Мотиви
към решение по НОХД № 5596/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против Н.И.П., ЕГН: ********** за това, че
на
неустановена дата в началото на месец ноември 2017 г. в гр. Дуисбург, Федерална
Република Германия противозаконно е присвоил чужди движими вещи и пари,
собственост на С.М. К., които владеел, както следва: един брой дамски златен
пръстен, отгоре с малки сини камъчета, 13 грама, 14 карата, на стойност 845
лева; един чифт златни обеци, тип италианска плетка, 10 грама, 14 карата, на
стойност 650 лева, както и сумата от 150 евро, равняваща се по фиксинга на БНБ
на 293,37 лева, общо вещи и пари на обща стойност 1 788,37 лева, като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоеното имущество е
заместено – престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 252, ал. 1 от НПК делото е разгледано
по реда на глава двадесет и осма от НПК, като съдът съобрази, че за
престъплението, за което е повдигнато обвинения на обвиняемия Н.И.П. се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемият не е осъждан
за престъпление от общ характер (реабилитиран е) и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК, а
причинените от деянието имуществени вреди са възстановени, поради което спрямо
процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това
настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава
двадесет и осма от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, което
намира за доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателствени
материали. Предлага на съда да признае обвиняемия П. за виновен и да го
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Досежно
размера на последното взема становище да бъде индивидуализирано в предвидения в
закона минимален размер.
Защитникът на обвиняемия – адв. Р.И., поддържа
застъпените позиции в съдебната реч на прокурора, като също моли съда
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а последното да бъде наложено в минимален размер.
При определяне на размера на наказанието моли да бъде взето предвид влошеното
имуществено състояние на обвиняемия, който е безработен към настоящия момент, и
това обстоятелство да бъде отчетено като смекчаващо.
Обвиняемият Н.И.П. се възползва от правото си да не дава
обяснения. В хода на съдебните прения поддържа съображенията и исканията,
наведени в пледоарията на защитника си, като заявява, че се признава за виновен
и съжалява за стореното. С последната си дума моли за по-леко наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият Н.И.П. е роден на *** ***, б., с б.г., живущ
***,
с основно
образование, разведен, неработещ, неосъждан
(реабилитиран), ЕГН: **********.
Свидетелка С.М.Ш.-К. от няколко години живеела и
работела във Федерална Република Германия, като поради заетостта си рядко се
прибирала в България, където живеела майка й - свидетелката В. Ш..
При едно от посещенията си в България през месец април
2017 г. свид. Ш.-К. получила от майка си като подарък за предстоящия си рожден
ден следните накити: един дамски пръстен от 14-каратово злато с тежина 13
грама, украсен в горната си част със сини камъчета, както и един чифт златни
обеци, 14-карата, 10 грама, тип на плетката „италианска“. Така описаните вещи
свидетелката Ш.-К. взела със себе си в Германия при заминаването си.
Обвиняемият Н.И.П. бил роднина (първи братовчед) на
свидетелката Ш.-К.. Понеже нямал постоянна работа в България с микробус правел
превозни курсове до Германия, като транспортирал свои познати. Освен това
живеел и в Германия, където имал квартира в град Дуисбург.
В началото на месец ноември 2017 г. на обвиняемия му
предстояло да пътува до България. В тази връзка бил потърсен от свидетелка Ш.-К.,
която искала по него да изпрати на майка си в България горепосочените златни
накити, които била получила от нея като подарък за рождения си ден, за да може
свид. В. Ш. да ги прибере и съхранява на сигурно място. Освен тези вещи
свидетелката Ш.-К. искала да изпрати на майка си и сумата от 150 евро, за да я
подпомогне в покриването на ежедневните й нужди. Обвиняемият се съгласил и при
среща със свид. Ш.-К. в гр. Дуисбург, ФР Германия, приел описаните златни
накити и сумата от 150 евро, за които поел ангажимент да ги предаде в България
на свидетелка В. Ш. в следващите няколко дни.
След като дала златния пръстен, обеците и сумата от
150 евро на обвиняемия П., свидетелката Ш.-К. се обадила на майка си и я
предупредила, че още на следващия или по-следващия ден ще получи вещите и
сумата пари.
В същия период от време обаче обвиняемият П. нямал постоянна
работа и имал нужда от парични средства. Съществувала и опасност да бъде отстранен
от квартирата си в Дуисбург поради незаплатен наем за няколко месеца. По тази
причина обвиняемият решил вместо да предаде на свидетелката В. Ш. вещите и
парите, съобразно уговорката си със свид. Ш.-К., да ги заложи в заложна къща
/златните накити/ и с получените срещу тях пари, както и със сто и петдесетте
евро, дадени му лично от Ш.-К., да покрие финансовите си задължения.
В изпълнение на този си престъпен план на неустановена
дата в началото на месец ноември 2017 г. в гр. Дуисбург, Федерална Република
Германия, обвиняемият П. занесъл в заложна къща процесния златен пръстен,
собственост на свидетелката Ш.-К.. Там, представяйки се за собственик на вещта,
я заложил срещу сумата от 170 евро. Златните обеци пък заложил на неустановено
по делото лице за сумата от 330 евро. С получените срещу златните накити пари,
прибавяйки към тях и сумата, дадена му от Ш.-К. в размер на 150 евро,
обвиняемият П. покрил финансовите си задължения.
Скоро след като се разпоредил с процесните вещи и
похарчил парите, обвиняемият отпътувал за България. Тъй като нямало как да
изпълни поетия ангажимент и да предаде дадените му от свидетелката Ш.-К. пари и
златни украшения на майка й, обвиняемият въобще не потърсил последната.
Свидетелката В. Ш. обаче започнала настоятелно да
търси обвиняемия и да настоява да получи изпратените от дъщеря си злато и пари.
Обвиняемият П. на няколко пъти отклонил поканите за среща на свид. В. Ш., но в
последствие признал, че е заложил пръстена и обеците в Германия, а парите е
изхарчил. Въпреки това се примолил на свид. Ш. и обещал до няколко дни да откупи
златните накити и да ги върне на дъщеря й заедно със сумата от 150 евро.
Свидетелката В. Ш. го съжалила, а и с оглед роднинската им връзка се съгласила
и му дала отсрочка.
Въпреки постигнатата уговорка обвиняемият не само не
възстановил процесните вещи и пари на свид. Ш.-К., но дори започнал да се крие
и да не вдига телефона си на позвъняванията на двете свидетелки. Поради тази
причина свидетелката В. Ш. подала жалба до Районна прокуратура – Пловдив.
Стойността гореописания златен пръстен – 1 брой, била 845
лева; на гореописаните златни обеци – 1 чифт била 650 лева, като общо
стойността им възлизала на 1 495 лева към момента на осъществяване деянието от
страна на обвиняемия. Заедно с приравнената стойност съгласно фиксинга на БНБ
на сумата от 150 евро, която възлиза на 293,37 лева, общата стойност на вещите
на пострадалата свидетелка Ш.-К. възлизала на сумата от 1 788,37 лева.
Впоследствие, след призоваването му от органите на МВР
на няколко пъти обвиняемият П. успял да върне сумата от 150 евро на
свидетелката Ш.-К., върнал й също и златния пръстен, който успял да откупи в
Германия. Понеже не успял да намери лицето, на което заложил обеците, обвиняемият
закупил сходни /по грамаж, карати и плетка/ такива и ги предал на свидетелката Ш.-К..
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите
В. А. Ш. (лист 23-24, лист 25 и лист 63 от ДП) и С.М.Ш.-К. (лист 64 от ДП), от писмените доказателства – справка
за съдимост за обвиняемия П. (лист 11 от делото); писмо с изх. №
С190016-178-0030188/27.09.2019 г. от главен публичен изпълнител С. Д. (лист 13 от
делото); протокол за доброволно предаване от 24.04.2018 г. (лист 28 от ДП);
писмен превод от немски на български език на квитанция от заложна къща №
0363305 от 03.11.2017 г. (лист 34 от ДП) и на карта за адресна регистрация от
23.05.2017 г. (лист 35 от ДП); разпореждане за частично прекратяване на
производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК (лист 72 от
ДП); характеристична справка (лист 98 от
ДП), както и от заключението на
съдебно-стоковата експертиза (лист 39 от ДП).
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и неоспорена от обвиняемата, поради което и по аргумент за противното от чл.
305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следното от правна страна:
Обвиняемият Н.И.П. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1
от НК.
От обективна
страна на неустановена дата в началото на месец ноември 2017 г. в гр.
Дуисбург, Федерална Република Германия обвиняемият П. противозаконно е присвоил
чужди движими вещи и пари, собственост на С.М. К., които владеел, както следва:
един брой дамски златен пръстен, отгоре с малки сини камъчета, 13 грама, 14
карата, на стойност 845 лева; един чифт златни обеци, тип италианска плетка, 10
грама, 14 карата, на стойност 650 лева, както и сумата от 150 евро, равняваща
се по фиксинга на БНБ на 293,37 лева, общо вещи и пари на обща стойност 1 788,37
лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
присвоеното имущество е заместено.
Съдът намира, че инкриминираните вещи – един брой
дамски златен пръстен, отгоре с малки сини камъчета, 13 грама, 14 карата, на
стойност 845 лева; един чифт златни обеци, тип италианска плетка, 10 грама, 14
карата, на стойност 650 лева, както и сумата от 150 евро, равняваща се по
фиксинга на БНБ на 293,37 лева, представляват годен предмет на престъплението.
Същите са движими вещи, които имат парично оценима стойност и се явяват „чужди“
по смисъла на НК спрямо обвиняемия П.. От обективна страна всяка от тези вещи
се е намирала във фактическа власт на обвиняемия и то на правно основание. За
инкриминираните вещи по категоричен начин се установи по делото, че са били
собственост на свид. Ш.-К., подарени й от нейната майка – свид. В. Ш., като на
свой ред първата свидетелка ги е предала на обвиняемия П., за да ги
транспортира той до Република България. Следователно обвиняемият П. е „владеел“
чуждите вещи съобразно вложения в понятието смисъл с разпоредбата на чл. 206,
ал. 1 НК. Установи се по делото и самото правно основание, на което обвиняемият
П. е държал инкриминираните вещи, т.е. конкретните уговорки, постигнати със
свид. Ш.-К., а оттам и допустимите предели на правните и фактически действия,
които той е могъл да извършва с вещите, за да изпълни възложената му поръчка.
Свидетелката Ш.-К. е предала на Н.И.П. държането на вещите – предмет на
престъплението, с уговорката обвиняемият да ги превози до територията на
Република България, гр. Пловдив, където да ги предаде на свид. В. Ш.. Доказа се
по делото от показанията на свид. В. Ш., че при завръщането си в страната и
след като фактическата власт върху вещите му е била предадена, то обвиняемият
не е изпълнил задължението си да ги предаде на лицето, до което са били
изпратени (В. Ш.). От обективна страна доказа се и конкретното поведение на
обвиняемия по разпореждане със собствените на свид. Ш.-К. вещи, които той
владеел. Инкриминираните 1 брой златен пръстен и 1 чифт златни обеци
обвиняемият заложил в заложни къщи, срещу което получил парични суми, които
употребил за свои лични нужди. Предадената му във владение от свид. Ш.-К.
парична сума от 150 евро обвиняемият също изразходил по свой почин, въпреки че
нямал уговорка със собственика на парите да ги харчи. Тези му активни действия
съставляват изпълнителното деяние на престъплението. От правна страна те се
квалифицират като акт на имуществено разпореждане с чуждото имущество и в свой
интерес от страна на обв. П.. От показанията на свид. С.Ш.-К., както и на свид.
В. Ш. се установява, че и пред двете по различно време обвиняемият е признал за
така извършените действия, чрез които се е разпоредил с вещите – предмет на
престъплението. В пряка последица от това поведение на обвиняемия е настъпил и
съставомерен престъпен резултат от обективна страна, изразяващ се в засягане на
възможността на собственика на вещите – свид. С.Ш.-К. да си служи и да се
разпорежда с тях. Именно в този момент престъплението е било довършено. По
категоричен начин е установено и авторството на деянието от страна на
обвиняемия Н.И.П. при съвкупния анализ на показанията на свидетелките С.Ш.-К. и
В. Ш., това обстоятелство се признава и от самия обвиняем.
Правилно в случая е приложен привилегированият състав
на чл. 206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 НК, тъй като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд присвоеното имущество е било заместено.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал, че поверените му вещи – предмет на престъплението, са
чужди спрямо него, съзнавал е и съдържанието на правното основание, на което ги
владее, като съгласно уговорката му със свид. Ш.-К. е трябвало да предаде
инкриминираните вещи на свид. В. Ш. след пристигането си в България.
Обвиняемият е формирал съзнание и за това, че залагането на поверените му
златен пръстен и обеци в заложни къщи, както и похарчването на паричната сума
от 150 евро, всички вещи предадени му от свид. Ш.-К., то тези му действия
излизат извън пределите на предоставените му правомощия за разпореждане с
инкриминираните вещи, съгласно предварителната му уговорка със свид. Ш.-К..
Предвиждал е и че в резултат от това си активно поведение вещите – предмет на
престъплението, ще преминат в негова полза. Във волево отношение обвиняемият П.
е искал да се разпореди противозаконно с инкриминираните вещи в свой интерес.
По тези съображения съдът приема, че обвиняемият Н.И.П.
е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за прилагане на правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е
длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от П. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години,
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер (реабилитиран е) и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма от
Общата част на НК, а причинените от деянието имуществени вреди са възстановени.
Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези
особени правила. По тези съображения съдът приема, че обвиняемият Н.И.П. трябва
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административно наказание глоба,
което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства
признанието на вината от страна на обвиняемия, изразеното съжаление за
стореното, влошеното му имуществено състояние, както и доброто процесуално
поведение и оказаното съдействие на разследването. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установиха. По тези съображения съдът намира, че
наказанието следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите
обстоятелства и да бъде индивидуализирано в предвидения в закона минимум, като
обвиняемият Н.И.П. бъде освободена от наказателна отговорност с административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, което се налага с цел
да предупреди и превъзпита обвиняемия към спазване на установения правен ред.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди с решението си обвиняемия Н.И.П. да заплати сторените в хода
на наказателния процес разноски в размер на 93,84 (деветдесет и три лева и осемдесет и
четири стотинки) лева в полза на Държавата и по сметка на ОД на МВР –
Пловдив.
По делото не са приобщени
веществени доказателства.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ