№ 1396
гр. Варна, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500726 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.
С решение №262798/11.11.2021г., по гр. дело №8049/2017г. е
постановено извършване на делба на съсобствените между страните имоти,
като съдът се е произнесъл по претенциите им по сметки.
Постъпила е въззивна жалба от М. ЕНЧ. СТ. срещу Решение
№262798/11.11.2021г. в частта по претенциите по сметки, с която
жалбоподателката е осъдена да заплати на съделителката Р. СТ. М. на
основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетения за еднолично ползване на делбените
имоти за периода от 09.06.2016г. до 21.02.2020г. както следва: сумата
11752лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
апартамент, тип мезонет №22, находящ се в гр.Варна, .., с идентификатор ..,
ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното
изплащане; сумата от 2671лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на апартамент №6, находящ се в гр.Варна, .. с идентификатор ..
ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното
изплащане; сумата 556 лв. месечно обезщетение за ползване на гараж №6,
находящ се в гр.Варна, .., с идентификатор .. ведно със законната лихва,
считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 160лв.,
месечно обезщетение за лишаване от ползване на 800 кв.м. ид.части от
неурегулиран ПИ №48, в местност „Чатал чешма", в землището на ..,
общ.Варна, област Варна, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г.
до окончателното изплащане; в частта, с която е осъдена М. ЕНЧ. СТ. да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 605.56лв.,
представляваща дължимата държавна такса, съобразно уважената част от
исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, съобразно уважените претенции;
в частта, с която са отхвърлени претенциите на М. ЕНЧ. СТ. с правно
1
основание чл.12, ал.2 ЗН, за сумата от 14508.50лв. от общо претендираната
сума 31644лв., частично за сумата от 687.50лв. от претедираната 3750лв. за
извършени подобрения в апартамент №6; в частта, с която е осъдена да
заплати сумата 1427.78лв., представляваща дължима държавна такса върху
отхвърлените искове с правно основание чл.12, ал.2 ЗН. Жалбоподателката
счита, че решението в тази част е неправилно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с
материалния закон. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство
Р.М. не е успяла да проведе успешно пълно и главно доказване на
твърдението си, че делбените имоти се ползват изцяло от жалбоподателката,
както и че е била лишена от възможността да ги ползва. Счита нейните
претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за
неоснователни, тъй като не са налице законовите предпоставки за
уважаването им. Твърди, че в нотариалната покана е отбелязано, че на
09.05.2016г. е било извършено връчване на М.С., но липсва разписка,
удостоверяваща извършено на посочената дата връчване. Счита, че ако са
били извършени действия от нотариус Кольо Митков с район на действие
района на РС-Шумен на книжа в друг район (този на РС-Варна), същите
излизат извън неговата териториална компетентност, поради което са
нищожни. С оглед на което счита за недоказана началната дата на
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС. Твърди също, че претенциите за заплащане на
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е неоснователна, тъй като тя още с отговора е
изразила готовност и желание да предостави на ищцата ползването на
апартамента на .. и поземления имот с вилната сграда в местност „Чатал
чешма“, .., като ползването на тези два имота съответства на наследствените
права на ищцата в съсобствеността. Съдът не е обсъдил в мотивите на
обжалваното решение дали съгласието да бъдат ползвани от
съсобственичката М. изцяло два от делбените имоти би съответствало на
притежаваните от последната наследствени права /по ¼ идеална част от всеки
от тях/. По изложените съображения счита, че претенциите за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти за
претендирания период са недоказани по основание и размер и следва да бъдат
отхвърлени изцяло. Във връзка с претенциите по чл. 12 ЗН, уточнява, че от
исковата сума в размер на 31644лв. обжалва за сумата от 14508.50лв.; от
претендираната сума в размер на 3750лв. обжалва за сумата от 687.50лв.; не
обжалва в частта за заплащане на сумата от 300.27лв., както за разликата от
претендираната сума в размер на 6155.11лв. до присъдената от ВРС сума от
2940.17 лв. Претендира и заплащането на законна лихва върху тези суми,
считано от предявяване на претенциите – 21.02.2020г. до окончателното им
изплащане. Твърди, че от събраните гласни и писмени доказателства, които
съдът не е ценил в тяхната съвкупност се установява, че от платената в брой
на 07.01.2013г. за предсрочно погасяване на кредит сума в общ размер на 14
500лв сумата 11000лв. е била от лични нейни средства. Второто основание е
влагане на дарени от родителите й суми и продукти за издръжка на
2
домакинството вкл. и получаваното от нея трудово възнаграждение. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява че тя е допринесла за
увеличаване на наследството със сумата от 14 508,50лв., изразяващо се в
предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит за
придобиване на апартамент №22, находящ се на ул."Нидерле", придобит от
наследодателя преди сключване на брака в лична собственост в какъвто
размер е основателна претенцията ни по чл.12 ЗН. Счита, че претенцията е
основателна и по отношение на сумите, претендирани за извършени в ап.6,
находящ се на адрес: ул. "Хан Пресиян"№25: подобрения. Счита, че по делото
се установява, че увеличената стойност на имота в резултата на извършените
от нея подобрения е в размер на 5500лв. или увеличението в наследствената
маса е 2750лв., от която съсобственичката Р.М. съобразно дела си от този
съсобствен имот дължи сума в размер на 687.50лв., в какъвто размер се
обжалва решението на първоинстанционния съд, ведно със законната лихва
от датата предявяване на претенцията до окончателното изплащане. По
изложените съображения моли да бъде отменено решението на районния съд
в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което се
отхвърлят предявените от Р.М. претенции по чл.31, ал.2 ЗС, като бъдат
уважени претенциите на жалбоподателката по чл.12, ал.1 ЗН в обжалвания
размер, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Във
въззивната жалба не са направени доказателствени искания
Чрез депозирания писмен отговор, Р.М. оспорва въззивната жалба.
Счита, че в обжалваните част решението е правилно, законосъобразно,
обосновано, и постановено при процесуално съобразен анализ на събраните
по делото доказателства Счита, че направеното за първи път във въззивната
жалба възражение за нищожност на нотариалното удостоверяване е
преклудирано, а освен това – и неоснователно. Счита, че установената и
възприета от съда фактическа обстановка изцяло кореспондира на
представените по делото доказателства, а направените въз основа на тях
изводи са правилни и обосновани. В заключение се моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а първ. решение –потвърдено в
обжалваните част.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Р. СТ. М., ЕГН **********
срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати на М.С. сумата
2940.17 лв., представляваща 1/2 от стойността на извършените в периода м.
август 2015г. - м.ноември 2015г. необходими разноски изцяло с лични
средства в съсобствения апартамент №22, на обща стойност 5880.33 лв, ведно
със законната лихва на основание чл.30, ал.З от ЗС. Жалбоподателката
счита решението в тази част за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Счита, че при ликвидация на
облигационни отношения, породени от извършени от съсобственик разноски
в съсобствения имот, в качеството му на държател на частите на останалите
съсобственици, правната квалификация е според вида на извършените
разноски /необходими, полезни/ и според отношението на останалите
3
съсобственици - със съгласието, без знанието или въпреки
противопоставянето им. Доколкото съобразно заключението на СТЕ
извършените подобрения са увеличили стойността на имота с 4 061.76 лв.,
счита, че дължи заплащането на половината от по-малката измежду сумата за
направените разноски /стойността на обедняването/ и увеличената стойност
на имота / стойността на обогатяването/, а именно 2030.73лв. По
изложените съображения моли да бъде отменено решението на ВРС и
постановено ново, с което на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД претенцията на М. С. да
бъде уважена за сумата от 2030.73лв., и отхвърлена за разликата над 2030.73
лв. до претендирания размер от 6155.11 лв., като неоснователна. Моли да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Искания
за събиране на нови доказателства не се съдържа в жалбата.
Чрез депозирания писмен отговор, М. С. оспорва насрещната
въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли решението в
обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпила е частна въззивна жалба от М.С. срещу определение
№260135/09.02.2022, постановено по гр. Дело № 8049/2017г. на ВРС, с което
е оставено без уважение искането ѝ за изменение на постановеното решението
в частта за разноските. Молят същото да бъде отменено като
незаконосъобразно като им бъдат присъдени разноски в размер на 300лв.,
дължими на осн. Чл. 78, ал.4 ГПК във връзка с прекратеното производство по
иска по чл. 31, ал.2 ЗС.
Чрез депозирания писмен отговор, Р.М. оспорва частната жалба, като
моли същата да бъде оставена без уважение, а определението-потвърдено
като правилно и законосъобразно. В условие на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното с уточняваща молба адв.
Възнаграждение. В частната въззивна жалба не се съдържат доказателствени
искания.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу актове,
подлежащи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№303394/06.12.2021г. на М. ЕНЧ. СТ. срещу Решение
№262798/11.11.2021г., постановено по гр. дело № 8049/2017г. в ЧАСТТА , с
която жалбоподателката е осъдена да заплати на съделителката Р. СТ. М. на
основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетения за еднолично ползване на делбените
имоти за периода от 09.06.2016г. до 21.02.2020г., а именно: сумата 11752лв.,
4
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на апартамент, тип
мезонет №22, находящ се в гр.Варна, .., с идентификатор .., ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане;
сумата от 2671лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
апартамент №6, находящ се в гр.Варна, .. с идентификатор .. ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата
556 лв. месечно обезщетение за ползване на гараж №6, находящ се в
гр.Варна, .., с идентификатор .. ведно със законната лихва, считано от
21.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 160лв., месечно
обезщетение за лишаване от ползване на 800 кв.м. ид.части от неурегулиран
ПИ, имот №48, в местност „Чатал чешма", в землището на .., общ.Варна,
област Варна, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020г. до
окончателното изплащане; в частта, с която е осъдена М. ЕНЧ. СТ. да заплати
в полза на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 605.56лв.,
представляваща дължимата държавна такса, съобразно уважената част от
исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, съобразно уважените претенции;
в частта, с която са отхвърлени претенциите на М. ЕНЧ. СТ. с правно
основание чл.12, ал.2 ЗН, за сумата от 14508.50лв. от общо претендираната
сума 31644лв., частично за сумата от 687.50лв. от претедираната 3750лв.,
извършени подобрения в апартамент №6; в частта, с която е осъдена да
заплати сумата 1427.78лв представляваща дължима държавна такса върху
отхвърлените искове с правно основание чл.12, ал.2 ЗН.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№260643/18.01.2022г. на Р. СТ. М. срещу решение №262798/11.11.2021г.,
постановено по гр. дело № 8049/2017г. в ЧАСТТА , с която е осъдена да
заплати на М.С. сумата 2940.17 лв., представляваща 1/2 от стойността на
извършените в периода м. август 2015г. - м.ноември 2015г. необходими
разноски, ведно със за конната лихва на основание чл.30, ал.З от ЗС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. частна въззивна жалба вх.
№262341/23.02.2022г. на М.С. срещу определение №260135/09.02.2022,
постановено по гр. Дело № 8049/2017г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 18.05.2022г. от 09.30
часа, за която дата и час да е призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5