Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 21.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, касационен
състав в публично заседание на двадесет
и пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.№
177/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Кооперация
„Кооперация Слънце“ със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Красно село“, ул.“Юнак“ № 24, ет.1, ап.5,
представлявана от председател К.А.Х. чрез пълномощник против Решение№ 121/08.10.2021
г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 645/2021 г.
По изложени доводи за неправилност
и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както
и отмяна на издаденото наказателно постановление (НП).
Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Възразява се за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на другата страна в
случай, че такива бъдат претендирани, като се прави възражение на прекомерност на същите.
Касационният жалбоподател в съдебно заседание
чрез пълномощник поддържа жалбата.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
гр. Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият касационен състав на Административен
съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е потвърдил
наказателно постановление (НП) №
11-0001469/28.06.2021 г. на Директора на ДИТ гр. Ловеч, с което на Кооперация
„Кооперация Слънце“ гр. София е наложена
имуществена санкция в размер на две хиляди лева на основание чл. 79, ал.4 във
вр. с чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за
нарушение на чл. 75а, ал.2 от същия закон.
Въз основа на събраните доказателства, Районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.03.2021 г. е извършена
проверка от ДИТ Ловеч в обект База за
гушене на патици (птицеферма с.Йоглав) , находяща се в
землището между с. Умаревци и с.Йоглав, община Ловеч, експлоатиран от
Кооперация „Кооперация Слънце“ гр. София във връзка със спазване на
изискванията на трудовото законодателство и на законосъобразно наемане на
работа на чужденци. Проверката е извършена съвместно със служители на
Териториална дирекция „Национална сигурност“ Ловеч и на група „Миграция“ при
ОДМВР Ловеч. При нея е заварено лицето T.E. (Е.Ц.) -
гражданин на Република Молдова, който е бил облечен с работно облекло, видимо
замърсено от извършваната дейност и високи до коляното ботуши. Лицето е
попълнило декларация относно обстоятелствата по полагане на труд, в която е
отразило, че работи за Кооперация „Кооперация Слънце“ от 25.01.2021 г. като
птицевъд на 8 часа. Храни патки със специални машини. В седмицата има два
почивни дни. Получава работна заплата от 659 лв. на месец. Дал е и допълнителни
писмени сведения, в които е отразил, че работи по 8 часа на ден със специална
техника. Парите си е вземал всеки месец. Спазват се мерки по безопасност на
труда, редовно се дезинфекцира.
На 26.03.2021 г. в ДИТ Ловеч е извършена
проверка на представената документация
от К.А.Х. – председател на кооперацията по спазване на трудовото
законодателство и на законодателството, свързано с наемането на работа на
чужденци. При проверката са представени трудови договори на лица, граждани на
Република Молдова за изпълнение на
длъжността „Птицевъд“ с място на работа Птицеферма с. Йоглав, община
Ловеч и не е представен трудов договор за Е.Ц.. При служебна справка в
информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в
регистъра на уведомленията за трудови договори е установено, че няма
регистрирано уведомление в НАП за трудов договор на Е.Ц.от Кооперация „Слънце“.
При проверката е представена оценка на
риска за безопасността и здравето на работещите на длъжност „Птицевъд“ в
процесната кооперация. Представена е декларация с рег. № РКЗ-10-00-0350 от 30.06.2020 г. за осъществяване на
краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на сезонна
работа до 90 дни по чл.24, ал.3 от ЗТМТМ в периода от 13.07.2020 г. до
11.10.2020 г., с която е регистрирана заетост на Е.Ц.с работодател „Кооперация
„Слънце“ гр. София за посочения в декларацията период. Не е представено валидно
разрешение от Агенция по заетостта (АЗ)
или регистрация на заетост в АЗ за работата му. Информацията за лицето от
представената декларация е потвърдена от АЗ, като данните са за периода
13.07.2020 г. до 11.10.2020 г. и не е посочена никаква информация, налична в АЗ
за дадени разрешения или направена регистрация на заетост на това лице за друг
период. Направено е запитване до група „Миграция“ при ОДМВР Ловеч. Получена е
информация, че Е.Ц.е влязъл в Република България на 25.12.2020 г. в условия на
безвизов режим с право на престой до 90 дни в рамките на 180 дневен период. От
това следва извод, че към момента на проверката Ц.е пребивавал законно на
територията на Република България като гражданин на Република Молдова и е приет да предоставя работна сила
от Кооперация „Слънце“ без съответното разрешение или регистрация в АЗ. Предвид
горното е установено, че Кооперация „Слънце“ в качеството си на местен
работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ е извършила нарушение на чл.
75а, ал.2 от този закон.
За да потвърди обжалваното пред него НП, ЛРС е
приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на чл. 40 и сл.от ЗАНН, тъй като е съставен в присъствие на представляващия кооперацията и му е
връчен препис от него. АУАН и НП са съставени от компетентни лица и съдържат всички необходими реквизити според чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Доказано е, че Ц.като чужденец е предоставял работна сила за
работодателя Кооперация „Кооперация Слънце“. При извършената проверка по
документи представителят на Ц.не е представил разрешение или регистрация в АЗ.
От изисканата справка от АЗ се установява, че не е извършвана регистрация и не
е давано разрешение за работа на Ц., което да е относимо към деня на проверката
10.03.2021 г., когато лицето е било заварено на територията на проверявания
обект. Районният съд е стигнал до извод, че всички елементи от състава на
нарушението са налице, като то е подведено под правилната санкционна норма.
Наложеното наказание е в минимално предвидения размер в санкционната норма. Не
са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Районният съд е установил правилно фактическата
обстановка на базата на събраните доказателства по делото и е извел обосновани
правни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което настоящият
съдебен състав препраща към мотивите на ЛРС на основание чл. 221, ал.2 от АПК.
Правилен и обоснован е извода на въззивния съд,
че в хода на административно-наказателното производство не се допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. АУАН е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН и в
срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и
наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН
реквизити. Направено е пълно и точно
описание на нарушението, времето, предвид спецификата на нарушението, мястото
на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено, законовите
разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното
постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено
от конкретно овластено длъжностно лице. НП е издадено от нормативно
упълномощено лице, а административното наказание е наложено от лице по чл. 47
от ЗАНН.
В чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ е регламентирано, че
за чужденец - гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е
приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на
предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. Съгласно ал.2 на същия член наказанието по ал.1 се
налага и на работодател - физическо лице, за което чужденец предоставя работна
сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на
работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000
до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Следователно в
съответствие с ал.2 на чл.75а от ЗТМТМ, за да се ангажира отговорността на
работодателя е необходимо физическото лице - гражданин на третата държава да
предоставя работна сила за него, без да има регистрация за това в АЗ. Доколкото
съдържа и състав на административно нарушение разпоредбата на чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ има както санкционен, така и материалноправен характер.
При фактическата установеност по делото
извършеното от касационния жалбоподател нарушение представлява фактическия
състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото
деяние съдържа признаците на административно нарушение на трудовото
законодателство и е основание за реализирането на административно наказателна
отговорност, като по делото не съществува спор относно административно наказателно
отговорното лице.
Безспорно е установено по делото, че Е.Ц.като
гражданин на Република Молдова е чужденец - гражданин на трета държава,
съгласно дадената легална дефиниция на това понятие за целите на закона в §1,
т.4 от ДР на ЗТМТМ –(не е гражданин на Република България и не е гражданин на
държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария). Между
Ц.и кооперацията е сключен трудов
договор. Той е нает да предоставя работна сила за работодателя „Кооперация
„Слънце”,без съответното разрешение или регистрация в АЗ и това е достатъчно за
привличане на работодателя към отговорност за нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ.
Районният съд обосновано е приел, че към датата на проверката между кооперацията и работника е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира своя
труд като „Птицевъд“ в стопанисвания от кооперацията обект, срещу което същата
се е задължила да му изплаща трудово възнаграждение. Безспорно установено по
делото е, че това е станало без съответна регистрация в АЗ, по който начин е
посочена и формата на изпълнителното деяние, като правилно е приложена и
разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Чуждестранният
гражданин не е имал нито разрешение, нито регистрация в АЗ. Не е разполагал с
право да предоставя работна сила в полза на кооперацията, поради което правилно
е прието, че кооперацията е извършила административно нарушение.
Безспорно
са доказани елементите от обективна страна на съставомерното деяние по чл.75а,
ал. 2 от ЗТМТМ, за извършването на което на нарушителя е наложена предвидената
в закона имуществена санкция в минимален размер. Издаденото НП е
законосъобразно, поради което правилно е било потвърдено от ЛРС.
Правилно и обосновано е прието от ЛРС, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложените мотиви в този смисъл се възприемат от касационната инстанция.
Размера на наложеното наказание е съобразен чл.
27 от ЗАНН и е в минимално предвидения размер и не нарушава принципа за
пропорционалност, регламентиран в чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз,
като не надхвърля необходимото за постигане на законовите цели, а именно да се
стимулира спазването на правилата за регулиране на трудовата миграция в рамките
на Европейския съюз на работници–граждани на трети държави чрез разрешаване на
достъпа до пазара на труда в Република България. Определеното административно
наказание отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав намира за
неоснователни доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на НП,
поради съставяне на АУАН и издаване на
НП от некомпетентни органи. Компетентността
на актосъставителят да съставя актове по ЗТМТМ произтича от разпоредбата на
чл.67, ал.2 от ЗТМТМ, съгласно която специализираната контролна дейност по
спазване на закона се осъществява от ИА „Главна инспекция по труда“, като е
безспорно известно, че ДИТ Ловеч е териториална структура на ИА. В процесния
случай установеното нарушение е извършено в община Ловеч, поради което местно
компетентен орган да разгледа и реши преписката е Директорът на ДИТ Ловеч. Аргумент
в подкрепа на това, че АУАН и НП се явяват издадени от компетентни органи са и
разпоредбите на чл.20, чл.21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и чл.79, ал.4 от ЗТМТМ.
Противно на твърдението в касационната жалба, от
фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното
обвинение еднозначно се установява за какво точно нарушение е санкциониран
работодателя „Кооперация „Слънце”. Административно наказателната отговорност на
кооперацията е ангажирана за нарушение
на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, съгласно който на
работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е
приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта се налага имуществена
санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко
наказание. От фактическа страна обвинението се основава на това, че „Кооперация
„Слънце”, в качеството си на работодател – юридическо лице е приела на работа чужденец – гражданин на
трета държава да предоставя работна сила без съответното разрешение или регистрация
в АЗ. Фактическото описание на изпълнителното деяние не води до каквото и да е
било съмнение относно съдържанието на отправеното към работодателя обвинение,
като дава възможност за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по
приложението на закона, и в какво точно се изразява деянието на санкционираното
лице, възприето от наказващия орган като такова по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му са описани по
недвусмислен начин в наказателното постановление, като не е налице твърдяната
от касационния жалбоподател неяснота в коя от двете предвидени в закона форми е
осъществено изпълнителното деяние. Неоснователни са твърденията , че
разпоредбата, която според АНО е нарушила кооперацията е неправилно посочена и
неясно формулирана, с което съществено се ограничава правото на защита на
санкционираното лице. Не е налице и сочената липса на коректна и ясна правна квалификация на
извършеното нарушение, затрудняваща в значителна степен нарушителят да разбере
в какво се обвинява и съществено ограничава правото му защита. Вмененото на
касатора нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената
материална норма, която кореспондира с фактическото описание на деянието.
Нарушението е описано ясно, с посочване на обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. При това не е било
ограничено правото на защита на нарушителя.
Твърденията в жалбата относно неяснотата в описанието на нарушението и
тези за допуснато съществено нарушение при съставяне на акта, което да е
ограничило правото на защита на наказаното лице са неоснователни. Неоснователни са доводите по отношение на
проверката в обекта на кооперацията. По силата на чл.17 на Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ контролната дейност на дирекциите „Инспекция
по труда“ се реализира чрез планирано и непланирано инспектиране. Според чл.19,
т.1 от същия правилник, непланираното инспектиране се осъществява по
разпореждане на министъра на труда и социалната политика, на изпълнителния
директор, на директорите на дирекциите на специализираната администрация, на
други държавни органи, изрично определени със закон, и по преценка на
инспекторите. В случая проверката на Кооперация „Кооперация „Слънце” е
инициирана с писмо № 14-31-158 от 22.02.2021 г. на Териториална дирекция „Национална
сигурност“ – Ловеч, относно извършване на съвместна проверка на български
работодател, наемащ на работа лица от страни извън Европейския съюз. Събраните
по делото доказателства сочат, че името на работодателя е станало известно на
проверяващия екип инспектори на 10.03.2021г., когато заедно със служители на ТД
„Н“" - Ловеч е посетен обекта на контрол - База за гушене на птици между
селата Умаревци и Йоглав. Организирана по този начин проверката на Кооперация
„Кооперация „Слънце“ се определя като непланирана и за нея не се налага оценка
на рисковия потенциал по реда на ЗТМТМ, както се твърди от касационния
жалбоподател.
Възраженията в касационната жалба, че АУАН
трябва да бъде съставен в присъствие на двама свидетели са неоснователни.
Съображенията на касационния жалбоподател в тази насока са неправилни и не
съответстват на разпоредбите на ЗАНН, както и на утвърдената съдебна практика,поради
което не се споделят от касационната инстанция.
Неоснователни са и твърденията в касационната
жалба относно езика на изписване в декларациите и писмените сведения. Тези
възражения са правени и в производството пред ЛРС, който ги е обсъдил и приел
за неоснователни с мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Съдът намира за неоснователни твърденията в касационната жалба, че
актосъставителят и АНО не са съобразили, че са налице предпоставките за „крайна
необходимост“ на чл. 8, пр. 2 от ЗАНН и тази липса на преценка е довела до
съставяне на АУАН и издаване на НП за деяние, което не представлява
административно нарушение.
Съгласно чл.8, пр.2-ро от ЗАНН, не са
административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана
или крайна необходимост, а разпоредбата на чл.13, ал.1 от НК, към която
препраща чл.11 от ЗАНН, определя понятието “крайна необходимост” - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
В
разглеждания случай разпоредбата на чл.8 от ЗАНН не може да се прилага при
извършване на обичайната дейност, с която се занимава кооперацията, а именно
отглеждането на животни. Безспорно, за да се извършва тази дейност е
осъществено планиране, а наемането на работа на чужденци, установено и от
показанията на свидетелката Н. представлява обичайна практика, която е
предварително планирана. Намирането на чужденци за наемане на работа е било
възложено на външна фирма, като отговорността за спазване на трудовото
законодателство е на кооперацията, тъй като същата ги е приемала на работа. В
тази връзка се споделят изводите на РС, че позоваването на крайна необходимост
при всеки един случай, когато е нарушено трудовото законодателство би създало
несигурност в правния мир относно трудовите права на работниците и служителите
и по — конкретно в спецификата на разпоредбите, защитаващи вътрешния трудов
пазар на Р България, съдържащи се в ЗТМТМ. Няма как да има крайна необходимост
при една планирана работна дейност по смисъла на чл.8 във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
вр. с чл.13, ал.1 от НК.
От
касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на
съдопроизводствените правила в хода на съдебното производство. Обратно на
твърденията в касационната жалба, при постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление са проверени от районния съд с допустимите по закон
доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база
на събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата,
при които е осъществено, и има ли издадено разрешение от Агенцията по заетостта
или регистрация на заетост в Агенцията по заетостта за работата на лицето по
трудовия договор. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя,
като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените
искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната
взаимна връзка, а възприетата от въззивния съд фактическа обстановка изцяло
кореспондира със събраните по делото доказателства.
При реализираната проверка за съответствие на
решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, ЛРС е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното
постановление.
Настоящият състав счита, че размера на
административното наказание е правилно определен в минималния предвидения
размер и ще изпълни целите на генералната и специална превенция. При така
установените факти материалния закон е издирен и приложен правилно от ЛРС.
По
изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде
оставено в сила, като правилно.
С оглед
изхода на спора и направеното в тази връзка искане от процесуалния представител
на касационният ответник, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /редакцията
на правната норма ДВ бр. 94/29.11.2019 г. / във вр. с чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от
касационния жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1, изр. последно от ЗАНН във връзка с
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Ловеч, касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение№ 121/08.10.2021 г. на Ловешкия
районен съд, постановено по НАХД № 645/2021 г.
ОСЪЖДА Кооперация „Кооперация „Слънце” със седалище и адрес на управление р-н „Красно
село“, ул.“Юнак“ № 24, ет.1, ап.5 гр.София, представлявана от председателя К.А.Х.
да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: