/**г. на ВРС, X с-в, поправено с решение №2577/09.07.**г., е отхвърлен предявения от В.В.К., Д.В.К. и С. Ав. К. срещу Т.Г.Д. и И.Д.И. иск за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, м. "Банала чешма", представляващ ПИ №** по ПНИ на СО „А.М." с площ от 1336 кв.м и граници: пл.№*** и път, на основание чл.108 ЗС

С Решение №1019/25.05.**., постановено по възз.гр.д. №312/20**г. по описа на ВОС е оставено в сила решение №5038/31.10.**. по гр.д. №104/**. , с което е отхвърлен предявения иск от Т.Г.Д., И.Д.И. и Г.Н.И. срещу Р.П.Р., Ж.Р.Д., К.П.Р., П.Х.Р. и П.Б.Р. за приемане за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.Виница, м.“Банала чешма“ , представляваща ПИ с пл.№** по ПНИ на СО“А.М.“ с площ от 1336 кв.м. и е признато за установено на основание чл.108 ЗС , че Р.П.Р., Ж.Р.Д., К.П.Р., П.Х.Р. и П.Б.Р. са собственици на ПИ с пл.№** по ПНИ на СО“А.М.“ с площ от 1336 кв.м. и ответниците Т.Г.Д., И.Д.И. и Г.Н.И. са осъдени да предадат владението върху този имот.

С Решение от 19.01.**., постановено по гр.д. №11895/20**г. по описа на ВРС по жалабата на Т. Г.Д. и И.Д.И. е отменена Заповед №337/19.06.**. на Кмета на район“Приморски“ , с която се отказва оценка на подобренията, извършени в част от имот с пл.№** по ПНИ на с.о.“А.М.“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в съотвествие със задължителните уакзания по тъълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение по изготвяне оценка на подобренията.  

На 02.03.**. е извършен опис на подобренията в имот №** от Директор „АТО“Виница при район „Приморски“ .

Изготвена е и е определена  оценка на трайните насаждения и подобренията  в имота в размер на 8 075 лева от лицензиран оценител.

Изготвена е и е определена  оценка на жилищна сграда със стопанска постройка  в имота в размер на 43462 лева от лицензиран оценител

Със Заповед №121/17.03.**. на кмета на район „Приморски“ е одобрена оценката, съгласувана от комисия при район „Приморски“ общо на извършените подобрения в имота в размер на 51 537 лева, от които 43 462 лева за жилищна и стопнаска постройка и 8075 лева за останалите строителни подобрения и насаждения. В заповедта е вписано, че същата е издадена на основание чл§31,ал.3 от ПМС 234/16.12.1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и Заповед №2363/28.01.2016г. на Кмета на Община Варна, въз основа на влязъл в сила ПНИ на с.о.“А.М.“ и на основание §.4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. На основание §31,ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е определено цената по оценката да бъде депозирана в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта от наследниците на К. Г. Ян., наследниците на Вангел Д.К. и Р. П. Х. в полза на наследниците на Д.И. ***.

Със Заповед №543/14.11.**. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна е наредено Т.Г.Д. и И.Д.И. да премахнат незаконен строеж масивна двуетажна сграда с едноетажно допълващо застрояване, находящ се в имот с пл.№** по плана на с.о.“ А.М.“ кв.Виница.

Представен е протокол от 19.07.**.  за принудително отнемане на недвижим имот –въвод във владение на ЧСИ №892- Христо Георгиев, издаден по ИД №** въз основа на който Р.П.Р., Ж.Р.Д., К.П.Р.. П.Х.Р. и П.Б.Р. са въведени във владението на ПИ №**. 

С Решение №1906/16.10.2**г. по адм.д.№1909/**г. по описа на Адм съд гр.Варна е отхвърлено оспорването по жалбата на Т.Г. Д., Г. Н.И. и И.Д.И. срещу Заповед №543/14.11.**. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с която е наредено оспорващите да премахнат незаконен строеж масивна двуетажна сграда с едноетажно допълващо застрояване, находящ се в имот с пл.№** по плана на с.о.“ А.М.“ кв.Виница. Решението е оставено в сила с Решение №8047/23.06.**. по адм.д. №3631/20**г. по описа на ВАС.

Съгласно заключението на проведената съдебно оценителна експертиза от вещото лице Ж.Б. стойността на трайните насаждения в имота е 3433.20 лева; стойността на строителните подобрения е в размер на 3310.87 лева; стойността на вилната сграда е в размер на 36 920 лева, стойността на стопанската сграда е в размер на 1070 лева.

Съгласно заключението на повторната съдебно оценителна експертиза, изготвена от вещите лица Мариана Н. и Т. О. стойността на трайните насаждения в имота към **. е 1381 лева, а към датата на изготвяне на заключението 1053.05 лева; стойността на подобренията в имота към **. е 36 590 лева, а към датата на изготвяне на заключението 3080 лева.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от легитимирани субекти – адресати на оспорения акт, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения срок за това, поради което е  процесуално допустима.

С жалбата се иска отмяна на Заповед №121/17.03.**. на кмета на район „Приморски“ е одобрена оценката, съгласувана от комисия при район „Приморски“ общо на извършените подобрения в имота в размер на 51 537 лева, от които 43 462 лева за жилищна и стопнаска постройка и 8075 лева за останалите строителни подобрения и насаждения за имот №** по ПКП, попадащ в имот с ид. №10135.515.** по ПНИ на с.о.“А.М.“ гр.Варна.

         При служебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му.

         С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК е въведено императивно изискване  издаденият в писмена форма индивидуален административен акт да съдържа по т. 3, 4 и 5 посочване адресата на акта, на фактическите и правни основания за издаването му и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начина и срока за изпълнение.

На първо място се констатира, че административният орган не се е съобразил с Решение №3892/22.12.**. по г.д.№1464/**. на ВРС, X с-в, поправено с решение №2577/09.07.2**г., е отхвърлен предявения от В.В.К., Д.В.К. и С. Ав. К. срещу Т.Г.Д. и И.Д.И. иск за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, м. "Банала чешма", представляващ ПИ №** по ПНИ на СО „А.М." с площ от 1336 кв.м и граници: пл.№*** и път, на основание чл.108 ЗС.Вместо това и въпреки, че със съдебното решение правата на наследниците на В. Д. в имота са отречени, последните са посочени като адресати на заповедта като задължени за лица за заплащане на подобрения, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед в тази й част.

На следващо място следва да се отбележи, че производството по оценка на подобрения по реда на §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ касае единствено отношения между реститут и ползвател, а не и лица, придобили имоти на друго основание каквото в случая е самостоятелното придобивно основание на Р.Р., който е придобил ид.ч. от имота въз основа на договор за покупко-продажба от 19.07.**. , поради и което същият не следва да бъде включен в заповедта като задължено лице за тази част от имота, а само и единствено в качеството му на наследник на К. Г. Ян. Правоотношенията между лица, придобили имота по силата на частно правоприемство и ползватели на имота във връзка с извършени подобрения от последните следва да се уредят по гражданскоправен ред.   

         От друга страна, оценката на подобренията е изготвена от чатни лиценцизарани оценители, като е прието е от административния орган, че стойността на подобренията  е установена и приета от комисия при район „Приморски“. В същото време, протокол  от комисия за приемане на оценка не е съставен, такъв липсва приложен в преписката. Последното обуславя невъзможност за формиране на извод за осъществяване на фактите и обстоятелствата, послужили за основание за издаване на заповедта.

         По изложените съображения, се налага извода, че обжалваната заповед се явява незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 и т.4 АПК и следва да бъде отменена.

На основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяна на заповедта, преписката следва да бъде върната на административния орган за извършване на нова оценка при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

Следва да се укаже също на административния орган, че при издаване на заповедта, с която да се одобри оценката на подобренията на имот пл.№** следва да се съобрази и настъпилия в хода на настоящия процес факт по събаряне на незаконно изградените в имота масивна жилищна сграда и стопнаска постройка.

         С оглед изхода на спора, ответникът по жалбата – Кмета на Район „Приморски“ следва да бъде осъден за заплати на жалбоподателите извършените в производството разноски, както следва  : 968.50 за заплатени депозитои за експертизи и 1247 лева  адвокатско възнаграждение,  на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

  Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата  Р.П.Р.,ЕГН:**********, Ж.Р.Д., ЕГН: **********, К. П. Р., роден на ***г.,  П.Х.Р.,ЕГН: ********** и П.Б.Р., ЕГН: **********  Заповед №121/17.03.**. на кмета на районПриморски“ е одобрена оценката, съгласувана от комисия при районПриморскиобщо на извършените подобрения в имота в размер на 51 537 лева, от които 43 462 лева за жилищна и стопнаска постройка и 8075 лева за останалите строителни подобрения и насаждения за имот №** по ПКП, попадащ в имот с ид. №10135.515.** по ПНИ на с.о.“А.М.“ гр.Варна, като ВРЪЩА преписката на административния орган за извършване на нова оценка при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт, на основание чл. 173, ал. 2 АПК.

 

         ОСЪЖДА Кмета на Район "Приморски", Община Варна да заплати на Р.П.Р.,ЕГН:**********, Ж.Р.Д., ЕГН: **********, К. П.Р., роден на ***г., П.Х.Р., ЕГН: ********** и П.Б.Р., ЕГН: **********  сумата от 2215.50 (две хиляди двеста и петнадесет лева и петдесет ст.) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: