№ 7078
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100511044 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Ц. К. Ц. срещу решение по гр.д. №
1886/2022 г. по описа на СРС, 52 състав, с което са отхвърлени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът Ц. К. Ц. не дължи в полза на ответника „Б.Б.А.Б.“ ЕАД сумите, както следва:
795,27 лв., представляваща главница по договор за кредит № **********/04.02.2016 г.;
384,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2016 г. до 26.06.2021
г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.11.2016 г. по ч.гр.д. № 11252/2016
г. по описа на РС – гр. Варна, събирани принудително по изпълнително дело №
20167160400916 по описа на ЧСИ Н.Г..
Въззивникът поддържа, че решението на Софийски районен съд е нищожно,
доколкото не е ясно кога е постановено и от кой съдия. Счита също така, че решение е
недопустимо и неправилно. Твърди, че не дължи на ответника „Б.Б.А.Б.“ ЕАД
процесните суми, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.11.2016 г. по ч.гр.д.
№ 11252/2016 г. по описа на РС – гр. Варна, поради погасяване на задължението по
давност. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че давностният срок
1
е прекъснат. Освен това, сочи, че не е уведомен за прехвърлянето на вземането. Ето
защо, моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявените от него искове
бъдат уважени. Претендира разноските по производството.
Въззиваемият – „Б.Б.А.Б.“ ЕАД, не подава отговор на въззивната жалба.
Третото лице помагач – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, оспорва
жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц. К. Ц. с отрицателни
установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че Ц. К. Ц. не дължи на „Б.Б.А.Б.“ ЕАД сумите, както следва: 795,27 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № **********/04.02.2016 г.; 384,60 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2016 г. до 26.06.2021 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 09.11.2016 г. по ч.гр.д. № 11252/2016 г. по описа
на РС – гр. Варна, събирани принудително по изпълнително дело № 20167160400916
по описа на ЧСИ Н.Г..
Ищецът – Ц. К. Ц., твърди, че не дължи на ответника „Б.Б.А.Б.“ ЕАД посочените
суми, за които е издаден изпълнителен лист от 09.11.2016 г. по ч.гр.д. № 11252/2016 г.
по описа на РС – гр. Варна, поради погасяване на задълженията по давност. За
принудително събиране на същите е образувано изпълнително дело №
20167160400916 по описа на ЧСИ Н.Г., което обуславя правния интерес на ищеца от
предявяването на посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно. Обжалваното решение № 8637 е постановено на 13.05.2024 г., видно от
служебно извършената справка от ЕИСС, когато същото е подписано за първи път с
електронен подпис на съдията-докладчик. Действително, в подписания и приложения
по делото екземпляр е посочено, че решението е постановено на 10.05.2024 г. Предвид
посоченото по-горе, касае се за очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
отстранена служебно от първоинстанционния съд след връщане на делото.
Обжалваното решение е допустимо, а разгледано по същество същото се явява и
ПРАВИЛНО.
Видно от представеното и прието в първоинстанционното производство копие
от изпълнително дело № 20167160400916 по описа на ЧСИ Н.Г., същото е образувано
за принудително събиране на процесните суми, за които в полза на ответника срещу
2
ищеца е издаден изпълнителен лист от 09.11.2016 г. по ч.гр.д. № 11252/2016 г. по описа
на РС – гр. Варна.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 20.09.2016 г. по ч.гр.д. № 11252/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Варна,
влязла в сила на 01.11.2016 г. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се
получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения
за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти,
възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на
разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение. (така
решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО). Ето защо,
погасителната давност следва да бъде преценена от момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение – 01.11.2016 г.
Следва да се установиq дали вземането е погасено по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20167160400916 по
описа на ЧСИ Н.Г., същото е образувано на 17.11.2016 г. за принудително събиране на
сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като в молбата за
образуване е поискано извършването на изпълнителни действия. По посоченото
изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са
подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва:
на 05.12.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника; с молба от
13.03.2018 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия; на
10.05.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на взискателя; на 20.11.2019 г. е
подадена молба за конституиране на нов взискател, като е поискано и извършване на
изпълнителни действия; на 23.01.2020 г., 25.02.2021 г. и 18.05.2021 г. взискателят е
подал молби за извършване на изпълнителни действия; на 26.06.2021 г. е наложен
запор на банковите сметки на длъжника, както и запор на трудовото му
възнаграждение; на 30.05.2022 г. взискателят е подал молба за извършване на
изпълнителни действия; на 21.06.2022 г. съдебният изпълнител е наложил запор на
банковите сметки на длъжника.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
3
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно, настъпване на
перемпция на изпълнителното дело е без значение за прекъсването на давността, като
предприетите и поискани изпълнителни действия при настъпила перемция също са от
естеството да прекъснат давностния срок. Ето защо и при съобразяване на цитираната
задължителна съдебна практика на ВКС, последното действие, с което е прекъсната
давността преди подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е
наложеният запор на банковите сметки на длъжника на 26.06.2021 г.
Неоснователно е възражението на ответника-въззивник, че не е уведомен за
прехвърлянето на вземанията от „Б.Б.А.Б.“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Както беше посочено, на 20.11.2019 г. „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е подало молба по изпълнителното дело за конституиране като
взискател, тъй като е придобило вземанията по договор за цесия, който е приложен.
Длъжникът е уведомен за цесията в рамките на изпълнителното дело, като
уведомлението е връчено на 20.01.2020 г. Ето защо, „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е материалнопрано легитимирано да претендира вземанията, поради
което подадените молби и извършените изпълнителни действия по искане на
посочения взискател са от естеството да прекъснат давностния срок.
Следователно, процесните вземания не са били погасени по давност, поради
което правилно исковете с правно основание чл. 439 ГПК са отхвърлени, тъй като
същите се явяват неоснователни.
Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решението е правилно.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не е претендирал такива във въззивното производство, поради което не следва
да се ангажира отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8637/13.05.2024 г. по гр.д. № 1886/2022 г. по
описа на СРС, 52 състав (при допусна очевидна фактическа грешка относно датата, на
4
която е постановено решението на първоинстанционния съд).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, на страната на ответника по жалбата - „Б.Б.А.Б.“ ЕАД.
УКАЗВА на СРС, 52 състав, че след връщане на делото следва служебно да се
произнесе по реда на чл. 247 ГПК, като отстрани допуснатата очевидна фактическа
грешка при посочване на датата, на която е постановено решението по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5