№ 19641
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110102715 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу Х. П. П. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал.1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на
установено, че Х. П. П. дължи на ищеца сумата от 1909.81 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 27.12.2019 г.,
ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 715.82 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 08.05.2021 г.,
законна лихва в размер на 75.22 лв. за периода от 08.05.2021 г. до 26.08.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 49679/2021 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Предявени са и осъдителни искове от ЮЛ срещу Х. П. П., с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Х. П. П. да заплати на ЮЛ
сумата от 533.32 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и сумата от 1546.68лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от
15.01.2024г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 27.12.2019 г. в размер на 2000 лв.,
предоставени на ответника. Бил уговорен ГПР от 49.11 % и ГЛП от 41 %, като
кредитополучателят следвало да погасява кредита на месечни вноски за срок
от 36 месеца. Поддържа, че ответникът е направил плащания в общ размер на
1051.42 лв., като със сумата от 598.36 лв. са погасени три месечни вноски,
частично плащане от 111.19 лв. има по четвърта вноска, със сума в размер на
222.48 лв. са погасени начислени лихви за просрочие, а с 10 лв.-такси. Сочи,
че на 08.05.2021г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, след което
е започнало начисляването на законна лихва. По отношение на осъдителния
иск сочи, че ответникът е поискал и закупил допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“, за което дължи съответното възнаграждение. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че не дължи претендираните суми. Пред съда страната не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е и делото договор за потребителски кредит № ********** от
27.12.2019 г., сключен между ЮЛ и Х. П. П., по силата на който на Х. П. П. е
предоставен заемна сума в размер на 2000 лв. за срок за погасяване на кредита
36 месеца. Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на тридесет
и шест вноски в размер на 37.39 лв., като е посочен размерът на фиксирания
лихвен процент по кредита в размер на 41 %, като годишния размер на
разходите е посочен в размер на 49.11 %. В договора е посочено, че се
сключвал при предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“, която
представлява право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, както и допълнителна услуга „Флекси“,
представляваща право на промяна на погасителния план на потребителския
кредит. Съгласно договорът размерът на възнаграждението за услугата „Фаст“
възлизало на 600 лв., а възнаграждението на допълнителна услуга „Флекси“
възлизало на сумата от 1740 лв., като общия размер на задължението по
кредита бил 5846.03 лв., а общия размер на вноската бил 162.39 лв. В договора
е посочена и банковата сметка, по която следвал ода стане изплащането на
сумата по кредита на заемополучателя. По делото е представен и погасителен
план на седмични погасителни вноски, както и извлечение от система на
ищеца, от което е видно, че заемната сума от 2000 лв. е била преведена по
посочената в договора от 27.12.2019 г.
Представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, както и искане за отпускане на
потребителски кредит № ********** от 27.12.2019 г. подадено от
ответницата.
По делото е представено извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № ********** от 27.12.2019 г., в което е посочено, че
платената сума по кредита възлиза на 1051.19 лв.
Представено е уведомително писмо съгласно което ищецът уведомявал
ответника, че поради неплащане по договора за потребителски кредит №
********** от 27.12.2019 г., обявявал кредита за предсрочно изискуем
считано от 08.05.2021 г. От представените доказателства по делото не се
установява уведомлението да е било връчено на ответника.
По делото са представени Общи условия на ЮЛ към договор за
потребителски кредит, който са подписани от ответника. Съгласно чл. 15.1
всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга
„Фаст“, получавал приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на
потребителски кредит преди клиент, без закупена допълнителна услуга
„Фаст“, като след одобрение отпуснатата сума се нареждала към клиента по
избрания от него начин на изплащане до 24 часа. В чл. 15.2 е посочено, че
всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга
„Флекси“, получавал правото да променя погасителния си план при
изпълнение на съответните специфични изисквания описани в чл. 15.2.1, чл.
15.2.2 и чл. 15.2.3.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422
ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е да
докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор за потребителски
кредит № ********** от 27.12.2019 г., сключен между ищеца и ответника, въз
основа на който ищецът е предоставил на ответника парична сума, а за
ответника е възникнало задължение да върне на ищеца предоставената сума и
2
да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, че
претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали
изискуеми, в т.ч. че ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, както и че волеизявлението е достигнало до
кредитополучателя.
По делото не се спори, а и от представения договор за потребителски
кредит № ********** от 27.12.2019 г., се установява, че между Х. П. П., като
кредитополучател и ЮЛ, като кредитодател е налице облигационна връзка по
договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в
размер на 2000 лв., за срок за погасяване на кредита 36 месеца и фиксирания
лихвен процент по кредита в размер на 41 %, като по силата на договора са
предоставени допълнителни услуги „Фаст“ на стойност на 600 лв. и „Флекси“
на стойност 1740 лв. От представеното от страна на ищеца извлечение по
сметка към договор за потребителски кредит № ********** от 27.12.2019 г. е
видно, че ответницата е заплатила по кредита сумата възлизаща на 1051.19 лв.
Така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание
на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на
чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то
отговаря на истината. В случая ищецът се позовава на предсрочна
изискуемост, която била обявена на 08.05.2021 г. В същото време от
представените доказателства по делото в т. ч. и уведомително писмо не се
установява същото да е било връчено на ответника, но доколкото всички
вноски са с настъпил падеж, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така
настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да
бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит №
********** от 27.12.2019 г. е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
3
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ищеца, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че клаузите от договора
са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че е клаузи не
са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им
на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Настоящият състав намира, че допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за експресно разглеждане.
Плащането на тези услуги не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР от 49.13 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този
начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички
разходи по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Следователно тази услуги съставляват разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от това нарушение е недействителност на договора, съгласно
4
нормата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
потребителски кредит № ********** от 27.12.2019 г.. е в размер на 2000 лева,
а допълнителни услуги „Фаст“ е на стойност на 600 лв. и „Флекси“ е на
стойност 1740 лв., представлява 117 % от сумата по заема, без да се включват
останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за
заем, останалите суми, формиращи ГПР по договор за потребителски кредит
№ ********** от 27.12.2019 г, са в размер на 49.11%. С оглед на
гореизложеното при включване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“
към параметрите по договора за кредит то тогава ГПР е в размер на 326.16 %.
Така уговорените възнаграждения, които не са включени в оскъпяването на
ползваната сума и които водят до нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния договор се явява нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – в този
смисъл решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г. и
решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г.
В случая между страните по делото е налице договор за потребителски
кредит, по който съгласно приетите по делото доказателства на ответника му е
била предоставена сумата по процесния договор за кредит. В случая с оглед на
изложените по-горе мотиви е установена недействителност на договора,
поради което в производството по предявения иск с правно основание чл. 79
ЗЗД следва да бъде присъдена само чистата стойност на кредита, без
дължимите лихви и други разходи. В случая от приетата по делото справка се
установява, че Х. П. П. била извършила плащания по процесния договор за
кредит в размер на 1051.42 лв. Същевременно съдът приема, че кредиторът не
би могъл да осъществи прихващане на изпълнението с несъществуващите
задължения за такси за допълнителни услуги и възнаградителна лихва, поради
5
което със заплатената от ответника сума в общ размер на 1051.42 лв. е
възможно погасяване само на валидно възникналите задължения за главница.
С оглед на гореизложеното предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 948.58 лв., като за разликата до
пълния претендиран размер от 1909.81 лв., следва да се отхвърли, като следва
да се отхвърлят и останалите предявени искове.
По отношение на предявените осъдителни искове от ЮЛ срещу Х. П. П.,
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Х. П. П. да заплати на
ЮЛ сумата от 533.32 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга Фаст и сумата от 1546.68лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законната лихва от
15.01.2024г. до изплащане на вземането, настоящият състав намира, че с оглед
на гореизложеното и доколкото процесният договор се явява нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, то така предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 165.87 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 54.01 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 28.24 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство определено на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 69.07 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също би имал право на разноски, но
такива не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление ************************
срещу Х. П. П., ЕГН **********, с адрес: *****************, по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. П. П. дължи на ЮЛ сумата от 948.58 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********
от 27.12.2019 г., ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
49679/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за сумата над уважения размер от 948.58 лв., до пълния претендиран размер
от 1909.81 лв., ведно със законна лихва за период от 26.08.2021г. до изплащане
на вземането, иска за сумата от 715.82 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 01.05.2020 г. до 08.05.2021г., иска за сумата от 75.22 лева,
представляваща законна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ************************ срещу Х. П. П., ЕГН **********, с
адрес: *****************, осъдителни искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за осъждането на Х. П. П. да заплати на ЮЛ, сумата от 533.32 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и
сумата от 1546.68лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. до изплащане на
6
вземането.
ОСЪЖДА Х. П. П., ЕГН **********, с адрес: *****************, да
заплати на ЮЛ, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
************************, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
сумата в размер на 69.07 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7