№ 132 от 19.06.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 64 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 198, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано по жалба от П.В.С., с
ЕГН ********** – изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Затвора –
Бобов дол, срещу Заповед № 953/27.12.2019 г., издадена от началника на същия затвор, с която е наредено С. да продължи да изтърпява наказанието при специален
режим. В жалбата се сочи, че заповедта е немотивирана, издадена е в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Иска се същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът – началникът на Затвора – Бобов дол, чрез процесуалния си представител по
пълномощие юрисконсулт Е.Г., изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От 22.09.2010 г. П.В.С. изтърпява
наказание доживотен затвор без замяна при постановен от 04.12.2017 г. специален
режим. На 21.12.2018 г. той е преведен от Затвора – Белене в Затвора – Бобов
дол и е настанен в първа група.
На 03.12.2019 г. К. Костадинов –
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа” (СДВР) е изготвил текущ
доклад и предложение до началника на Затвора – Бобов дол относно продължаване
на изтърпяването на наложеното на П.С. наказание
доживотен затвор без замяна при
специален режим. Предложението е подписано и от Р. Стойнева – началник сектор
СДВР, като на 19.12.2019 г. същата е заявила и в писмено становище, че подкрепя
предложението. В предложението е посочено, че от момента на постъпването си в
първа група С. участва
постоянно в организираните културно-информационни и спортни дейности,
награждаван е с писмена похвала за активно участие във всички мероприятия, не е наказван, рискът му по системата OAS е в границите
на ниския – 39 т., с проблемни зони: настоящо правонарушение и отношение към
нарушението. Рискът от вреди към останалите лишени от свобода и пенитенциарния
персонал е среден на база извършеното правонарушение. Рискът за обществото е
висок. Обективиран е извод, че като цяло
рискът от вреди може да бъде определен като висок на база естеството на
извършеното правонарушение и степента на обществена опасност. Посочено е и че
през изтеклия период е налице стабилно поведение от страна на С., отчита се
по-добра комуникация
с персонала и останалите осъдени. Индивидуалната работа с него е насочена към
усвояване на социално-приемливи модели на поведение, извличане на поука от
минали грешки, умения за вземане на адекватни решения, постигане на цели и
затвърждаване на положителни промени. Корекционната работа е насочена към
създаване на устойчиво поведение, недопускане на режимни нарушения и повишаване
на самоконтрола. Обоснован е
извод, че с оглед цялостното поведение на С. в
условията на затвора и необходимостта от достатъчен период от време за
обективна преценка на
настъпилите промени е необходимо продължаване на изтърпяването на наложеното му наказание при специален режим, за
да се проследи поведението му в следващия отчетен период. Предложението е
подкрепено и от
заместник-началника по режимно-охранителната дейност.
На
16.12.2019 г. е проведено психологическо изследване на С. от В. Стателова –
инспектор психолог, и е изготвена експертна оценка на актуалното му психично и
емоционално състояние. В експертната оценка е посочено, че е висок резултатът по скала
„социална желателност”, нивото на суициден риск е умерено завишено, а рискът от
агресивно поведение е умерено висок. Малко вероятно е С. да изпитва затруднения
да контролира своите враждебни и агресивни импулси, но може да проявява
импулсивност и раздразнителност. Не са отчетени агресивни проявления през
отчетния период, но С. е убеден в допустимостта на агресия при решаване на
конфликти и проблеми. Има история на проявена агресия в извършените
правонарушения. Същият е уверен в себе си и честолюбив, което в
личностно значими за него ситуации и като защитна реакция допълнително може да
провокира агресивно поведение. Въз основа на резултатите от проведеното
психологическо изследване на 16.12.2019 г. В. Стателова е дала мнение за
продължаване на изтърпяването на наложеното на П.С. наказание
при специален режим.
На
27.12.2019 г. началникът на Затвора – Бобов дол е издал оспорената в настоящото
производство заповед. Същата е връчена на С. на 14.01.2020 г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във
вр. с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 198,
ал. 2, изр. 1 от ЗИНЗС
срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес
от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наказанието
се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна се определя задължително специален режим. Съгласно чл. 54 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) лишените
от свобода на специален режим: 1.
изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2.
се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3. не могат да участват в колективни
мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4. могат да работят в отделни помещения
при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.
Нормата
на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда
възможност първоначалният специален режим на осъдените на
доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да бъде изменен в по-лек,
който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените
на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и
общ режим. Съгласно чл. 198, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС след изтърпяване на една
година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед
след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална
дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим
по отношение на осъдения. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу
подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на
наказанието (чл. 198, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС). Съгласно чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС началникът на затвора се произнася относно
продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично,
но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.
Оспорената
заповед е издадена от началника на Затвора – Бобов дол, т. е. от компетентен
административен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия, и в
законоустановената писмена форма. В случая не е налице предходно произнасяне от
страна на началника на Затвора – Бобов дол относно режима на изтърпяване на наложеното на С. наказание, доколкото последният е преведен от Затвора – Белене в Затвора – Бобов дол
на 21.12.2018 г.
В
хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Процесната заповед е издадена след
вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по
отношение на осъдения.
Заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Същата е мотивирана в достатъчна степен от административния орган, с посочване на фактическите и правни основания за издаването ѝ. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в строг е свързана с условието осъденият да има добро поведение. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Видно от обстоятелствената част на заповедта, в случая са възприети изцяло становищата, дадени от длъжностните лица по чл. 198, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС. Тези становища и предложението П.С. да продължи изтърпяването на наказанието доживотен затвор без замяна при специален режим са съобразени с критериите за оценка по чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС и сочат на мотивиран извод, че не са налице достатъчно данни за наличието на трайно добро поведение на С., обосноваващо изменение на специалния режим в строг. По делото не се събраха доказателства, които да обосновават изменение на режима.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което
жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена
на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК във вр. с чл. 198, ал. 2, изр. 1 от ЗИНЗС.
На
основание чл. 198, ал. 2, изр. 2 от ЗИНЗС решението на съда е окончателно.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от П.В.С., с ЕГН ********** – изтърпяващ
наказание доживотен затвор без замяна в Затвора – Бобов дол, срещу Заповед № 953/27.12.2019
г., издадена от началника на Затвора – Бобов дол, с която е наредено С. да
продължи да изтърпява наказанието при специален режим.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: