Решение по дело №16279/2013 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 688
Дата: 17 февруари 2014 г. (в сила от 11 март 2014 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20133110116279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 688/17.02.2014г., гр. Варна

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ СЪСТАВ, гражданско отделение, на 07 февруари 2014г., в  публично заседание в следния състав:

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА

при участието на секретар Ж.П. разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова гражданско дело № 16279 по описа за 2013г.

Предявен е иск от В.В.С. *** срещу П.И.С. *** за прекратяване на брака на основание чл.49 от СК. Ищецът твърди, че бракът с ответницата е лишен от присъщото му съдържание и моли за прекратяването му поради дълбоко и непоправимо разстройство. Предявява следните небрачни искове: за предоставяне на ищеца ползването на семейното жилище, находящо се в с.Игнатиево, ул.“***“ №13; след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име П..

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника П.И.С., същата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

             От представеното по делото удостоверение  за  сключен  граждански  брак се установява, че В.В.С. и П.И.С. са сключили  граждански  брак  на 13.11.1986г., за  което  е  съставен  акт  за  граждански  брак   от  длъжностното  лице  по  гражданско  състояние  в  Община Аксаково.

           В хода на производството по делото с оглед установяване  твърдяните от ищцата факти са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел Д. Б. И. /58г., без родство и дела със страните/ се установява по безспорен начин съществуващата фактическа раздяла между съпрузите, както и липсата на осъществявани контакти между тях от около пет или шест години.

            Предвид  така  установеното  от  фактическа  страна, СЪДЪТ  формулира  следните  изводи  от  правна  страна:

            По  иска  с  правно  основание  чл.49, ал.1  от  СК:

             От  доказателствата  по  делото  се  доказа  и  съдът  приема  за  установено, че  брачните  отношения  между  съпрузите  са  дълбоко  и  непоправимо  разстроени. Между  тях не съществува  взаимно  доверие  и  уважение, както и чувство  за  близост и  желание  за  полагане  на  общи  грижи  за  семейството  и  дома. Съдът  основава  изводите  си  в  тази  насока  на  събраните  в  хода  на  делото  писмени  и  гласни  доказателства. По  категоричен  и  убедителен  начин  последните  установяват, че между страните е настъпило отчуждение в брачните отношения. Налице е продължителна фактическа раздяла между съпрузите. Предвид  всичко  изложено, съдът  намира, че  запазването  на  брака  би  било  ненужно  за  обществото  и  самите  съпрузи, между  които  не  съществува  физическа  и  духовна  близост, чувства  на  обич, взаимност  и  привързаност, поради  което  бракът  им  следва  да  бъде  прекратен на  основание чл.49, ал.1 от СК.

            С оглед искането на ищцата съда да не се произнася по въпроса за вината за  дълбокото и непоправимо  разстройство  на  брака, съдът не следва да обявява вина за разстройството на брачните отношения на която и да е от страните.

По иска с правно основание чл. 56 от СК:

Предвид искането на ищеца и липсата на оспорване от ответната страна, както и липсата на ненавършили пълнолетие родени от брака деца, чийто интерес следва да бъде съобразен служебно, съдът намира, че следва да бъде предоставено на ищеца ползването на семейното жилище, находящо се в с.Игнатиево, ул.“***“ №13.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Предвид искането на ищеца и липсата на оспорване от ответната страна, съдът намира, че ответницата следва да възстанови предбрачното си фамилно име П..

Предвид изхода от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да се внесе от страните по равно на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.

           Мотивиран  от  така  изложените съображения, Варненски  районен  съд:

 

Р Е Ш И:

             ПРЕКРАТЯВА брака между В.В.С., ЕГН ********** *** и П.И.С., ЕГН ********** ***, сключен на 13.11.1986г., за което е съставен акт за граждански брак от същата дата от  длъжностното  лице  по  гражданско  състояние  в  Община Аксаково, поради  настъпило  дълбоко  и  непоправимо  разстройство  на  брака, на  основание чл. 49, ал.1 от СК.

               ПОСТАНОВЯВА  след  развода  жената  да  носи предбрачното  си  фамилно  име П..

   ПРЕДОСТАВЯ на В.В.С., ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се с.Игнатиево, област Варненска, ул.”***” №13.

               ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  в  полза  на  Държавата  към  бюджета  на  съдебната  власт, по  сметка  на  ВСС окончателна  държавна  такса в размер  на 20.00 лв. /двадесет лева/,  на  основание чл.6 от Тарифа  за  държавните  такси, които  се  събират  от  съдилищата  по  ГПК, ДВ  бр.22  от  28.02.2008г., в  сила  от  01.03.2008г.

               ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН ********** *** ДА  ЗАПЛАТИ  в  полза  на  Държавата  към  бюджета  на  съдебната  власт, по  сметка  на  ВСС  окончателна  държавна  такса   в  размер  на 20.00 лв./двадесет лева/,  на  основание чл.6 от Тарифа  за  държавните  такси, които  се  събират  от  съдилищата  по  ГПК, ДВ  бр.22  от  28.02.2008г., в  сила  от  01.03.2008г.

 

               РЕШЕНИЕТО  подлежи  на  обжалване  с  въззивна  жалба  пред  Варненски  окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването му на  страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: