№ 17865
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110177654 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че Е. И. З. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: сумата 34,65 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за период от 01.07.2021г. до 30.04.2023г.,
ведно със законна лихва за период от 30.08.2024г. до изплащане на вземането, както и
сумата 8,66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 15.09.2021г. до 22.08.2024г., които суми касаят
топлоснабден гараж № 4, находящ се в гр. София, ул. „..., № 27, аб. № 398027 и за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.09.2024г. по
ч.гр.д. № 52926/2024г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да
е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, се е извършвало от „Далсия“ ООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била
заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане
на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение,
претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата. Претендира разноски.
1
Ответникът Е. И. З. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че в гаража никога не е имало отоплителни тела, съответно няма
инсталиран топломер. Поддържа, че посочения абонатен номер не касае ответника.
Допълва, че не притежава жилище в сградата, както и че през процесния гараж не
преминават тръби на ищеца, нито има възможност за монтиране на уреди за дялово
разпределение. Посочва, че не е получавала фактури за начислени суми. Претендира
сторените разноски. С оглед становището на страните съдът отделя за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период ответникът е
собственик на гараж № 4, находящ се в гр. София, ул. „... № 27.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. не изразява становище по
основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 52926/2024г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 27.09.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Е. И. З. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
сумата 34,65 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за период от 01.07.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за
период от 30.08.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата 8,66 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 15.09.2021г. до
22.08.2024г., които суми касаят топлоснабден гараж № 4, находящ се в гр. София, ул.
„..., № 27, аб. № 398027.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите. В настоящия случай с изготвения по делото доклад съдът е отделил като
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че през процесния период ответникът Е. И. З. е собственик на гараж
№ 4, находящ се в гр. София, ул. „... № 27. Същевременно горното намира подкрепа и
в представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том II, рег. №
4002 дело № 203/2006г. (л.16-18 по делото).
От изслушаното и неоспорено от страните заключение по съдебно –
техническата експертиза, което при преценката си по реда на чл. 202 ГПК съдът
кредитира като обективно и обосновано, се установява, че в имота на ответника не е
имало отоплителни тела, а само един водомер за топла вода. Експертът уточнява, че
гаражът е бил без отопление, съответно топлинна енергия от сградната инсталация не
е изчислявана, както и не е ползвана топла вода в същия. С оглед на това вещото лице
е заключило, че задължението за потребена топла вода през процесния период следва
да се счита 0 лева.
Предвид горното съдът приема за безспорно установено по делото, че в
процесния гараж не е потребявана топлинна енергия, поради което искът за главница
за цена за извършена услуга дялово разпределение, която се формира като цена за
обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите
в имота на купувача – чл.36 ОУ, се явява неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и
забава в погасяването на същите.
3
Предвид правните изводи за липса на главен дълг, следва да се отхвърли изцяло
и иска за акцесорното вземане за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответника в размер на сумата 450 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие №
065204//20.02.2025г., както и сумата 200 лева за депозит за вещото лице, изготвило
СТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Е. И. З., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е. И. З.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата 34,65
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
период от 01.07.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от
30.08.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата 8,66 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за период от 15.09.2021г. до 22.08.2024г., които
суми касаят топлоснабден гараж № 4, находящ се в гр. София, ул. „..., № 27, аб. №
398027 и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
27.09.2024г. по ч.гр.д. № 52926/2024г. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. З., ЕГН **********, сумата от 650,00 лева,
представляваща разноски за производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на &. като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4